Р Е Ш Е Н И Е
№ 303
26.10.2017г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд- Димитровград на двадесет и осми септември две
хиляди и седемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№ 888 по описа за
2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от К.Д.С., с ЕГН **********,***,
обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ-
за признаване за незаконно уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на
предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останал без работа,
както и по чл.224 ал.1 от КТ- за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
В исковата молба ищецът твърди,
че със Заповед №35/12.04.2017г. на управителя на ответното дружество, на
основание чл.330 ал.1 т.6 от КТ, било прекратено трудовото му правоотношение с
ответното дружество. Поддържа, че не му било дадено обяснение на какво се дължи
тази заповед, като тя му била връчена в деня на издаването й. Управителят на
дружеството също отказал да се срещне с него и да му обясни защо прекратява
трудовото му правоотношение. Заявява, че при ответника работел по трудов
договор от 05.12.2016г. в шлосерски цех, като шлосер-бояджия с трудово
възнаграждение в размер на 460 лева. През този период не бил ползвал платен
годишен отпуск, като при прекратяване на трудовото правоотношение не му било
платено обезщетение за неизползвания такъв. В момента ищецът бил безработен и
не получавал доходи. Заявява, че не му била връчена заповед да даде писмени
обяснения по повод дисциплинарното му уволнение, поради което не знаел защо е
уволнен. Иска съдът да постанови решение, с което да признае уволнението на
ищеца, извършено със Заповед №35/12.04.2017г. на управителя на ответното
дружество за незаконно, да отмени заповедта и да го възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност “шлосер –бояджия“, както и да му бъде заплатено
обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от
12.04.2017г. в размер на 2760 лева. Иска съдът да осъди ответника да заплати на
ищеца и обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск в размер на
146 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2017г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане и на направените по делото
разноски.
Ответникът „Ставио“ООД оспорва
предявените искове като неоснователни. Поддържа, че ищецът е бил уволнен,
поради наложено дисциплинарно наказание уволнение, заради неявяване на работа
през четири последователни работни дни. На 12.04.2017г. било поискано писмено
обяснение от работника по чл.193 от КТ, но той отказал да подпише и получи
уведомлението, като това му действие било направено в присъствието на
свидетели. Независимо, че отказал да получи уведомлението за даване на
обяснения, работника дал устни такива пред управителя на ответното дружество.
След обясненията на ищеца, работодателя му връчил заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, заради неявяване на работа в периода от 06.04.2017г.
до 11.04.2017г., без уважителни причини. Работникът отново отказал да получи
заповедта, като това също станало в присъствието на свидетели. Във връзка с
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, било
прекратено и трудовото правоотношение на ищеца на 12.04.2017г.
На следващо място, ответникът
оспорва претенцията на ищеца за заплащане на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ на
обезщетение в размер на 2760 лева. Работникът не бил посочил за какъв период
иска въпросното обезщетение и как е формирано то при условие, че трудовото му
възнаграждение е в размер на 460 лева.
Относно претенцията за заплащане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ответникът поддържа, че на
ищеца не се дължи такова, съобразно разпоредбите на КТ.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Трудов договор №54/14.12.2016г., ищецът е започнал
работа в ответното дружество „Ставио“ООД на 14.12.2016г., на длъжност „шлосер-
бояджия“, на пълно работно време и при месечно възнаграждение от 435 лева.
Съгласно Допълнително споразумение към горепосочения трудов договор, от
01.01.2017г. трудовото възнаграждение на работника е било увеличено на 460 лева
месечно.
От представената от
ответника с отговора на исковата молба Таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа през м.април 2017г., отдел „Производствен цех“,
се установява, че К.Д.С. не се е явил на работа на 06.04./четвъртък/, на
07.04./петък/, на 10.04./понеделник/ и на 11.04./вторник/ 2017г.
Във връзка с
отсъствието на работника от работа повече от два последователни работни дни,
работодателят е изготвил уведомление по чл.193 ал.1 от КТ до ищеца. Със същото
той се уведомява, че следва да даде писмени или устни обяснения за неявяването
си на работа през периода от 06.04.2017г.- 11.04.2017г., включително.
Работникът е уведомен, че съгласно разпоредбата на чл.187 от КТ, неявяването на
работа е дисциплинарно нарушение, като при неявяване на работа в течение на два
последователни дни са налице основанията на чл.190 т.2 от КТ за налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“. От ищеца се иска незабавно, в срок до един
час, да даде писмени или устни обяснения във връзка с констатираните нарушения
на основание чл.193 от КТ. Уведомлението е изготвено на 12.04.2017г., като е
подписано от управителя на ответното дружество. Същото не е подписано от
работника, като в него е отбелязано, че отказва да го подпише. Посочени са
свидетели на връчването на уведомлението и отказа на ищеца да го подпише, а
именно Л.Г.Б. и П. Г. М., които от своя страна са положили подписите си.
Със Заповед
№54/12.04.2017г. управителят на ответното дружество е наложил на К.Д.С.
дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта е описано извършеното от
работника дисциплинарно нарушение, а именно неявяване на работа през периода от
06.04.2017г. до 11.04.2017г. Посочено е, че съгласно чл.187 от КТ неявяването
на работа е дисциплинарно нарушение, като при неявяване на работа в течение на
два последователни дни са налице основанията по чл.190 т.2 от КТ да бъде
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Във връзка с констатацията е
изискано писмено или устно обяснение от работника за причините, довели до допуснатото
нарушение на трудовата дисциплина. Посочено е, че работникът е отказал да
подпише Уведомлението, като е дал устни обяснения пред управителя Пламен
Статлев Панев, но не е посочил уважителна причина за отсъствията. Констатирано
е, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, извършено през периода от
06.04.2017г. до 11.04.2017г., за което работодателя има основание да наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочва се също така, че
заповедта е издадена на основание чл.188 т.3 от КТ, при спазени изисквания на
чл.189, чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ.
Видно от приетата
като доказателство по делото Заповед №35/12.04.2017г., издадена от „Ставио“ООД,
на основание чл.130 ал.1 т.6 от КТ, е прекратен трудовия договор на К.Д.С., на
длъжност „шлосер-бояджия“. Посочена е причината за прекратяване на трудовия
договор, а именно: „дисциплинарно уволнен“.
За изясняване на фактическите обстоятелства
по делото, по искане на ответника, съдът допусна
до разпит трима свидетели- Л.Г.Б., П.С.П.и Г.А.Г..
В своите показания свид.Б. поддържа, че работи във фирма „Ставио“ООД от година и половина. Ищецът
дошъл на работа там по негова препоръка. Той обаче не оправдал очакванията,
като често закъснявал за работа. За тези закъснения свидетелят лично му правел
забележка. След като отсъствал от работа 3-4 дена К.С. бил уволнен. Свидетелят
твърди, че ищецът дошъл на работа на 12.04.2017г. около 9.00 часа. Управителят го предупредил,
че трябва да даде обяснения за отсъствието си от работа, но той отказал да даде
такива. Тогава управителят казал, че ще бъде уволнен. На отказа на ищеца да
даде обяснения освен свидетеля Б. присъствал и работника П.М.Двамата
присъствали като свидетели и на отказа на работника да подпише заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Според свидетелят, ищеца до
тогава трябвало да бъде наказан вече няколко пъти. Б. се срамувал от
поведението му, защото именно той го препоръчал на работодателя, за да го вземе
на работа. Поддържа ,че ищецът много често закъснявал или отсъствал от работа.
Подписал заповедта и уведомлението като свидетел на отказа на К.С. да ги получи
и подпише.
