№ 286
гр. Русе, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20254500100089 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Е. Д.
срещу Прокуратурата на Република България, с която се претендира
ответникът да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на
6285 лв., като се твърди, че вредите са причинени на ищеца от повдигнато
против него обвинение, по което образуваното наказателно производство е
било прекратено.
В исковата молба се твърди, че по ДП на Районна прокуратура Велико
Търново - Павликени ТОП792/2019 г. ищецът Г. Е. Д. е бил привлечен като
обвиняем за това, че на 26.08.2019г. в землището на с. Върбовка обл. Велико
Търново, действайки в съучастие с други две лица - М.Б. и Е.А., принудил
Я.Я. и А.А. и двамата от с. Върбовка, да претърпят противно на волята им -
вързани с метални белезници и заставени да лежат на земята, като употребил
за това сила - хващане, връзване, нанасяне на удари по телата с палки и
ритници, нож, бокс, бухалки, прострелване с огнестрелно оръжие, като
деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност -
престъпление по чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2
от НК.Досъдебното производство е приключило с мнение за предаване на съд
и е образувано НОХД № 148/2021 г. по описа на РС - Павликени.
С Присъда №16/14.07.2022 г. Г. Е. Д. е бил признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК.Присъдата е протестирана от Районния прокурор. С
решение по ВНОХД № 403 по описа за 2022 г. на Окръжен съд-Велико
1
Търново оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав.
По образуваното НОХД № 364/2022 г. по описа на РС – Павликени
делото било насрочено за разпоредително заседание на 28.02.2023г., в което
съдът прекратил производството по делото и е върнал същото на РП - Велико
Търново. Определението на РС - Павликени е било обжалвано с частна жалба
от Районния прокурор.С определение по ВЧНД № 212/2023 г. по описа на ОС -
Велико Търново, определението на РС - Павликени по НОХД№364/22г. е
потвърдено.
Ищецът твърди, че в хода на извършеното допълнително разследване
отново е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 143,
ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.Досъдебното
производство е приключило с мнение за предаване на съд на обвиняемия А..С
постановление от 15.09.2023 г. Районният прокурор е прекратил
производството, като е приел, че не може да се конкретизира кой от тримата
обвиняеми е извършил конкретните престъпни резултати изразяващи се в
принуда и нанасяне на леки телесни повреди. Недоказано било и кой от
тримата обвиняеми е използвал огнестрелното оръжие, поради което
прекратил производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК,
чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1 НПК. С Определение №203/07.12.2023 г. по описа
на РС - Павликени постановено по ЧНД № 221/2023г. е изменено
Постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебно производство от
15.09.2023г. по ДП №331/2019г. по описа на МВР Павликени относно
основанието за прекратяване на наказателното производство, да се счита
прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 във вр. чл.24,ал.1,т.1 НПК.
В исковата молба се твърди, че през периода от 2019 г. до 07.12.2023 г.
ищецът многократно е призоваван в досъдебното производство за разпити и
привличане като обвиняем. На 14.07.2021 г. е започнало разглеждането на
делото в РС - Павликени, което е приключило на 14.07.2022 г. и делото се е
гледало в 12 открити съдебни заседания.
Ищецът заявява, че през периода от 2021 г. и към момента на подаване на
исковата молба, работи в Австрия и за всяко явяване на разпит в открито
съдебно заседание пътувал със самолет от Виена до Букурещ, за което е
направил значителни транспортни разходи. Представя 9бр. самолетни билета
на обща стойност 500евро.За останалите 5 пътувания, за които не съхранява
билетите, претендира сума от по 45евро или общо 225евро.Общо
претендираната сума за самолетни билети е 725еври или 1425лв. Твърди, че за
придвижването си от Букурещ до Русе е заплащал по 120лв в едната посока
или за явяването в 14 открити съдебни заседания е изразходвал сумата от
3360лв.
