РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Карлово, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100090 по описа за 2022 година
Съдът е с искова молба от З. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. К.,
ул. „А. С.“ №**, ет.*чрез пълномощника си адв. С.Д., с адрес за призоваване
и съобщения: гр. С., бул. „П. Е.“ № ***, ет.*против П. И. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. ,,*-ми м.“ №*, ет.*, ап.*.
Ищецът твърди, че на 30.01.2019 г. в гр. К. ответникът П. И. П., в
качеството му на физическо лице, издал запис на заповед, с който безусловно
се задължил да му плати без протест сумата от 10 400 лева на падеж –
30.05.2019 г. Записът на заповед бил предявен за плащане, но независимо от
това сумата не била заплатена и до момента.
Твърди, че по този повод били проведени множество телефонни
разговори между него и ответника, но последният молел за отсрочка, твърдял,
че ще плаща на части. Въпреки обещанията си, до момента дадената сума в
размер 10 400 лева не била заплатена на ищеца. Многократните разговори
между страните за доброволно уреждане на взаимоотношенията останали бе
резултат.
След като изминали повече от две години от настъпване на падежа на
записа на заповед, издаден от П.П., З.П. подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист.
По подаденото заявление било образувано ч. гр. д. № 1265/2021 г. по описа на
PC К., по което били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. За привеждане в изпълнение на изпълнителния лист било
образувано изпълнително дело № 686/2021 г. по описа на ЧСИ Б. А. с район
1
на действие ОС П.. След като бил уведомен за образуваното изпълнително
дело длъжникът, чрез пълномощника си адв. С.М. от АК-П. и на основание
чл.414 от ГПК подал възражение, че не дължи по издадената заповед за
изпълнение. Възражението било бланкетно и немотивирано, не се
представяли доказателства за плащане на процесната сума и недължимост на
вземането.
Ищецът посочва, че записът на заповед е ценна книга, която
материализира парично вземане и едностранна абстрактна и формална правна
сделка, от която се поражда задължение за неговия издател, като основанието
за плащане, наречено още и кауза, не е съставна част от съдържанието му и не
е условие за действителността му. Чрез записа на заповед издателят на
документа обещава безусловно да плати на падежа определена парична сума
на бенефициента – чл. 535 ТЗ. В качеството си на ценна книга – документ, в
който е материализирано правото да се получи паричната сума по такъв
начин, че упражняването на това облигационно право не може да стане без
притежаване и предявяване на документа. Сочи се, че записът на заповед има
задължителни реквизити, посочени в закона – чл. 535 ТЗ, без които той няма
характер на такъв. Затова и първото основно правно положение, което приема
ВКС в своята безспорна практика е, че ако притежава законовите реквизити,
записът на заповед е редовен. Редовен е, когато формата е спазена и
съдържанието отговаря на определените в закона реквизити. Тогава
поемателят - кредитор разполага с правото да събере вземането си на
основание ценната книга - р. 378 от 30.11.201 1 г. на ВКС по гр.д. 314/2011 г.,
трето г.о., ГК .
Ищецът твърди, че представеният в заповедното производство по ч.
гр. д № 1265/2021 г. по описа на PC К., документ, като притежаващ формата и
реквизитите посочени в чл. 535 от ТЗ, удостоверява валидна абстрактна
менителнична сделка и в тази връзка поражда задължение за плащане на
посочената от издателя парична сума. Документът бил озаглавен „запис на
заповед“ и в текста му съществува наименованието „запис на заповед“,
съставен бил в писмена форма и с него било поето безусловното задължение
да се заплати точно определена сума. В случая, падежът на задължението по
записа бил определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – „на 30.05.2019 г.“. В
документа било посочено името на поемателя, датата на издаване и същият
бил подписан от издателя. Процесният запис на заповед съдържал
изискуемите по закон реквизити, подписан бил от издателя и бил редовен от
външна страна. Падежът на задължението бил настъпил и документът бил
предявен на издателя за плащане.
Предвид липсата на плащане от ответника и постъпилото възражение
срещу Заповедта по чл.417 ГПК, за ищеца бил налице правен интерес за
предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът му дължи сумата от 10 400 лв. /десет хиляди и четиристотин
2
лева/ по запис на заповед от 30.01.2019 г., за което по ч. гр. д № 1265/2021 г.
по описа на PC К. е издадена заповед №743/04.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК – 20.08.2021 г., до окончателното плащане. Претендират се и разноските
по делото, включително и направените в заповедното производство.
