Р Е Ш Е Н И Е
№ 100 21.07.2022 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар- Гергана Бачева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 61 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
Раздел I, Глава десета на АПК ,
във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на
И.А.Е., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат С.М. ***, с посочен по делото
съдебен адрес:***, офис 9 против
Решение №2153-25-12/11.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище,
с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-255/23.08.2021г. на Ръководителя на ПО към ТП на НОИ-Търговище.
В жалбата като
основание се навеждат съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Излага се
становище за липса на мотиви
относно периодът от време, който
органът не е зачел като осигурителен
стаж. Излага се твърдение, че периодът,
през който Е. е извършвала дейност като земеделски стопанин /ЗС/ е от 23.10.2014г.
до 28.02.2019г, а не както органът
е посочил в оспореното Решение от 01.09.2014г. до 30.04.2019г. Навежда, че характера на дейността на
ЗС е отглеждане на люцерна, която култура не изисква
постоянни грижи. Излага подробни доводи, обосноваващи наличието по отношение на
Е. на материалната предпоставка по чл.68, ал.3 от КСО- не по-малко
от 15 години действителен осигурителен стаж. Моли се оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и преписката да се
върне на компетентния орган за ново произнасяне
по заявлението на И.А.Е. за отпускане
на пенсия за ОСВ при условията
на чл.68, ал.3 от КСО.
В съдебно заседание оспорващата се представлява от
адвокат С.М. ***,
която поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Излага становище,
че от така представените по делото доказателства безспорно се доказва, че
оспорващата е упражнявала трудова дейност. Претендира присъждане на направените
по делото разноски. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи,
обосноваващи наличието по отношение на Е.
на всички материални предпоставки по чл.68, ал.3 от КСО, в т.ч и на изискването
за наличие на действителен осигурителен стаж от 15 години. Моли се жалбата да
бъде уважена и да бъдат присъдени направените по делото разноски в пълен размер.
Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ -Търговище,
в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В придружително писмо
с изх.№ 2103-25-2 # 1 от 01.04.2022г. Директорът на ТП на НОИ –Търговище прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на оспорващата.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заявление № 2113-25-625/08.09.2020г.
отправено до ТП на НОИ-Търговище И.А.Е. е поискала да и
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68,
ал.3 от КСО. По така подаденото заявление въз основа на представените от Е.
документи и извършени служебни проверки е издадено Разпореждане № 2140-25-104 от
20.05.2021г. от Ръководителя на ПО към ТП на НОИ-Търговище, с което на Е. е било отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ. Разпореждането е обжалвано по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ-Търговище. С Решение №
2153-25-4 от 29.06.2021г. Директорът на ТП на НОИ-Търговище е отменил
обжалваното пред него Разпореждане №
2140-25-104 от 20.05.2021г. и е върнал преписката на
компетентното длъжностно лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне. С
посоченото Решение е прието, че разпореждането е издадено в нарушение на
установената от закона форма поради
липса на мотиви относно общата продължителност на стажа на заявителката , както
и по отношение на основанието за непризнаването на част от него С диспозитива на Решението към длъжностно лице по пенсионно
осигуряване са дадени указания в тази
насока .
При новото разглеждане на заявлението на И.А.Е. е постановено
Разпореждане № 2140-25-255/23.08.2021г. на Ръководителя на ПО към ТП на
НОИ-Търговище – С. С.. С последното отново е отказано на Е. отпускането на лична пенсия за ОСВ. От правна страна органът е приел, че
Е. не отговаря на законовото изискване за 15г. действителен осигурителен стаж
по чл.68, ал.3 от КСО.
Разпореждането е обжалвано от Е.