Делото се е разглеждало по протест на прокурора от Окръжен съд
2
Велико Търново на 27.10.2022г. и след отмяна на постановената от Районен
съд Павликени присъда, делото отново е върнато за разглеждане. На
28.02.2023 г. съдът е прекратил производството по делото и го е върнал на
прокурора за допълнително разследване. Ищецът е живял в продължение на 4
години в абсолютен стрес, че е преследван за извършено тежко умишлено
престъпление. Според ищеца от събраните доказателства още в досъдебното
производство е било ясно, че не е автор на деянието, в което е обвинен, тъй
като по време на извършването му не е бил на местопрестъплението, което
било установено от писмо на АПИ.
В исковата молба се твърди, че ищецът е известен в бизнес средите като
професионалист и с повдигане на обвинение и с внасяне на обвинителен акт
за тежко умишлено престъпление - изнудване, му е нанесена сериозна вреда
върху неговия авторитет. Твърди се още, че по случая са били изнесени
публикации в публичното пространство, като например статия със заглавие
„Охранители раздават правосъдие с оръжие и зверски побоища“ - в-к Труд от
08.01.2024 г. Това довело до психически стрес у Д..Воденото наказателно
производство му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в уронване
на доброто му име като охранител, накърняване на честта и достойнството
му, дългогодишен стрес и влошаване на цялостното му физическо и психично
здраве.
Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, както и сумата 4785лв
обезщетение за имуществени вреди за транспортни разходи за явяване в
открити съдебни заседания, и сумата 1500лв. изплатено адвокатско
възнаграждение, като общата сума на обезщетението за причинени
имуществени вреди е 6285лв.Претендира законната лихва върху главниците
от влизане в сила на определение №203/07.12.2023г. на РС-Павликени-
14.12.2023г. до окончателното им изплащане.Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България, в отговора на
исковата молба изразява становище, че същата е на първо място нередовна,
тъй като не са посочени ЕГН и банкова сметка на ищеца, съгласно изискването
на чл.127, ал.1,т.2 и ал.4 ГПК. Не са конкретизирани обстоятелствата, на които
се основават претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди. Ответникът поддържа и становище за неоснователност на исковете,
като излага подробни фактически и правни доводи в подкрепа на твърдението
за неоснователност и недоказаност на претенциите. Възразява, че от
представеното копие от определение №203 от 07.12.2023г. на РС-Павликени
не може да се направи извод, дали същото е влязло в сила, за да се извърши
преценка доколко то е било основание за предявяване на исковите
претенции.Твърди, че ищецът не е представил и ангажирал доказателства за
твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му
3
име като охранител, накърняване на честта и достойнството му, дългогодишен
стрес и влошаване на цялостното му физическо и психично здраве, както и те
да са пряк резултат точно от процесното обвинение.
Ответникът възразява и срещу ангажиране отговорността на
Прокуратурата на РБ относно медийното отразяване на случая, тъй като
приложената публикация във в.“Труд“ от 21.10.2022г. не съдържа изявления
на органи на Прокуратурата на РБ. Освен това в нея били изписани само
личните имена на подсъдимите и инициалите на фамилните им имена и по
този начин ищецът не може да бъде индивидуализиран.
В условията на евентуалност, ако съдът счете исковете за основателни,
ответникът заявява, че счита претенцията за неимуществени вреди за
прекомерно завишена, несъответна на претендираните вреди, икономическия
стандарт и съдебната практика по аналогични случаи, вкл. тази на ЕСПЧ.
Оспорва претендирания размер на обезщетението от 30 000 лв като
прекомерно завишен, несъответстващ на твърдените вреди, на социално-
икономическите условия и стандарт на живот в България, несъобразен с
изискванията за справедливост, която по аргумент на чл. 52 от ЗЗД е основен
критерий за определяне размера на претендираното обезщетение, на
константната съдебна практика по аналогични случаи, включително и тази на
ЕСПЧ.Ответникът твърди, че не са представени доказателства за датата, на
която Г. Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем, а това е от значение с
оглед определяне началния момент на търпене на вредите и съответно на
тяхната продължителност. Според ответника, твърденията в исковата молба и
ангажираните доказателства налагат извод, че с оглед фактическата и
правната му сложност, наказателното производство, протекло и в съдебна
фаза, е проведено в разумни срокове. В конкретния случай обвиняеми са били
и други лица, чието поведение и това на процесуалните им представители
също е от значение за продължителността на производството. В исковата
молба липсвали твърдения наложената мярка за неотклонение „подписка“ да е
повлияла по какъвто и да е начин на ищеца.