Според показанията на свид.Г., тя
работи като оперативен счетоводител във фирмата и се занимава с първичната
счетоводна документация. Познавала ищеца, тъй като работела с него в един и
същи цех. На 06.04.2017г./четвъртък/ той не дошъл на работа. След като не се
явил в цеха и на следващия ден, управителя направил опит да се свърже с него по
телефона, но не успял. В понеделник, тъй като работника продължил да отсъства,
управителя отново го потърсил по телефона, за да изясни причината за това. В проведения
разговор ищецът обяснил, че си има работа и за това не идва в цеха. Не посочил
основателна причина за отсъствието си, като обещал да дойде на работа на
следващия ден /вторник/. Въпреки това, във вторник той отново не се явил на
работното си място. В тази връзка управителят разпоредил да започне подготовка
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на работника. В сряда, около
9 часа, т.е. един час след началото на работното време, К.С. дошъл в цеха.
Свидетелят му обяснила, че трябва да даде писмени обяснения за отсъствието си
от работа, както и че ще му бъде наложено дисциплинарно наказание, но той
отказал да стори това. Г. се опитала да му връчи предварително изготвеното от
нея Уведомление по чл.193 от КТ, но той отказал да го прочете и приеме. Предвид
това, тя извикала от цеха двама свидетели, които да удостоверят отказа на
работника да приеме уведомлението. Свидетелят поддържа, че управителят на
фирмата разговарял със С., като искал той да му обясни причината за отсъствието
си от работа, но последния отново отказал да дава обяснения. Тогава управителят
й казал да изготви заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Казал
и на работника да изчака, за да му бъде връчена тази заповед, но той заявил, че
нищо няма да подписва, като това станало в присъствието и на двамата свидетели Б.
и М..
От показанията на свид.П. се
установява, че той е един от тримата управители на „Ставио“ООД, като работел и
отговарял за производствения цех. Ищецът работел при него от няколко месеца,
като през този период често му се случвало да закъснява или да не идва на
работа, за което от фирмата му правели компромис. През месец април той не се
явил на работа четири дни. На третия ден свидетелят му се обадил по телефона,
за да разбере причината за това. На въпроса му къде е и какво прави, ищецът
отговорил, че е у дома си. На въпроса на управителя защо е назначен на работа и
защо го осигуряват, работникът отвърнал с думите „И аз се чудя защо ме водиш“.
Обещал все пак, че на следващия ден ще дойде в цеха. Въпреки това, той не
изпълнил обещанието си и отново не се явил на работа. Тогава свидетелят
разпоредил да започне изготвянето на документи за налагане на дисциплинарно
наказание на работника. Последният се явил при него в сряда, като от него били
поискани обяснения за отсъствието му от работа през изминалите 4 работни дни.
Ищецът обаче заявил, че няма да дава обяснения и нищо няма да подписва. Тогава
свидетелят разпоредил да бъде изготвена заповед за дисциплинарното му
уволнение. Отказът на ищеца да подпише уведомлението за даване на обяснения,
както и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, станал в присъствието
на двама свидетели-работници в цеха.
По искане на ищеца, съдът назначи
и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно това
заключение, за м.март 2017г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в
размер на 460 лева. Размерът на претендираното обезщетение по чл.344 ал.1 т.3
от КТ за периода от 12.04.2017г. до 12.10.2017г. /за 6 месеца/ е 2760 лева.
Вещото лице установява, че в ответното дружество ищеца има отработени 4 месеца,
за които, ако има и друг трудов стаж, му се полагат 7 дни платен отпуск, като
размера на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ е 146,36 лева. В експертизата
обаче се посочва, че при постъпването си на работа във фирмата и до момента на
уволнението му, ищецът не е представил трудова книжка, за да се установи какъв
трудов стаж има, поради което не му е изплатено обезщетение за неползван
отпуск. Същият не е получавал и допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
по делото е, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „шлосер-бояджия“,
считано от 14.12.2016г. до 12.04.2017г. Няма спор и относно това, че на
12.04.2017г. работодателят е издал Заповед №35, с която трудовия договор с
ищеца е бил прекратен, поради наложено дисциплинарно наказание уволнение. Не се
спори между страните и относно обстоятелството, че на ищецът не е било
изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Спорно по делото е налице
ли са били предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на
ищеца, както и спазена ли е процедурата предвидена в КТ във връзка с търсенето
на дисциплинарна отговорност и прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.1 т.1 от КТ, неявяването на работа е нарушение на
трудовата дисциплина. В случай, че това нарушение продължи в течение на два
последователни дни, чл.190 ал.1 т.2 от КТ предвижда възможност на работодателя
да наложи наказание дисциплинарно уволнение.
В настоящият случай
от събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че ищецът не се е
явил на работа в продължение на четири последователни работни дни през периода
от 06.04.2017г. до 11.04.2017г. Наличието на това дисциплинарно нарушение,
извършено от К.С., се явява безспорно доказано от събраните по делото
доказателства. В тази насока съдът взе предвид представената от ответника с
отговора на исковата молба и неоспорена от ищеца Таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа през м.април 2017г., отдел „Производствен цех“,
в която е отбелязано, че работника е отсъствал от работа на 06.04.,07.04.10.04.
и 11.04.2017г. В подкрепа на това бяха и твърденията на разпитаните по делото
трима свидетели, които са работили в същия цех с ищеца и категорично заявяват,
че през процесните четири работни дни той не се е явявал на работа. Неявяването
на работа и то в течение на повече от два последователни дни е дисциплинарно
нарушение по чл.187 ал.1 т.1 от КТ, за което работодателя може да наложи на
основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ наказание дисциплинарно уволнение. Предвид
допуснатото нарушение на трудовата дисциплина от страна на К.С., управителят на
ответното дружество е предприел действия за започване на дисциплинарно
производство по отношение на него, като е разпоредил на свид. Грозева да
изготви Уведомление по чл.193 от КТ, с което да уведоми работника за
извършеното от него нарушение и евентуалните последици от това, както и за
необходимостта да даде писмени или устни обяснения по случая. Видно от
въпросното уведомление е, че то съдържа достатъчно ясно описание на твърдяното
дисциплинарно нарушение, а именно неявяването на работа на ищеца на 06., 07.,
10. и 11.април 2017г. Посочено е също така, че за това нарушение са налице
основания за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. В определен срок,
на работника е дадена възможност да даде писмени или устни обяснения във връзка
с констатираното нарушение. След като на 12.04.2017г. К.С. се е явил на
работното си място, свид.Г. е направила опит да му връчи така изготвеното
уведомление, като устно го е уведомила за съдържанието му и за необходимостта да
даде обяснения за допуснатото дисциплинарно нарушение. Това тя е направила в
присъствието на свидетели- И. С. П., Л.Г.Б. и П. Г. М.. При проведения разговор
между управителя на дружеството – Ив.П. и ищеца, последния също устно е бил
уведомен за какво нарушение му се търси дисциплинарна отговорност и за
необходимостта да даде писмени обяснения за отсъствието си от работа. Самото
Уведомление не е било получено от ищецът, като в него липсва негов подпис. В
същото обаче, е направено отбелязване, че работника отказва да подпише
уведомлението, като свидетели на този отказ са Л.Г.Б. и П. Г. М.. Поради
изложеното, съдът счита ,че К.С. е бил надлежно уведомен за започналото срещу
него дисциплинарно производство, като му е била дадена и възможност да даде
обяснения във връзка с неявяването му на работа, но той не се е възползвал от
това си право.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е отказал да даде писмени обяснения за извършеното
от него дисциплинарно нарушение, ответникът е пристъпил към издаване на Заповед
№54/12.04.2017г., с която му наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. В
обстоятелствената част на тази заповед подробно и ясно са описани
дисциплинарното нарушение, извършено от К.С., отказа му да даде писмени или
устни обяснения по случая, както и законовото основание на работника да бъде
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в КТ. От показанията
на разпитаните по делото свидетели съдът намира за безспорно установено, че
горепосочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание и нейното
съдържание са били доведени до знанието на ищеца, като той е бил наясно за
какво нарушение му се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Действително
в Заповедта липсва подпис на работника за получаването й, но тя е подписана от
двама свидетели, които са присъствали на отказа му да я подпише и приеме.
С оглед на така
наложеното наказание дисциплинарно уволнение и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, работодателят е прекратил трудовия договор на К.С. без предизвестие, като
издал Заповед №35/12.04.2017г. В същата заповед е посочено като основание за
издаването й разпоредбата на чл.330 ал.1 т.6 от КТ. Видно от разпоредбата на
чл.330 от КТ е, че в ал.1 не се съдържат подточки, а същата се отнася до
възможност за работодателя да прекрати трудов договор без предизвестие, когато
работника бъде задържан за изпълнение на присъда, като настоящия случай
очевидно не е такъв. Същевременно в заповедта изрично е посочена причина за
прекратяване на трудовия договора, а именно –дисциплинарно уволнение, което
съставлява основание по чл.330 ал.2 т.6 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя без предизвестие за работника. За разлика от
визираната в ал.1 хипотеза, при която работодателя има възможност дали да
прекрати трудовия договор или да не стори това, то в хипотезата на ал.2
работодателя няма право на избор и задължително прекратява трудовия договор на
работника, както е станало и в настоящия случай. Съдът намира, че при изготвяне
на процесната заповед за прекратяване на трудово договор е допусната техническа
грешка, като е посочено основание по чл.330 ал.1 т.6 от КТ, а не действителното
такова по чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Този извод следва от обстоятелството, че в
същата заповед изрично е посочена причината за прекратяване на договора-
дисциплинарно уволнение, а не е визирана хипотезата на чл.330 ал.1 от КТ. Наред
с това, следва да се има предвид, че въпросната заповед е била изготвена на
12.04.2017г., т.е. в деня, когато се е развило и производството по налагане на
дисциплинарното наказание уволнение на работника. Последният е бил наясно с
повода за започналото дисциплинарно производство спрямо него, с наложеното му
дисциплинарно наказание и издадената във връзка с това заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение. Поради това и за същия е било несъмнено ясно, че
трудовия му договор е прекратен поради наложено наказание дисциплинарно
уволнение, съставляващо основание по чл.330 ал.2 т.6 от КТ, а не по чл.330 ал.1
т.6 от КТ, което е приложимо в случаите, когато работника е задържан за
изпълнение на присъда. Обстоятелството дали и кога е подписал работника
издадената заповед не е от съществено значение, още повече, че самия ищец
заявява, че това е станало на 12.04.2017г., след която дата той повече не е
идвал на работа. От своя страна фактът, че той е подписал тази заповед по
никакъв начин не дава основание за извод, че ищеца не е бил запознат с
уведомлението за даване на обяснения за неявяването си на работа за повече от
два последователни работни дни, както и със заповедта за налагане на
дисциплинарно уволнение.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са с
последователни номера. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е с номер
съответстващ на номерацията в Дневника за входяща и изходяща кореспонденция на
дружеството, като видно от представеното по делото извлечение от същия тя
действително е с пореден №54, което съответства и на номера поставен в
заповедта. От друга страна заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е изготвена в счетоводството на ответника, като носи номер,
съответстващ на номерацията на издаваните от него документи, касаещи
прекратяване на трудови правоотношения с други служители на фирмата.
Предвид изложеното съдът
намира ,че предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за
признаване за незаконно уволнението на ищеца от ответното дружество и отмяната на Заповед №35/12.04.2017г. за прекратяване на трудовия му договор, поради наложено му наказание
дисциплинарно уволнение, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на главния иск за признаване на
незаконност на уволнението и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, неоснователен се явява и акцесорния иск за възстановяване на ищеца на предишната му работа „шлосер -бояджия“ в „Ставио“ООД-Димитровград.
Неоснователен
е и предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ. Тази законова
разпоредба предвижда работникът да иска обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението. В настоящият случай, съдът намира извършеното
уволнение на ищеца от ответното дружество за основателно и законосъобразно,
поради което и обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ не му се дължи. От друга
страна, следва да се има предвид, че в тежест на работника е да докаже, както,
че след уволнението е останал без работа, така и периода, през който той е бил
безработен, но за не повече от 6 месеца. Въпреки дадените от съда указания на
ищеца да представи в съдебно заседание доказателство, че е бил безработен през
периода от 12.04.2017г. до 28.09.2017г., такива не бяха ангажирани. Предвид
изложеното съдът счита, че по делото не се събраха доказателства, че след
уволнението на 12.04.2017г. К.С. е останал безработен, поради което и
обезщетение за оставане без работа, поради извършеното уволнение не му се
дължи. Ето защо, така предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ
също следва да бъде отхвърлен.
На последно място,
неоснователен е и иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за плащане на
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, при постъпването си на работа във фирмата и до
момента на уволнението му ищецът не е представил трудова книжка, за да се
установи какъв трудов стаж е имал до момента. Съгласно разпоредбата на чл.155
ал.2 от КТ, при постъпване на работа за първи път работника може да ползва
платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. В
настоящият случай, ищецът не представи доказателства, че е освен в ответното
дружество е имал и друг трудов стаж реализиран преди м.декември 2016г. В тази
насока следва да се има предвид и обстоятелството, че в трудовия договор,който
е сключил със „Ставио“ООД изрично е посочено, че той няма никакъв трудов стаж
до момента. Предвид обстоятелството ,че ищецът е работил в ответното дружество
от 14.12.2016г. до 12.04.2017г., т.е. по- малко от 8 месеца, както и че преди
това не е имал трудов стаж при друг работодател, той няма право на платен
годишен отпуск, както и право на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за
неизползването на такъв. Поради това и
предявения от него иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ трябва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото ищецът
следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати направените от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Направеното от страна на ищеца възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение, платено от ответника е неоснователно, тъй като
платената сума от 400 лева е по- ниска от визираната в чл.7 ал.1 т.1 от Наредба
№1/09.7.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
460 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.С., с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника адвокат Н.М. ***,
против „СТАВИО“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“****“
5-В-2, представлявано от С. П. С.-управител, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за
признаване на уволнението на К.Д.С. със Заповед №35/12.04.2017г. на управителя на „Ставио“ООД за незаконно и за отмяна на същата заповед като
незоконосъобразна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Д.С., с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника
адвокат Н.М. ***, против „СТАВИО“ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.“***** 5-В-2, представлявано от С.П.С-управител, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, за възстановяване на К.Д.С. на длъжността, която е заемал преди
прекратяване на трудовото правоотношение- „шлосер –бояджия“ в „Ставио“ООД-Димитровград,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.С., с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника
адвокат Н.М. ***, против „СТАВИО“ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.“Петър Берон“ 5-В-2, представлявано от С.П.С-управител, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението, в размер на 2760 лева, считано от 12.04.2017г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Д.С., с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника
адвокат Н.М. ***, против „СТАВИО“ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.“Петър Берон“ 5-В-2, представлявано от С.П.С-управител, иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за сумата от
146 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
времето от 05.12.2016г. до 12.04.2017г., като НЕОСНОВАТАЛЕН.
ОСЪЖДА К.Д.С., с
ЕГН **********,***, представляван от пълномощника адвокат Н.М. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СТАВИО“ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“*****“ 5-В-2,
представлявано от С.П.С-управител, направените по делото разноски в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от датата
на обявяването му.
Съдебният акт е обявен на 26.10.2017 г.
Секретар: Д.Петрова