Ответникът, представляван от адв. С. М., оспорва иска. Прави
възражение за недействителност на записа на заповед, тъй като същият бил
издаден при последователни падежи и не отговарял на изискванията на ТЗ
относно задължителните реквизити на ценната книга. В записа на заповед
била предвидена дата на падеж, а в същото време същият бил предявен за
плащане, поради което били налице последователни и неопределени падежи –
на дата на падеж и на предявяване.
Твърди, че предявяването за плащане е необходимо само и
единствено, когато записът на заповед е с падеж на предявяване, но не и при
дата на падеж – определен ден.
Моли на това основание искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят
разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Искът е допустим. От приложеното ч. гр. д. №1265/2021 г. по описа
на РС К. е видно, че по заявление на З. П. П. е била издадена Заповед
№743/04.10.2021 г., с която е било разпоредено длъжникът П. И. П. да му
заплати сумата 10 400 лв. /десет хиляди и четиристотин лева/, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 20.08.2021 г.,
до окончателното плащане. В заповедта е посочено, че вземането произтича
от Запис на заповед, издаден на 30.01.2019 г. с падеж на плащане – 30.05.2019
г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът (ответникът) П. И. П. е
възразил срещу заповедта, а кредиторът (ищецът) З. П. П. е предявил
настоящия иск за установяване на вземането си в законовия едномесечен
срок. Налице е правен интерес за ищеца от предявяването на исковата
претенция, обусловен от правото му да иска в качеството си на поемател на
запис на заповед от издателя на ценната книга плащане на сумата по
менителничния ефект.
По основателността:
Исковата претенция, предмет на настоящото дело, черпи своето
правно основание от разпоредбите на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, ГПК,
във вр. с чл. 535 ТЗ. Предмет на делото при предявен установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 10 е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.
3
Ищецът - кредитор следва да докаже вземането си, основано на менителничен
ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение – т. 17 от ТР №4/2013 ОСГТК.
Абстрактният характер на записа на заповед означава, че
задължението на длъжника по него не е обусловено от съществуването на
някаква причина. Задължението на издателя на записа на заповед произтича
не от наличието на някакъв договор, а от самото му едностранно
волеизявление за задължаване. Ето защо, не е необходимо посочване в записа
на заповед на причина, поради която издателят се е задължил да заплати
сумата по нея на поемателя. Записът на заповед е ценна книга, което означава,
че той материализира в себе си самото право да се иска плащане. Предвид
изложеното, кредиторът по ефекта няма задължение да доказва наличие на
извънменителнично, т. е. каузално правоотношение, от което да произтича
правото му да получи плащане. Това е така, защото менителничната
отговорност произтича от неплащането на ефекта на падежа. Ценната книга
води до разместване на доказателствената тежест и длъжникът по нея е този,
който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и
възраженията си, свързани с него.
В случая длъжникът не е противопоставил възражения за
несъществуване на вземането по записа на заповед, изведени от конкретно
каузално правоотношение, а е заявил, че не дължи сумата по него поради
недействителност на документа – издаден при последователни падежи.
Съгласно чл.535 от Търговския закон, за да е валиден от външна
страна, записът на заповед следва да съдържа наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно
обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането;
името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата
и място на издаването; подпис на издателя.
В конкретния случай, от представения в оригинал по заповедното
производство документ, се установява, че същият съдържа следните
реквизити: наименованието „запис на заповед“; безусловно задължение на
издателя П. И. П. да плати без протест на З. П. П. сумата от 10 400 лева;
падеж на паричното задължение – 30.05.2019 г.; място на плащането – гр. К,
ул. „П“ №**; дата и място на издаването – 30.01.2019 г., в гр. К., ул. „П.“
№**; подпис на издателя.
Под израза „ПОДПИС НА ИЗДАТЕЛЯ“, в записа на заповед е
отразено, че е предявен за плащане на сумата от 10 400 лева, както и че П.П. е
приел да плати тази сума. За удостоверяването на тези обстоятелства са
положени подписи от П.П..
Съгласно чл. 486 ТЗ има четири начина за определяне на падежа на
един менителничен ефект, какъвто е записът на заповед, а именно: 1/ на
предявяване; 2/ на определен срок след предявяването; 3/ на определен срок
след издаването; 4/ на определен ден. Съгласно ал. 2 от цитирания член
4
менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с
последователни падежи, е нищожна.
Съдебната практика е непротиворечива, че е нищожен запис на
заповед, който съдържа падеж на определена дата, и в него е посочено и че е
платим при предявяване, тъй като падежът следва да бъде посочен ясно и по
начин, който не буди съмнение – в този смисъл Определение №
146/23.03.2009 г. по ч. т. д. № 125/ 2009 г. на ВКС, Определение №
749/23.12.2009 г. по т. д. №857/ 2009 г. на ВКС, Определение №762/02.11.2010
г. по ч. т. д. № 712/ 2010 г.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответника, че
в процесния запис на заповед е уговорен падеж по два различни начина. В
текста на менителничния ефект се съдържа безпротиворечиво и ясно посочен
падеж на определена дата – 30.05.2019 г., с конкретно място на плащането.
Това, че записът на заповед е предявен за плащане не може да обоснове
неяснота относно падежа. В решение № 96/28.07.2017 г. по т.д.№ 1907/2016 г.
на 1 т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК изрично се сочи, че при
обективирани в менителничния ефект и други изявления, извън
задължителното му съдържание, смисълът на същите подлежи на тълкуване,
при неяснота и с цел извеждане на действителната воля на издателя,
доколкото с тези допълнителни изрази не се оборва безусловния характер на
поетото обещание за плащане или не се въвежда определен по друг начин
падеж или последователни падежи. В случая падежът е ясно и недвусмислено
изводим от съдържанието на ценната книга в цялост – на дата 30.05.2019 г.
При ясно изводим падеж на определена дата, настоящият състав
намира, че допълнителното съдържание след „ПОДПИС НА ИЗДАТЕЛЯ“ не
следва да се възприема като кумулативно посочен и друг падеж – „на
предявяване“. Вложеният смисъл в изразите ПРЕДЯВИЛ ЗА ПЛАЩАНЕ
НА…“ и „ПРИЕЛ ДА ПЛАТИ НА…“, под които П.П. се е подписал, следва
да се считат за потвърждение на ясното му съзнание за поетото задължение и
волята му да плати получената сума на конкретно посочения /при това с
удебелен шрифт/ падеж – 30.05.2019 г.
С посочване на конкретна дата, на която задължението става
изискуемо, издателят е посочил падеж по смисъла на чл.535, т.3 от ТЗ и не
може да се търси противоречие с изявлението му, че документът му е
предявен за плащане, респ. да се прави извод за определен втори падеж в
документа. В Решение №246/15.01.2015 г. по т. д. №2879/2013, І т. о., е
подчертано, че изразът „да бъде представен за плащане“ /а такъв не фигурира
в процесния документ/ не е относим към уговаряне на падеж „на
предявяване“, по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ, а към представяне,
предявяване за плащане, имащо смисъл на покана за изпълнение на вече
изискуемо менителнично задължение, с настъпил падеж по ефекта. Посочено
е и че представянето не е условие за нестъпване на изискуемостта, а
представлява необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на
5
задължението.
С оглед на изложеното, съдът намира, че процесния запис на заповед
е платим на падеж, конкретно посочен и настъпил към момента на подаване
на заявлението. Налице са всички необходими реквизити на ценната книга,
съгласно ТЗ. Не съществуват никакви основания да се приеме, че е налице
формално нередовен документ, съобразно указанията, дадени в ТР №1 от
28.12.2005г. по тълк.д. №1/2004 г., ОСТК, поради което и искът следва да се
уважи като основателен и доказан.
Основателно е и искането за установяване дължимост на законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна
такса в размер на 208.00 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на
1500.00 лева или общо 1708.00 лева.
Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по
ч. гр.д. № 146/2020 г. по описа на КрлРС, включително и разноските за него,
с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Със заповедта по чл.417 ГПК, обаче не е разпоредено
плащане на разноски, поради което не следва да се да се присъждат такива.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с
чл.535, ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по реда на чл.422
ГПК от З. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „А. С.“ №**, ет.*против
П. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. ,,*-ми м.“ №*, ет.*, ап.*, че П.
И. П., ЕГН: ********** дължи на З. П. П., ЕГН: ********** сумата от 10 400
лв. /десет хиляди и четиристотин лева/ по запис на заповед от 30.01.2019 г., за
което по ч. гр. д № 1265/2021 г. по описа на PC К. е издадена заповед
№743/04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 20.08.2021 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН: ********** да заплати на З. П. П., ЕГН:
********** разноските, направени в исковото производство по гр. д.
№90/2022 г. по описа на РС К. в размер на общо 1708.00 лв. (хиляда
седемстотин и осем лева).
6
ОТХВЪРЛЯ претенцията на З. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. К.,
ул. „А. С.“ №**, ет.*да бъде осъден П. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ул. ,,*-ми м.“ №*, ет.*, ап.*да му заплати разноските, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. №1265/2021 г. по описа на РС К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7