по административен ред пред Директора на ТП на НОИ-Търговище с жалба с
вх.№1012-25-13/16.02.2022г. По така подадена жалба Директорът на ТП на
НОИ-Търговище е постановил оспореното Решение №2153-25-12/11.03.2022г., с което е потвърдил Разпореждане №
2140-25-255/23.08.2021г. на ръководител ПО към ТП на НОИ-Търговище. В оспореното Решение и в потвърденото с него
разпореждане органът е приел от фактическа страна, че за периода от 01.09.2014
г. до 30.04.2019 г. през който Е. е била регистрирана като земеделски стопанин,
същата е излизала и влизала в Р. България, поради което практически не би могла да осъществява дейност като
земеделски стопанин. За целия посочен период органът е зачел като действителен осигурителен стаж на Е. само е 1 г. 1
м. 12 дни. Останалият период, без същият конкретно да е посочен от органа в
актовете му, както като период, така и в общ размер, не е зачетен за действителен
осигурителен стаж, по причина, че лицето е отсъствало от страната. От правна
страна органът е приел, че през незачетения период лицето не е имало качество
на „осигурено лице“ по КСО по смисъла на пар., ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО. Като фактически основания в оспореното Решение органът е
посочил констатациите, отразени от
контролния орган на НОИ в констативен протокол № КВ - 25-00905436/07.04.2021
г., във връзка с данните по справки от ОД на МВР гр. Търговище с рег. №363000-16985/07.10.2020г.
и рег.№363000-7264/10.03.2022г. В оспореното решение органът е приел, че през
посочения период И.А.Е. не е извършвала реално трудова дейност. От правна
страна е прието, че регистрацията като земеделски стопанин сама по себе си не
може да обуслови възникването на осигурителното правоотношение, ако реално не
бъде упражнявана трудовата дейност, за която лицето е регистрирано, и за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Прието е, че внасянето на осигурителни вноски, не е правопораждащ факт за възникването на осигуряването и
съответно не е достатъчно, за да възникне осигуряването.
Оспореното Решение
№2153-25-12/11.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище е съобщено на И.А.Е. на 17.03.2022г. видно от приложеното
по преписката известие за доставяне.
Жалбата
на И.А.Е.
срещу посоченото Решение е подадена до Административен съд-Търговище на
29.03.2022г. с вх.№2103-25-2, чрез органа издал оспорения акт.
От представената по делото Заповед №08/09.01.2019г. и длъжностна
характеристика по делото се установява, че служителя Станислав Тодоров Стефанов
упражнява длъжността- Началник на отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ-Търговище,
считано от 11.01.2019г.
По делото не се спори от страните, че И.А.Е. е внасяла
осигурителни вноски като земеделски
стопанин за периода от 23.10.2014г. до 28.02.2019г.
Не се спори също така
по делото, че към деня на подаване на заявлението-08.09.2020г. оспорващата Е.
отговаря на законовото условие за
притежаване на изискуемата по чл.68, ал.3 от КСО възраст, както и че същата
има признат от органа действителен
осигурителен стаж от 14г.04м.01 дни, от който - 1г.1м и 12 дни като регистриран
земеделски стопанин за периода от 01.09.2014г. 30.04.2019г.
Спорът е единствено относно непризнаването като действителен
осигурителен стаж, времето като регистриран земеделски стопанин извън
признатите 1г.1м и 12 дни за периода от 01.09.2014г. 30.04.2019г., като е
прието, че оспорващата не е упражнявала реално трудова дейност като земеделски
стопанин.
В представените в хода на административното производство пред пенсионния
орган справки на ОД на МВР гр. Търговище
с рег. №363000-16985/07.10.2020г. и рег.№363000-7264/10.03.2022г. се съдържат данни
единствено относно конкретните дати, на които в периода от 01.11.2014г. до
16.03.2019г. лицето И.А.Е. е излизала
зад границите на територията на Р.България и конкретно е влизала през границата
на територията на Р.България.
В хода на административното производство, във връзка с подадено от пенсионния орган до ТД
на НАП писмо с изх.№ Ц4022-25-147/21.10.2020г. на И.А.Е. е извършена проверка
от органите на НАП за установяване реалността на произведена и реализирана от
нея продукция от селското стопанство за периода от 01.10.2014г. до 31.12.2019г.