Ответникът оспорва като недоказани по основание и размер и
претенциите за обезщетяване на имуществени вреди в общ размер на 6285лв,
предявени под формата на претърпени загуби, от които 4 785 лв разходи за
закупуване на самолетни билети и за заплащане на таксиметров превоз за
явяване в открити съдебни заседания пред PC - Павликени и ОС -Велико
Търново и 1500лв - направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода
4
на наказателното производство. Във връзка с приложеният към исковата
молба договор за правна защита и съдействие от 14.07.2021 г., който
удостоверява заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер
от 1 500 лв по НОХД № 148/21 г. на PC - Павликени, ответникът излага довод,
че не са ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални
действия с участието на упълномощения адвокат в хода на производството,
както и че оригиналът на договора се намира в кориците на посоченото
наказателно дело, във връзка с което е направен разходът.Заявява, че по делото
липсват доказателства за причинна връзка между твърдените разходи за
закупуване на самолетни билети и за заплащане на таксиметров превоз и
воденото наказателно производство. Нещо повече, взетата спрямо ищеца
мярка за неотклонение „Подписка” го е задължавала да не напуска
местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Ответникът счита, че
ищецът е заминал в чужбина по своя воля и направените разходи за пътуване
не са пряк резултат от обвинението, а от нарушението на взетата му мярка за
неотклонение. В тази връзка прави възражение на основание чл. 5, ал. 1 от
ЗОДОВ за причиняване на увреждането по изключителна вина на ищеца, тъй
като с недобросъвестното си процесуално поведение е причинил увреждането
си.Оспорва началния момент, от който се претендира законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, тъй като в исковата
молба се претендира лихва от 14.12.2023г. - датата, за която ищецът твърди, че
определение № 203/07.12.2023г. на PC - Павликени е влязло в сила, но за която
не е ангажирал доказателства.
Предвид всичко гореизложено, ответникът моли съдът да постанови
решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че исковата
претенция за неимуществени вреди е основателна и доказана, да присъдите
обезщетение за неимуществени вреди в размер, значително по- нисък от
претендирания.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и от представените писмени доказателства се
установява, че на 27.05.2020г. ищецът по настоящото производство Г. Е. Д. е
5
бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство пр. пр. на РП
Павликени ТОП-792/19, за това, че на 26.08.2019 г. в землището на с.
Върбовка, обл. Велико Търново, действайки в съучастие с М.Б. и Г. Е. Д.,
двамата от гр. Русе принудил Я.А.Я. и А.Я.А, и двамата от с. Върбовка, обл.
Велико Търново да претърпят противно на волята им- вързани с белезници и
заставени да лежат на земята, като употребил за това сила- хващане, връзване,
нанасяне на удари по телата с палки и ритници, нож, бокс, бухалки,
прострелване с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено от лице, което
се занимава с охранителна дейност- престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
По образуваното НОХД №148/21г. по описа на РС-Павликени, са
проведени общо 10 съдебни заседания, на които ишецът се е явявал лично.С
Присъда № 16/14.07.2022 г., постановена по НОХД № 148/2021 г. по описа на
РС Павликени ищецът е признат за невиновен да е извършил престъпление по
чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК.Присъдата е
протестирана от Прокуратурата пред ОС Велико Търново.Видно от
представените протоколи, Г. Д. се е явявал и в съдебните заседания пред
Окръжен съд-Велико Търново, проведени на 27.10.2022г. и 1.12.2022г. С
решение №141 от 19.12.2022г. по ВНОХД № 403/2022 г. по описа на Окръжен
съд Велико Търново, оправдателната присъда е отменена и делото е върнато
за разглеждане от друг състав.
Образувано е НОХД № 364/2022 г. на РС Павликени. Делото е
насрочено за разпоредително заседание на 28.02.2023 г., в което Г. Д. се е явил
лично. С Определение № 46/28.02.2023 г. Първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото и го върнал на РП Велико Търново, ТО
Павликени. Това определение е обжалвано от страна на Прокуратурата и
потвърдено от ОС Велико Търново по ВЧНД № 212/2023 г.
В хода на извършеното допълнително разследване на 30.05.2023 г.
ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по по
чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. С
постановление на районния прокурор от 15.09.2023 г. , производството е
прекратено, на основание чл. 243, ал.1 , т. 2 НПК - Прокурорът прекратява
наказателното производство, когато намери, че обвинението не е доказано. С
Определение № 203/07.12.2023 г. на Районен съд-Павликени по ЧНД №
6
221/2023 г. това Постановление е изменено, като съдът приел наказателното
производство да се счита прекратено вместо на основание чл. 243, ал. 1, т. 2
НПК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК -
Прокурорът прекратява наказателното производство, когато деянието не е
извършено.Определението е влязло в сила на 05.01.2024г.
Изложената фактическа обстановка относно воденото срещу ищеца
наказателно производство се установява от представените в надлежно
заверени и неоспорени от ответника протоколи за разпит на обвиняем и
протоколи за предявяване на разследване, протоколи от проведени съдебни
заседания, Постановления на районен прокурор за прекратяване на досъдебно
производство,присъда на Районен съд-Павликени, Решение на Окръжен съд
Велико Търново, определения на Районен съд-Павликени.
По делото като свидетел е разпитан С. И. Е., брат на ищеца. На
свидетелят е известно, че през 2020г. брат му имал повдигнати обвинения,
свързани с работата му.Ищецът е споделил, че го обвиняват в това, че е
превишил правата си в „някаква ситуация, когато е трябвало да упражнява
правомощия на охранител с негови колеги“.Обвинението било, че са
причинили „телесни щети на някакви нарушители“. Ищецът бил много
потиснат и очевидно случилото се много му тежало и бил много огорчен,
защото считал, че не е извършил нищо нередно. Ищецът изпълнявал това,
което му е възложено от работодателя, а именно – охраняване на държавни
ресурси. А хората, които обвинили ищеца и неговите колеги, били системни
нарушители.Според свидетеля точно по тази причина ищецът се чувствал
огорчен.Свидетелят установява, че ищецът многократно се явявал пред
разследващ полицай, а после когато бил привлечен като обвиняем имало
много заседания, в които също се явявал. Тази „цялата ситуация“ продължила
над 3 години. С показанията си св.Е. установява още, че малко след като бил
привлечен като обвиняем, брат му бил освободен от фирма“Щит“ /“Агенция
Щит“ ЕООД/.За кратко работил в шивашка фирма в България и после заминал
за Австрия, Линц, където е започнал работа.
На свидетеля е известно, че присъствието на брат му като обвиняем е
било абсолютно задължително и в тази връзка заявява, че той бил редовен,
винаги се е явявал. До България ищецът пътувал със самолет. От Линц до
Виена пътувал с влак, а от Виена до Букурещ със самолет. От гр. Букурещ до
гр. Русе пътувал най- често с такси. За цени на самолетните билети
споменавал 30 евро и 150 евро, но свидетелят не може да уточни дали е
7
ставало въпрос за еднопосочен или двупосочен билет. За пътуванията с влак
ищецът бил споменавал, че е плащал 15 евро - 50 евро –но свидетелят
изразява несигурност в информацията си за този разход.За такситата Букурещ
– Русе заплащал „средно около 80лв.“
От показанията на св.Е. се установява, че ищецът се променил
психически – станал потиснат, чувствал се притеснен, тъй като познати му
казвали, че може да влезе в затвора.Воденото наказателно производство
ограничило възможностите да си намери работа и до голяма степен по тази
причина решил да замине в чужбина.Променил поведението си начина си на
живот – до този момент активно спортувал. Вследствие на случилото се
прекъснал спортните занимания. Дистанцирал се от всички.Разделил се с
близка приятелка.
С исковата молба е представено копие от статия във в.“Труд“ от
08.01.2024г. със заглавие „Изправят отново на съд трима, раздавали
правосъдия с оръжия и побой“.В съдържанието на статията са написани
собствените имена на тримата подсъдими, първите букви на фамилните им
имена и възрастта им –например Г. Д. /26г./.
Представен е трудов договор, сключен между фирма Гербрюдер Вайс
м.б.х.-Братя Вайс-ООД и Е. Д. във Велс / е град в северозападната част на
Австрия/. От съдържанието на трудовия договор е видно, че се касае за работа
в спедиторски и складови предприятия, като Д. заема длъжността "работник
обработка на карго“-т.6 от договора.
Във връзка с претенциите на ищеца за заплащане на транспортните
разходи, направени във връзка с явяването си пред разследващия орган и в
съдебни заседания, по делото копия от фактури за заплатени самолетни
билети / в превод и на български език/, издадени за полети Виена – Букурещ и
Букурещ – Виена, за пътник на име Г. Д. Е., както следва :
Фактура № 2021 – 14574772 за сумата 26 евро за заплатен
двупосочен билет за полет Виена – Букурещ на 29.09.2021г. и Букурещ-Виена-
полет на 2.10.2021г. От протоколите за проведени съдебни заседание е видно,
че Д. се е явил в заседание на 30.09.2021г., поради което следва да се приеме,
че този разход е свързан с воденото срещу него производство.
Фактура № 2022 – 15979639 е за сумата 21евро за полет Виена –
Букурещ на 02.02.2022г. и Букурещ-Виена-полет на 04.02.2022г.Според
посочените дати следва да се приеме, че пътуването е свързано с явяване в
съдебното заседание на 03.02.2022г.
8
Фактура № 2022 – 16439269 заплатени 26евро за полет Виена –
София на 08.03.2022г. – София-Виена – на 12.03.2022г.Това съвпада с явяване
на Д. в съдебно заседание на 10.03.2022г.-вж.заверен препис от съдебен
протокол на л.90.
Фактура № 2022 – 16442538 – за заплатени 31 евро за полет Виена –
София на 15.03.2022г.-София-Виена – на 17.03.2022г. Този разход очевидно е
свързан с явяването на Д. за съдебно заседание на 16.03.2022г.-протокол на
л.96.
Фактура № 2022 – 17190766 за сумата 39евро за полет Виена-
Букурещ на 05.04.2022г. и Букурещ-Виена-полет на 07.04.2022г.Във връзка с
този полет следва да се посочи, че Д. се е явил в съдебно заседание на
6.04.2022г.
Фактура № 2022 – 17190451-издадена за сумата 54евро за билет за
Виена – Букурещ полет на 26.04.2022г. и Букурещ-Виена – 28.04.2022г.По
делото не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че
този разход е свързан с пътуване на Г. Д. до България във връзка с воденото
наказателно производство.
Фактура № 2022 – 17842544 – за сума 30 евро за полет Виена –
Букурещ на 17.05.2022г. и Букурещ-Виена – 19.05.2022г.Представен е препис
от протокол, от който се установява, че на 18.05.2022г. Д. се е явил в съдебно
заседание по нохд №148/21г.
Фактура № 2022 – 17190851 – за 66 евро за полет Виена- Букурещ на
27.04.2022г. и Букурещ-Виена – 29.04.2022г. От съдържанието на протокол
№122 от 16.03.2022г. по нохд№148/21г. на РС-Павликени се установява, че е
имало съдебно заседание на 28.04.2022г., в което подсъдимите следва да се
явят.
Фактура № 2022 – 17843161 – за 21 евро за Виена-Букурещ за полет
на 31.05.2022г. и Букурещ-Виена – 02.06.2022г. и Фактура № 2022 – 18220284
– за полет по същата дестинация /съвпадат и часовете/, очевидно за друго
лице, като е посочено, че клиент е Г. Д..От представения препис от протокол
№222/1.06.2022г. се установява, че на 01.06.2022г. ищецът се е явил в съдебно
заседание.Съдът приема, че разходът по първата фактура – 21 евро е свързан с
явяване в съдебното заседание.
9
Фактура № 2022 – 21787228 е издадена за сумата 118евро за полет
Виена-Варна на 25.10.2022г. и Варна – Виена – на 29.10.2022г.Представен е
протокол от 27.10.2022г. по внохд №403/22г. по описа на ОС-Велико Търново,
от който е видно, че Д. се е явил в заседанието – вж.л.173.
Същият се е явил и в съдебното заседание на 1.12.2022г., във връзка
с което е направен разход по Фактура № 2022 – 22282294 за 139евро за полет
Виена-Варна на 30.11.2022г. и Варна – Виена – на 02.12.2022г.-вж.л.176.
Фактура № 2023 – 27820284 за сума 149евро за полет Виена-
Букурещ-полет на 02.06.2022г. и Букурещ – Виена – 06.06.2023г.Този разход е
бил свързан с явяване на Г. Е. Д. в РУ – Павликени след поредно връщане на
производството – вж.Протокол за разпит на обвиняем от 05.06.2023г.-л.190.
Фактура № 2023 – 24622546 – Виена-Букурещ за 104евро за полет на
27.02.2023г. и Букурещ-Виена – 01.03.2023г. удостоверява разход за явяване на
Д. в съдебно заседание на 28.02.2023г. по нохд №364/22г. на РС-Павликени.
Представени са електронни самолетни билети, изпратени на ел.поща
на Г. Д., както следва – билет за излитане от Виена на 16.07.2022г. с цена на
билета 44,60евро и такса за резервация1,35евро или общо 45,95;билет за
излитане от Виена на 2.12.2022г. – цена 46,90 евро; билет за излитане от Виена
на 30.11.2022г. – цена 15,50евро; билет за излитане от Виена на 27.02.2023г.-
цена 15,65евро ; билет за излитане от Виена на 01.03.2023г. – цена 15,65евро и
билет за излитане от Виена на 12.07.2022г. цена 45,05евро. Предвид данните
по съдебните протоколи и фактури за резервации на билети може да се
направи извод, че само билет за излитане от Виена на 12.07.2022г. е свързан с
разход за явяване по наказателното дело на 13 и 14.07.2022г.От същите извод
за разход по наказателното производство може
По делото не са представени писмени доказателства за разходи за
таксиметров превоз за явяване в откритите съдебни заседания в РС-
Павликени, каквато е заявената претенция по исковата молба.Свидетелят Е.
заявява, че ищецът е плащал „средно около 80лв.“ за превоз гр.Букурещ-
гр.Русе.Не се сочат никакви конкретни данни в подкрепа на твърдението в
исковата молба за разходи за таксиметров превоз.Предвид липсата на
доказателства и на обстоятелството, че съществуват и много други
възможности за превоз от гр.Букурещ до гр.Русе, съдът намира тази
претенция недоказана.
С исковата молба е представено копие от договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че Г. Д. е заплатил в брой адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по нохд№148/21г. по описа
на РС-Павликени.Представеното копие не е заверено.С отговора на исковата
молба ответникът е заявил, че следва да се представят оригиналите или
10
заверени преписи/копия, от писмените доказателства. В изпълнение на
указанията на съда, ищецът е представил заверени преписи/копия и надлежни
преводи на всички писмени доказателства, с изключение на оригинал на
копието на цитирания договор за правна помощ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното :
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
предявения петитум, съдът квалифицира исковете за обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Възражението на ответника по чл. 5, ал.2 ЗОДОВ, за нередовност на
исковата молба, както е отбелязано в доклада по чл.140 ГПК, е
несъстоятелно. В заглавната част на исковата молба първоначално не е бил
посочен ЕГН на ищеца, но същият е посочен и в представените писмени
доказателства и в представената от ответника справка от
НБД.Обстоятелството, че не е посочил банкова сметка, не е основание за
оставяне на исковата молба без движение.С писмена молба от 17.04.2025г.
ищецът е посочил банкова сметка.В исковата молба претенциите за
обезщетение за имуществени вреди са описани и по вид транспортни разходи,
и по размер.
В случая не е спорно между страните, и от представените писмени
доказателства, се установява, че воденото против Г. Е. Д. досъдебно
производство, в хода на което му е повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК е приключило
с постановление за прекратяване му, влязло в сила на 05.01.2024 г. С оглед на
това, следва да се приеме, че повдигнатото обвинение е било незаконно по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради което е налице
незаконосъобразност и на процесуалните действия по образуване и
провеждане на това производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 2. ал.1 ,т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. По Закона за отговорността на държавата за вреди,
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
11
наказателното производство. По въпросите какви неимуществени права, блага
или правнозащитими интереси подлежат на обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ,
как и с какви доказателствени средства се доказват неимуществените вреди от
повдигане на незаконно обвинение в Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о. е прието, че обезщетението в хипотезата на чл. 2
ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.
Неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси. Това са нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При
търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване / вж.Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г.,
III г. о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г.,
IV г. о., ГК/.Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността
на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да
ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест и
достойнство, добро име в обществото. В практиката си ВКС приема още, че
обезщетението за неимуществени вреди се дължи и при липсата на
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени, което
следва от естеството на упражнената спрямо лицето наказателна репресия.
От показанията на свидетеля Е. се установява, че ищецът е бил силно
притеснен от повдигнатото обвинение по посоченото наказателно
производство, много потиснат и огорчен. Променил начина си на живот и
12
поведението си – дистанцирал се дори от много близки за него хора, отишъл
да работи в друга държава, преустановил спортните си занимания. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, тъй като са за обстоятелства, за които
свидетелят има лични непосредствени впечатления, същите са житейски
логични, непротиворечиви и не се опровергават от други данни по делото.
По делото не са представени писмени доказателства за влошено
здравословно състояние на ищеца и то именно вследствие на повдигнатото
обвинение.
Съгласно трайно установената практика на ВС и ВКС (ППВС №
4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, множество
решения- напр. решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о.,
решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о., решение №
60/13.04.2018 г. по гр. д. № 2611/2017 г., ІV г. о. на ВКС и др.), при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване
подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането и техният размер се определя според вида и характера на
упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията.
Задължително се отчита общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на
компетентните органи, личността на увредения, дали обвинението е в сферата
на професионалната му реализация. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост, който винаги се основава на
конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която
засегнатите блага са имали за притежателя си. Размерът на обезщетението
следва да се определи според стандарта на живот и обществено-
икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Отнасяйки тези критерии към настоящия казус, съдът съобразява и
продължителността на процеса в двете фази - общо около 3г. и
7м. Настоящият състав съобразява също така факта, че по отношение на
ищеца не е била наложена тежка мярка за процесуална принуда - била е взета
мярка "подписка". Тази процесуална принуда не е засегнала правото му на
13
лична свобода и придвижване, нито пък го е ограничавала в правото му да
работи. Следва да се отбележи, че съдържанието в статията на в.“Труд“ и по
конкретно използваните изрази – напр.“зверски побой“, по никакъв начин не
може да се свърже с действия на прокуратурата.
Като съобразява интензитета и продължителността на преживените от
ищеца стрес и негативни психически преживявания и като взе предвид
икономическата конюнктура, съдът намира, че на ищеца следва да се определи
обезщетение в размер от 6000 лв. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 30 000 лв. искът следва да се отхвърли. При определяне на
размера на обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че по делото не се
установи по безспорен и категоричен начин, че ищецът е търпял вреди,
надхвърлящи обичайните, не са били наложени обезпечителни мерки върху
негово имущество.
Възражението на ответинка, че ищецът е допринесъл за настъпване на
имуществените вреди, като в нарушение на взетата му мярка за неотклонение
е заминал да работи в чужбина, е неоснователно. Съгласно чл. 5, ал. 2
ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
дължимото от държавата обезщетение се намалява. Обезщетението се
намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена
връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалия с действията си по
време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки
за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са
недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите
на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. По
делото не се установи процесуалното поведение на ищеца в наказателния
процес да е било с подобна насоченост, нито пък единствен фактор,
обуславящ образуваното и водено наказателно преследване. При това
положение не може да се приеме, че ищецът с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
Съдът намира твърдението на ответника, че ищецът в нарушение на
взетата му мярка за неотклонение е заминал да работи в чужбина, за
несъстоятелно. Взетата мярка за неотклонение „подписка“, макар и най-леката
14
възможна, спрямо гражданите означава, че те не могат да променят
местоживеенето си и постоянното си местопребиваване, без да уведомят
съответните органи и да получат разрешение. В разпоредбата на чл.60 НПК е
предвидено, че „Подписката“ се състои в поемане на задължение от
обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на
съответния орган. Мярката за неотклонение - Подписка, задължаваща
обвиняемия да не напуска местоживеенето си и е различна от мярката за
процесуална принуда - Забрана за напускане на пределите на страната.
По отношение на претърпените имуществени вреди, съдът приема
следното :
От анализа на писмените доказателства се установява, че във връзка с
явяване в досъдебното и в съдебното производство Г. Д. е направил разходи за
самолетни билети в общ размер на 701 евро. Официалният курс EUR/BGN е
1,9558лв.Ищецът е доказал транспортни разходи във връзка с участието си в
досъдебното и съдебните производства в общ размер на 1371лв.Предвид
направеното от ответника оспорване и непредставяне на договора за правна
защита и съдействие по НОХД№148/21г. на РС-Павликени в оригинал и
заверен препис, претенцията за присъждане на сумата от 1500лв заплатено
адвокатско възнаграждение по наказателното дело следва да бъде оставена
без уважение.Недоказани са претенциите за разходи за таксиметрови превози.
Искането за присъждане на лихва върху главниците е основателно,
считано от момента на влизане в сила на определението за прекратяване на
наказателното производство – 05.01.2024г.Претенцията за присъждане на
лихва, за периода от 14.12.2023г.-4.01.2025г. следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца
разноските за производството и за адвокат съразмерно с уважената част на
иска. В случая ищецът е направил разноски в размер на 10 лева държавна
такса.Направил е и разноски за преводи в размер на 198лв. На ищеца е оказана
безплатна правна помощ и на упълномощения адвокат следва да се определи
възнаграждение по чл.38 ЗА.Съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да заплати на адв.Братованов адвокатско възнаграждение в
размер на 1037лв.
Съразмерно с уважената част от исковете за претърпени неимуществени
15
вреди и имуществени вреди, на ищеца се дължат разноски в размер на 43,68лв.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр.София, бул.“Витоша“
№2 да заплати на Е. Д. Г., ЕГН *******, със съдебен адрес от гр.Русе,
ул.******** - адв.Г. М. Г., сумата 6000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, и сумата 1371лв представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на
обвинение за извършено престъпление по по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК, наказателното производство по което е
прекратено, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
05.01.2024 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Г. Е. Д. против Прокуратурата на Р
България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 6 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.,
иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размера над 1371лв. за разликата до предявения размер от 6285лв., както и
претенцията иска за заплащане на законна лихва върху главниците, считано
от 14.12.2023 г. до 04.01.2024 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр.София, бул.“Витоша“
№2 да заплати на Е. Д. Г., ЕГН *******, със съдебен адрес от гр.Русе,
ул.********, оф.16 адв.Г. М. Г., сумата 43,68лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
Витоша" да заплати на адв.Н.И.Б., Булстат ******* сумата 1037лв адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
16
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
17