О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……… / гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВЧНД № 1346 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 от
НПК и е образувано по жалба на Л.Л.Д.
срещу определение на ВРС по ЧНД № 5053/2018г.,
29 състав, с което е потвърдено постановление на ВРП за прекратяване на
наказателното производство по ДП№ ***/****г. по описа на Първо РУ на ОД на МВР- Варна. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт
бил неправилен, незаконосъобразен и необоснован, тъй като липсвал всестранен
анализ на всички факти и обстоятелства, като бланкетно и едностранчиво е
изложен изводът, че фактическите положения, приети за установени в
постановлението се подкрепят от събрания доказателствен материал, без да е
взето предвид, че разследването не било пълно, всестранно и обективно. Счита,
че неправилно и необосновано е прието съгласно заключението по назначената
съдебно психиатрична експертиза, че към месец юли 2016г. е могла да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като твърди, че към
този момент е била в тежко здравословно състояние и не е разбирала какво е
подписвала. Твърди, че разбрала за
извършената продажба на притежаваните от нея имоти едва към края на месец
януари 2017г., когато обв. Б. й предал папката с документите и личната й карта.
В жалбата се сочи, че при проверка в банковата й сметка не е имало постъпила
сумата от продажбата на трите апартамента в 6 – месечен срок, съгласно
нотариалния акт. Нещо повече, сочи се,
че обв. Б. е внасял суми от 20 000лева и 9990лева, на няколко пъти, като
след всяко внасяне на следващия или по- следващия ден ги теглел. Горното
обстоятелство не било изследвано от решаващия съд и сочело на изначално намерение
да не извърши плащане по сделката, а целта е била да се облагодетелства. По
изложените съображения моли определението на ВРС да бъде отменено, а делото
върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Въззивният съд, счита жалбата за допустима, подадена в срок от надлежна страна, като по същество същият се явява основателна.
Първоинстанционния
съд е приел, че фактическите положения, приети за установени в постановлението
за прекратяване на наказателното производство се подкрепят от събраните по
делото доказателства, както и че споделя
становището на прокурора за липсата на състав на престъпление от общ характер,
а именно чл.209ал.1 от НК. Счита, че в случая са налице гражданско правни
отношения, като извършеното от Б. било несъставомерно от обективна и субективна
страна.
Въззивният съд счита определението, с
което е потвърдено постановлението на РП-
Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП №***/****г. по описа на Първо РУ- Варна за
неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото
върнато на ВРП.
Настоящият състав на съда счита, че на
първо място в определението на ВРС липсва правен анализ на доказателствата и на
изводите на ВРП, като бланкетно е прието, че фактическата обстановка,
установена от прокурора се подкрепя от доказателствата по делото, без да са
били обсъдени нито наведените доводи в жалбата на пострадалата, нито
противоречията в обясненията на обвиняемия и показанията на Д.. Безспорно по
делото се установява, че на посочената в нотариалния акт дата, обв. Б. е продал
сам на себе си притежаваните от пострадалата Д. три апартамента посредством
подписано от нея пълномощно. Спор по делото е налице именно по отношение на
това пълномощно, а именно дали Д. е съзнавала какво точно е подписала, както и
дали същата е била в състояние на вменяемост. Установяването на горното е от
значение с оглед обстоятелството дали същата е била въведена в заблуждение
относно правомощията, които е предоставила на обвиняемия с подписване на
пълномощното. Този въпрос не е изяснен в хода на разследването. Нещо повече,
незаинтересованите по делото свидетели установяват, че Д. не е знаела, че с
подписването на пълномощното е дала власт на Б. да се разпорежда с
притежаваните от нея три апартамента. Косвено това се потвърждава и от
показанията на св. Гордеевски пред когото тя изразила съмненията си, че Б. може
да е „мошеник“. Никъде свидетелят не сочи пострадалата да му е споделяла, че има
намерение да му дари апартаментите, а че му е оставила един от тях. Действително
в показанията си св. А. сочи, че е прочел съдържанието на пълномощното,
като според него тя разбрала
съдържанието, което той прочел и
разяснил какво точно подписва. Пострадалата обаче от своя страна сочи, че е прекъснала
четенето и поискала да й обяснят какво съдържа то, като обяснява, че разбрала,
че с него тя дава право на Б. единствено да управлява имотите й. Нито в
постановлението, нито в определението на ВРС е направен извод на кого от
двамата се дава вяра, като горното може да се изведе единствено с оглед крайния
извод за липса на престъпление. Настоящата инстанция счита, че с оглед
здравословното състояние на пострадалата, макар същата да е била вменяема, тя
не е разбрала какво всъщност подписва, което се потвърждава от последващите й
действия, както и от показанията на двете свидетелки, които са полагали грижи
за нея, а така също и от показанията на св. Р.. От обстоятелството, че Д. е разбирала
свойството и значението на извършеното не следва автоматично извода, че същата
е била наясно какво точно подписва и дали не е била въведена в заблуждение
относно съдържанието на пълномощното. Нещо повече, в ДП е била назначена
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, вещите лица по която
са дали заключение, че Л. Д. към края на месец юли 2016г. е била в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното
спрямо нея и да ръководи постъпките си. Вещо лице по тази експертиза е
била д- р, която видно от доказателствата по делото е освидетелствала по искане
на нотариус А. пострадалата преди съставяне на пълномощното, в деня на
изписването й от болницата. Горното
според настоящата инстанция е било основание за отвод на това вещо лице и
невключването му в състава на назначената експертиза, доколкото е формирала
извод за психичното състояние на
пострадалата в един по- ранен момент. От друга страна от обстоятелството, че Д.
е разбирала свойството и значението на извършеното не следва автоматично
извода, че същата е била наясно какво точно подписва и дали не е била въведена
в заблуждение относно съдържанието на пълномощното. Видно от самото пълномощно, същото е заверено
нотариално, на следващия ден след изписването й от болница. В определението на ВРС не е взето отношение във
връзка с изтъкнатото в жалбата поведение на обв. Б. относно внасянето и след
това изтеглянето на част от сумата по нотариалния акт няколкократно. Бланкетно
в проверявания съдебен акт е посочено, че се споделят изводите на ВРП за
липсата на престъпление от общ характер без да е налице правен анализ относно
обективната и субективната страна на престъплението. В постановлението липсва
извод относно тези факти, като единствено са изложени тезите на обвиняемия и
намерението му в 6 – месечен срок да плати. Обстоятелството, според настоящата
инстанция, че същият е внасял след което и изтеглял внасяната преди това сума с
цел да притежава вносни бележки на стойност 200 000 лева за пред нотариуса
говори именно за липсата на намерение същият да заплати посочената в
нотариалния акт цена. Сочените от него обстоятелства, че не бил изтекъл 6 –
месечния срок, в който е могъл да стори това, се явява защитна теза. Действията
на същия, необсъдени нито от РС, нито от ВРП говорят именно за липсата на
намерение същия да плати дължимата сума и желанието му да получи имотна облага.
Ирелевантно в случая е дали същият се е грижил и какви средства е изразходвал
за пострадалата преди и след инсулта, доколкото не се касае до договорни
отношения за гледане и издръжка. Нещо повече, в постановлението на ВРП се дава
вяра на показанията на св. Гордиевски, които
потвърждавали обясненията на Б., с оглед споделеното му от пострадалата, че
иска да му дари, а не продаде апартамент. Горното, непрецизно възпроизведено
като заявено от свидетеля не потвърждава
намерението на пострадалата да се разпореди с имотите си в полза на обв.
Б.. Същият е посочил, че от Д. знае, че той е получил имота чрез договор за
гледане. С оглед горното и показанията на този свидетел потвърждават
твърденията на пострадалата, че не е разбрала какво точно е пишело в
пълномощното. Нещо повече, дори и в съставеното пълномощно волята на Д. е била
да му дари, а не продаде и трите апартамента. Настоящата инстанция счита, че в
случая делото не е изяснено от фактическа страна, поради което определението на
ВРП следва да бъде отменено, като се отмени и постановлението на ВРП, с което е
прекратено наказателното производство. В хода на производството са налице
противоречиви доказателства относно обстоятелството дали Д. е съзнавала, че с
пълномощното, което е подписала е предоставила на Б. правата да се разпорежда с
притежаваните от нея апартаменти. В тази връзка счита, че следва да бъде
разпитана Мл. ПИ Д. Иванова, която е извършила проверката по случая, а така
също и да се назначи повторна съдебно психиатрична експертиза за установяване
на обстоятелствата е ли била Д. към момента на подписване на пълномощното в
състояние за разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, съобразено и със здравословното й състояние.
Воден от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение №1949/12.11.2018г.
по ЧНД №5053/ 2018г. на ВРС, 29 състав,
с което е отменено постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП№ ***/****г. по описа на Първо РУ на ОД на МВР – Варна за престъпление по
чл.211във вр. с чл.209ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК.
ОТМЕНЯВА постановление
от 19.10.2018г. на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № ***/****г.
по описа на Първо РУ на ОД
на МВР – Варна за престъпление по чл.211във вр. с чл.209ал.1 във вр. с
чл.26ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за продължаване на действията по
разследването, съгласно указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.