Присъда по дело №6982/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта:	175
Дата:	28 октомври 2024 г.
Съдия:	Иво Юриев Хинов

Дело:	20231100206982
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 175
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Юр. Хинов
СъдебниЛ. Б. Будинова

заседатели:Ц. В. Х.
при участието на секретаря Анита Г. Г.
и прокурора Т. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Наказателно дело от общ
характер № 20231100206982 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Н. Г. Т. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно
образование, неработещ, неженен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата
през лятото на 2022 г, около 11,00 часа, в дома на пострадалата Н. Г., намиращ се в гр.
София, ж.к. ****, е извършил действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание,
без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14 години – а именно Н. А. Г., с ЕГН
**********, като я накарал – и тя доброволно се съгласила – да стимулира половия му член с
ръка и да му направи фелацио, което представлява престъпление по чл. 149 ал. 1 НК, поради
което и на основание чл. 149 ал. 1 НК, чл. 54 НК, чл. 37 ал. 1 т. 1а НК го ОСЪЖДА на
наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години, като го ПРИЗНАВА ЗА
НЕВИНОВЕН по обвинението, че деянието е било извършено чрез принуждаване със
заплашване – а именно, че ще покаже нейни голи снимки на родителите , като го
ОПРАВДАВА по квалифициращото обстоятелство по чл. 149 ал. 2 т. 1 пр. 2 НК.

ПРИЗНАВА Н. Г. Т. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно
образование, неработещ, неженен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата
през лятото на 2022 г, около 11,00 часа, в дома на пострадалата Н. Г., намиращ се в гр.
1

София, ж.к. ****, се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 години – а именно Н.
А. Г., с ЕГН **********, което представлява престъпление по чл. 151 ал. 1 НК, поради което
и на основание чл. 151 ал. 1 НК, чл.55 ал.1 т.1 във вр. с чл. 54 НК, чл. 37 ал. 1 т. 1а НК го
ОСЪЖДА на наказание “лишаване от свобода” в размер на 1 (една) година, като го
ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН по обвинението, че деянието е било извършено чрез
принуждаване със заплашване – а именно, че ще покаже нейни голи снимки на родителите
, като го ОПРАВДАВА по квалифициращото обстоятелство по чл. 152 ал. 4 т. 1 във вр. с ал.
1 т. 2 пр. 2 НК.

КУМУЛИРА така определените наказания "лишаване от свобода", като НАЛАГА най-
тежкото от тях – а именно наказанието от 3 (три) години "лишаване от свобода".

ПРИСПАДА на основание чл. 25 ал.2 вр чл. 59 ал.1 НК от така определеното общо
наказание времето, през което подсъдимият е бил предварително задържан по настоящето
дело.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА реалното изпълнение на така определеното
наказание за срок от 5 (пет) години.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.67 ал.3 НК прилагането през този изпитателен
срок на следната пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.4 пр.2 НК: включване в програми за
обществено въздействие.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 189, ал. 3 от НК ОСЪЖДА подс. Т. да заплати направените по
делото разноски в размер на 4 566 лв по сметка на СДВР, направени в досъдебната фаза на
производството, а също така и да заплати разноски в размер на 840 лв, направени в
съдебната фаза на производството, по сметка на СГС, като му ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ да
заплати тези суми в 30 дневен срок от влизане в сила на присъдата, след което ще бъде
издаден изпълнителен лист.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 45 ЗЗД от Н. А. Г. с ЕГН **********
против Н. Г. Т. с ЕГН ********** и против Ц. Е. М. с ЕГН ********** на основание чл.47
ал.2 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 100 000 лв, представляващи
обезщетение за за претърпени от Н. Г. тежки и непоправими неимуществени вреди, под
формата на болки, страдания и насилствено нарушена полова неприкосновеност, в резултат
на извършени на неустанивена дата през лятото на 2022 г на сексуални действия – а именно
фелацио и сношение, както и за присъждане на законната лихва върху тази сума, както и за
присъждане на законната лихва върху тази сума.

2

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Софийския апелативен съд в
петнадесет дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 6 982/23 по описа на СГС, 16 състав.

СГП е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против Н. Г. Т. за това, че – след като се
запознал по Фейсбук с малолетната Н. Г. (на 11 години) и след като по негово искане тя му
показвала половите си органи и той показвал своите (чрез интернет комуникация), той я
накарал да му предостави адреси си и се уговорили да се видят там. СГП твърди, че поради
физическа и психическа незрялост пострадалата не съзнавала, че подсъдимият искал да
общуват сексуално. На неустановена дата през лятото на 2011 г подсъдимият посетил дома
, където се запознал с дядо и след това двамата се усамотили в детската стая. Там
пострадалата отказала полово общуване, но подсъдимият казал, че заснел предходния им
видеочат и че ако тя не му направи фелацио и не извърши полово сношение с него, той ще
изпрати на родителите скриншотове, на които тя е гола и показва половите си органи.
Пострадалата, от страх от обвиняемия, се подчинила; така под влияние на заплахите тя му
направила фелацио и той осъществил с нея полово съвкупление, като през цялото време
снимал с телефона си. СПГ уточнява, че половото сношение било предприето от страх от
подсъдимата току-що заснетото клипче от подсъдимия не фелациото да не бъде изпратено
на родителите си – като това полово сношение също било заснето от подсъдимия. Накрая, от
страх да не бъдат изпратени и двете клипчета (на фелациото и на сношението), та не казала
нищо на дядо си. Тя не споделила с никого за случилото се, защото била уплашена и много
се срамувала от стореното от подсъдимия с нея. Станала затворена, неконтактна и
сензитивна, като за случилото се виняла сама себе си.
След това СГП излага доводи за механизма за установяване на деянието, който няма
отношение към предмета на делото, като в неговата основа е разпространението на
клипчетата от страна на подсъдимия сред множество негови познати.
Тази дейтелност е обособена на две отделни и самостоятелни деяния – фелациото и
сношението, на които е дадена правна квалификация по чл. 149 ал.2 т. 1 пр. 2 във вр. с ал. 1
НК и по чл. 152 ал. 4 т. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 пр. 2 НК.
Пострадалата Н. Г. се е конституирала като граждански ищец и частен обвинител. В
предявения от нея граждански иск – както срещу подсъдимия, така и срещу настойника му
Ц. М., като граждански ответник – като иска сумата от 100 000 лв като обезщетение за
претърпени „тежки и непоправими неимуществени вреди от престъплението – болки,
страдания и насилствено нарушена полова неприкосновеност“, както и законната лихва,
както и разноските по делото.
С оглед обезпечение на гражданския иск са наложени обезпечителни мерки – възбрана –
върху определени имоти на гражданския ответник (л. 91 от съдебното производство).

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу
подсъдимия, като посочва, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства. Посочва,
че подсъдимият е установил контакт с 11 годишно дете, като това е станало през ли 2022 г.
Счита за несъмнено установени блудствените действия и изнасилването, както от преките
доказателства – показанията напострадалата, така и косвените, от „децата от чата“, на които
подс. Т. е казал какво е направил и на които е изпратил клиповете, изготвени приизвърщване
на тези му действия с пострадалата. Той е знаел за възрастта на пострадалата, като не е
обърнал никакво внимание, че се касае за дете. Счита, че двете деяния са извършени в
резултат на отправени заплахи, като цитира показания на св. Н. Г.. Позовава се и на
изготвените видеоклипове, както и на показанията на останалите свидетели, описващи
ексхибиционистичното поведение на подсъдимия и пред които той се е хвалил, че е правил
секс с дете, както и на показанията на родствениците на пострадалата. Позовава се и на
изготвените експертизи, основно медицински и психологично-психиатрични; протоколи за
1

разпознаване; протоколи за оглед в дома на подсъдимия. Предлага да бъде признат за
виновен и по двете обвинения, като му се определи наказание от 4 години "лишаване от
свобода" за блудственото действие, 14 години "лишаване от свобода" за изнасилването и
след това те да се кумулират, като се наложи само последното наказание. Предлага да се
уважи гражданският иск в пълен размер. Предлага да се вземе и мярка за неотклонение
"задържане под стража" след произнасяне на присъдата.
Повереникът на гражданския ищец и частния обвинител, адв. Б., посочва, че и двете
обвинения бяаха доказани по несъмнен начин, както е посочено в обв. акт. Допълва, че
подсъдимият се е представил като момче на 16 години, за да не отблъсне 11 годишната Н. Г.
и чак след като комуникацията между тяхпродължила, той казал, че е на 28 години. След
това се е възползвал от „детските пориви“ – както се изразява адв. Б., той на два пъти в
проведен видеоразговор давал указания, коитотя изпълнявала – да се съблече гола, да си
отвориустата и др. След това е дошъл в дома , без да е бил канен и след това е отправил
заплахи, за да принуди детето да извърши сексуалните действия. Цитира показанията на св.
Н. Г. в този смисъл. Позовава се на дадените писмени обяснения от подс. Н. Т. пред
полицейския орган, като счита, че те следва да се вземат предвид, като тези му изявления
напълно съответстват и доразвиват показаниятана св. Н. Г.. Подлага на анализ показанията
на двете групи свидетели – фейсбук приятелите на подсъдимия, на които той е правил
сексуални предложения и пред които се е хвалил за сексуалния си контакт със св. Н. Г.;
подробно цитира и коментира показанията им; а също така и показанията на роднините на
св. Н. Г.; както и изготвените експертизи, като посочва крайните им изводи. Счита, че
подсъдимият е бил вменяем, като първоначално констатираните му интелектуални
затруднения вече са били компенсирани. Счита деянието на подсъдимия, заснето от него на
двата видеоклипа, за отвратителни и гнусни; посочва, че подсъдимият е взел надмощие над
11 годишно дете и е подчинил детската му воля. Относно гражданския иск акцетнира на
чувството на страх и срам у св. Н. Г. при разговора със св. Ц. Г.; на последиците – че е
била стресирана, затворена, ходила на психолог; заеква, не спи, бълнува, отказва да създава
приятелства и да комуникира с други деца; променила е жилището и квартала. Акцентира и
на начина, по който е бил проведен гинекологичния преглед – писъци, крясъци и отказ да се
съблече. Поради това предлага подс. Т. да бъде признат за виновен и по двете обвинения,
като относно наказанието се присъединява към казаното от прокурора; моли да се уважи
предявеният граждански иск, вкл. срещу гражданския ответник. Прави искане подсъдимият
да бъде осъден да му заплати възнаграждение.

Защита на подсъдимия – адв. М. – посочва, че прави различен анализ на събраните
доказателства. Счита, че следва да се направи анализ на показанията на пострадалата, като
дава приоритет на първите хронологично. Акцентира, че сексуалните действия били
извършени със съгласието на св. Н. Г., като тя е обяснила на подсъдимия къде живее, за да
дойде при нея и да правят секс. При последващия си разпит – като изразява съмнения в
законосъобразността му, доколкото подсъдимият е бил задържан, но не е бил поканен да
участва – тя вече за първипът тя споменава за заплахите. При все това предлага тези
твърдения да не се кредитират, доколкото тя по свое желание си е показвала половите
органи по Месинджър и е поканила у дома си подсъдимия. Акцентира, че при извършване
на деянието не е имали съпротива от страна на св. Н. Г. – за разлика от гинекологичния
преглед, осъществен в началото на настоящето производство.
Твърди, че бащата на св. Н. Г. е разбрал за деянието по-рано, месеци преди подаването на
жалбата, като излага съмнения, че е замесен в осъщественото изнудване на подсъдимия и на
брат му.
Твърди, че св. Н. Г., в разговора си с майка си, не е посочвала за заплахи, отправени към нея
от подсъдимия, като коментира противоречията в показанията на майката относно тези
2

заплахи.
Изразява съмнения дали е имало изнасилване, като се позовава на заключението на
медицинската експертиза; счита за възможно констатираната дефлорационна щърбина да е
резултат от други сексуални контакти, не с подс. Т.; тази щърбина предполага сексуален
коитус в поза, различна от онази, която е ползвана при твърдяното съвкупление;
Посочва, че св. Н. Г. се е доверила на един непознат – св. Б.Б. – като му е разказала какви са
били отношенията с подс. Н. Т., като след това не е искала да разговаря по този въпрос с
родителите си.
Посочва, че на двата видеозаписа са заснети сексуални актове – но не и отправяне на
заплахи, поради което счита фактологията в обв. акт „абсолютен провал“. Изразява
съмнения, че тези на клипове са заснети подс. Т. (чието лице не се вижда, а само половият
му орган) и св. Н. Г. (липсва съответна идентификационна експертиза).
Относно твърденията на свидетели, че подс. Т. е имал непристойно сексуално поведение,
изразява съмнения в достоверността им, доколкото те не са подали жалби до полицията.
Счита, че след сексуалните актове св. Н. Г. е имала желание да продължи отношенията си с
подс. Т., но последният не е искал и поради това е помолил св. С. да пише, от неговия
профил, за да се разделят.
Поради това счита, че фактическата обстановка по обв.акт не отговоря на действително
случилото се. Иска да бъде постановена изцяло оправдателна присъда относно
изнасилването, като все пак допуска обвинението да е доказано само за основния състав на
блудството, по чл. 149 ал. 1 НК.
Относно наказанието, макар и да не оспорва вменяемостта на доверителя му, все пак
акцентира на сериозните му здравословни проблеми; посочва, че ако му бъде определено
наказание "лишаване от свобода", което да води до необходимост да бъде настанен в
затвора, ще се повторят издевателствата върху него по време на задържането му, като
изразява съмнения дали ще оживее. Поради това предлага да се определи наказание от 1
година "лишаване от свобода", с прилагане на чл. 66 НК.
Относно гражданския иск посочва, че претенцията следва да бъде или отхвърлена, или да
претърпи драстично намаление, като не може да става дума за пълното му уважаване.

Гражданският ответник подлага на анализ показанията на свидетелите, като счита, че
родителите на св. Н. Г. не са били очевидци на деянието; дядо посочва, че тя е била весела
след срещата си с подсъдимия; подлага на съмнение моралния облик на св. Банев, като
счита, че той евентуално е замесен в изнудването срещу него и че имал сексуална връзка с
непълнолетна; както и на св. С., която е непълнолетна, но има сексуална връзка със
значително по-възрастен от нея. Счита, че останалите свидетелки не са възприели нищо
лично, като не са гледали клипчето. За това клипче посочва, че не е установено на него да е
заснет подсъдимия. Счита невъзможно дефлорационната щърбина да е причинена от
подсъдимия. Относно писмените обяснения на подсъдимия като заподозрян посочва, че той
се е подписал под тях само да удостовери, че ги е прочел – а не че са били дадени пред него.
Иска да бъде отхвърлен гражданският иск.

Подсъдимият посочва, че не е виновен, нищо не е направил, моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
3

Относно подсъдимия:
Подсъдимият Н. Г. Т. е с ЕГН **********. Той живее в с. Вакарел, София област. Към
лятото на 2022 г бил на 28 години и между осем и девет месеца.
Работил „Чипита“ (производство на кроасани), в „Кенар“ (производство на салати), в
автосервиз, като общ работник в строителството. При все това тази му заетост била кратка и
инцидентна, доколкото не можел да изпълнява достатъчно добре задълженията си.
Той страда от лека умствена изостаналост, както и от епилепсия, заради които от 2016
г му е призната 50 % трайна намалена работоспособност, като датата на инвалидност е
04.07.1996 г (или тогава е бил две години и осем месеца). Причина за това му заболяване е
претърпяна тежка черепно-мозъчна травма, след което изостанал в умственото си развитие и
започнал да получава епилептични припадъци.
Бил е хоспитализиран поради тежките си епилептични припадъци през 1997 г, 2000 г,
2006 г (или когато е бил на 4 години, на 7 години, на 13 години). След това такива няма
поради редовния прием на лекарства.
Неговият коефициент на интелигентност е около 59. В училище се обучавал с
ресурсен учител. Понастоящем познава буквите, но чете със затруднение. Може да събира и
изважда с едноцифрени числа, но с двуцифрените се затруднява. При него са налице
снижени паметови възможности, изоставане в емоционалното и личностовото съзряване, с
висок наивитет и доверчивост.
Състоянието му – на умствената изостаналост – е нелечимо, но с течение на времето,
с натрупване на социален и житейски опит, е налице частично компенсиране на
интелектуалните и когнитивните му дефицити, поради което и интелектът му – поне към
момента на деянието – попада в най-долните граници на нормалното (или поне близо до
тези най-долни граници; вещите лица посочват: „в граничния вариант на нормата“).
Не е налице и промяна на личността от ограничен тип, не страда от органично
мозъчно заболяване. Към датата на деянието и по време на наказателния процес против него
той е бил клинично здрав, като не е била налице психична дезорганизация, която са се
приравни към краткотрайни или продължително разстройство на съзнанието.
---
За подс. Н. Т. се грижи брат му Ц. Е. М. (имат обща майка и различни бащи).
На 06.12.2015 г подс. Т. подал фалшив сигнал за заложено взривно устройство в
дискотеката на с. Вакарел. Образуваното против него наказателно производство (д.пр.
152/16 на РУ Ихтиман) било прекратено поради невменяемостта му. Така той не е понесъл
никаква отговорност за деянието си.
Доколкото подс. Т. през 2020 г е сключил договор за бърз кредит, съпроводен с
поемане на парични задължение, бил заведен иск за установяване на недължимостта им. В
рамките на гражданско производство е изготвена експертиза, установяваща неговата
невменямост. Така той отново не понесъл никаква отговорност.
Доколкото той е сключвал и други такива договори, за които имало предявени
претенции от дружества, специализирано в събиране на просрочени вземания, неговият брат
– ГО Ц. М. – предприел стъпки за поставянето му под запрещение.
С Решение № 260031/04.02.2021 г на Окръжен съд София, по гр.д. № 245/20 г това
искане е уважено. В решението е прието, че е налице медицинският критерий – психично
заболяване под формата на лека умствена изостаналост. Налице е и социалният критерий –
той не може да се грижи за себе си и да охранява интересите си; не си прави сметка на
финансите, взима кредити без да осъзнава какво е направил и без да си даде сметка за
поетите финансови задължения. Решението е влязло в сила на 20.04.2021 г.
4

С Решение № 003/30.06.2021 г на Община Ихтиман е учреден настойнически съвет
над подс. Н. Т., като негов попечител е посочен брат му Ц. Е. М..
Благодарение на официалното му поставяне под запрешение той отново не носил
отговорност за взетите от него бързи кредити.
---
Подс. Н. Т. имал по няколко профила във Фейсбук, Инстаграм, Месинджър, като
поддържал значителна виртуална активност. Когато се присъединявал към различни групи, в
рамките на общата видеоконферентна връзка, той заснемал – по начин, видим за всички
останали – своя полов член. Показвал и как бръсне половите си органи или пъха молив в
ануса си. Тези му действия предизвиквали основно отвращение, отхвърляне и презрение, но
също така и определен интерес в останалите участници в чата.
Той си комуникирал основно с непълнолетни момичета, като директно им предлагал
сексуални контакти. Също така, когато осъществявал срещи на живо, също така директно им
предлагал да правят секс с него, като имал съответното сексуално поведение – опитвал се да
ги прегръща, целува, притискал тялото и пениса си в тях, опипвал ги по гърдите и половите
органи. Всеки път получавал отказ, съпроводен с повече или по-малко изразени отвращение,
погнуса, отхвърляне и презрение. В нито един случай той не си служил с насилие, за да
осъществи желаните от него сексуални контакти. Когато бил отхвърлен – си тръгвал – но
след това продължавал (виртуално и физически) да прави все същите еднотипни сексуални
предложения спрямо същите лица, докато последните не го блокирали (в интернет
приложенията) или спирали физически да се срещат с него.
При все това, в компания с множество лица – момчета и момичета – подс. Н. Т. се
държал относително нормално, като поведението му не било изключително фокусирано в
желанието да извършва сексуални актове с момичетата.
---
Към неустановен момент през 2019 или 2020 година подс. Н. Т. се запознал по
Фейсбук със св. К. С., от с. Елин Пелин, която била на 14 години. По време на интернет
комуникацията им – по Месинджър – той настоявал да покаже пениса си, като насочвал
камерата на телефона към него. Това предизвиквало отвращението у св. С.. Многократно
искал от нея да станат гаджета и да правят секс (имал предвид тя да му прави ****), като тя
отказвала.
След като си писали, той два пъти пътувал до гр. Елин Пелин. Първият път –
срещата била по взаимна договорка – отново предложил да станат гаджета, като искал тя
да му прави **** (обяснявал, че иска тя да му лапа пениса). Тя отказала. Това му
предложение било съпроводено с приближаване на тялото му до нейното и отъркване на
неговото тяло в нейното, при което тя го отблъсквала. Той също така опипвал и тялото ,
през дрехите, като мачкал гърдите и дупето ; през това време говорил за различни
видове сексуални действия, които искал да осъществи с нея. Тези му действия
предизвиквали само отвращение у св. С.. При втората им физическа среща, осъществена без
желанието на св. С., той отново я докосвал по нежелан от нея начин, като я удрял по дупето,
докато ходил до нея. Когато тя му казала да се маха, той се отдалечил.

Относно пострадалата
Пострадалата Н. А. Г. е с ЕГН **** – или е родена на **** г.
Нейните родители – св. С. Г. и св. В. Г. – са разведени от 2016 г. След развода им
детето остава да живее в дома на баба си и дядо си бащина линия (св. Н. И. Г. и св. А. Г.),
където живеел и баща му – а именно в гр.София, ж.к. ****. В този апартамент тя имала
самостоятелна стая. При все това редовно се виждала и с майка си, която започнала да живее
5

в друг апартамент в Люлин 10.
Първата менструация е от 3-ти клас (или на 10 години).
Тя е учила в 40 СУ „Луи Пастьор“. Комуникацията с училището, вкл. относно
коментираните по-долу училищни затруднения, се осъществявали само с бащата.
Още в първи клас учителите констатирали затруднена адаптация към училищните
изисквания, обучителни затруднения относно основни училищни умения (четене, писане,
смятане). Препоръчана е работа с логопед и обща подкрепа. Във втори клас обучителните
затруднения продължават, като е налице и езиково-говорни нарушения и езиков дефицит;
насочена е към консултация с психиатър. След консултация в ДЮПК „Св. Никола“ на
22.02.2019 г е поставена диагнозата „Разстройство на развитието на училищните умения“.
На 27.02.2019 г, докато е във втори клас, постъпва за комплексно изследване в Център за
психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“. Поставена е диагнозата „Смесено разстройство
на училищните умения, F 81.3“. Отчетени са съществени затруднения при усвояването на
основните училищни умения, дефицит относно когницията (внимание и памет);
препоръчани са ресурсен учител, логопед и психолог. Съответно училището определя Екип
за покрепа на личностовото развитие, в който се включва класният ръководител, ресурсен
учител, психолог и логопед. Практически св. Н. Г. посещавала един седмично ресурсен
учител и един час седмично психолог.
Тази подкрепа продължава до момента на инкриминарите събития от лятото на 2022 г
– както и след тях. Едва след разкриването им в края на януари 2023 г тя започнала да
посещава и друг психолог, с оглед тези събития.
В училищните документи, изготвени преди тези събития и нямащи отношение към
тях, се посочва, че е „много притеснителна, трудно се отпуска в час пред съучениците си,
мълчалива“. Отбелязва се „леко занижена самооценка, емоционална лабилност, неувереност,
повишено ниво на тревожност“.
Видно от справките за получени от нея оценки, по основните предмети (БЕЛ,
Математека, География, История, Човекът и прирорадата, Английски език) обичайната
оценка е тройка; при други предмети получава по-добри оценки (Изобразително изкуство,
Физкултура, Технология и предприемачество), вкл. и петици и шестици.
Вещите лица, изготвили психиатрична и психологическа експертиза (т. 3 л. 182 от
досъдебното производство) посочват, че „е затворно и мълчаливо дете, със засилена
сензитивност, изключително занижена самооценка… Изживява се като аутсайдер –
затруднена интеграция във възрастова среда. Търси признание и зачитане извън обичайната
си среда“ (т. 3 л. 199).
Пред вещите лица св. Н. Г. е споделила, че няма приятелки; никой не иска да говори с
нея; имала приятелка, но се скарали; тази бивша приятелка казала, че никога няма да се
намери приятел.
Вещите лица достигат до извода, че тя страда от смесено разстройство на
училищните умения; смесено разстройство на развитието – което се дължи на неправилното
му отглеждане (сериозна фрустрация и депривация, проблеми в емоционалното съзряване и
развитие на познавателните процеси).
В съдебно заседание уточняват, че св. Н. Г. е аутсайдер, със занижена самооценка, но
иска да бъде като другите, да бъде харесвана и обичана, което лесно я прави жертва на
насилие.
---
През януари 2022 г св. Н. Г. си направила фейсбук профил. На неустановена дата през
лятото на 2022 г, през втората половина на юли, св. Н. Г. получила покана за приятелство от
страна на подс. Н. Т., който се представил, че е на 16 години. Тя приела тази покана. В
6

процеса на комуникацията между тях – а именно в писмена форма (чат) в рамките на
Фейсбук платформата, той написал, че в действителност е на 28 години.
Отново през лятото на 2022 г (тогава св. Н. Г. била на 11 години и между 8 и 9
месеца) подс. Т. и св. Н. Г. провели и два видеоконферентни разговора през платформата на
Месинджър; по това време св. Н. Г. била сама у дома си.
При първия разговор с видеоконферентна връзка подс.Т. казал, че иска да я види
гола – като тя се съгласила. Св. Н. Г. се съблякла гола; подс. Т. казал, че иска да види
вагината (св. Н. Г. използва в показанията си думата „****“), като тя се съгласила –
поставила телефона на възглавница така, че да сочи към слабините , като започнала с
дясната си ръка да опипва вагината си, като я разтваряла. В този момент подс. Т. бил
поставил така телефона си, че да заснема неговите собствени действия – а именно движение
с ръката по половия му член, в полутвърдо състояние, който се показвал от разкопчаните му
панталони. По този начин св. Н. Г. имала възможност да наблюдава тези му действия, както
и половия му орган. Този вид видеоконферентна комуникация продължила около 10 минути.
При втория им разговор с видеоконферентна връзка (осъществен неустановен момент
след първия), подс. Т. казал на св. Н. Г., че иска тя да се съблече гола и да види гърдите . Тя
се съгласила, като отново така нагласила телефона, че той да види заголените гърди. Той
поискал тя да отвори устата си, което тя направила. По това време той отново мастурбирал –
по начин, който да бъде видим за нея.
По време на този втори разговор чрез видеоконферентна връзка подс. Т. направил
скриншотове (т.е. снимка на моментното изображение на телефона си), като така съхранил в
телефона си следните снимки на св. Н. Г.: снимка, на която тя си е вдигнала дрехата, като
показва гърдите си; снимка, на която тя е с широко отворена уста.
Това не било известно на св. Н. Г..
След това подс. Н. Т. разпространил сред приятелите, сред които и св. М.Б., тези
снимки, като изразил намерението си да отиде при св. Н. Г., да осъществи сексуален контакт
и да направи видеоклип. Не обърнал внимание на предупреждението му, че се касае за 11
годишно дете. Считал, че нищо не го застрашава.
---
По време на втория разговор с видеоконферентна връзка, подс. Н. Т. и св. Н. Г. си
общували, като коментирали въпроса да се срещнат на живо и да правят реален, физически
секс. Предвид личността на двамата, съдът приема, че подс. Н. Т. е направил такова
предложение – както преди това е правил такива предложения на други момичета, като св.
Н. Г. се съгласила. Решили да се срещнат на живо в апартамента на св. Н. Г., в понеделник
(неустановена дата през лятото на 2022 г). Св. Н. Г. му обяснила как изглежда блока и как
да стигне до него.
В този понеделник в дома на св. Н. Г. бил дядо . Св. Н. Г. го уведомила, че неин
приятел ще й дойде на гости.
Между 10.00 и 11.00 часа в същия този понеделник подс. Н. Т. пристигнал в
апартамента на св. Н. Г.. След като влязъл, провел кратък разговор с св. А. Г., дядото на св.
Н. Г. – като подс. Т. отговорил на въпросите му - казал, че е от с. Вакарел; че живее при баба
си и дядо си, че учи в ТОХА на бул. Сливница, че е на 24 или 25 години. След кратък
разговор между тях, на който присъствала и св. Н. Г., тя и подс. Т. отишли в детската стая и
затворили вратата. Дядото, св. А. Г., останал в хола.
След като влезли в детската стая, подс. Н. Т. незабавно пристъпил към сексуалните
действия, за които бил дошъл. Той директно казал на св. Н. Г., че иска тя да му направи
„****“. Тя се съгласила. След това подс. Н. Господинов разкопчал панталона си и го свалил
(заедно със слиповете), като гениталиите му останали открити. Останал прав. Св. Н. Г.
7

клекнала пред него, като половият орган на подсъдимия бил на височината на очите ; той
бил в еректирало състояние.
След това св. Н. Г. хванала с дясната си ръка пениса на подс. Н. Т. и го лапнала. В
продължение на около минута тя държала в устата си пениса му, като го движила напред и
назад. През това време подс. Н. Т. държал с ръката си телефона, ниско долу, до главата на св.
Н. Г., като я снимал. Св. Н. Г. виждала, че той я снима, като не реагирала по никакъв начин
(не изразила нито съгласие, нито несъгласие).
След това тя се изправила; започнала да се съблича – като съблякла дрехите си –
тениска и потник, къси панталони и оранжеви бикини. Като останала гола, тя се обърнала с
гръб към подс. Н. Т., като застанала на леглото си – опряна на лакти и колене (отново с гръб
към него). Подс. Т. се приближил до нея, като се опитал да осъществи съвкупление (а
именно с пениса си да проникне във вагината ). И по-конкретно той държал с ръка пениса
си, като го търкал в задните части на св. Н. Г..
В този момент, при движението на пениса по задните части на св. Н. Г., той
преустановил да снима с телефона си. Продължителността на видеозаписа била 2,12 мин.
След това като преустановил снимането, подс. Т. продължил сексуалните си
действия. При опитите си да осъществи съвкупление, подс. Н. Т. успял само да проникне
частично с пениса си в самия край на вагината на св. Н. Г., без това проникване да доведе до
усещане за болка у нея или да причини кръвотечение, от евентално нарушаване на целостта
на девствената ципа. Този вид сексуални действия – протъркване на пениса във вагината и
частично проникване в началото – продължил около минута.
След това подс. Т. се отдръпнал и вдигнал панталона, а св. Н. Г. се облякла.
След известно време подс. Т. казал да му направи още една „****“. Тя се съгласила.
Той отново застанал прав, с разкопчан и свален панталон, а тя отново клекнала пред него,
хванала пениса му с дясната си ръка и отново го лапнала и започнала да извършва действия
с него с устата си; подс. Т. казал да го лапне и да го смуче. Отново подс. Т. изготвил
видеозапис (с продължителност 1,55 мин), на който се вижда ясно извършените действия от
св. Н. Г..
Известно време след това отново св. Н. Г. се съблякла (но този път само панталоните
и бикините), отново се обърнала с гръб към него, отново застанала на колене и лакти на
леглото си. Отново подс. Т. се приближил към нея (и в този момент видеозаписът свършва).
Той отново се опитал да осъществи съвкупление – като извършените от него действия били
аналогични на предходните. Отново св. Г. не почувствала никаква болка; нямало и
кръвотечение от тези действия.
Двамата – св. Н. Г. и подс. Н. Т. – останали заедно в детската стая около десетина
минути, през които осъществили двете поредици от сексуални действия.
След това и двамата се облекли (т.е. св. Н. Г. си обула бикините и панталоните, а подс.
Т. си вдигнал гащите и панталоните). Подс. Н. Т. отишъл в хола, където през цялото време се
намирал дядото на св. Н. Г. – св. А. Г.. Подс. Т. поискал от него съвет как може да стигне до
ж.п. гарата, за да хване влака до с. Вакарел; последният го упътил. В хола влязла и св. Н. Г. –
като се държала съвсем нормално и не проявявала никакви признаци на притеснение или
уплаха
Подс. Н. Т. си тръгнал. След напускането му, св. А. Г., дядото на св. Н. Г., я попитал
откъде го познава, като тя му казала, че са се запознали по Фейсбук; нищо не казала относно
сексуалните си отношения с него.
Св. Н. Г. по никакъв начин не уведомила своите роднини (баба и дядо, при които
живеела; или баща си, който също така живеел в този апартамент; или майка си, с която се
виждала редовно) за своя контакт с подс. Т..
8

---
Когато си тръгнал от дома на св. Г., около половин час по-късно, подс. Н. Т. срещнал
на Централна гара св. К. С., негова позната, с която преди това се опитвал безуспешно да
има сексуална връзка. Похвалил се, че е правил секс с единадесетгодишно момиче от
София. Когато св. С. се възмутила и му казала, че това е наказуемо, той отговорил, че
няма какво да стане. Обяснил , че това момиче му е правило ****, че е направил клипчета
и ги показал.
Той поискал от нея тя да напише от неговия профил във Фейсбук, че преустановява
връзката си със св. Н. Г.. Св. С. се съгласила и написала – от името на подс. Т., че къса с нея.
От своя страна св. Н. Г. блокирала профила му във Фейсбук и изтрила чатовете си с него.
Повече подс. Т. и св. Н. Г. не влезли във връзка.
---
След срещата си с подсъдимия, животът на св. Н. Г. продължил така, както и преди
срещата си с него – извън това, че тя вече не комуникирала виртуално или физически с него.
По делото е установено, че отношенията на св. Н. Г. с подс. Н. Т. не са довели до
нейно притеснение, страх, срам или други силни негативни чувства. При все това тя
запазила в тайна случилото се, като не уведомила никого.
---
След като се прибрал в с. Вакарел, подс. Н. Т. разпространил изготвените от него
видеоклипове, на които се виждат как св. Н. Г. му прави фелацио, на своите познати, като ги
изпратил чрез Фейсбук, Месинджър и други мобилни приложения. Така те станали достъпни
– и били изгледани – от неустановен брой лица, като част от тях са разпитани по делото – а
именно на св. М.Б., на св. К. С., както и от П. В., негов братовчед. Тези лица, на свой ред,
записали клипчетата и ги преразпространили.
Всички тези лица изразили пред св. Н. Т. своето отвращение, като го упреквали, че е
изнасилил дете. Той отговарял, че тя сама е искала да правят секс и че няма какво да му се
случи.
---
Св. Ц. Г., мотивирана от св. М.Б., провела два разговора по телефона със св. Н. Г.
(вторият е възпроизведен в т. 2 л. 79 от досъдебното производство), като я разпитала за
станалото; в първия разговор искала от нея да изпрати ученическата си карта, за да се
увери, че е непълнолетна – като я заплашвала, че ако не я представи, ще каже на родителите
; тази карта трябвала, за да се увери, че тя действително е малолетна. При втория
разговор изразявала съчувствие и готовност да помогне; св. Н. Г. описала какво се е
случило от нейна гледна точка, като се съгласила, че е била заплашена и изнасилена, както
посочила св. Г.. Този втори разговор бил записан и запазен. По-късно бил предоставен от св.
М.Б. на разследващите органи.
---
Неустановено лице се свързало както със със св. М., брат на подс. Н. Т., така и със
самия подс. Т., като им поискало определена парична сума, за да не уведоми полицията за
сексуалните отношения между подс. Н. Т. и св. Н. Г., което ще доведе до образуване на
наказателно производство и задържането на подс. Н. Т.. Св. М., който поел инициативата за
общуване с това лице, отказал да плати. Той подал сигнал до РПУ Ихтиман, като било
образувано отделно наказателно производство.
---
В края на януари 2023 г св. М.Б. се свързал със св. В. Г., баща на св. Н. Г., като го
уведомил, че дъщеря му е изнасилена от педофил, като той и трето лице (А.С.) искат за
9

заловят педофила, но се нуждаят от съдействието му; изпратил му получените от подс. Т.
видеоклипове, а също така и записът на на разговора на дъщеря му със св. Ц. Г..
Св. В. Г., след като прегледал тези видеоклипове, на 26.01.2023 г се свързал с майката
на св. Н. Г., св. С. Г., като обяснил какво се е случило, респективно препратил тези
видеоклипове. Последната говорила с дъщеря си и се уверила, че действително тя е заснета
на тях.
На 02.02.2023 г св. С. Г. сезирала полицията и било образувано настоящето
производство.
На 03.02.2023 г подс. Н. Т. бил задържан; впоследствие спрямо него била взета мярка
за неотклонение "задържане под стража", която продължила до 30.10.2023 г. По време на
това задържане той бил настанен и на изследване в психиатрично заведение – СБАЛЛС гр.
Ловеч.
По време на изтърпяване на мярка за неотклонение "задържане под стража", подс. Н.
Т. е бил подложен на насилие, евентуално съпроводено и с нежелан от него сексуален
контакт, от страна на други задържани лица. Поради това на 01.10.2023 г бил настанен в
СБАЛЛС.
---
След като узнали за сексуалните контакти с подсъдимия, родителите на св. Н. Г. я
подложили на силното си неодобрение и упрек. Те считали, че с извършването на сексуални
актове с подс. Н. Т. и тяхното заснемане от него на телефона му, тя е допуснала много
голяма грешка, заради което е причинена огромна вреда, като се отчита, че тези клипчета
са разпространени в социалните мрежи.
Това довело и до разстройство на отношенията между родствениците – майка
обвинявала бившия си съпруг и родителите му, че са допуснали това да стане; бащата пък
обвинявал дядото, който бил по същото време в апартамента. Това допълнително засилило
стреса и напрежението, на което св. Н. Г. била подложена. Този стрес, предизвикан и от
преместването да живее в дома на майка си, бил допълнително засилен и от започналото
наказателно производство и свързаните с него разпити и освидетелстване (установено е, че
особено стресиращо за нея бил прегледът от мъж-гинеколог, като били нужни особени
усилия от страна на майка , за да я накара да се подложи на този преглед – а това означава
събличане и разтваряне на краката, за да се открият гениталиите).
Родителите на св. Н. Г. считали, че случилото се може да бъде обяснено единствено с
това, че подс. Т. е упражнил заплахи към нея – с които е сломил волята за съпротива. Св.
Н. Г. възприела тази теза, доколкото тя снемала от нея отговорността, която би следвало да
носи от взимането от нея самата на решението да прави секс с подсъдимия.
След тези събития и след като майка я взела да живее при нея, в Люлин 10, св. Н. Г.
отново показвала посредствена успеваемост в училище. Трудно усвоявала учебния материал.
Трудно се интегрирала сред останалите ученици. Станала е изключително затворена,
неконтактна и сензитивна, с дисбалансирана самооценка; изживява се като недостойна,
необичана и незачитана, като винила себе си за случилото се (видно от заключенията на
вещите лица, т. 3 л. 201 от досъдебното производство).

Горната фактическа обстановка се установи от следните източници на
доказателствени сведения:
Показанията на свидетелите, както следва:
Н. Г., дадени на 02.02.2023 г (т. 1 л. 12), както и тези, дадени на 03.02.2023 г (т. 1 л.
10

23), както и тези, дадени пред съдия на 03.02.2023 г (т. 2 л. 3), както и тези, дадени на
05.05.2023 г (т. 2 л. 153) – всички прочетени на основание чл. 281 ал.1 т. 5 и т. 6 във вр. с ал.
5 и ал. 7 във вр. с чл. 280 ал. 6 НПК;
С. Г., дадени в съдебно заседание на 19.01.2024 г (л. 75 от съдебното производство),
както и както и едно изречение от тези от 02.02.2023 г (т. 1 л. 11), прочетени по реда на чл.
281 НПК;
А. Г., дадени в съдебно заседание на 19.01.2024 г (л. 78 от съдебното производство),
както и едно изречение, частично, от тези, дадени на 03.02.2023 г (т.1 л. 19);
В. Г., дадени в съдебно заседание на 19.01.2024 г (л. 80 гръб от съдебното
производство);
Н. Г., дадени в съдебно заседание от 22.02.2024 г (л. 116 гръб от съдебното
производство);
К. С., дадени в съдебно заседание от 22.02.2024 г (л. 117 гръб от съдебното
производство), както и тези, прочетени по реда на чл. 281 НПК, дадени на 08.02.2024 г (т. 2
л. 48) и дадени на 09.05.2023 г пред съдия (т. 2 л. 150);
Иванка К., дадени в съдебно заседание от 22.02.2024 г (л. 120 от съдебното
производство), както и тези от досъдебната фаза, прочетени по реда на чл. 281 НПК, дадени
на 22.02.2023 г (т. 2 л. 55);
Р. Х., дадени в съдебно заседание от 22.02.2024 г (л. 121 гръб от съдебното
производство), както и тези от досъдебната фаза, прочетени по реда на чл. 281 НПК, дадени
на 22.02.2023 г (т. 2 л. 59);
С. Х., дадени в съдебно заседание от 22.02.2024 г (л. 122 от съдебното производство),
както и тези от досъделбната фаза, прочетени по реда на чл. 281 НПК, дадени на 22.02.2023
г (т.2 л. 63);
Ц. Г., дадени в съдебно заседание от 22.02.2024 г (л. 123 гръб от съдебното
производство), като и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания от 21.06.2023 г (т. 3 л.
21);
М.Б., дадени в съдебно заседание от 22.02.2024 г (л. 125 от съдебното производство),
като и прочетеното по реда на чл. 281 НПК едно изречение от разпита от 03.02.2023 г (т.1 л.
17);
Ц. М., дадени в съдебно заседание от 21.06.2024 г (л. 260 от съдебното производство);

Защитата оспорва показанията на св. С., като посочва, че тя – още като малолетна –
поддържала връзка с по-възрастен мъж. Самата св. С. посочва, че това обстоятелство
(възрастовата разлика), според нея не е от значение. Съдът отбелязва, че обстоятелствата,
свързани със сексуалния живот на св. С., нямат значение за достоверността на нейните
показания.

Писмени доказателствени средства:
Протоколи за разпознаване (т. 1, л. 24 и л. 26);
Протокол за оглед (т. 1 л. 27);
Протоколи за освидетелстване (т. 1 л. 39 и л.
Протоколи за доброволно предаване (т. 1 л. 40 – 43; л. 46);
Протокол за взимане на образци за сравнително изследване (т.2 л. 67);
Протоколи от производствата по чл. 64 и чл. 65, както и по чл. 70 НПК (т. 2 л. 35, л.
11

44; т. 2 л. 137; т. 3 л. 2 и л. 6; т. 8 л. 2 и л. 6; т. 9 л. 14 от досъдебното производство)

Експертизи:
Експертизи, приети в съсебно заседание от 17.04.2024 г (л. 170 от съдебното
производство), като неделима част от тях са поясненията, които вещите лица са дали при
обсъждането им от страните:
Техническа експертиза на скрийншотове, видеозаписи и аудизаписи (т.2 л. 73);
Два броя тройни съдебно-психиатрична експертизи на подс. Н. Т. (т. 3 л. 67 и 136; т. 7
л. 107);

Експертизи, приети в съсебно заседание от 29.05.2024 г (л. 197 от съдебното
производство), като неделима част от тях са поясненията, които вещите лица са дали при
обсъждането им от страните:
Техническа-идентификационна експертиза (т. 2 л. 97);
Техническа експертиза на телефони (т. 3 л. 125);

Експертизи, приети в съсебно заседание от 21.06.2024 г (л. 251 от съдебното
производство), като неделима част от тях са поясненията, които вещите лица са дали при
обсъждането им от страните:

Съдебно-медицинска експертиза на св. Н. Г. (т. 1 л. 48);
Психологична и психиатрична експертиза на св. Н. Г. (т. 3 л. 182).

Писмени доказателства:
Постановление по чл. 63 ал. 2 НПК (т.1 л. 5) и по чл. 63 ал. 4 НПК (т. 9 л. 5);
Експертно решение (т.1 л. 47);
Заповед за задържане на подс. Т. (т. 1 л. 61)
Съдебно-психиатрични експертизи на подс. Т., изготвени по различни дела (т. 2 л. 7,
л. 13);
Решение № 003/30.06.2021 г на Община Ихтиман за поставяане под настойничество
(т. 2 л. 19);
С Решение № 260031/04.02.2021 г на Окръжен съд София, по гр.д. № 245/20 г (т. 2 лб.
21);
Удостоверение № 004/30.06.2021 г на Община Ихтиман (т. 2 л. 28);
Справка от 40 СУ, заедно с приложени писмени документи (т. 3 л. 26 - 61);
Справки за съдимост (т. 3 л. 209,
Справка от ГДИН, Затвора гр. София с приложени документи (л. 211 – 241 от
съдебното производство);
Постановление от РП Самоков, ТО Ихтиман (л. 244 от съдебното производство);
Документи от 40 СУ – л. 272

Веществени доказателства:
12

Скрин шотове (т. 1 л. 44)
Дискове с видео и аудиозаписи (т. 2 л. 112);

Съдът не взе предвид писмените обяснения, които подс. Т. е дал при задържането му
пред полицейски орган (т. 1 л. 58), поради което не счита за нужно да дава отговор на
частното обвинение и награжданския ответник относно определени обстоятелства, отразени
в тях.

Относно процесуалната годност на показанията на св. Н. Г., дадени пред съдия (т. 2 л.
3 от досъдебното производство).
Възникват съмнения в тази насока, доколкото съобразно чл. 223 ал. 2 НПК следва да
се предостави възможност на обвиняемия и на неговия защитник да присъстват на този
разпит. В случая подс. Т. и неговият защитник не са присъствали на разпита и не са можели
да зададат своите въпроси на св. Г. – доколкото не им е била дадена възможност за това.
Необходимо е да се изложат доводи дали е следвало да им се предостави такава възможност
и последиците от непредоставянето .
Разпитът е бил проведен на 03.02.2023 г, в периода 16,00 – 17,15 часа в гр. София.
Подс. Т. е бил задържан на 03.02.2023 г в 14,50 ч. в гр. Ихтиман. Същият ден му е съставено
Постановление по чл. 219 НПК, като след транспортирането му до София то му е предявено
в 00,38 часа на 04.02.2023 г.
Също така, преди разпитът пред съдия на 03.02.2023 г, св. Н. Г. е била разпитана от
разследващия орган на 02.02.2023 г, като именно този разпит е дал нужните доказателства за
извършено престъпление, поради което подс. Т. е бил задържан.
Следователно, към момента на провеждане на разпита пред съдия, подс. Т. е бил
задържан по подозрение за извършено престъпление, но все още не е бил съответно
привлечен като обвиняем.
Съобразно становището на настоящия състав, нормата на чл. 223 ал. 2 НП цели да
даде възможност на подсъдимия и на защитникът му да участват в разпита на свидетеля –
ако неговите показания са толкова важни, че е нужно той да бъде разпитан пред съдия. Тази
възможност е проява на общия принцип на състезателност, съобразно който доказателствата
следва да се събират с участието и на защитата, а не само от обвинението. Поради това, след
като заподозряното лице – подс. Т. – вече е бил намерен и дори задържан, като показанията
на св. Н. Г., дадени на 02.02.2023 г са били достатъчни за привличането му като обвиняем,
би следвало или разпитът на тази свидетелка пред съдия да се поведе след това привличане –
за да му се даде възможност да вземе участие в него – или пък да се проведе нов неин
разпит, вече с участието на защитата. Доколкото казусът касае евентуално сексуално
насилие над дете, е било достатъчно да се даде възможност на защитникът да вземе такова
участие, като подсъдимият именно чрез защитника – а не пряко – зададе своите въпроси на
свидетелката. Това би било достатъчно, за да се гарантира онази състезателност, която е
целял законодателят.
При все това следва да се посочи, че в чл. 223 НПК не съществува разпоредба, която
да задължава разследващия орган да отлага разпита с цел даване на възможност на вече
задържано лице, след привличането му като обвиняем, да вземе участие в него; или пък
която го задължава да проведе допълнителен разпит по искане на обвиняемия, след като
бъде привлечен като обвиняем. Макар и подобно алтернативно задължение да е естествена
последица от замисъла на законодателя да осигури състезателност при този разпит, още в
досъдебната фаза, все пак такова тълкуване на чл. 223 НПК не се прави от практиката, която
13

толерира заобикалянето на законодателното правно разрешение чрез спешни разпити пред
съдия и отлагане на привличането на заподозрените (често вече задържани) до приключване
на тези разпити – като това отлагане е обусловено единствено с цел да бъдат лишени от
възможността да вземат участие в тези разпити.
Поради това – съобразно становището на настоящия състав – правото на защита на
подс. Т., изразено в правото той (евентуално чрез защитника си) да участва в разпита на св.
Н. Г., осъществен пред съдия на 03.02.2023 г, е било нарушено. Обстоятелството, че
съдебната практика не възприема този поглед, не води до извода, че законодателят
съзнателно е целял да лиши задържаните заподозрени лица от правото да участват в разпита
на основните свидетели, след като бъдат официално привлечени като обвиняеми, вкл. и
веднага след като приключи разпита пред съдия.
При все това нарушението е несъществено и няма никакво правно значение. Това е
така, доколкото защитата се съгласи с прочитане на тези показания, като посочи, че не желае
да се проведе личен разпит на св. Т.а, с нейно участие. Следователно лишаването от
възможността лично да участва в този разпит, макар и да има потенциала да наруши
правото на защита, в конкретния случай този потенциал не се е реализирал, предвид
съзнателния и информиран отказ от това проявление на правото на защита, направен в
съдебното заседание.
На последно място следва да се посочи, че разпитът на св. Н. Г. пред съдия има
абсолютно същата доказателствена стойност като този, направен пред разследващия орган
(т.е. чл. 281 ал. 8 НПК намира приложение и за този разпит), доколкото присъствието на
съдия по време на този разпит не е от такова естество, че да му придаде засилена
доказателствена стойност. Националният закон, който посочва такава засилена
доказателствена стойност, като противоречащ на правото на ЕС, не може да се приложи –
дело С-348/22. Това, в конкретния случай, няма значение, доколкото по-голямата част от
инкририманото деяние е заснето от самия подсъдим, като именно този запис е едно от
основните доказателства, което е независимо от показанията на св. Н. Г..

Обсъждане на доказателствата и мотивиране на установената фактическа обстановка:

Относно вменяемостта на подс. Н. Т.
Макар и този въпрос да не е бил повдигнат в съдебните прения, съдът намира за
удачно да го изследва – не толкова предвид съмненията дали той е можел да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, колкото да проследи
промяната в експертните становища, в зависимост от това какво точно негово деяние е
предизвикало поредното експертно изследване.
Видно от Експертното решение № 0455/08.04.2016 г, с което на подс. Н. Т. е
определен процент на трайно намалена работоспособност, му е поставена диагнозата „лека
умствена изостаналост“.
След това, за нуждите на наказателното производство, водено против подс. Н. Т. за
подаване на неверен сигнал за поставено взривно устройство в дискотеката на с. Вакарел
(при който той се обадил от личния си телефон и се представил със своето собствено име), е
установено, че той страда от Органично разстройство на личността и поведението, дължащо
се на болестно увреждане на и дисфункция на главния мозък (епилепсия), довели до
интелектуално-мнестичната му недоразвитост с лека към умерена умствена недостатъчност.
Прието е, че той не е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си; не може правилно да разбира фактите и да дава обяснения за нях.
14

За нуждите на производството за установяване на невалидност на подписан от подс.
Н. Т. договор за паричен кредит (един от няколкото) е прието, че той страда от лека умствена
изостаналост – средна степен дебилност; посочено е, че при леката степен на умствена
изостаналост засегнатото лице може да определи дадено свое действие като „лошо и
непозволено“, но само за елементарни и общоизвестни действия – напр. кражба, лъжа,
побой, убийство и др.; но има затруднения при преценка и интерпретация на събития от по-
висок социален порядък, които изискват логическо-абстрактно мислене и възприемане на
сложни социални взаимоотношения и практики. Посочено е, че е необходим достатъчно
образователен и практически жизнен опит, за да може да оцени действията си като
противоправни. Акцентира се на неговата прекомерна доверчивост.
За нуждите на производството по поставяне под запрещение вещите лица са приели,
че има лека умствена изостаналост; овладял е определени социални умения; постигнал е
независимост при самообслужването; има слаби абстрактно-аналитични способности; има
затруднения в способността за анализ и синтез на постъпващата информация; затруднява се
при установяване на причинно-следствени връзки и отсъства абстрактно логическо мислене;
има нарушения в сферата на планирането на собственото поведение и на предвиждане на
социалните му последици; лесно манипулируем и податлив на въздействие.
За нуждите на настоящето производство са изготвени две тройни съдебно-
психиатрични и психични експертизи.
Вещите лица К., К. и Б. приемат, че подс. Н. Т. психически е по-примитивно устроен;
няма качествени нарушения при протичане на възприятийните процеси; няма психотично
повлияни интерпретации и налудни идеи; има добри възможности за разбиране; използва
лексика, която е богата за човек с дефицит в интелекта; няма основание за приемане на по-
сериозна интелектуална непълноценност от посочената в ТЕЛК; има хедонистична нагласа
към живота; не харесва правилата и процедурите, които възприема като ограничения; има
по-повърхностно и недооценъчно отношение – но неговият лек интелектуален дефицит не
води до невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Налице е намалена, но не и нарушена, възможнос за рационално претегляне на
мотиви и контрамотиви при избор на поведение.
Вещите лица Т., Г. и К. (изготвили експертизата по чл. 70 НПК) посочват, че подс. Т.
има съхранена самоексплоративна способност; първоначално е лаконичен, но след като
осъзнава, че вещите лица познават делото, променя поведението си, като демонстрира
сътрудничество с елементи на сервилност; желае да се признае в благоприятна светлина,
търси съчувствие и снихождение; декларативно критичен. При него е налице емоционално-
волева дисрегулация, склонност към импулсивни действия; интелектуалните му функции са
в граничния вариант, предвид развити компенсаторни механизми;
---
Излагането на заключениятана различните експертизи, изготвени по други
производства (които приемат, че подс. Н. Т. е невменяем, не носи отговорност за постъпките
си и следва да бъде поставен под ограничено запрещение) и тези, изготвени по настоящето
производство (съобразно които е вменяем и може да носи отговорност за деянието си
спрямо св. Н. Г.) няма за предназначение да постави под съмнение нито едно от тези
различни изводи. Това е така и относно интелектуалния му дефицит – който е преекспониран
в предходните експертизи (стъпвайки на диагнозата „лека умствена изостаналост" в
Експертното решение от 2015 г в последващите експертизи се визира и средна степен на
умствена изостанолост, вкл. се появява и „дебилност“, а в последната експертиза по
настоящето дело, изготвена по реда на чл. 70 НПК, вече се посочва, че предходният
интелектуален дефицит е компенсиран и интелектът му е в границата на нормата (т. 2 л.171-
172 от досъдебното производство).
15

Нито съдът има специални познания по психология и психиатрия, нито вече
установеното относно интелектуалния капацитет на подс. Н. Т. във връзка с определени
деяния (правомерни или неправомерни – взимане на кредити или заплахи с бомба) в един
предходен момент от живота му може да обуслови или дори да предопредели извода относно
интелектуалните и социалните му способности при избора му да предприеме качествено
друг вид деяние, извършено след като вече е придобил повече житейска опитност.
При все това следва да се посочи, че предходната му невменяемост – установена
експертно и възприета от съответните решаващи органи (прокурор и съд) – е довела до
прекратяване на предходното наказателно производство против него и до непогасяване на
взетите от него парични заеми. Това е довело у него до усещане за безнаказаност.
Така подс. Т. неизбежно е съзнавал, че няма да носи отговорност за действията си
спрямо св. Н. Г.. Именно поради това, когато св. М.Б. е узнал за намерението му да прави
секс с 11 годино дете, като е изразил неодобрението си (т. 1 л. 45 от досъдебното
производство) това по никакъв начин не го е спряло и не го е накарало да преосмисли
решението си. След като е осъществил намислените сексуални действия със св. Н. Г., той е
разказвал на множество лица (най-вече деца – лично на св. К. С., а на останалите чрез
различни интернет приложения, чрез които изпратил и заснетите от него клипове), като на
възраженията им, че това е подсъдно, тъй като се касае за дете, той отговарял, че няма
страшно. Очевидно той е считал, че и този път неговите действия няма да имат негативни
последици – както се е случвало досега.
Поради което съдът отбелязва, че предходното третиране на подс. Н. Т., при което той
фактически е бил оневинен и не е носил отговорност за предприетите от него действия
(подаване на неверен сигнал за бомба; сключване на договори за бързи кредити), също така
са били елемент във взимането на решение да извърши сексуални актове спрямо св. Н. Г..
Този извод напълно кореспондира с общото заключение на всички вещи лица,
изготвили експертизи по настоящето дело, че подс. Н. Т. може да носи отговорност за
деянието си. Това е така, доколкото осъзнаването на предходните съдебни актове, които го
обявяват като човек, който не носи отговорност за действията си, това осъзнаване – само по
себе си – е свидетелство за достатъчна интелектуална зрялост, която изключва
невменяемостта. И именно в този смисъл са заключенията на вещите лица, които подробно
описват неговото отношение към инкриминираните събития, начина, по който ги
пресъздава, промяната на версиите, доколото търси съчувствие и разбиране, като достигат
до извод, че той – доколкото демонстрира интелектуален ресурс да организира в желаната от
него насока поведението си (както пред тях, така и инкриминираното деяние със св. Н. Г.), е
можела да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съдът добавя, че подс. Т. е можел да разбира не само действията си от физическа
страна – което е напълно очевидно, предвид неговите трайни сексуални фиксации
(обективирани в предложения за секс към множество лица от женски пол, най-вече деца), но
е разбирал и тяхната противоправност. Той е знаел, че не бива да се прави секс с деца – но
все пак е правил първо виртуален секс, а след това и реален секс със св. Н. Г. (като
единствената причина за това е била, че тя единствена от всички, на които е правил такива
предложения се е съгласила с този секс, предвид житейската си незрялост, неопитност и
импулсивност, както и вследствие на условията на депривация, подтиснатост и усещане за
личностова непълноценност, в които е живеела).
Следователно подс. Н. е бил вменяем. Доколкото защитата поначало не оспорва тази
вменяемост, като не излага никакви доводи – общи или конкретни – то не е нужно съдът да
възпроизвежда подробните доводи на експертите, с които се съгласява напълно.

Относно безспорната и спорната фактическа обстановка
16

По делото несъмнено са установени фактите, свързани с особеностите на
психическото и социалното развитие на подс. Н. Т. и св. Н. Г..
Също така несъмнено е установено, че те влезли във връзка по Фейсбук и
Месинджър, като комуникацията им била на сексуална тема. Конкретно относно тази
виртуална връзка, не са направени твърдения и не са събрани доказателства за осъществено
насилие или отправени заплахи от страна на подс. Т. към св. Н. Г.. Несъмнено е установено,
че виртуалният секс, който са правили, е бил по взаимно съгласие. Също така несъмнено е
установено, че подс. Т. е направил скриншотове на определени сексуални действия,
извършени от св. Н. Г. (разтваряне на вагината, отворена уста).
На следващо място, относно физическата среща между подс. Н. Т. и св. Н. Г.,
несъмнено е установено, че тя е осъществена въз основа на обща постигната договореност
между тях за такава среща; както и че св. Н. Г. му предоставила адреси си. При все това са
налице противоречия относно целта на тази физическа среща. СГП твърди в обв.акт, че
подс. Н. Т. е накарал св. Н. Г. да му предостави адреса си, като тя се съгласила, без да
съзнава – поради физическа и психическа незрялост – че той цели да общува с нея
сексуално. Тези твърдения, обаче, не намират подкрепа в доказателствата. Видно от
изявленията на самата св. Н. Г., уговорката за физическата среща била именно с цел
осъществяване на физически секс. В действителност тези сексуални действия били общо
целени от тях двамата. Този въпрос ще бъде коментиран по-долу.
На трето място, отново относно физическата среща между подс. Н. Т. и св. Н. Г.,
несъменно е установено, че тя е била съпроводена с определени сексуални действия – а
именно фелацио, при което св. Н. Г., извън това, че докосвала с ръка пениса на св. Н. Т.,
също така гопоставила в устата си. Това се установява както от нейните показания, така и от
изготвените от подс. Т. видеозаписи. Твърденията на защитата, че не е ясно кои лица са
заснети, е явно и несъмнено неоснователно. При все това са налице противоречия между
доказателствата дали тези сексуални действия включват и съвкупление (а именно
проникване на пенис във вагината), а също така и дали те са били резултат от заплахи,
отправени от страна на подсъдимия към свидетелката. Съдът приема, че такова съвкупление,
макар и частично, все пак е осъществено, като приема, че нито едно от тези сексуални
действия не е било резултат от отправени заплахи от подс. Т. към св. Н. Г.. Този въпрос ще
бъде коментиран по-долу.
Също така е установено, че се касае за две поредици от сексуални действия (фелацио
и съвкупление, след това отново фелацио и съвкупление), като СГП е инкриминирала само
една от тях.
На четвърто място, несъмнено е установено, че сексуалните отношения между подс.
Н. Т. и св. Н. Г. били преустановени след тяхната физическа среща; той я уведомил, че късат,
а тя го блокирала и изтрила комуникацията си с него. Те повече не си комуникирали – било
виртуално, било физически.
На пето място несъмнено е установено, че подс. Т. предприел активни действия по
разпространение на изготвените от него видеоклипчета сред всичките си познати, като се
хвалил, че е правил секс; не обръщал никакво внимание на това, че негова партньорка е 11
годишно дете.
На последно място е установено, че св. Н. Г. не е претърпяла негативни психически
преживявания от общуването си с подс. Н. Т. – и по-специално от сексуалните аспекти на
това общуване. Това е така, доколкото – както съдът приема относно противоречията,
посочени по-горе, физическата среща между тях е била по общо съгласие и именно с
намерение да правят секс; като също така всички сексуални действия били предприети от
нея с нейно съгласие, макар и по исканена подсъдимия. Несъмнено между тях възникнал
конфликт едва след като той казал, че късат – като отношенията им били преустановени.
17

Съдът приема също така за несъмнено, че тя е била подложена на силен морален укор
от своите родители, когато сексуалните отношения с подс. Н. Т. станали известни – но
това е различно от болките и страданията, свързани с осъществени нежелани сексуални
действия в резултат на заплахи.

Относно разликата в показанията на св. Н. Г., дадени на 02.02.2023 г (т. 1 л. 12 от
досъдебното производство) и на 03.02.2023 г (т. 2 л. 3 от досъдебното производство).
Първите са дадени пред разследващ орган и в присъствието на майката и на двама
представители от ИДПС (всички жени), а вторите са дадени пред съдия, в „синя стая“, с
активното участие на психолог (служебно известно е на съда, че разпитите на деца в т.нар.
„синя стая“ се провеждат в специално помещение, където се намира само детето и
психологът; в отделно помещение се намират останалите участници; между двете има
еднопосочно огледало (чрез което останалите участници може да наблюдават детето и
психолога, които не ги виждат), като тези останали участници може да поддържат
аудиовръзка с психолога (който има слушалки и микрофон). Т.е. по принцип разпитът се
провежда от психолога; по изключение може да се позволи на майката да бъде физически до
детето си – както се е случило с разпита на св. С. Г.). Този психолог, в конкретния разпит, е
бил мъж.
Следователно показанията от 02.02.2023 г са дадени само пред жени – като
разпитващата е била жена, а тези от следващия ден са дадени пред мъж – който е провел
разпита; първите са дадени при относително спокойна обстановка, без никакви белези, че св.
Н. Г. е изпитвала дискомфорт (ясно и непринудено посочва сексуалните действия, като
използва общоизвестен жаргон за половите органи), а вторите явно отразяват нейните
притеснения и стеснения, довели до това тя да откаже да назовава определени части от
човешкото тяло и да откаже да дава подробности относно елементи от сексуалните си
отношения с подсъдимия. Първите показания, тези от 02.02.2023 г рамкриват значително
повече увереност, зрялост и опитност, като последващите, от 03.02.2023 г, са съпроводни с
несигурност, притеснения и премълчавания; за да се преодолеят тези премълчавания е била
ползвана кукла, на която св. Н. Г. да показва определени части от човешкото тяло. При този
втори разпит нейното държане е присъщо на дете на значително по-ниска възраст.
Следователно св. Н. Г. е била значително повече стресирана при вторите си показания
– въпреки че замисълът на тази т.нар. „синя стая“ е да предотврати този стрес.
В общи линии, по своето съдържание, тези показания разкриват една и съща
информация. Основните разлики са в това, че в първите си показания от 02.02.2023 г тя не
посочва нищо относно отправени заплахи към нея, с цел да бъде мотивирана да извърши
сексуални действия; а при вторите си показания от 03.02.2023 г тя вече посочва, че всичко се
е случило без нейно съгласие.
Относно вторите показания:
Първо посочва, че подс. Т. е дошъл в дома без тя да знае и да го иска; макар и тя да
му е дала адреса си, все пак не е искала той да идва; дядо е отворил вратата без тя да го
иска. Тя не го е канила да идва в дома и не го е канила в своята стая – но той все пак
дошъл и влязъл.
След това посочва, че тя не е искала да му прави ****; все пак ги е направила, защото
е я било страх – а именно страх, че подс. Т. ще изпрати на родителите снимките, които
вече е бил направил при предходното си виртуално сексуално общуване – защото той така я
бил заплашил. Само поради тези заплахи му е направила ****те.
По време на тези сексуални действия (****) той е държал телефон в ръката си и тя е
мислила, че той я снима – въпреки че той не е казвал, че я снима; след това я заплашил, че
18

ще изпрати снимките на родителите и за това тя да не казва нищо на родителите си. След
това разбрала, че той е снимал и други момичета.
Следователно в своите показания от 02.02.2023 г св. Н. Г. описва сексуални действия,
осъществени с нейно съгласие, а в показанията от 03.02.2023 г описва такива, които са
осъществени само въз основа на отправени заплахи към нея.
Съдът приема, че преценката дали е имало или не е имало посочените от св. Н. Г.
заплахи, следва да направи след преглед на всички обстоятелства по делото (което е
направено по-долу). Но тази преценка не следва да бъде извършвана само въз основа на
това, че при втория разпит е присъствала съдия, а при първият не е. Присъствието на съдия
не придава достоверност на показанията на свидетеля; нормата на чл. 281 ал. 8 НПК е
проява на системата на формалните доказателства, като тя забранява основаване на
обвинение и на присъда на определени достоверни доказателства; тя не е аргумент да се
приеме, че след като е присъствал съдия, то задължително свидетелят казва само истината.

Относно това дали е имало заплахи
Основен проблем по настоящето дело е дали сексуалните действия, осъществени
между подс. Н. Т. и св. Н. Г., са извършени от нея по нейно съгласие или в резултат на
заплахи, които той е отправил. За да се достигне до извод дали такави заплахи е имало, е
нужно да се проследят техните отношения. Следва да се проследят три елемента от тях –
виртуалния контакт; идването на подс. Т. в дома ; сексуалните им контакти в детската стая.
Съдът приема, че още при първоначалния си контакт, когато осъществили двете
видеоконферентни връзки, подс. Н. Т. и св. Н. Г., осъществили виртуален сексуален контакт
– като всеки мастурбирал пред погледа на другия. Това е ясно видимо не само от
показанията на св. Н. Г., но и от скриншотовете. Никой – вкл. самата св. Н. Г. – не твърди, че
тя е била подложена на натиск, заплахи, насилие или друго въздействие, сломила волята
за съпротива, като е извършила тези виртуални сексуални действия против своята воля.
Следователно този виртуален секс е бил осъществен без отправяне на заплахи, а доброволно
от св. Н. Г..
Също така съдът приема, че при това си виртуално общуване подс. Н. Т. поискал от
св. Н. Г. да му направи виртуална **** – като обяснил какво означава това – а именно тя
да лапне пениса му и да го смуче. Тя се съгласила. Именно поради това, по негово искане, тя
си отворило широко устата, докато той мастурбирал пред камерата си по начин, видим за
нея. По този начин и двамата си представяли, че тя извършва такова сексуално действие (а
именно „****“, или фелацио). Доказателство за това са нейните показания, където посочва,
че той искал тя да си отвори широко устата, както и скриншотовете, където тя е заснета
именно с отворена уста. Макар и св. Н. Г. в своите показания да не посочва, че тази отворена
уста е свързана с исканото фелацио от страна на подс. Т., все пак това е напълно ясно,
предвид предходните и последващите им отношения.
Следователно двата видеоконферентни разговора, съпроводени с осъществяване на
виртуален секс между тях, са били подготовка за действителния физически секс – за
осъществяване на който и двамата постигнали общо съгласие. Доказателство за това – и по-
конкретно доказателство за съгласието на св. Н. Г. – е съдействието, което тя му оказала – а
именно казала му къде живее, как изглежда блокът , как може да стигне до него. Бил
уговорен ден за посещението – понеделник. Доколкото, обаче, се оказало, че дядото на св. Н.
Г. ще бъде с нея в апартамента в този ден, тя отстранила тази пречка, като казала на дядо си,
че неин приятел ще дойде да я види. По този начин посещението му станало нещо очаквано
и предвидено.
На второ място, относно идването на подс. Т. в дома .
19

Най-напред следва да се посочат твърденията на СГП в обв.акт, че обв. Т. е накарал
пострадалата (св. Н. Г.) да му предостави адреса си, като се уговорили той да я посети у дома
, без тя да съзнава, че той цели единстевно да общува с нея сексуално. Това твърдение не е
подкрепено от доказателства.
Самата Н. Г. в своите показания от 02.02.2023 г посочва, че двамата постигнали
договорка той да дойде у дома – без да посочва каквато и да е принуда от негова страна.
Тя посочва тази уговорка непосредствено след подробното описание на виртуалния секс,
който са правили. Поради което е несъмнено, че тази уговорка е свързана именно с този
виртуален секс – т.е. касае се за уговорка за физически секс. Това се потвърждава и от
изричното посочване от страна на св. Н. Г., че целта на неговото идванее билада правят секс.
От друга страна, в последващите си показания от 03.02.2023 г, тя вече посочва, че тя
му е дала адреси си (без да посочва, че е била накарана да стори това от подс. Т., както
твърди СГП), като той дошъл без тя да го иска; тя му е дала адреса си без да го кани да
дойде. Дядо отворил вратата без тя да знае и без да го иска. Същевременно дядо – св. А.
Г. – посочва, че тя му е казала, че неин приятел ще дойде да я види; именно поради това той
го е пуснал да влезе, провел кратък разговор с него и след това е оставил двамата (подс. Н. Т.
и св. Н. Г.) сами в детската стая.
Съдът приема, че последното обстоятелство е решаващо за преценка дали в
действителност св. Н. Г. е искала да се види на живо с подс. Т. или не. След като дядо –
след кратък първоначален контрол върху дошлия мъж, изразен в няколкото зададени въпроса
– е решил да го остави сам в детската стая с внучката му, то това означава, че той ясно е
съзнавал, че това става с нейното съгласие. Евентуална нейна резервираност – а още повече
уплах или дори страх – не би имала за последица той да остави непознатия сам с детето.
Следователно, дори и съдът да приеме, че св. Н. Г. в показанията си от 02.02.2023 г
казва неистината относно постигнатата договорка с подс. Т. той да я посети, както и казва
неистина, че е уведомила дядо си за това; респективно да приеме, че св. А. Г. също така
казва неистината относно това, че внучката му е казала, че ще бъде посетена от неин
приятел (напр. защото тя на 02.02.2023 г все още изпитвала страх от подс. Т., който страх
бил преодолян към разпита на следващия ден и едва тогава тя вече казва истината; а дядо
казва неистината, за да създаде невярно оправдание защо е оставил непознат мъж в стаята
сам с внучка му; като съдът не може да изложи доводи защо и двамата казват една и съща
неистина), то все пак е невъзможно да приеме, че св. А. Г., посетен от непознат за негомъж,
който иска да види 11 годишната му внучка, при явната резервираност на последната – или
дори принеин уплах – би ги оставил насаме в детската стая и би се върнал в хола.
Следователно такава резервираност или уплах не е имало.
Поради това съдът приема, че в действителност подс. Т. и св. Н. Г. са постигнали
обща и взаимна договорка той да я посети в дома . Този ден бил понеделник (т.е. различен
от събота и неделя, когато се очаква, че ще има възрастни в апартамента), като предвид това,
че дядо останал в апартамента, св. Н. Г. му казала, че очаква посещение на неин приятел.
Това посещение било уговорено и очаквано от нея без да е била принудена за това от подс.
Т..
На трето място, относно конкретните сексуални действия, осъществени в детската
стая. В своите първоначални показания от 02.02.2023 г св. Н. Г. не посочва каквито и да е
заплахи от страна на подс. Т.; посочва, че той директно е поискал тя да му направи **** – и
тя се съгласила. Подробно описва двете самостоятелни съвкупности от сексуални действия,
всяка включваща фелацио и съвкупление – но никъде не говори за принуда, заплаха или че е
извършила нещо против волята си. Описанието на тези сексуални действия е по-скоро
техническо (все едно описва физкултурно упражнение), като е лишено от всякаква
емоционалност.
20

В следващите си показания, от 03.02.2023г, вече има емоционалност. Посочва, че той
е направил лоши неща; отказва да каже „****“; отказва да каже какво представляват те и
кои части от тялото засягат; отказва да каже кои части от тялото си е снимала при
виртуалния секс с подсъдимия.
След това описва сексуалните действия, които са били осъществени – а именно
фелациото и друго сексуално действие (тя била с гръб към него, но не е усетила нещо, което
да я докосва и не е знаела къде е бил пенисът му по това време – това действие е определено
като съвкупление от СГП). След описанието на двата пъти, в които му е правила ****, при
последващите въпроси, вече в края на разпита си, тя за първи път посочва, че е действала в
резултат на принуда. Извън това, че поначало не е искала той да идва в дома (коментирано
по-горе), посочва, че не е искала да му прави ****, но се все пак му е направила, защото е я
било страх. А именно той я заплашил, че ще изпрати на родителите си предходните снимки,
които той е направил, докато те са се заснемали пред телефоните си (тя има предвид
виртуалния секс по Месинджър). А след това я снимал, докато тя му правила **** – и
отново я заплашил, че ще прати снимките на родителите ; и за да не ги изпрати, тя не
следва да казва на никого за случилото се.
Следователно е налице противоречие в показанията на св. Г. относно това дали подс.
Т. е отправил заплахи или не.
Най-напред следва да се посочи, че СГП посочва, че подс. Т. е заплашил св. Н. Г., че
ще изпрати на родителите клипчето, заснето от него докато тя му правила фелацио, като
под влияние на тази заплаха (и на заплахата, че ще изпрати и предходните скриншотове) тя
се съгласила той да осъществи съвкупление. В действителност самата св. Т.а посочва, че
подс. Т. е я заплашил, че ще изпрати това клипче, ако тя не запази в тайна случилото се; но
не твърди, че току-що заснетото клипче с фелациото е било използвано като заплаха за
принуда към последващото съвкупление.
На второ място съдът приема, че поначало такива заплахи не е имало. Това е така,
доколкото всички сексуални действия били осъществени със съгласието на св. Н. Г.. В
действителност единствената цел на посещението на подс. Т. в дома било да правят секс –
като това било съзнавано от тях двамата, вкл. и от св. Н. Г..
Това е видно от естеството на предходните им отношения. Тяхната виртуална връзка
по фейсбук и месинджър е била само на сексуална основа; двамата са мастурбирали пред
камерата, така че всеки да вижда другия; в рамките на това общуване св. Н. Г. отваряла
широко устата си, което представлява виртуално фелацио. Именно с цел да осъществят и
физически секс те постигнали договорка той да я посети в дома .
При това положение св. Н. Г. е съзнавала, че подс. Т. идва, за да правят секс – и това е
било желано от нея. Не е имало нужда той да отправя заплахи към нея.
Също така – което е изключително важно – подс. Т. е изготвил видеоклип, на който се
заснема фелациото, осъществено от св. Н. Г.. На него със сигурност не фигурират негови
заплахи. Това, обаче, няма голямо значение, предвид възможността такива заплахи да бъдат
отправени в предходен момент, преди започване на заснемането. Това, което има съществено
значение, е поведението на самата св. Н. Г.. Ако спрямо едно 11 годишно дете бъдат
отправени заплахите, посочени от СГП, за да бъде принудено да направи фелацио, без да го
иска, то това неизбежно би повлияло на цялостното му поведение, докато се подчинява на
принудата. Същевременно никаква подобна принуда не се наблюдава в действията на св. Г..
Както е посочено по-горе, нейните действия са проява на чисто техническо изпълнение,
лишено от всякаква емоция – позитивна или отрицателна.
---
Също така, в записания разговор на св. Н. Г. със св. Ц. Г. също така не се споменава
каквато и да е принуда. Видно от съдържанието на този разговор (възпроизведен в т. 2 л.
21

79), св. Г. иска от св. Н. Г. да разкаже какво е станало, като в краткото описание,
което последното дава, липсва твърдение за насилие. Тук е важно да се посочи, че от
съществено значение е и интонацията на св. Н. Г. – която бе установена, доколкото този
запис бе прослушан в съдебно заседание и която не може да се установи от писмения запис.
Тази интонация – поне в началото на разговора – не разкрива притеснение, срам, болка или
каквото и да е негативно преживяване.
В хода на разговора св. Ц. Г. изразява своето негативно отношение към подс. Т. – като
акцентира, че той е направил нещо подсъдимо спрямо св. Н. Г.; че той „не е хубав човек“, че
тя е малка, че клиповете са „потресаващи“, че „всяка една, която е минал, е я снимал“, че тя
(и трети лица) се занимават с такива хора, защото са „патили много от тях“. Акцентира на
голямата възрастова разлика – когато св. Н. Г. казва, че подс. Н. Т. казал, че е на 28 г., тя
казва, че е почти тридесетгодишен. След това, когато тя я пита за сексуалния акт, дали е бил
по „собствено желание“, св. Н. Г. отговаря „По негово желание, не беше по мое“. След
което, когато св. Г. я пита дали е била изнасилена, св. Н. Г. отговоря утвърдително.
Видно от този разговор, св. Г. е насочвала св. Н. Г. към тезата, че тя е пострадала от
действиятга на подс. Т., доколкото извършеното от него е било нередно и престъпно. Св. Н.
Г. се съгласява с нея.
При това положение, когато св. Г. задава въпроса дали сексът е бил по взаимно
желание, св. Н. Г. обективно не би могла да го потвърди, доколкото така сама себе си ще се
уличи като оказала съдействие в извършването на нещо нередно и престъпно. Поради това
заема позицията на неутралност – посочва, че сексът е бил по желание на подс. Т., а не по
нейно. След това потвърждава, че е била изнасилена.
Поради това изявлението на св. Н. Г., направено в този телефонен разговор, следва да
бъде ценено в контекста, в който е направено. Също така тя не посочва каквото и да е било
насилие или заплаха от страна на подс. Н. Т.; само посочва, че сексът е бил по негово
желание, а не по нейно – без да уточнява дали е изразила по някакъв начин това свое
нежелание; дали е оказала каквато и да е съпротива; дали е била подложена на натиск, от
каквото и да е естество.
При това положение нейното изявление в края на този разговор не може да доведе до
извод, че подс. Т. е бил употребил заплахата, посочена в обв.акт.
---
На следващо място, относно естеството на тази заплаха. СГП твърди, че подс. Н. Т. е
заплашил св. Н. Г., че ще изпрати скрийншотовете от предходния им виртуален секс на
родителите , като така я принудил да му направи фелацио; по време на това сексуално
действие той я снимал с телефона си; след това отправил нова заплаха – че ще изпрати на
родителите не само скрийншотовете, но и току-що направения запис, като така я
принудил тя да се съгласи със съвкупление. Втория елемент на втората заплаха несъмнено
не е установен, доколкото не се твърди от самата св. Н. Г.; също така, видно от видеозаписа,
незабавно след преустановяване на фелациото св. Н. Г. застава на лакти и колене на леглото
си, очевидно готова за съвкупление – като няма никакво изявление от страна на подс. Н. Т.,
още повече отправяне на заплаха.
Следва, обаче, да се изследва възможността подс. Н. Т. да заснеме филмчето с
фелациото, ако действително е бил отправил посочената от СГП заплаха. По своето естество
тази заплаха поставя св. Н. Г. пред избора – или да не се съгласи с исканото от подс. Н. Т.
сексуално действие и скрийншотовете да бъдат изпратени на родителите или пък да се
съгласи и те да не бъдат изпратени. При условие, че се е съгласила, то това означава, че тя не
иска те да бъдат изпратени. А това прави трудно обяснимо, дори невъзможно за обяснение,
обстоятелството, че тя не се е противопоставила при извършеното от нея фелацио подс. Т. да
я заснема с телефона си от непосредствена близост. След като току-що той е я заплашил със
22

скриншотове (т.е. снимки на екрана на телефона), на които тя показва гърдите си, докосва
половия си орган и отваря широко устата си, то е напълно невъзможно тя да се съгласи да
бъде заснета по време на истинско и физическо фелацио. Ако действително подс. Т. е я би
заплашил, че ще изпрати срийншотовете на родителите , то той би могъл да изпрати и този
видеозапис.
Следователно, ако е имало такава заплаха, то това прави невъзможно заснемането на
фелациото по толкова явен за св. Н. Г. начин. Тя – принудена от заплахите, би се съгласила
на фелациото, но задължително би се противопоставила на заснемането му. Ако все пак това
заснемане бъде осъществено, то това би станало или тайно от св. Г., или пък при сломяване
на нейната съпротива против записа. Видно от естеството на този запис, той е направен с
ясното съзние за него от страна на св. Н. Г., като същата не изразява каквото и да е
притеснение от него.
В действителност този запис е естествено продължение на предходния им виртуален
секс; в действителност и двамата участници в тези сексуални действия – подс. Н. Т. и св. Н.
Г. – са свикнали с видеозаснемането и снимките с телефона (селфита), като ги приемат за
нещо нормално и естествено, което се осъществява успоредно с физическия секс.
---
Необходимо е да се обсъди и становището на вещите лица, изготвили съдебно-
психологическата и психиатричната експертиза, че при св. Н. Г. са налице данни за
фрустрация и депривация, които са присъщи на деца, жертви на насилие (л. 255 гръб от
съдебното производство, както и т. 3 л. 199 от досъдебното производство). Съдът отбелязва,
че след като нейните сексуални отношения с подс. Н. Т. са станали известни, те са била
подложени на силно неодобрение от страна на родителите , което неодобрение се е
отнасяло и до нея самата; поради което тя е започнала да се възприема не като като активен
и съзнателен участник в тези действия, а като пострадала. Това е видно и в промяната на
показанията – тези от 02.02.2023 г и тези от 03.02.2023 г, както и новото, съществено
различно описание на събитията при психологичното интервю (т. 3 л. 200, както и
описанието на твърденията, направени от св. Н. Г. пред вещите лица – л. 255 гръб от
съдебното производство). Както посочват вещите лица, при нея е налице желание да угоди
на хората, които я разпитват и от които е зависима, както и да бъде харесвана и одобрявана
от тях, както и от връстниците си – което води до възприемане на становищата на
възрастните около нея, че неизбежно случилото се е резултат от оказано срещу нея насилие.
Това е действителната причина с всеки нов разпит, отдалечен по време от събитията, тя да
описва все по-различна фактическа обстановка, при която се представя за жертва на
отправени срещу нея заплахи от страна на подс. Т., само поради които тя се е съгласила да
прави секс с него.
Вещите лица посочват (т. 3 л. 202), че при деца, пострадали от сексуално насилие, са
налице виновностови преживявания, стремеж за оправдаване на насилниците, стремеж да им
се хареса (насилието). В настоящия случай в своите първи показания на св. Н. Г. е напълно
безразлична към подс. Н. Т. и към сексуалните действия – доколкото говори за тях без
емоции (положителни или отрицателно), като е налице по-скоро техническо описание на
случилото се. Липсва онова самообвинение и оправдание на подсъдимия, за което говорят
вещите лица. Едва в последващите разпити тя, подложена на силен укор от родителите си,
намира оправдание в постъпките си, като възприема тяхната теза, че е била принудена чрез
заплашване; т.е. отново липсва оправдаване на насилника. Вещите лица уточняват, че са
установили значителен страх у нея от родствениците (т.е. от родителите и от баба и
дядо ), тъй като била отглеждана строго и с ограничения; а също така и стремеж у детето
да угоди на майка си (л. 256 от съдебното производство).
В края на обясненията си вещите лица посочват, че св. Н. Г. е осъществила
контактите по Месинджър с подс. Н. Т. „за да покаже на другите, че и тя е харесвана и че и
23

нея я харесват, а не за да осъществи сексуален контакт“ (л. 257 гръб от съдебното
производство). В този аспект съдът не възприема изводите на вещите лица – които преди
това изрично посочват, че не са сексолози (л. 254 гръб от съдебното производство) и поради
това не биха могли да дадат експертно становище относно детската сексуалност. Причина за
това некредитиране е наличието на скриншотовете, от които е несъмнено, че интернет
комуникацията с подс. Т. по своето естество е именно виртуален секс.
---
Необходимо е да се посочат и показанията на родствениците на св. Н. Г..
Майка й – св. С. Г. – посочва, че след като е взела детето да живее при нея (на
01.02.2023 г) тя казала, че подс. Н. Т. е я заплашвал, че ще покаже клиповете на нея и на
бащата, за да я накара да извърши сексуалните актове. Тези твърдения са направени в
началото на разпита (л.75 гръб горе от съдебното производство). След това, в процеса на
разпита , тя посочва, че на 26.01.2023 г (датата, на която е разбрала за видеоклиповете),
когато за първи път е повдигнала въпроса пред дъщеря си: „Питах кое е това момче, разказа
ми, че се казва Н., имали връзка и след връзката той е казал, че приключват“ (л. 76). В тези
твърдения (които са сходни с началнотно изявление на св. Н. Г. на същия въпрос, зададен от
св. Ц. Г., известен период преди това) липсва сведение за заплаха или принуда; всичко е
представено като кратка сексуална връзка. След това, когато отново говори за изявленията,
направени от дъщеря , неизменно посочва, че тя е казала, че е извършила сексуалните
актове само защото подс. Н. Т. е я бил заплашил, че ще изпрати снимките на родителите .
Съдът приема, че в действителност е налице изкривяване на действителността от
страна на св. С. Г.. Нейният морал и ценности не позволяват да приеме, че детето – още
на 11 години и няколко месеца – може да изрази желание за полов контакт – и то с толкова
неподходящ партньор като 28 годишен мъж от с. Вакарел с интелектуални дефицити.
Поради това приема, че в действителност този сексуален контакт е осъществен въпреки
волята на детето. Съобразно особеностите по случая приема, че неговата воля е била
сломена от отправените заплахи. Това обяснява както началното представяне на случая в
нейните показания, така и промяната в показанията на самата св. Н. Г. на 02 и 03 февруари
2023 г.
---
На последно място съдът обърна внимание на училищните оценки на св. Н. Г. –
доколкото те може да са свидетелство за самозатваряне и самоизолиране на дете, жертва на
сексуално насилие. Видно от справката на оценките (л. 278 гръб от съдебното
производство), получените в пети клас, учебна година 2021/2022 (или преди деянието)
оценки са обикновено тройки по основните предмети (като за първи срок дори има и двойки
по География и Икономика, История и цивилизация). За следващия шести клас, учебна
година 2022/2023 – или след деянието – тези оценки остават в общи линии същите – като
липсват двойки и за първи път успява да получи четворка по математика (в нито един клас
преди и след това не успява да постигне тази оценка по математика). При това положение не
може да се твърди, че е налице спад в училищната успеваемост в резултат на деянието.

Въз основа на тези аргументи съдът приема, че в действителност подс. Т. не е
отправял заплахи към св. Н. Г., за да я принуди да осъществи половите актове с него. Те са
били осъществени защото тя самата ги е искала, в резултат на своята собствена незрялост и
импулсивност (в основата на съгласието да извърши тези полови актове е
себеутвърждаване – в противовес на малоценността в училищния и социалния живот с
връстниците ).
Следователно липсва заплахата, посочено от СГП.
24

Относно това дали е имало съвкупление
Защитата оспорва поначало да се е осъществило съвкупление (т.е. проникване на
пениса във вагината). Съдът отбелязва, че за разлика от блудствените действия, изготвените
от подс. Т. видеозаписи се преустановяват след приключването им и преди осъществяването
на това съвкупление. И по-конкретно, последните кадри от първия запис от него показват
как св. Н. Г. сваля бельото си, подс. Т. идва към нея, обхванал с ръка пениса си, като го
докосва до задните части на свидетелката, правейки движения напред и назад. След това
записът свършва – като не е заснето проникване на пениса във вагината. Вторият запис
свършва когато се сваля бельото на св. Н. Г.. Отново няма заснето съвкупление.
Самата св. Н. Г. посочва, че е застанала на леглото си, подпряна на колене и лакти,
като подс. Т. е извършвал определени действия – а именно е вкарал пениса си във вагината
, но тя не усетила болка и не е имало кръв (в разпита на 02.02.2023 г) и че не е усетила
нищо и не е знаела къде е била пишката му, когато е била с гръб към него; не е виждала той
какво прави през това време (в разпита от 03.02.2023 г). Това се повторило два пъти.
Самият подс. Т., когато се хвалил пред приятелите си, посочва, че е правил секс с
детето – като е имал предвид именно съвкупление.
От друга страна съдебно-медицинската експертиза на св. Н. Г. посочва, че по
девствената ципа има дефлорационна щърбина, намираща се на около 5 часа по
часовниковия циферблат; тя би могла да се осъществи в резултат на полов акт към момента,
в който подс. Т. и св. Н. Г. са имали сексуални отношения. Вещото лице пояснява в съдебно
заседание, че дефлорационната щърбина се причинява от полов контакт, при проникване във
влагалището, като може да бъде причинена както от пениса на мъжа, така и от друг подобен
предмет; по своето естество тя представлява определен вид разкъсване на девствената ципа.
При все това вещото лице посочва, че при полово съвкупление, съпроводено с
разкъсване на девствената ципа, има кръвотечение, което не е обилно – няколко куб. мм.
Също така посочва, че констатираната от него дефлорационна щърбина, която се намира на
около 5 – 7 часа по часовниковия циферблат, обичайно се осъществява при поза, при която
мъжът и жената са с лице един към друг. Обратното, ако при полов акт, при който жената е с
гръб към мъжа, то тази дефлорационна щърбина е към 10 – 2 часа по часовниковия
циферблат (или точно на обратната страна). А това води до извод, че половият акт, при
който се е осъществила установената дефлорационна щърбина, би следвало да бъде при
положение „лице в лице“.
При обсъждане на противоречието между тези доказателства съдът отбелязва
следното.
Най-напред е несъмнено установено намерението на подс. Т. и св. Н. Г. да имат
сексуални отношения. И по-конкретно те са имали намерение да осъществят както орален
секс (който е несъмнено установен, доколкото е заснет на видеоклиповете – и дори е
двукратно осъществен), така и вагинално съвкупление. Второто сексуално действие, в
неговото техническо осъществяване, не е бил заснет на видеокплиповете. При все това са
заснети подготвителните действия по осъществяването му – св. Н. Г. застава на колене и
лакти на леглото си, а подс. Н. Т. се приближава към нея; първият видеоклип показва и
движението на пениса му по задните части на свидетелката. Следователно е несъмнено, че –
най-малкото – са били предприети опити за осъществяването му.
Въпросът до каква степен са реализирани тези опити. От една страна подс. Т. се е
хвалил пред приятелите и познатите си, че е осъществил съвкупелние. Също така св. Н. Г.
посочва, че пенисът е проникнал във вагината . Но от друга страна тя уточнява, че не е
усетила нищо; не е имало болка; не е имало кръв. Това е било така и двата пъти.
25

Съдът прие, че в действителност и двата пъти пенисът на подс. Н. Т. е проникнал в
началото на вагината на св. Н. Г.. Това е достатъчно за нуждите на настоящето производство.
При все това остава открит въпросът дали несъмнено установената дефлорационна щърбина
е била причинена при това проникване (съмнения в тази насока се съдържат в липсата на
болка и кръв, както и местоположението на дефлорационната щърлина). Този въпрос е
извън предмета на делото, доколкото отнемането на девственост не е инкриминирано.
Въз основа на тези доводи съдът прие, че е било осъществено съвкупление, доколкото
пенисът е проникнал във вагината – независимо че това е било в самото начало.

Относно това дали самата св. Н. Г. е направила скриншотове на телефона си, по
време на вирталния секс с подс. Н. Т..
Това се посочва само инцидентно от св. К. Г., в прочетените показания от
досъдебната фаза, които съдът не кредитира. Предвид личностовите особености на св. Н. Г.,
нейната житейска неопитност и наивитет, съдът приема, че не е изготвяла такива
скрийншотове. Това обстоятелство, също така, няма отношение към предмета на делото.

От правна страна
СГП е подвела деянието, свързано със сексуалното действие „фелацио“ под нормата на чл.
149 ал. 2 т. 1 пр. 2 във вр. с чл. 149 ал. 1 НК – а именно извършване на действия с цел
възбуждане и удовлетворение на полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 години, като деянието е извършено чрез принуда със заплашване.
Задача на съда е да прецени дали правна квалификация отговаря на установената фактическа
обстановка.
Най-напред следва да се посочи, че несъмнено е извършено действието „фелацио“. И по-
конкретно, по искане на подс. Н. Т., то е извършено от св. Н. Г.. Макар и фактически тя да
упражнява активната роля в това сексуално действие, от правна страна деянието е
осъществено от подсъдимия. Неговото деяние се изразява в отправяне на искането и
получаване на исканото фелацио, като е съпроводено от необходимите телодвижения
(действия и бездействия), за да бъде осъществено. Поради което неговият собствен принос в
това фелацио, по своето естество, отговаря на правната квалификация „действие с цел да
възбуди и да удовлетвори полово желание без съвкупление“.
На второ място това действие е извършено спрямо св. Н. Г., която към този момент не е била
навършила 14 години – а именно е била на 11 години и около 9 месеца.
На трето място, обаче, съдът установи, че за извършването на това действие подс. Н. Т. не е
употребил заплашване – и по конкретно не е сломил съпротивата със заплахата, че ако тя
не се подчини и не му направи „фелацио“, то той ще покаже нейни голи снимки на
родителите . Напротив – физическата среща между тях е била продължение на виртуалния
секс, който преди това те са правили; тази физическа среща е била именно с цел физически
секс; подс. Т. е поискал от св. Н. Г. да му направи фелацио и тя се е съгласила. Поради това
липсва квалифициращото обстоятелство „употреба на заплашване“ по чл. 149 ал. 2 т. 1 пр. 2
НК. На това основание подс. Т. бе оправдан относно това квалифициращо обстоятелство.
От субективна страна се установи, че подс. Т. е съзнавал, че извършва сексуален акт, който е
насочен съм възбуждане и удовлетворяване на сексуално желание, извън съвкупление, като е
съзнавал, че този сексуален акт е насочен към дете на 11 години. Той е искал именно този
сексуален акт от това лице. Съзнавал е обществената укоримост и противоправност на този
26

сексуален акт, като все пак го е осъществил, като е считал, че той няма да има никакви
последици за него. Поради което деянието му е извършено виновно, с форма на вината пряк
умисъл.
Поради това съдът призна подс. Т. за виновен за извършено престъпление по чл. 149 ал. 1
НК (сексуални действия, извън съвкуплението, спрямо малолетна), като го оправда по
квалифициращото обстоятелство по чл. 149 ал. 2 т. 1 пр. 2 НК (използване на заплаха)
Следва изрично да се посочи, че установеното от съда съгласие на св. Н. Г. да осъществи
този сексуален акт – „фелацио“ – няма правно значение. Законът приема, че малолетните
лица не са достигнали физическа, социална и емоционална зрялост, за да извършват
сексуални действия; поради това и нейното съгласие е правно ирелевантно.
---
СГП е квалифицирало деянието, свързано със съвкуплението , под нормата на чл. 152 ал. 4 т.
1 във вр. с ал. 1 т. 2 пр. 2 НК – а именно изнасилване на лице под 14 години, чрез употреба
на заплашване.
По делото се установи, че подс. Т. е проникнал с пениса си във вагината на св. Н. Г., с което
– отправна страна – е осъществил действие по съвкупление. В този смисъл е без правно
значение дълбочината на това проникване, както и времетраенето му. Същевременно се
установи, че за да извърши това си действие, подс. Т. не е бил употребил заплаха към св. Н.
Г., като то е осъществено с нейно знание и съгласие. Това води до необходимост от
постановяване на оправдателна присъда по посочената от СГП правна квалификация.
Това, от своя страна, води до необходимост от преценка дали деянието не съставлява
престъпление от основния състав, доколкото посочената от СГП правна квалификация е
такава относно квалифициращо обстоятелство. Само в този случай е налице процесуална
възможност съдът да постанови осъдителна присъда, доколкото този основен състав е
елемент от повдигнатото обвинение и подс. Т. е могъл да се защити против нея.
В случая нормата на чл. 152 ал. 4 т. 1 НК (изнасилване на малолетна), при условията на чл.
152 ал. 1 т. 2 пр. 2 НК (чрез използване на заплаха) е квалифициращ признак относно
основния състав на чл. 151 ал. 1 НК. И именно този състав обхваща установената от съда
деятелност на подс. Т..
Така по делото се установи, че е налице съвкупление – посочено по-горе; установи се, че
съвкуплението е осъществено спрямо малолетно лице – св. Н. Г., на 11 години и около 9
месеца. Това е достатъчно за прилагането на чл. 151 ал. 1 НК.
От субективна страна важи изложеното по-горе – подс. Т. е съзнавал както естеството на
действията си, така и обществената им укоримост и противоправност. Поради което
деянието му е извършено при условията на пряк умисъл. Отново важи посоченото по-горе за
правната ирелевантност на изразеното съгласие от страна на св. Н. Г..
Поради което съдът призна подс. Т. за виновен по правната квалификация по чл. 151 ал. 1
НК, като го оправда относно квалифициращото обстоятелство по чл. 152 ал. 4 т. 1 във вр. с
ал. 1 т. 2 пр. 2 НК.
---
Поради което съдът призна подс. Т. за виновен по две правни квалификации – тази по чл.
149 ал. 1 НК и по чл. 151 ал. 1 НК.
Това повдига въпросът дали не е налице поглъщане – а именно блудствените действия, като
извършени преди съвкуплението, да са погълнати от него. Съобразно становището на
настоящия състав, не са налице основание за това. Такова поглъщане е възможно само ако се
установи, че блудствените действия по своето естество са насочени към осъществяване на
съвкуплението, което е техен естествен резултат и завършек на действията по възбуждане и
27

удовлетворение на половото желание. А в конкретния случай подс. Т. си е бил поставил за
цел да извърши както блудствени действия, така и съвкупление. Двете отделни цели, довели
и до две отделни и самостоятелни действия по постигането им, изключва такова поглъщане.
На следващо място по делото се установи, че са налице две поредици от сексуални действия
– фелацио и съвкупление и след това отново фелацио и съвкупление; по-голямата част от
тях са заснети от подс.Т. на два отделни видеозаписа. СГП е инкриминирала само една от
тях, като съдът призна подс. Т. за виновен само за две деяния – а не за четири. Останалите
деяния, обаче, може да бъдат взети предвид при индивидуализиране на наказанието.

Относно наказанието
За деянието по чл. 149 ал. 1 НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до шест години.
За деянието по чл. 151 ал. 1 НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от
две до шест години.
Несъмнено определянето на наказанието разкрива най-голяма сложност по настоящето дело.
Деецът и пострадалата са лица с интелектуална изостаналост, които търсят признание в
очите на останалите чрез сексуално себеутвърждаване. При подс. Т. това е особено видимо,
доколкото при него е налице сексуална фиксация – той трайно общува с околните – най-вече
малолетни и непълнолетни момичета – чрез изтъкване на своята сексуалност (прави
директни искания за секс, показва половите си органи). Именно чрез търсените от него
сексуални контакти той иска да утвърди своята значимост. Това е така и при св. Н. Г. –
получаваща неизменно лоши оценки, ползваща психолог и ресурсен учител, отхвърлена от
връстничките си, предмет на подигравки – вкл. и за това, че никога няма да си намери
гадже, тя се съгласява да прави виртуален, а след това и реален секс с първия, който го
предлага. При все това при нея е налице житейска незрялост и неопитност, които – извън
малолетието – пречат да направи адекватна преценка на ситуацията, докато при подс. Т.
е налице ясно осъзнаване, че обектът на сексуалните му желание е дете и поради това
деянието му е укоримо и противоправно (по-горе е коментирана неговата субективна
увереност, че няма какво да му се случи – както и причината за тази субективна увереност).
Следователно в основата на деянието е налице желание за социално утвърждаване. Именно
това и обяснява хваленето на подс. Т., че е правил секс и разпространяването на
видеоклиповете като доказателство за този секс. Той цели личностовата си валидация чрез
сексуалните актове спрямо непълнолетни и малолетни момичета – доколкото те единствено
се явяват достъпни за него. Поради това, веднага след като е заснел видеоклиповете, той се
дистанцира от св. Н. Г., като къса с нея. Не прави впоследствие никакви опити да влезе във
връзка с нея, евентуално с цел продължаване на сексуалните отношения.
Следователно сексуалните актове за него са средство за постигане на социално
утвърждаване. Липсата на такива доводи в експертните заключения не е пречка съдът
самостоятелно да достигне до такива изводи.
Следва изрично да се посочи, че тези разсъждения не противоречат на установената цел да
се възбуди и удовлетвори полово желание, със или без съвкупление. Тази цел съществува –
но тя не изключва и другата, социална цел, за себеутвърждаване. Последното следва да се
вземе предвид като фактор за определяне на наказанието.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало, интелектуалния
дефицит, както и наличие на подкрепящи роднини. Утежняващи отговорността
обстоятелства е двукратното извършване на всяко едно от сексуалните действия (поредица
28

от фелацио и съвкупление), като и заснемането на фелациото, съпроводено с последващото
разпространение на видеоклиповете – при което личната сфера на св. Н. Г. е била по
драстичен и съществен начин нарушена.
Конкретно относно съвкуплението е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство – а именно то се е осъществило в своята възможно най-лека форма, като
пенисът на дееца е проникнал едва в началото на вагината, без да причини какъвто и да е
дискомфорт, болка или друго неприятно усещане (в действителност не е причинил никакво
съществено усещане, видно от показанията на св. Н. Г.). Поради това, конкретно за
съвкуплението, определянето и на най-лекото предвидено в закона наказание би се явило
прекалено тежко.
Поради което, относно блудственото действие, съдът прие, че следва да определи наказание
малко под средния размер – а именно 3 години "лишаване от свобода" (след като
минимумът е 1 г., а максимумът е 6 г., то средният размер е 3 г. и половина). Респективно
относно съвкуплението съдът прие, че следва да приложи чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, като определи
наказание под законовия минимум от 2 години "лишаване от свобода". Това открива
възможността за определяне на наказание между 3 месеца и под 2 години. Т.е., независимо
от прилагането на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК остава необходимостта от преценка на всички
смекчаващи и оттегчаващи отговорността обстоятелства – а това е преценка по чл. 54 НК –
за определяне на конкретния размер. В конкретния случай съдът прие – след обсъждане на
останалите смекчаващи обстоятелства, извън онова, послужило като основание за прилагане
на чл. 55 НК, като отчита все пак, че се касае за две деяния, че удачно се явява определянето
на наказанието от 1 година "лишаване от свобода".
Респективно съдът кумулира така определените две наказания – 3 години и 1 година
"лишаване от свобода", като наложи най-тежкото от тях – а именно 3 години "лишаване от
свобода". Предвид естеството на инкриминираните деяния съдът не намери за подходящо
прилагането на чл. 24 НК.
На следващо място съдът прие, че следва да се приложи чл. 66 НК, като условно отложи
изпълнението на така определеното наказание за максимално възможния законов срок от 5
години. Това е така, доколкото проведеното наказателно производство и деветмесечното
задържане под стража на подс. Т. (в рамките на което той е бил подложен на насилие, вкл. и
съмнения за сексуално насилие от останалите затворници) неизбежно имат своето
предупредително въздействие. Съдът също така отчита подкрепящата го среда – от страна
на неговият едноутробен брат – който като негов попечител ще гарантира бъдещото му
правомерно поведение. Поради това и реалното изпълнение на така наложеното наказание
не се явява действително необходимо.
При все това съдът намери за удачно в рамките на този петгодишен изпитателен срок да
определи прилагането и на пробационната мярка по включване впрограми за обществено
въздействие, което също така ще има достатъчно възпираща роля и ще гарантира
неизвършване на ново престъпление.
Подс. Т. бе осъден да заплати и разноските по делото.

Относно гражданския иск
Предмет на този граждански иск е определяне на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от св. Н. Г.. Обект на преценка са онези вреди, които са посочени в
предявения граждански иск – „болки, страдание и насилствено нарушена полова
неприкосновеност“. Предвид обвързаността на гражданския иск с инкриминираното деяние,
следва да се приеме, че гражданският иск визира искане за получаване на парично
29

обезщетение за два вида вреди - само и единствено преживените болки и страдания от св. Н.
Г. по време на двата инкриминирани сексуални акта, а също така и насилственото
нарушение на половата неприкосновеност, възприета като ценност сама по себе си. При все
това, доколкото болката и страданията, посочени като първия вид вреди, са свързани с
осъществяването на нежелани сексуални актове (съобразно твърденията в обв.акт, те са
предприети или търпени от св. Н. Г. само поради отправените заплахи), то те са пряко
свързани и с насилственото нарушената полова неприкосновеност. Поради което двата вида
вреди са тясно свързани едни с други.
При все това следва да се акцентира, че не се търси имуществено обезщетение за половите
актове сами по себе си – а само за това, че те са били причинени по насилствен начин и са
довели до болка и страдание. Поради което самият сексуален акт, макар и да е
противоправен сам по себе си (доколкото е осъществен спрямо малолетно лице), не е
предмет на искането за парично обезщетение. Такъв предмет са вредите от насилническите
действия, съпроводени и обусловили самото осъществяване на сексуалните актове.
Съдът прие по-горе, че поначало не е имало отправени заплахи от страна на подс. Н. Н. към
св. Н. Г., за да я принуди – въпреки нежеланието – да осъществи двата вида сексуални
актове с него. Напротив – те са били осъществени с общо съгласие – както негово (той е
инициаторът), така и с нейно (тя се е съгласила). При тези сексуални актове тя не е
почувствала физически болки и страдания – коментирано по-долу. Не е налице и
„насилствено нарушена полова неприкосновеност“, доколкото нейното съгласие – макар и
дадено след искане от страна на подс. Н. Т. – води до извода, че липсва насилие.
Видно от изложеното по-горе относно фактическата обстановка, съдът е приел, че
сексуалните действия са били осъществени по такъв начин, че не са довели до твърдените от
повереника на гражданския ищец „болки и страдания“. Такива не твърди самата св. Н. Г. –
която не дава абсолютно никакви сведения за своите преживявания по времето, когато е
правила фелацио на подс. Н. Т. (описва неговите и собствените действия като чисто
технически действия, все едно се касае за физическо упражнение) и която посочва относно
сношението, че при първото от тях е усетила някакво проникване във вагината, а при
второто и това не е усетила – като и в двата случая не е имало болка или кръв.
Това е основание за отхвърляне на гражданския иск, конкретно относно болките и
страданията.
Относно втората част – за насилствено нарушената полова неприкосновеност. Както е
посочено по-горе, предмет на иска са онези вреди, които са причинени от насилствено
нарушената полова неприкосновеност, съпроводени с болки и страдания, но не и от самия
факт на нарушена полова неприкосновеност. Доколкото липсва насилие, то отново искът се
явява неоснователен.
В този аспект са нужни уточнения.
Следва ясно да се посочи, че е налице нарушена полова неприкосновеност – което е така
независиво от ясното дадено съгласие от страна на св. Н. Г.. Това е така, доколкото децата не
може да дават валидно съгласие за участие в съдебни актове. Поради което, независимо че
тези сексуални актове са осъществени със съгласието на св. Н. Г., това съгласие е правно
ирелевантно. Оттук е налице нарушение на половата неприкосновеност. При все това не е
налице насилие при това нарушение,под формата на заплашване – което заплашване е в
основата и на наказателното обвинение, и на гражданската претенция за обезщетение.
Следователно, доколкото липсва твърденият деликт – насилствено нарушение на половата
неприкосновеност – и в тази си част искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
---
При все това, с оглед пълнота на изложението, следва да се посочи, че е възможно и друго
30

тълкуване на гражданския иск. А именно, че се претендира обезщетение не само за
насилственото нарушение на половата неприкосновеност, но и за самото нарушение на
половата неприкосновеност, взето само по себеси.
Основание за подобен подход е необходимостта гражданският иск да следва обвинението;
след като прокурорът твърди заплахи, то същите следва да се поставят и в основата на
гражданската претенция; това е условие за допустимост на съвместното разглеждане на
гражданския иск. Оттук гражданският ищец е н обективна невъзможност да претендира
вреди, които не произтичат от насилническия момент в сексуалния акт, който се твърди от
СГП.
Но, от друга страна, след като съдът може служебно да преквалифицира деянието, като
приеме за ненастъпили определени обстоятелства (в случая отправените заплахи), които
водят до извод за отпадане на квалифициращи обстоятелства и прилагане на по-леко
наказуем закон, то – напълно нормално и логично – би следвало да може и да извърши
подобно преквалифициране на гражданската претенция. А това означава съдът да приеме, че
основанието на гражданския иск не е насилническото нарушение на половота
неприкосновеност, а самото това нарушение (съгласието на участничката в тези полови
актове е ирелевантно).
Макар и настоящият състав да храни съмнения в този подход (в действителност няма пречка
гражданския иск да визира само част от твърдените престъпни действия, като пропусне
заплахите и се съсредоточи в самия сексуален акт с малолетна; а също така по ГПК съдът не
може да изменя основанието на иска и няма основание да се признае такова правомощие, ако
се касае за иск, предявен в наказателния процес), все пак следва да изложи доводи, относими
към приложението му.
В този аспект липсата на заплахи, с които да е сломена волята на пострадалата и тя да е
принудена да осъществи половите актове, не може да доведе до извод, че липсва деяние,
което да е годно да причини вредите, за които се иска обезщетение. От съществено значение
е обстоятелството, че тези полови актове са осъществени с дете. Оттук те са противоправни
сами по себе си. Съгласието на това дете няма правно значение и не ги превръща в
правомерни.
Както е посочено по-горе, децата не може да дават валидно съгласие за участие в съдебни
актове. Именно поради това и сексуалните действия с тях – независимо от съгласието им – е
престъпление. Поради което категорично не може да се приеме, че деянието на подс. Т. е
правомерно; обратното – то е категорично противоправно и дори престъпно. Затова бе
признат за виновен и му бе определено наказание "лишаване от свобода". Поради което няма
значение, че неговото деяние, по осъществяване на двата вида сексуални актове (предмет на
обвинението и предмет на гражданския иск), не е съпроводено с причиняване на болки и
страдания на подс. Н. Г..
Поради което, независимо че тези сексуални актове са осъществени със съгласието на св. Н.
Г., това съгласие е правно ирелевантно. Оттук е налице нарушение на половата
неприкосновеност.
Поради което е нужно да се изследва дали то е довело до вреди.
Тези вреди може да бъдат в два аспекта.
Първо това са вреди, осъществени в процеса на половите актове (извън болките и
страданията, както и насилственото нарушение на половата неприкосновеност, твърдени
единствено в гражданския иск – за които съдът прие, че на са осъществени). Такива вреди не
се твърдят и не са установени. Няма данни св. Н. Г. да е изпитала определен дискомфорт от
извършения сексуален акт. Тя е имала съвсем нормално поведение и дядо , присъствал в
съседната стая, не посочва да е забелязал такъв дискомфорт. Следователно липсват вреди,
настъпили при тези сексуални актове.
31

Второ това са вреди, настъпили в резултат на тези сексуални актове, но в определен период
от време след това. Важното е те да са пряко свързани с тях.
Отново няма доказателства за това. Съдът приема, че никой от нейните родственици – баба и
дядо, майка и баща – не е забелязал промени в поведението от лятото на 2022 г
(сексуалните актове с подс. Н. Т.) до разкритието от края на януари 2023 г. Показанията им,
че тя се е била променила, станала по-мълчалива и затворена, съдът не кредитира –
доколкото очевидно те целят post factum да създадат оправдание за това, че тя е била
предмет на насилие. Важното е, че към края на януари, когато тези сексуални актове са били
разкрити, никой от родствениците първоначално не е повярвал в достоверността им; а след
това са подходили нападателно срещу св. Н. Г.. Това прави невъзможно те в един предходен
момент да са забелязали промяна в нейното поведение – защото в този случай те биха се
поинтересували на какво се дължи и при разкритията от края на януари 2023 г биха имали
обяснения за тази промяна.
В действителност всички негативни въздействия върху живота на св. Н. Г. от сексуалните
актове с подс. Н. Т. са настъпили след разкритията от януари 2023 г, когато е била
подложена на неодобрението и упреците на родствениците си (коментирано по-горе).
Те са довели на първо място до натиск върху св. Н. Г., която е била накарана да счита, че е
направила нещо лошо и непозволено, като е позволила да се осъществи сексуален акт с нея.
Именно с цел оправдаването и вкарването в поносими рамки на случилото се е изградена и
тезата за заплахите, които са били отправени – които св. Н. Г. възприема след първия си
разпит от 02.02.2023 г. Тези заплахи имат качеството да я оневинят, като от активен
участник я превръщан в безпомощна жертва.
На второ място разкритията от края на януари 2023 г са довели до съществени промени в
живота на св. Н. Г.. Настъпил е сериозен разрив между родителите . Преди това тя е
живеела под грижите на баба си и дядо си, заедно с баща си, като се е виждала редовно с
майка си (която живеела на друго място). След това тя започнала да живее с майка си. Това
несъмнено сочи, че майката е отправила упрек към свекъра и свекървата, както и към
бившия си мъж, че не са се грижили добре за детето и са позволили това да се случи.
Всичко това неизбено има силно стресиращо действие върху св. Н. Г., която осъзнава, че в
основана на този още по-дълбок разрив между родителите се намира инцидентният
сексуален контакт с подс. Н. Т. (осъществен половин година по-рано).
Поради това и св. С. Г., майка, посочва негативни последици върху дъщеря си чак след този
разрив – заекване, неспокойни спане, бълнуване, посещение на психолог.
Единственото, което е установено, е че св. Н. Г. искала да запази в тайна случилото се. Тя
взима специални мерки дядо да не разбере за сексуалните действия – като ги улеснява,
представяйки подс. Н. Т. като неин приятел, но без да посочва причината за идването му. Не
споделя за тях на никой от родителите си или родствениците си. След като св. Ц. Г. се
свързва с нея по телефона, отначало отговаря уклончиво, като разкрива повече информация
след като разбира, че св. Г. е осведомена за случая – като най-вече се съгласява с нейните
твърдения.
В действителност св. Н. Г. за първи път е била стресирана от случилото едва след като
родителите разбрали за случилото се и майка поискала обяснение. Съдът приема, че тя е
била подложена на много силно неодобрение и упрек от тях – което е предизвикало и силен
стрес, довел до промяна в показанията между 02 и 03.02.2023 г и е засилило присъщите
неувереност, резервираност и лесна наранимост.
Особено стресово преживяване е освидетелстването от лекар, което е включвало медицински
преглед – и лекарят е мъж. За едно дете е трудно разбираемо защо е толкова укоримо това, че
то със свое съгласие е показвало половите си органи на мъж – и след тези укори е насилвано
да ги показва на друг мъж. Това е довело и до истеричния пристъп, за който говори адв. Б. в
32

пледоарията си.
Тези стресови преживявания, макар и свързани с половите актове, осъществени от подс. Н.
Т. с нея, все пак са отключени от поведението на трети лица – и със сигурност излизат извън
предмета на исковата претенция.
Поради което, дори и в този разширен предел, гражданкият иск е неоснователен.

С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

33

Съобщи за изтекли лични данни