Във
връзка с проверката на Е. била е извършена и насрещна проверка на Х. Х. Е. като
лице закупувало люцерна от И.А.Е.. За констатациите от насрещната проверка е
съставен Протокол от насрещна проверка № П-03002721019606-141-001/11.02.2021г.
Констатациите
от проверката на И.А.Е. и от насрещната проверка на Х. Х. Е.са обективирани
в Протокол №П-03002520186441-073-001/31.03.2021г., съставен от длъжностното
лице извършило проверката И. Г.-главен инспектор по приходите. Посочените
констатации са отразени и в изпратено до ТП на НОИ официално писмо с
изх.№9101-25-157/01.04.2021г. издадено от Директора на ТД на НАП-Варна. От
съдържанието на горепосочените Констативен протокол и писмо, по делото се
установяват следните обстоятелства:
И.А.Е.
е регистрирана като земеделски стопанин на 23.10.2014г.-първоначална
регистрация, съгласно Регистрационна карта на земеделския производител,
издадена от ОД „Земеделие“ - гр.Търговище.
От
И.А.Е. е подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо
се лице /СОЛ/ с Вх.№**********/23.10.2014 г., с която същата е декларирала начало
на дейност като земеделски производител - 23.10.2014г. С декларация за
регистрация на СОЛ с Вх.№ 25000193014773/01.03.2019 г. лицето е прекъснало
дейността, считано от 01.03.2019г., а от 16.12.2020г. дейността е прекратена.
За
проверявания период от 01.10.2014г. до 31.12.2019г. лицето И.А.Е. е извършвала
стопанска дейност като земеделски стопанин - отглеждане на люцерна в собствен
поземлен имот - дворно място в с. Менгишево, общ. Върбица обл.
Шумен ул. .. № ...
За
проверяваният период лицето е извършило продажби на люцерна по фактури както
следва: Фактура № 01/15.10.2015г. за продажба на люцерна на стойност от 2500.00лв.;
Фактура №02/22.11.2016г. за продажба на люцерна на стойност от 2450.00лв.;
Фактура № 03/20.11.2017г. за продажба на люцерна на стойност от 250.00лв.;
Фактура № 04/23.08.2018г. за продажба на люцерна на стойност от 1200.00лв.,
всички издадени от Х. Х. Е..
Посочените обстоятелства се потвърждават и от
извършената насрещна проверка, приключила с Протокол за извършена насрещна
проверка № П-03002721019606-141-001/ 11.02. 2021г. на Х. Х. Е., като лице
закупило произведената от Е. земеделска продукция по представените приходни
фактури.
За
отчетната 2015г. лицето И.А.Е. има подадена ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани данни в Приложение №З „Доходи от друга стопанска
дейност", както следва: за придобит доход с код 301 -2500.00 лв. /доход от
дейност като регистриран ЗП/ Е. няма декларирани получени субсидии от ДФ
„Земеделие“ като земеделски производител. За отчетната 2016г. лицето И.А.Е. има подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани
данни в Приложение №З „Доходи от друга стопанска дейност", както следва:
за придобит доход с код 301 -2450.00 лв. /доход от дейност като регистриран
ЗП/.За посочената година Е. няма декларирани получени субсидии от ДФ
„Земеделие“ като земеделски производител. За отчетната 2017г. лицето И.А.Е.
има подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани данни в Приложение №З „Доходи
от друга стопанска дейност", както следва: за придобит доход с код 301
-250.00 лв. /доход от дейност като регистриран ЗП/. За посочената година Е.
също няма декларирани получени субсидии от ДФ „Земеделие“ като земеделски
производител. За отчетната 2015г. лицето
И.А.Е. има подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани данни в Приложение №З
„Доходи от друга стопанска дейност", както следва: за придобит доход с код
301 -2500.00 лв. /доход от дейност като регистриран ЗП/. За посочената година Е.
няма декларирани получени субсидии от ДФ „Земеделие“ като земеделски
производител. За отчетната 2018г. лицето
И.А.Е. има подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани данни в Приложение №З „Доходи от друга стопанска
дейност", както следва: за придобит доход с код 301 -1200.00 лв. /доход от
дейност като регистриран ЗП/. За посочената година Е. няма декларирани получени субсидии от ДФ
„Земеделие“ като земеделски производител. За отчетните 2014г и 2019г. И.А.Е.
няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
В
хода на проверката на кмета на с. Менгишево -г-н Р. Р. е връчено ИПДПОТЛ №
П-03002520186441-041-003/16.02.2021г. за установяване на обстоятелствата -осъществявало
ли е дейност като ЗП лицето И.А.Е.. С писмо вх. № 4823/24.02.2021г. същият
потвърждава, че лицето И.Е. е обработвало люцерна през периода 2014г. -2019г. ,
като двамата със съпругът и са я обработвали и са я събирали.
В
хода на проверката на 17.02.2021г., в присъствието на кмета на с. Менгишево и
проверяваното лице, е бил посетен на място недвижим имот намиращ се в с.
Менгишево,ул. .. № .. - мястото където е осъществявана дейността. При
проверката на място е установено, че имотът представлява дворно място,
приблизително от 1 декар, като в същия има засята зелена тревиста растителност.
Установено е, че имотът е ограден с оградна мрежа и
видимо е поддържан и обработван. Описаните
действия са документирани освен в
протоколи сер АА № 1485379/17.02.2021г., сер АА №
1485380/17.02.2021г., но и в представения по делото Протокол
№П-03002520186441-073-001/31.03.2021г. В посочения протокол като констатация е
отразено, че характера на дейността осъществявана от И.А.Е. в периода от
01.10.2014г. до 31.12.2019г. е отглеждане на люцерна, като същият не изисква
постоянни грижи за отглежданата култура. Люцерната е вид многогодишно
покритосеменно растение от семейство Бобови. Използва се за изхранване на
животни. Засява се напролет, късно през лятото или в началото на есента, като
при маломерни площи най-подходящия срок за сеитба е лятно-есенния. Коситбата на
люцерната е в летния период.
В
официалното писмо с изх.№9101-25-157/01.04.2021г. на Директора на ТД на
НАП-Варна до Директора на ТП на НОИ изрично е отразено, че относно периодът, за
който е извършена проверката, за установяване на реалността на произведена и реализирана
продукция от И.А.Е., във връзка с предоставената информация от ОД на МВР-Търговище за
многократно влизане и излизане Е. в Р.България съществуват доказателства, че
посоченото лице е извършвало трудова дейност предвид характера и особеностите
на отглежданата култура.
Гореописаните
обстоятелства се установяват, освен от представените по делото Протокол
№П-03002520186441-073-001/31.03.2021г., Протокол от насрещна проверка №
П-03002721019606-141-001/11.02.2021г. и
официалното писмо с изх.№9101-25-157/01.04.2021г. на Директора на ТД на
НАП-Варна, но и от представените по делото фактури № 01/15.10.2015г.,
№02/22.11.2016г. № 03/20.11.2017г. № 04/23.08.2018г. за продажба на люцерна,
всички издадени от Х. Х. Е.и от представените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за
отчетните 2015г.,2016г.,2017г. и 2018г.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
всички събрани по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира жалбата за допустима. Същата е подадена
в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка,
съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното Решение №2153-25-12/11.03.2022г. и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-25-255/23.08.2021г. са издадени от материално и териториално компетентни
органи, но при неправилно приложение на материалния закон по следните
съображения:
Представените по делото Констативен протокол
№П-03002520186441-073-001/31.03.2021г. и Протокол от насрещна проверка №
П-03002721019606-141-001/11.02.2021г. са официални свидетелстващи документи и
имат обвързваща за съда материална доказателствена
сила, относно фактите отразени в тях,
предмет на удостоверителните изявления на органите на НАП, които са ги
съставили. От съдържанието на същите безспорно по делото се установява, че в
периода от 23.10.2014г.
