Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.01.2020г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на двадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 334 по описа на РС-Харманли
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл.213, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.48, ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК.., със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Витоша” №.., представляван от
Изпълнителните Директори К.Ч., Б.В. и Б.П., против А.Р.Х.,
ЕГН:********** и Г.К.И., ЕГН:**********,***. Сочи, се че
на
23.03.2014 г., около 15:30 ч., в гр. Харманли, по време на движение по ул.
"Районна", срещу снек бар "Турист", А.А.Х., с ЕГН: **********,
син на ответниците, в качеството на водач на велосипед, предприел неправилна
маневра завой на ляво от крайна дясна лента за движение, като не пропуснал движещ се от
негово ляво лек автомобил "Ауди А6" с per. № СТ .. СА,
вследствие на което се блъснал в дясна задна част на
лекия автомобил. Във връзка с настъпилото
събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 11/23.03.2014г. Към момента на
гореописаното събитие, процесният лек автомобил "Ауди А6" с per. № СТ
..
СА имал договор за имуществена застраховка „Каско +", сключен с ищеца
"ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, застрахователна полица №
440113281000489, валидна от 31.12.2013г. до 30.12.2014г. Във
връзка с настъпилите щети по горепосочения лек автомобил било подадено
уведомление за настъпило застрахователно събитие, поради което в "ДЗИ -
Общо Застраховане" ЕАД била образувана
ликвидационна преписка № 44012811401581.
Във връзка със
застрахователното покритие по сключената полица, собственикът на увредения лек
автомобил пожелал автомобилът му да бъде отремонтиран в доверен сервиз на
застрахователя, а именно автоцентър "Радост" - гр. Ямбол. Щетите
нанесени по процесния лек автомобила били следните: врата
предна дясна - за боя - стойност на ремонта 170 лв., врата задна
дясна - за боя - стойност на ремонта 170 лв., колона средна дясна -
ремонт и боя - стойност на ремонта 100 лв., калник заден десен - за
боя - стойност на ремонта 160 лв., стоп десен
- за подмяна - стойност на ремонта 126,84 лв. Общата
стойност на ремонта възлизала на сумата от 726,84 лв.
с ДДС. В съответствие с установените по вид и степен щети по лекия автомобил,
по силата на сключения застрахователен договор, ищцовото дружество изплатило на
горепосочения автосервиз, сумата в размер на 726,84 лв., която представлявала реалния
размер на причинените имуществени вреди по лекия автомобил. Сумата била преведена с
платежно нареждане за масов превод, чрез което била преведена
общата сума от 34 676,32 лв., а видно от опис № 021_20140424_Ю0060/24.04.2014г.
към него, плащането се съдържало под № 47 в описа.
Размерът на щетите бил изчислен на базата на опис и експертиза на
щетите на увреденото МПС по ликвидационна преписка № 440113281000489.
По силата на чл. 213,
ал.1, изр.1 от Кодекса за застраховането (отм.), с плащането на
застрахователното обезщетение по имуществена застраховка "Каско +",
"ДЗИ -Общо Застраховане" ЕАД встъпвало в правата на
застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното
обезщетение от 726,84 лв., както и дължимите съгласно чл. 213 ал. 1 от КЗ
(отм.) обичайни ликвидационни разноски сторени за определяне на обезщетението в
размер на 15,00 лв., което правело общата сума от 741,84
лв. Тъй като към момента на настъпване на ПТП, както и към настоящия момент,
причинителят на вредата А.А.Х. не е навършил пълнолетие, за причинените от него
вреди отговаряли неговите законни представители (родители,
осиновители или настойници). С регресна покана изх. №
92-2896/08.05.2014 г., ищецът поканил родителите на А.Х., на известния му
адрес, да възстановят горепосочената сума, но на посочения адрес такива не били открити.
Предвид гореизложеното
моли да се постанови
решение, с което да се осъдят солидарно
А.Р.Х.,
ЕГН:********** и Г.К.И., ЕГН:********** да заплатят на „ДЗИ - Общо
Застраховане" ЕАД с ЕИК ...7, сумата в размер на
741,84 лв. (седемстотин четиридесет и един лева и осемдесет и четири стотинки)
- главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от дружеството
за причинени имуществени вреди по лек автомобил "Ауди А6" с per. № СТ
5862 СА, вследствие на ПТП, настъпило на 23.03.2014
г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответниците.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от неоспореното надлежно заверено копие на констативен протокол за ПТП с №11 от 23.03.2014г., на същата дата в гр.Харманли, по време на
движение по ул. "Районна", срещу снек бар "Турист", А.А.Х.,
с ЕГН:**********, в качеството си на водач на велосипед,
предприел неправилна маневра завой на ляво от крайна
дясна лента за движение, като не пропуснал движещ се от негово ляво
лек автомобил "Ауди А6" с peг. № СТ .. СА,
собственост на Г. И. Т., ЕГН:********** (съгласно свидетелство за регистрация част
първа),
вследствие на което се блъснал в дясна задна част на
лекия автомобил. В протокола е отразено, че
са нанесени щети на лекия автомобил по заден десен калник, заден десен стоп,
предна и задна десни врати и други.
Към момента на
гореописаното събитие, процесният лек автомобил "Ауди А6" с per. № СТ
..
СА имал договор за имуществена застраховка „Каско +”, сключен с ищеца
"ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, застрахователна полица №
440113281000489, валидна от 31.12.2013г. до 30.12.2014г.,
приета като доказателство по делото.
Във връзка с настъпилите
щети по горепосочения лек автомобил било подадено
уведомление за настъпило застрахователно събитие, поради което в "ДЗИ -
Общо Застраховане" ЕАД била образувана
ликвидационна преписка № 44012811401581.
В резултат на ПТП-то са били причинени имуществени
щети на ударения лек автомобил марка "Ауди
А6" с per. № СТ .. СА, собственост на Господин Иванов Тенев, (заден
десен калник, заден десен стоп, предна и задна десни врати, колона средна дясна), което се установява от
представените опис на уврежданията по щета №44012811401581.
Съгласно приложения ликвидационен
акт по щета №44012811401581 от 23.04.2014г., ищцовото дружество е оценило
щетата на сумата от 726.84 лв., която е изплатена в полза на автосервиза,
извършил ремонта на автомобила, съгл. фактура №**********/11.04.2014г.,
нареждане за групово плащане от 24.04.2014г., опис към платежно нареждане,
което не се оспорва от ответниците.
Изпратена е регресна
покана до ответниците по делото за възстановяване на изплатената щета, като в
известието за доставяне е отбелязано, че получателят е непознат на адреса.
Видно от
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 10.04.2019г. на Община Хасково А.А.Х.
с
ЕГН:********** е с родители ответниците по делото А.Р.Х. и Г.К.И..
Съгласно приетото заключение по назначената съдебно авто-техническа
експертиза ударът между велосипеда, управляван от А.Х., и лекия автомобил марка "Ауди
А6" с per. № СТ .. СА е вследствие на това, че
движещият се пред лекия автомобил велосипедист е предприел изпълнение на
маневра „завой наляво” от крайна дясна лента за движение към динамичния коридор
на движение на автомобила. В резултат на това вещото лице е посочило, че са
нанесени щети в задната дясна странична част на автомобила. Щетите се състоят в
следното съгласно експертизата: врата предна дясна – боядисване, врата задна
дясна – боядисване, колона средна дясна – ремонт и боядисване, калник заден
десен – боядисване, стоп десен – подмяна. Вещото лице е оценило щетите по
средни пазарни цени към датата на увреждането в размер на 569.62 лв. и е
посочило, че е налице причинно-следствена връзка между описаното в протокола за
ПТП и настъпилите щети на лек автомобил марка "Ауди А6" с
per. № СТ .. СА.
От страна на ответниците не се
представят доказателства по делото, не се твърди и не се доказва да са
заплатили суми в полза на ищеца по делото.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.48 от ЗЗД съдът намира за частично основателен.
Съгласно чл.213 от КЗ (отм.) с
плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно
право.
В хода на производството по иск по
чл. 213 КЗ (отм.) следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение
между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение
от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на
задълженията му по застрахователното правоотношение. Също така следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като в
областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване
на противното, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които
обезщетения от него пострадал има срещу делинквента. Пострадалият има права по
отношение на увреждащия, само ако са осъществени елементите от ФС на деликта –
в случая с оглед установената фактическа обстановка следва да се установят
елементите от фактическия състав както на чл.45 от ЗЗД, така
и на
чл.48 от ЗЗД.
От доказателствата по делото
се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика
на увреденото мпс Г. И. Т. и ищеца "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, възникнало по силата на договор за
имуществена застраховка „Каско +”, застрахователна полица № 440113281000489,
валидна от 31.12.2013г. до 30.12.2014г. Доказано е също така, че по щета №44012811401581/2014г., в която като увредени са посочени заден десен калник,
заден десен стоп, предна и задна десни врати, колона средна дясна, оценени на 726.84 лева и съответно изплатени на сервиза, извършил ремонта съгл. опис на уврежданията по щета
№44012811401581, калкулация по щета №44012811401581 от 08.04.2014г.,
ликвидационен акт по щета №44012811401581 от 23.04.2014г., фактура
№**********/11.04.2014г., нареждане за групово плащане от 24.04.2014г., опис
към платежно нареждане.
Несъмнено доказано съгласно неоспорения
констативен протокол за
ПТП с №11 от 23.03.2014г. е също така и настъпването на ПТП на 23.03.2014г., в гр.Харманли, по ул. "Районна",
срещу снек бар "Турист", при което А.А.Х.,
с ЕГН:**********, в качеството си на водач на велосипед, предприел маневра „завой наляво” от крайна
дясна лента за движение и не пропуснал движещ се от негово ляво лек автомобил
"Ауди А6" с peг. № СТ ... СА, собственост на Г. И. Т., ЕГН:**********,
вследствие на което се блъснал в дясна задна част на лекия автомобил и
съответно нанесъл щети на същия в задната дясна част на автомобила. Тези
факти не се оспорват по делото и не са събрани доказателства в обратна насока.
Нормата на чл. 25, ал. 1 от
регламентира правилата за извършване на маневри, като предвижда, че водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. А съгл ал.2 на
същата разпоредба при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея.
Именно посочената ал.2 на чл.25 от ЗДвП е нарушил водачът на велосипеда,
имащ качеството на водач на пътно превозно средство по смисъла на парагр.6,
т.10 от ДР на ЗДвП, тъй като при извършването на предприетата от него маневра
„завой наляво”, навлизайки в съседната пътна лента, не е изпълнил задължението
си да пропусне другото превозно средство, което се е движило по нея, а именно
уредения лек автомобил марка Ауди А6" с peг. № СТ .. СА.
Следователно и вина за
настъпилото ПТП определено има велосипедистът – непълнолетният по това време А.Х.,
който е нарушил виновно разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДвП. Не се опроверга презумпцията за вина съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД чрез
доказването наличието на обстоятелства, изключващи отговорността му или
съответно виновно поведение на другиго.
Според съда е налице и причинно-следствена връзка между
деянието и настъпилите вреди.
Протоколът за ПТП не установява причинно-следствената връзка между
поведението на водача на велосипеда и причинените щети на автомобила, тъй като
държавният орган - съставител на документа не е удостоверил действия, извършени
пред него, а засвидетелства факти, непряко възприети от него /механизма на ПТП
е отразен по данни на водача на превозното средство и водача на велосипеда/. За
такива непреки констатации официалният документ не се ползва с обвързваща съда
сила. Този протокол обаче следва да бъде коментиран и кредитиран в съвкупен
анализ с останалите събрани по делото доказателства и главно със заключението
по приетата автотехническа експертиза, което настоящата съдебна инстанция
кредитира напълно. В същото вещото лице сочи механизма на ПТП-то и констатира,
че е налице причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилите вреди.
С оглед на всичко изложено съдът намира за доказани всички елементи от
фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД, осъществен от непълнолетния по
времето на ПТП-то водач на велосипед - А.Х.,
което е нужно за прилагането на чл.48 ал.1 от ЗЗД.
Налице са и предпоставките на
чл.48 ал.1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците по делото. Родителите и осиновителите на непълнолетен
извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията
от противоправното деяние, които те лично не са причинил, като отговорността им
не е гаранционно-обезпечителна – вместо непълнолетното дете – деликвент.
Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения за
правилно и законосъобразно поведение, и да го подготвят за живота в обществото,
като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно
отношение при действията му, до навършване на пълнолетие. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това
лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на
детето. Т.е. отговорността им се основава на
личната вина, допусната при упражняването на възпитание и надзор върху
ненавършило пълнолетие дете. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се
освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите. Но тук се имат предвид случаите на деликт поради
неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на
грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето – извършител
на деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че
родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното
поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да
възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта
родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да
попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в
периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на
детето. Именно с оглед виновното и противоправно поведение на непълнолетния
тогава А.Х. следва да се приеме, че ответниците и негови родители, съгл. Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки от 10.04.2019г. на Община Хасково, не са изпълнили
задължението си за достатъчно и адекватно възпитание на детето си, което е
довело до причиняване вреди другиму. Поради това същите следва да носят и
отговорност за същите. Не се оспорва по делото, че непълнолетният Ал.Х.
към този момент е живеел с тях и че именно те са тези, които са упражнявали
родителски права върху него. Данни и доказателства по делото в обратна насока
не са налице. Т.е. безспорно
по делото е установено, че е осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане, регламентиран с разпоредбата на
чл. 48, ал.1 от ЗЗД, обусловен от противоправно
поведение от страна на родителите, изразяващо се в неизпълнение на задължението
да възпитат и осъществят надзор върху поведението на непълнолетния. Отговорността
по чл. 48 от ЗЗД се определя към момента на извършване на деянието и затова
същата не отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие,
когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен. Ето защо и на осн. чл.48, ал.я от ЗЗД ответниците отговарят по предявения
срещу тях в режим на солидарност иск. В този смисъл е и Решение №270/10.01.2017 по дело №916/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.
Следователно, и доколкото се доказа наличието
на отгворност на ответниците по реда на чл.48 ал.1 от ЗЗД, то налице са и
предпоставките за ангажирането на регресната отговорност на ответниците по реда на чл.213 ал.1 от КЗ (отм.), съгласно
който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да се уважи искът по чл.213 от КЗ не е
достатъчно да се докаже настъпването на вредите, но също така и техния размер,
както и наличие на вече изплатено застрахователно обезщетение. И тези
обстоятелства съдът намира за доказани, тъй като сумата в размер на 726.84 лв. е изплатена в полза на
автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил съгл. фактура
№**********/11.04.2014г., нареждане за групово плащане от 24.04.2014г., опис
към платежно нареждане, което не се оспорва от ответниците.
Съдът намира за доказани по несъмнен начин настъпилите вреди, но до
размера от 569.62
лв. съгласно приетото и неоспорено заключението
по съдебната авто-техническа експертиза, в което е изчислена стойността на
вредите към датата на деликта по средни пазарни цени.
По тези съображения следва, като частично
основателен, да се уважи искът по чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) и ответниците следва
да се осъдят да заплатят солидарно на ищеца сумата от 584.62 лв., от които 569.62 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по щета №44012811401581 от 08.04.2014г. и 15 лв. – обичайни ликвидационни разноски, направени за неговото
определяне и дължими също съгл. чл.213 ал.1 от КЗ (отм.), доколкото не са налични по делото
доказателства за заплащане на така посочената сума от страна на ответниците в
полза на ищеца, независимо че до същите са били изпратени регресни покани. За разликата до пълния
предявен размер от 741.84 лв., искът следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Следва да се присъди и законната
лихва върху главницата, дължима от предявяване на иска на 26.03.2019г. до
окончателното плащане на вземането, на която ищецът има право съгл. чл.86 от ЗЗД и която се дължи с предявяването на исковата молба.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД следва
да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на общо 394 лв. за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар
съответно на уважената част на иска.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответниците А.Р.Х., ЕГН:**********
и Г.К.И., ЕГН:**********,***, на
основание чл.213 ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.48 ал.1 от ЗЗД, да заплатят солидарно
на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК:., със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша” №..,
представляван от Изпълнителните Директори К.Ч., Б.В.и Б.П., сумата от 584.62 лв. - изплатено застрахователно
обезщетение по щета №44012811401581/2014г., ведно със законната
лихва върху сумата
от подаване на исковата молба на 26.03.2019г. до изплащане на вземането, като иска за разликата
над 584.62 лв. до пълния предявен размер от
741.84 лв., отхвърля
като неоснователен.
ОСЪЖДА
ответниците А.Р.Х., ЕГН:********** и Г.К.И., ЕГН:**********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на ищеца „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Витоша” №. представляван от Изпълнителните Директори К.Ч., Б.В.и Б.П., сумата от общо 394 лв. за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|