Решение по дело №277/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д. К. К. с [ЕГН], адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“ бл.149, ап.74, чрез адв. Л. Т. – АК-Плевен, адрес: гр.Плевен, ул.“ Бъкстон“ №5, офис 28, против Решение №61/07.02.2024г. по АНД №2409/23г. по описа на РС-Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основание по чл.209 т.3 от АПК. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е приела, че липсват доказателства по делото за датата, на която е представена пред ОД на МВР-Плевен декларация от страна на касатора по чл.189, ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Твърди се, че отказът да бъде приета декларацията, поради несъответствие с образец на органите на МВР, довела до неправилно издаване на електронен фиш на собственика на моторното превозно средство, а не на наемателя, съобразно представен договор за наем на автомобил. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 61/07.02.2024г. по АНД № 2409/2023г. по описа на РС-Плевен и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К №746014 по описа на ОД на МВР-Плевен, с който е наложена глоба в размер на 600 лв. за нарушения на ЗДВП на Д. К. К..

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява лично. Представлява е от пълномощник адв. Л. Т.- АК-Плевен, която поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение, както и оспореното Електронен фиш серия К №746014 по описа на ОД на МВР-Плевен.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Плевен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратурата Плевен прокурор А. Б. дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди решението на въззивната инстанция.

АС-Плевен, трети касационен състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №61/07.02.2024г. по АНД №2409/23г. по описа на РС-Плевен. С решението е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7460104 от 10.05.2023 година, издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр.чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т.4 от ЗДвП на Д. К. К. с [ЕГН], е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при условията на повторност в едногодишен срок от влизане с сила на ЕФ №К5470881/05.09.2022г.

РС-Плевен приел за установено от писмените доказателства по делото, че на 10.05.2023г. в 15,19 часа извън населено място път II-35 (Гривица – Плевен-Ловеч) км.10 с посока на движение от гр.Плевен към с.Брестовец, с АТС С СПУСК ARH CAM S1 било заснето движение на моторно превозно средство лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№[рег. номер] със 81 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. След проверка в масивите на МВР било установено, че моторното превозно средство е собственост на Д. К. К. от град София. Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7460104 от 10.05.2023 година, издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр.чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т.4 от ЗДвП на Д. К. К. с [ЕГН], е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Въззивният съд приел, че ЕФ съдържа изискуемите реквизитите вкл. териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, датата и мястото на извършване на нарушението, както и че е спазен процесуалния ред по издаването и връчването му. Съдът приел, че представената по делото декларация (л.32 от АНД № 2409/23г.) няма вписана дата на входиране/завеждане под номер в ОД на МВР-Плевен и не е в законоустановения образец в Приложение №6. Вместо изискуемия образец на декларация жалбоподателят представил документ в свободен текст, в който посочил, че на процесната дата лек автомобил „АудиА3“ с рег.№ [рег. номер] е било ползвано от друго лице, а именно от Д. К. Д. с [ЕГН], въз основа на сключен договор за наем. Съдът не приел за основателно възражението на Д. К. К., че е била представена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, предвид липсата на подадена декларация по образец.

Съдът приел за доказано административното нарушение от представените към преписката писмени доказателства, както и изготвените с техническото средство снимки и разпечатки от веществено доказателствено средство. Счел, че различието в скоростта в ЕФ и тази в снимковия материал по делото е в рамките на допустимия толеранс и деянието попада в приложното поле на разпоредбата на чл.189, ал.2 т.4 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 300 лв. за превишение от 31 до 40 км/ч. Констатирал от доказателствата по делото, че административното нарушение е осъществено при условията на повторност, в едногодишен в едногодишен срок от влизане с сила на ЕФ №К5470881/05.09.2022г., поради което правилно била приложена нормата на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДвП и административния орган наложил глоба в размер на 600 лв.

Предвид горното ПлРС потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7460104 от 10.05.2023 година, издаден от ОД на МВР- Плевен.

Настоящият състав на А. съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в мотивите на РС-Плевен относно фактите, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, препраща към тях. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Видно от писмените доказателства по делото, ЕФ е връчен на касатора на 10.08.2023г., като в законовия седмодневен срок по чл.189, ал.5 от ЗДвП е подал възражение. Последното е входено под № 316р-32664/16.08.2023г. Във възражението Д. К. К. се позовал на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП и посочил, че ползвател на моторното превозно средство е „К. 1999“ ЕООД-гр.София с управител Д. К.. Към възражението приложил декларация (л.32 от АНД № 2049/23г.), в която в свободен текст декларатора е изписал, че „МПС Ауди А3 с № [рег. номер] на 10.05.2023г. е ползвано от Д. К. Д. с ЕГН 48071440, управител на „К. 1999“ ЕООД, съгласно сключен наемен договор“. Подадената декларация не е по образец, съставляващ Приложение №6 към Методически указания относно ред за обработка, съставяне и отчет на електронен фиш за нарушения, установени с автоматизирани технически средства, относими за всички ОД на МВР в страната, служебно известни на съда.

Към възражението, освен процесната декларация е приложено и копие на свидетелство за управление на МПС на лицето, което е управлявало МПС-то.

Видно от материалите по АНД №2049/23г. по описа на РС-Плевен с писмо рег.№ 316000-42640/28.10.2023г. Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен уведомил Д. К. К., че предвид липсата на представена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП не са налице условия за анулиране на ЕФ. В писмото било посочено още, че представената пред ОД на МВР декларация не отговаря на изискванията на Приложение 6.

При сравнителен анализ на декларацията, подадена от Д. К. К. и утвърдения образец Приложение №6, се установява, че в последната собственикът/законният представител на собственика службите на ОД на МВР изрично изискват да се декларират определени обстоятелства, които не се изискват от нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Видно от образеца (наличен и на сайта на Министерството на вътрешните работи) собственикът/законният представител на МПС-то следва да декларира, че е предоставил съответното МПС (индивидуализирано с регистрационен номер, марка, модел и с валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с валидност от определена дата до друга такава) на определена дата и час на лице ( с посочени имена, постоянен адрес и притежаващ валидно свидетелство за управление на МПС категория, с дата на издаване), след като се убедил, че водачът е правоспособен, законно пребиваващ на територията на Република България. В документа собственикът/законният представител на собственика на превозното средство предупреждава на основание чл.102 от ЗДвП водача да спазва правилата за движение и да не преотстъпва превозното средство на неправоспособни и употребили алкохол или упойващи вещества, както и декларира, че на определена дата и час (точна дата и час на извършване на нарушението) превозното средство е било във владение на посоченото от него лице, както и че МПС-то е върнато на определена дата и час, като не е бил уведомен за допуснати нарушения. С декларацията се потвърждава, че деклараторът е запознат с наказателната отговорност, който носи по чл.313 от Наказателния кодекс.

Същевременно съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 от ЗДвП по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща ЕФ по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият ЕФ се анулира. Съгласно ал.6 в 7-дневен срок от получаването на ЕФ може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи. Директорът разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. Издаденият ЕФ се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че: 1. моторното превозно средство е било обявено за издирване; 2. нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. Директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи уведомява собственика на превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - неговия законен представител, за решението си по ал. 6 в 7-дневен срок от датата на анулирането, съответно - на отказа за анулиране на фиша (чл.189, ал.7).

ЗДвП не предвижда декларацията по чл.189, ал.5 да бъде подавана по образец, а нормата предвижда единствено писмена форма на изявлението и посочване на данни за лицето, извършило нарушението, като минимално съдържание на волеизявлението на декларатора. В случая това е сторено от Д. К. К..

Следва да се отбележи, че законодателят е предвидил изрично изискване за издаване/подаване на редица актове/документи по образец на редица документи – при издаването на карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране (чл.99а, ал.1 от ЗДвП); свидетелство за регистрация на МПС или ремарке с безсрочна или с временна валидност (чл.141, ал.1 от ЗДвП); при подаване на декларация за съхраняването на пътно превозно средство в частен имот (чл.143, ал.6 от ЗДвП); при поставяне на стикер по образец по чл.172, ал.2 т.4 от ЗДвП при временно спиране на движението по чл.171, т.2; при издаване на фиш по чл.186, ал.1 изр. 3 от ЗДвП; при издаване на електронен фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП, утвърден от министъра на вътрешните работи; при изготвянето на писмо по чл. 189а, ал. 2 от ЗДвП, утвърдено от министъра на вътрешните работи; образец на електронен фиш по чл. 189ж, ал.1 изр.3 от ЗДвП, утвърден със заповед на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“; уведомително писмо по чл. 189и, ал.4 от ЗДвП, утвърдено от управителния съвет на агенцията; свидетелство за управление на МПС (чл.22 от ППЗДвП); международното свидетелство за управление на моторно превозно средство (чл.25, ал.1 от ППЗДвП); заявление по образец по чл.6 от Наредба № I-181/03.12.2002г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица; декларация по образец Приложение №3 към Инструкция № Iз-417/10.03.2020г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи.

В разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП липсва изискване декларацията да следва да е подадена по определен образец.

Същевременно законодателят не предоставя нормотворческа компетентност на определен орган, който да уреди с правила за поведение обществените отношения, възникващи по повод декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, които да представляват административноправни норми с подзаконов характер, отнасящи се до неопределен и неограничен брой адресати и имащи многократно правно действие. В случая методическите указания не са издадени въз основа на законова делегация и по своята правна природа не съставляват нормативен административен акт по чл.75, ал.1 от АПК - подзаконови актове, които се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от АПК, нормативните актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи, а компетентността за това не може да се делегира.

Гореизложеното обуславя извод, че правната норма създава рамка за минимално съдържание на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно деклараторът да посочи данни на лицето, извършило нарушението, като към декларацията се приложи копие от свидетелство за управление на МПС на лицето. В конкретния случай към възражение с вх.№ 316р-32664/16.08.2023г. са приложени именно изискуемите по закон документи.

При липса на изискване от законодателя декларацията да се издава по образец е недопустимо да бъдат въвеждани допълнителни изисквания за форма и съдържание от органите, на които е възложен контрола за спазване на ЗДвП.

Законът за движението по пътищата съдържа презумпция относно субекта на административните наказания в разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от предвидената в специалната норма презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създаде механизъм, който да позволява в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС.

В случая не може да се приеме, че чрез подаването на декларацията към възражение с № 316р-32664/16.08.2023г., касаторът не се е възползвал от правото си да посочи действителния водач. Това е така, защото е съобразена от касатора разписаната процедура, като е представил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП пред административнонаказващия орган и е представил изискуемото свидетелство за управление на МПС.

С оглед на горното, административнонаказващият орган е следвало да анулира процесния електронен фиш.

Като е достигнал до обратния извод въззивната инстанция по същество е постановила неправилно решение, несъобразено с материалния закон, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал.2, пр.2 вр. чл. 209, т.3пр.1 от АПК.

По делото не е направено искане за разноски от касатора, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, А. съд – Плевен, трети касационен състав,

ОТМЕНЯ Решение № 61/07.02.2024г. по АНД № 2409/2023г. по описа на РС-Плевен, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7460104 от 10.05.2023 година, издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр.чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т.4 от ЗДвП на Д. К. К. с [ЕГН], е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при условията на повторност в едногодишен срок от влизане с сила на ЕФ №К5470881/05.09.2022г.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.