до 28.02.2019г, който е част и влиза в процесния период 01.09.2014г. 30.04.2019г.
физическото лице И.А.Е.
е регистрирана по надлежния ред като земеделски стопанин. Доказва се също така,
че И.А.Е. като земеделски стопанин реално е произвела през
2015г.,2016г.,2017г.,2018г. растителна продукция-люцерна, която е била
предназначена за продажба и която реално е била и продадена на лицето Х. Х. Е..
Посочените обстоятелства се доказват освен от горепосочените протоколи, но и от
представените по делото преписи на фактури с издател Х. Х. Е., както и преписи
на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ на И.А.Е.. Представените по делото справки на ОД на
МВР-Търговище с данни за периодично напускане на Е. на територията на
Р.България и връщане, не опровергават тези констатации предвид доказания по
делото характер на произвежданата продукция-люцерна. Същият не изисква
постоянното присъствие на оспорващата Е. на територията на Р.България. В
представените по делото официални протоколи е установено също така, че Е. не е
отглеждала сама растителната продукция, а съвместно със своя съпруг. Предвид
изложеното съдът намира, че отсъствието на Е. през определени периоди извън територията на Р.България
по никакъв начин не води до категоричния извод, че посоченото лице не е
произвело и продало раститителна продукция-лючерна,
през процесния период. На основание гореизложеното и
въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени
доказателства, съдът приема за доказано по делото, че в периода от 23.10.2014г. до 28.02.2019г. физическото лице И.А.Е. реално е извършвала
трудова дейност като земеделски стопанин.
Не се спори по делото, че за
периода от 23.10.2014г.
до 28.02.2019г, от страна на Е. са внесени дължимите осигурителни вноски
като за посочения период осигурителният
стаж на СОЛ И.А.Е. е установен при
спазване на реда на чл.41, ал.1 от НПОС.
По изложените съображения съдът
приема, че за посочения период И.А.Е. се явява „осигурено лице“ по смисъла на пар.1,ал.1,т.3 от ДР на КСО, при наличие на изискванията на
посочената разпоредба, както и при наличие на изискванията на пар.1,ал.1,т.5 от ДР на КСО и на чл.10 от КСО и пенсионният
орган, като не е зачел част от периода
от 01.09.2014г.
до 30.04.2019г. за действителен осигурителен стаж е приложил
неправилно материалния закон. В случай, че този период беше зачетен на Е. за
действителен осигурителен стаж, след неговото математическо изчисляване, въз основа на отразените периоди от органа като незачетени в Протокол №
КВ-5-25-00905436/07.04.2021г., същият се явява в размер на 03г.01м. и 27 дни.
Последният прибавен към целия признат за действителен осигурителен стаж от
самия орган от 14г.04м.01 дни, води до размер на действителен
осигурителен стаж в повече от 15 години. Следователно към момента на подаване
на заявлението си -08.09.2020г. оспорващата е отговаряла на това законово
изискване на чл.68, ал.3 от КСО .
По делото не се
спори от страните, че към деня на
подаване на заявлението-08.09.2020г. оспорващата Е. е отговаряла на законовото
изискване за навършване на изискуемата от закона възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
Предвид изложеното, съдът приема за доказано по
делото, че към деня на подаване на
Заявление № 2113-25-625/08.09.2020г. по отношение на И.А.Е. са били налице всички кумулативно изискуеми
по чл.68, ал.3 от КСО, във връзка с пар.1,ал.1,т.3 и
т.5 от ДР на КСО материални предпоставки за придобиване на право на пенсия за ОСВ
и оспорения акт и потвърденото с него разпореждане се явяват постановени при
неправилно приложение на материалния закон.
Независимо от гореизложеното съдът намира и следното:
В оспореното Решение, както и в потвърденото от него
Разпореждане в противоречие на указанията, дадени от Директора на ТП на НОИ в
Решение № 2153-25-4 от 29.06.2021г., не се съдържат
мотиви на органа относно индивидуализацията на периодът от време, който не се
зачита от органа за действителен осигурителен стаж на Е.. Нито в оспореното
Решение, нито в потвърденото с него Разпореждане има изложени конкретни
фактически констатации на органа, както относно общия размер на този незачетен
стаж, така и относно периодите от време,
които той обхваща. Данни за последните се извличат единствено от Протокол №
КВ-5-25-00905436/07.04.2021г. Посоченият протокол обаче е съставен преди
постановяването на Решение № 2153-25-4
от 29.06.2021г на Директора на ТД на НОИ. Давайки указания с посоченото Решение
за излагане на мотиви при новото произнасяне решаващият орган сам е извел извод,
че този протокол не можи да замести мотивите в Разпореждането на пенсионния
орган относно конкретизацията на незачетения стаж. По изложените съображения, съдът приема, че
повторната липса на мотиви относно конкретизацията на незачетения стаж в
оспорения акт и в потвърденото с него разпореждане води до постановяване на
същите в противоречие на указанията дадени от решаващия орган с Решение №
2153-25-4 от 29.06.2021г. Последното съставлява съществено процесуално
нарушение.
Видно от съдържанието на
оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане пенсионният орган не е изследвал, обсъдил
и отчел данните съдържащи се в
предоставените в хода на производството по заявлението на Е. -Констативен
протокол №П-03002520186441-073-001/31.03.2021г
на органите на ТД на НАП и
официалното писмо с изх.№9101-25-157/01.04.2021г. на Директора на ТД на
НАП-Варна, с което административното производство се явява проведено и без да
са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, при неспазване на чл.35 от АПК и чл.7 от АПК.
Воден от горното, съдът приема
оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане за постановени и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На основание всичко гореизложено,
съдът приема Решение №2153-25-12/11.03.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 2140-25-255/23.08.2021г. на
ръководителя ПО към ТП на НОИ-Търговище за незаконосъобразни и следва като
такива същите да бъдат отменени.
Предвид
на това, че естеството на въпроса е от компетентността на Ръководителя на ПО
при ТП на НОИ-Търговище, следва преписката да се върне на посочения орган за ново
произнасяне по Заявление № 2113-25-625/08.09.2020г.
подадено от И.А.Е., съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото
решение по тълкуването и прилагането на закона и при спазване на чл.35 от АПК и чл.7 от АПК.
При така следващият се от решението резултат на съдебния
спор, съдът намира, че искането на процесуалния представител на оспорващата за
присъждане на разноски следва да бъде уважено. С оглед претендирания
размер, който дори не е наполовина над минимално предвидения в чл.8,ал.2,т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г размер, дългия период на незаконосъобразно произнасяне
на органа по заявлението на оспорващата и многобройно извършените процесуални
действия на нейния процесуален представител с оглед защитата и в хода на
административното производство, съдът приема размерът от 600 лева за съразмерено определен. Воден от изложеното и на основание
чл.120, ал.2 от КСО, съдът намира, че на
И.А.Е. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, съставляващи платено
възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, чл.120, ал.2 от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на И.А.Е., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат С.М. ***, с посочен по делото
съдебен адрес:***, офис 9, Решение
№2153-25-12/11.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище и потвърденото с него Разпореждане №
2140-25-255/23.08.2021г. на Ръководителя ПО към ТП на
НОИ-Търговище.
ИЗПРАЩА /като правно действие/ преписката на Ръководителя на „ПО“ при ТП на
НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление
№ 2113-25-625/08.09.2020г., подадено от И.А.Е. при спазване на указанията, дадени
в мотивите на настоящото решение, в 7-дневен срок от неговото влизане в сила.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на И.А.Е., ЕГН-********** *** разноски по
настоящото дело в размер на 600/ шестстотин
/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: