Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и трети състав на двадесет и пети май
две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Н. Дичева адм. дело № 36 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 27
от Закона за общинската собственост /ЗОС/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.А.К., ЕГН **********
и С.К.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез процесуален представител
адв. Я. срещу Заповед № 4232/25.11.2020г. на Кмета на Община Варна, с
която на основание чл.44 ал.1 т.1 и т.8 и ал.2 ЗМСМА вр.чл.21 ал.1 и ал.2 и
чл.25 ал.2 и 3 ЗОС, се отчуждава: 15кв.м. от поземлен имот с идентификатор ********,
целият с площ 914 кв. м. по КККР на гр. Варна, район „Младост“, СО „Кочмар“,
одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № КД-14-03-2724/24.10.2011г. на Началника на
СГКК – Варна.
Жалбоподателите оспорват издадената заповед
като незаконосъобразна, като твърдят, че предвидената улица – тупик преминава
през построената в имота им основна сграда с идентификатор ********.2. Излагат
твърдения, че с предвиденото отчуждаване на част от поземления имот се засяга
построената основна сграда, която е основно жилище на семейството. Освен
изложеното се позовават на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ и правят възражения за изтекла
погасителна давност. С оглед изложеното молят обжалваната заповед да бъде
отменена.
В съдебно заседание жалбоподателката, поддържа
жалбата на изложените в нея съображения.
Ответната страна – Кмета на Община Варна е
депозирал писмен отговор с.д. №3292/04.03.2021г., в който са развити подробни
съображения за неоснователност на подадената жалба. С молба с.д. № 7681/25.05.2021г.,
депозирана чрез процесуален представител, заявява че оспорва жалбата, като
поддържа депозирания писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваната заповед,
като им присъди юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Заинтересованата страна Ж.В.Г., чрез
процесуален представител, оспорва жалбата и моли обжалваната заповед да бъде
потвърдена. Отправя искане за присъждане на сторените по делото съдебно –
деловодни разноски.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административноправния
спор:
Предмет на процесната заповед е отчуждително производство за
реализиране на проект публична общинска собственост, предвиждащ изграждане на
улица – тупик с о.т. 29-30, кв. 9, публична общинска собственост за
задоволяване на общински нужди.
Предпоставка за издаването на атакуваната заповед на
посоченото основание е влязъл в сила подробен устройствен план, включващ
собствени недвижими имоти на физически лица. Последните могат да бъдат
отчуждени по реда предвиден в Закона за държавната собственост и в Закона за
общинската собственост за обекти - публична собственост на държавата и общините
за изграждане на обекти изчерпателно изброени в т. 1 до т. 5 - пътища, улици -
както е в конкретния случай и т. н.
Съгласно договор за доброволна делба ********и Нотариален акт
********, вписани в СВ – Варна и КР на гр. Варна Н.А.К. и С.К.Г. се легитимират
като собственици на ПИ № ********.
По делото е представен Акт за узаконяване №20/23.12.2014г., с
който е узаконен строеж „жилищна сграда на два етажа, лятна кухня и ателие“,
находящ се в ПИ с идентификатор ********, кв. 9, СО „Кочмар“, гр. Варна, с общи
ЗП – 157,26 кв.м. и РЗП – 213,24 кв. м.
В настоящия случай е спазено изискването на чл.205 от ЗУТ
влязъл в сила подробен устройствен план предвиждащ изграждането на съответната
инфраструктура и одобрен със заповед Г-351/06.11.2008г. на Кмета на община
Варна, който засяга и имота на жалбоподателя.
Във
вестник „Труд”, брой от 02.09.2020г.,
вестник „Днес”, брой от 02.09.2020г. и
вестник „24 часа“, брой от 02.09.2020г. и
на информационното табло, Кметът на община Варна е уведомил заинтересованите
лица за откриване на процедура по отчуждаване.
Представен е изготвен доклад за определяне
пазарната стойност на процесният имот, с възложител Община Варна и изпълнител
"Персин" ЕООД, като е посочена пазарна стойност на поземленият имот в
размер на 53 375 лв., на сграда с идентификатор № 10135.52.4ЗЗ.1 – 20 462 лв. и
на сграда с идентификатор № 10135.52.4ЗЗ.2 – 20 060 лв.
Въз основа на горното и на основание чл. 44, ал.1, т.1 и т.8 и ал.2 от ЗМСМА вр. чл. 21, ал.1 и ал.2, чл. 25, ал.2 и ал.3 от ЗОС и чл.
205, т.1 от ЗУТ Кмета на Община Варна е
издал Заповед № 4232/25.11.2020 г., с която е отчуждил част от ПИ с
идентификатор ******** с площ от 15 кв. м. Размерът на равностойното парично
обезщетение, определено съгласно чл. 22
от ЗОС и §1 от ДР на ЗОС, възлиза на 1016,00 лв. – по 508,00 лв. на двамата
собственици. В с.з. от 16.03.21г. жалбоподателите изрично заявяват, че не
обжалват заповедта относно оценителната част.
С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е
допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Заключението по СТЕ не е оспорено от страните и се кредитира
от съда като дадено пълно, компетентно и безпристрастно. При изработване на
експертизата вещото лице е установило, че сграда №10, изградена в ПИ с
идентификатор ******** не се засяга от прокарването на процесния тупик по
обжалваната заповед, за което вещото лице е изготвило комбинирана скица, на
която с червен цвят е показал процесния тупик. Вещото лице е дало заключение,
че в частта, предмет на оспорената заповед не попадат постройки /сгради/ от
изградените в имот с идентификатор №********. Вещото лице пояснява, че се
засяга само 4,5 метра ажурна ограда от телена мрежа на колове с бетонова
основа, както и масивна ограда от бетонови блокчета с дължина 9.3 м метра, като
в експертизата е посочено, че за тези съоръжения не са установени доказателства
за законност по делото и в р-н Младост. В о.с.з., проведено на 25.05.2021г.
вещото лице пояснява, че никакви други постройки не се засягат и не влизат в
тези 15 кв. м., които подлежат на отчуждаване.
При
тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган – Кмета на Община Варна. Съгласно чл. 25, ал. 2
от ЗОС заповедта за отчуждаване се издава от кмета на общината. От ответника по делото е представена Заповед № К-043/24.11.2020
год. /л. 59 -гръб от делото/, с която Кметът на Община Варна, във връзка с
ползване на годишен платен отпуск, е наредил функциите му на кмет да бъдат
изпълнявани от заместник кмета на Община Варна – П.Х.П.. Оспорената в
настоящото съдебно производство заповед е подписана именно от последния.
Предвид това съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен
орган при условията на заместване, съгласно цитираната заповед.
В заповедта са посочени
фактически и правни основания за издаването й. В съответствие с чл. 25,
ал. 2 от ЗОС, е записано основанието за отчуждаването, вида, местонахождението,
размера и собствениците на имота, както и размера на паричното обезщетение.
Отчуждаваният имота е в достатъчна степен индивидуализиран.
Не се установяват и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на оспорения
акт.
Съобразно чл. 22, ал. 3 от ЗОС, кметът е възложил
определянето на равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот на
оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители.
Размерът на равностойното парично обезщетение е определен не по-рано от три
месеца преди издаване на оспорената заповед.
Кметът на общината, в съответствие с чл. 25, ал. 1 от ЗОС, е
публикувал през месец септември 2020г. обявление в централен местен ежедневник обява, с което са уведомени
собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване, налице е и публикация в
интернет страницата на Община Варна. Целта на публикуване на обявлението
посочено в чл. 21 ал.7 от ЗОбС е собствениците на имоти за които предстои
издаване заповеди за отчуждаване да се запознаят предстоящото отчуждаване и
параметрите му.
По отношение съответствието на оспорената заповед с
материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗОС предвижда, че имоти,
собственост на физически лица могат да бъдат отчуждавани принудително за
задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти - публична общинска собственост, след предварително и
равностойно парично обезщетение. При
наличието на действащ ПУП, предвиждащ изграждане на улица - тупик, минаващ през
част от отчуждавания имот, не може да се обсъжда налице ли е възможност
за прокарването му без да се засяга имотът на жалбоподателите. Съгласно
чл. 21, ал. 2 от ЗОС, за изграждането и експлоатацията на обектите по ал. 1
могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат непосредствено
от предвиденото строителство или които стават негодни за застрояване или
ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните
правила и нормативи, и изискванията за сигурност и безопасност. Отчуждаване за
общински нужди се допуска само ако е налице влязъл в сила ПУП, който има
предвиждане за изграждане на нов обект публична общинска собственост.
Следователно съдът обосновава извод, че е налице основната материалноправна
предпоставка на закона, а именно: през
имота на жалбоподателя е предвиден за изграждането и реализирането обект -
публична общинска собственост на територията на Община Варна. С оглед
изложеното процесната заповед в частта относно отчуждаването се явява
законосъобразна.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС за отчуждаването кметът на
общината издава заповед.
В случая жалбоподателите не оспорват размерът на
равностойното парично обезщетение за 15 кв. м. от ПИ ********, определен
съгласно чл.22, ал. 5 от ЗОС.
Спорният въпрос се свежда до това изграждането на улица –
тупик с о.т. 29-30, кв. 9 засяга ли част
от недвижим имот, изграден в ПИ с идентификатор ********.
Видно от прието и неоспорено от страните заключение на вещото
лице инж. А., същият след като е извършил съвместяване на получения актуален
цифров модел от ел. портал на АГКК на ПИ ******** с площ, определена за
отчуждаване с обжалваната заповед, в размер на 15 кв. м. и показана на спица –
проект №15-272565/19.03.2020г. на СГКК – Варна. Вещото лице е извършило
геодезическо заснемане на северната фасада на сграда с идентификатор № ********.10,
като е съвместило данните от заснемането с действащата кадастрална карта, с
оглед проверката на правилното отразяване. Експертът е установил, че сградата е
правилно отразена като разликите са в рамките на допустимата грешка по чл. 18
от Наредбата към ЗКИР. След извършване на гореопосаните действия вещото лице е
установило, че сграда №10, изградена в ПИ ******** не се засяга с прокарването
на улица – тупик с о.т. 29-30, кв. 9. По
отношение на втория въпрос, поставен с експертизата, вещото лице дава
заключение, че в частта, предмет на обжалваната заповед не попадат постройки
/сгради/ от изградените в ПИ с идентификатор ********. Вещото лице е
установило, че в частта на заповедта попада 4,5 метра ажурна ограда от телена
мрежа на колове с бетонова основа, както и масивна ограда от бетонови блокчета
с дължина 9,3 метра, за което обаче на е установил доказателства за законност.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, логично,
компетентно, непротиворечащо си с останалия доказателствен материал по делото и
неоспорено от страните. С оглед на изложеното, съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна и същата следва да се потвърди.
Наведеният
от оспорващата страна довод за процесуална незаконосъобразност на акта,
мотивиран с твърдение, че сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ са преклузивни, съдът
намира за неоснователен. Съгласно тази разпоредба, срокът за започване на
отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската
собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове
за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост,
е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила
на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата
инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, като
след изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по
чл. 134, ал. 2, т. 1. С приемане на нова ал. 2, обн. ДВ, бр. 13/2017 г.
законодателят изрично е предвидил възможност за реализиране на отчуждително
производство и след изтичане на сроковете по ал. 1, реализацията на каквото би
била препятствана единствено в случаите на подадено заявление за изменение на
действащия подробен устройствен план. Данни за наличие на такова в процесния
случай липсват, а и не са наведени никакви твърдения в тази насока. Това
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореният административен акт
е издаден при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в този смисъл се явява процесуално законосъобразен.
Оспореният
административен акт е постановен от компетентен орган, при спазване на
изискуемата форма, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, не
противоречи на материалния закон и съответства на неговата цел, поради което
жалбата срещу същия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на делото и при направените от страните искания, съдът, с
решението следва да се произнесе и по въпроса за разноските по делото. Съгласно
чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право
на разноски.
Такива
са своевременно поискани от ответника и заинтересованата страна, предвид което
съдът следва да им присъди разноски, съответно за юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер на 100 лв., а на заинтересованата страна съдът намира, че
следва да се присъди сума за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.,
както и 100,00 лв., представляваща депозит за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.А.К., ЕГН **********
и С.К.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу Заповед №
4232/25.11.2020г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл.44 ал.1 т.1 и т.8 и ал.2 ЗМСМА
вр.чл.21 ал.1 и ал.2 и чл.25 ал.2 и 3 ЗОС, се отчуждава: 15кв.м. от поземлен
имот с идентификатор ********, целият с площ 914 кв. м. по КККР на гр. Варна,
район „Младост“, СО „Кочмар“, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-03-2724/24.10.2011г. на Началника на СГКК – Варна.
ОСЪЖДА
Н.А.К.,
ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: *** солидарно да
заплатят на Община Варна сума в размер на 100,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Н.А.К.,
ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: *** солидарно да
заплатят на Ж.В.Г., ЕГН **********, адрес: *** сума в размер на 600,00 лв.,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: