Р Е Ш Е Н И Е
№ 2038 09.11.2018 година град Бургас
Административен
съд – град Бургас, дванадесети състав,
на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание,
в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Й. Банкова, като разгледа докладваното
от съдия Ганева административно дело №
2898 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона
за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.М.Б. ***,
с ЕГН **********, чрез адв. К. от АК Бургас, против отказ изх.№ 17-510/04.10.2017 год. на Началник на
Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Бургас да извърши
поисканото изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти към
кадастралната карта на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-92/12.12.2015г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър -
София по отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.701.114., предмет на заявление
вх. № 01-222955/22.07-2016год. на СГКК Бургас, подадено от жалбоподателя. Заявено
е, че оспорения отказ е неправилен и незаконосъобразен, в подкрепа на което
твърдение, в жалбата са изложени подробни аргументи. В съдебно заседание
жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. К. от АК Бургас
поддържа жалбата по доводите, изложени в нея, ангажира допълнителни доказателства, формулира
искане за отмяна на оспорения отказ и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответната страна – Началникът на
СГКК Бургас, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В
придружителното писмо (л.20-21), с което е представена административната
преписка, изразява становище за неоснователност на оспорването, като претендира
присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от
отсрещната страна възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Р.,
оспорва жалбата като неоснователна и формулира искане за потвърждаване на
постановения отказ като обоснован и законосъобразен.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Бургас намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
представеното по административната преписка известие за доставяне се
установява, че оспорения административен акт е получен от жалбоподателя на
11.10.2017г. (л.25). Жалбата е подадена в съда на 25.10.2017 год., поради което
съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Същата е в съответствие с
изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, което я прави
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Със
Заявление – КККР с вх. № 01-222955/22.07.2016 год. (л.42), жалбоподателят е сезирал СГКК Бургас с искане за извършване
на следните услуги:
1.
Нанасяне на настъпили промени в
кадастралния регистър на недвижимите имоти за обект - поземлен имот 07079.701.114
2.
Издаване на скица за имот или сграда в
урбанизирана територия за обект - поземлен имот 07079.701.114
Към
така депозираното заявление са представени разписен лист, акт за общинска
собственост №3412/2002г., удостоверение за наследници, справка, извадка от
плана и нотариален акт №46/53г.
На
основание чл. 26, във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК ответникът е уведомил заинтересованите лица, в случая вписания по
КРНИ собственик на ПИ с идентификатор 07079.701.114 - ОБЩИНА БУРГАС, засегнат
от изменението, с възможност за становище и ангажиране на доказателства по
преписката.
Видно
от приложеното по делото становище (л.36) Община Бургас е възразила да бъде извършено желаното от жалбоподателя
вписване. В становището е посочено, че е започнала процедура по идентифициране
на точното местоположение на недвижимия имот, за който заявителят е представил
нотариален акт за покупко-продажба № 46, том 3, дело № 559 от 17.12.1953 г., за
резултата от която ще уведомят своевременно СГКК - Бургас. Към становището
Община Бургас е приложила следните документи: акт за завземане на недвижим имот
за държавен № 5086/30.06.1978 г.(л.39), заповед № РД-11-737/30.08.2002 г. на
Областен управител на Област Бургас (л.38), акт за частна общинска собственост
№ 3412/12.09.2002 г., вписан в Служба по вписванията гр. Бургас с № 183, том 8,
per. № 8592 от 12.11.2002 г.(л.37)
По
делото не се спори, че съгласно нотариален акт № 46, том 3, дело № 559 от
17.12.1953 г. (л.43), М.Н.Б. - наследодател на жалбоподателя, е закупил
недвижим имот 1008 /хиляда и осем/ квадратни метра дворище, находящо се в
местността „Соките" в землището на с. Банево, при граници: от северна
страна имот на М.Р.от гр. Бургас, на изток имот на Н. Т.от гр. Бургас, на юг
имот на Р. Г. от гр. Бургас и на запад път.
Видно
от представената от Община Бургас комбинирана скица, УПИ Х1-307, 308, квартал
15, по действащия ГТУП-ПРЗ на в.з „Минерални бани", гр. Бургас, попада
върху имоти пл. № № 27, 28 и 29 по стар недействащ кадастрален план на
разглежданата територия от 1960 г. Съгласно приложената извадка от разписен
лист, имот с пл. № 27 е записан на наследници на М. Б., без документ за
собственост
Предвид
така постъпилото становище, както и на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и
ал. 5 и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, във вр. с чл. 59, ал. 1 от АПК, Началника на
СГКК Бургас е отказал извършване на поисканото изменение на кадастралния
регистър на недвижимите имоти към кадастралната карта на гр.Бургас, одобрени
със Заповед №РД-18-92/12.12.2015г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и
кадастър - София по отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.701.114., предмет на заявление
вх. № 01-222955/22.07-2016год. на СГКК Бургас, подадено от жалбоподателя. В
мотивите на така постановения отказ е прието, че разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР е неприложима, неприложими са и всички хипотези на чл.53, ал.1 от ЗКИР,
поради неустановена идентичност на притежавания от наследодателя на Б. имот,
съобразно документите за собственост и имота, нанесен в КККР на гр.Бургас ПИ с идентификатор
07079.701.111. Ответникът е посочил, че неприложима е и нормата на чл. 51, ал.
1, ал. 2 и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Недоволен
от така постановения отказ, жалбоподателя е оспорил същия, по повод което
оспорване е образувано и настоящото производство.
Настоящият състав
намира, че оспорения отказ е издаден от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, при спазване на относимите административно-процесуални правила и при липса на нарушение на материалния закон,
като съображенията за това са следните:
Административното
производство по изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) е
започнало според изискването на чл.51, ал.3 от ЗКИР по заявление на лице
считащо себе си за собственик, с претенция за нанасяне в КРНИ на неотразеното
му право на собственост върху ПИ. Искането е отправено до териториално
компетентната по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗКИР служба по геодезия, картография
и кадастър по местонахождение на имотите, като по него се е произнесъл
компетентният административен орган по смисъла на чл.54, ал.4 от ЗКИР.
Според чл.51,
ал.1, т.2 от ЗКИР изменение в КККР с цел поддържането им в актуално състояние
се извършва в случаите на установени непълноти или грешки. По смисъла на § 1,
т.16 от ДР ЗКИР (нова, обн. ДВ, бр. 49/13.06.2014г.), "непълноти или
грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им
състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Тъй като относно неотразените в КРНИ твърдени вещни права върху ПИ,
заявителят се позовава на
нотариален акт №46/1953, който е съществувал към
момента на одобряването на КККР със заповед №
РД-18-92/12-12.2015г. на ИД на АК-София, то в случая напълно неприложимо е
другото предвидено от законодателя основание за изменение в КРНИ, посочено в
чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР, при което КККР подлежат на изменение само при
наличието на установени изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили
след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри.
В настоящия
случай органът е спазил изискването по чл.35 от АПК, като правилно е установил
юридическите факти, относими към спора, като след преценка на представените по
преписката доказателства, в т.ч. титул за собственост в полза на държавата,
издаден след нотариалния акт представен от жалбоподателя, правилно е приложил
материалния закон, като е приел, че заявителят не е представил надлежни
доказателства за собственост, като липса информация за съответност мужду имота
с пл.№27 и имота, описан в нотариален акт №46/1953г. Видно от заключението на
вещото лице само част от имота, предмет на нотариален акт №46/1953г., попада в
поземлен имот с идентификатор 07079.701.114, целият с площ от 991 кв.м. по КК. Съгласно
представения по делото нотариален акт от 1953г. недвижимият имот закупен от М.Н.Б.
представлява 1008 кв. м. дворище находящо се в
местността „Соките" в землището на с. Банево, Бургаско. Имотът обаче е
описан само с граници и имена без да е посочен номер на имота, парцел и
квадратура. Видно от заключението на вещото лице, към момента на съставяне на
нотариалния акт от 1953г. има наличие на градоустройствен план от 1940г., но
независимо от това имотът е описан само с граници и имена без да е посочен
номер на имота, парцел и квадратура, поради което вещото лице е направило
своите изводи единствено на база от представения по делото разписен списък за
имота.
Освен това със заявление №365/22.05.1992г., подадено до Поземлена
комисия, В.М. Б., е поискал възстановяване на лозе 1008кв. м. в местността
„Соките" с. Банево. Инициираното от жалбоподателя
производство пред Поземлена комисия, е показателно, че имотът е бил отчужден и
с подаденото заявление е поискано да бъде признато правото на възстановяване
върху имота, предмет на нотариален акт от 1953г.
Не на последно място факт е
съдебно решение №3039/26.10.1995г. , постановено по гр. д. №3097/1994г. по отношение собствеността на
наследниците на А.Т., собственици на 140 кв. м. от УПИХ1-307,308 кв.15
по действащия ПУП-ПРЗ, приложено по делото.
По делото
жалбоподателят не е ангажирал доказателства за разрешаване по съдебен ред на
спора за собственост за имота. Доколкото в административното производство е
недопустимо да се решават спорове за материално право между страните и липса на
представени доказателства по чл.86, ал.1, вр. чл.52, ал.2 от ЗКИР, правилно
административният орган е постановил обжалвания отказ.
Предвид крайния
изход на спора и изрично и своевременно заявеното в с. з. на 10.10.2018г.
искане на пълномощника на Община Бургас юрисконсулт Р., на основание чл.143,
ал.4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Бургас направените
от нейна страна съдебни разноски в размер на 235 лв., от които 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 135 лв. –възнаграждение за вещо лице
Воден от горното
и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Бургас, ХІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.Б.
***, с ЕГН **********, против отказ
изх.№ 17-510/ 04.10.2017 год. на Началник на Служба по геодезия,
картография и кадастър (СГКК) гр. Бургас да извърши поисканото изменение на
кадастралния регистър на недвижимите имоти към кадастралната карта на
гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-92/12.12.2015г. на
изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - София по отношение на
поземлен имот с идентификатор 07079.701.114., предмет на
заявление вх. № 01-222955/22.07-2016год. на СГКК Бургас.
ОСЪЖДА В.М.Б. ***, с ЕГН **********,*** направените по
делото съдебни разноски в размер на 235лв. (двеста тридесет и пет лева).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: