Р Е Ш Е Н И Е
№............/..............2020, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на петнадесети октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура изслуша
докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2083/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр. Варна срещу решение № 260010/13.08.2020
г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 5815/2019 г., с което
е отменено наказателно постановление № 19-0819-005473/10.10.2019
г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция (ОД) на МВР
– Варна, с което на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на М.И.Ш. е наложено административни наказания „глоба“ в размер
на 250 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно, тъй като нарушението е безспорно
доказано и не се оспорва от нарушителя. Подчертава, че регистрацията на
автомобила е била прекратена служебно на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради
това, че новият собственик не го е пререгистрирал в законоустановения двумесечен
срок, както изисква чл.140 ал.1 от ЗДвП. Намира за неправилен извода на съда за
липса на субективни признаци на деянието, тъй като дерегистрацията на моторното
превозно средство е настъпила
автоматичното по силата на закона и не е било необходимо уведомяване на
собственика, който като правоспособен водач е бил длъжен да познава
разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Доводите от касационната жалба
са пренесени и в писмени бележки с вх.№ 12562/13.10.2020г. Иска отмяна на
обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление заедно с
това присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът
– М.И.Ш. в отговор на касационната жалба
намира съдебното решение за правилно като изтъква, че в хода на съдебното
производство не са събрани доказателства, че е бил уведомен за прекратяване на
регистрацията на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради което липсва
субективната страна от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП и затова
правилно наказателното постановление е било отменено като незаконосъобразно. Същите
възражение се поддържат и в писмените бележки с вх.№12614/14.10.2020г. Иска
решението да бъде оставено в сила.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, споделя основателността на възраженията в
касационната жалба, тъй като районният съд е приложил неправилно закона, заради
което се иска отмяна на решението му и потвърждаване на наказателното
постановление.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред Варненския районен съд наказателно постановление М.Ш. е бил наказан за
това, че на 29.06.2019г. е управлявал собствения си автомобил, който е бил с
прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, с което е нарушил
чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че от субективна страна
нарушението не е могло да бъде извършено непредпазливо, тъй като според българското
законодателство непредпазливите престъпления /респективно административни
нарушения/ са само резултатни, докато нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП е
формално /на просто извършване/, поради което би могло да бъде извършено само
при форма на вината – пряк умисъл. Сметнал е, че не може да бъде направен
несъмнен извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че е управлявал
автомобил с прекратена регистрация и липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП води до несъставомерност на деянието и основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за неправилно, поради неправилно
приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
По делото не
се спори, че на 08.06.2018г. е сключен договор за покупко-продажба №6270 с
нотариална заверка на подписите, по силата на който М.И.Ш. е закупил лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № В****РК,
за който нотариус с № 549 е подал заявление на 08.06.2018г. до сектор „Пътна
полиция“ по електронен път с вх.№ 9897/625426. По силата на чл.145 ал.2 от ЗДвП, от датата на придобиване на лекия автомобил на 08.06.2018г.
приобретателят М.И.Ш. е бил длъжен в срок до един
месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика. Разпоредбата на чл.145а от същия закон уточнява, че при
регистрацията новият собственик може да поиска запазване на регистрационния
номер /на табелите/ на превозното средство или да заяви поставянето на нови
табели с друг регистрационен номер. Нарушителят не е изпълнил това свое законово
задължение в указания срок, а така също и не е изтъкнал основания за изключението по
чл.145 ал.2 от ЗДвП, касаещо придобиване на пътното превозно средство от
търговец с цел продажба, поради което след изтичане на два месеца от
придобиването му е довело до служебно прекратяване на регистрацията чрез
автоматично отбелязване в информационната система на КАТ, на основание чл.143
ал.15 от ЗДвП.
Следователно,
регистрацията на превозното средство се прекратява по силата на закона, във
връзка с което не е включено от
законодателя изискване за уведомяване на собственика. Като правоспособен водач,
М.Ш. е бил длъжен да знае задължението по чл.145 ал.1 от ЗДвП за регистриране на
придобития автомобил в едномесечен срок от закупуването му, т.е. до
08.07.2018г. Неизпълнението му обуславя пряк умисъл при извършване на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, което е доказано и от обективна страна.
Касационната
инстанция намира, че правилно М.Ш. е подведен под административно-наказателната
отговорност чрез налагане на наказания в
минималния размер по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за това, че е управлявал моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Изложеното
очертава законосъобразността на процесното наказателно постановление, което е
трябвало да бъде потвърдено, отменяйки го ВРС е постановил неправилно съдебно
решение, което трябва да бъде отменено.
С
оглед изхода на делото, ответникът има да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за касационната инстанция, поискано в писмени
бележки с вх.№12562/13.10.2020г. и за въззивната инстанция - поискано в писмени бележки с вх.№
46120/13.07.2020г.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260010/13.08.2020 г. на Варненския районен
съд, постановено по НАХД № 5815/2019 г.
и вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0819-005473/10.10.2019
г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Варна, с което на основание чл. 175
ал. 3 предложение първо от Закона за
движението по пътищата на М.И.Ш. е
наложено административни наказания „глоба“ в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА М.И.Ш. да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ
размер от 160 /сто и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.