Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
7021/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Й.И.В., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Ю.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск
с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 20198930401036 по описа
на ЧСИ рег. № 893 Д.С.-С.с район на действие ВОС,
относно вземания посочени в заповед за изпълнение № 4655/03.07.2014г. и
изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 8664/2014г. по описа на РС- Варна в
полза на „Мобилтел“ ЕАД, както следва: 294,20лева
представляваща главница за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за
периода 15.11.2011г. до 18.01.2012г. въз основа на договор № М2953325/15.11.2011г.
сключен с „Мобилтел“ ЕАД, ведно със
законната лихва считано от 02.07.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 65лева,
представляваща направени по делото разноски, поради изтекла погасителна давност
след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК.
Ищцата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: На 19.03.2020г. чрез майка си е
получила съобщение за образувано изп.дело № 20198930401036 по описа на ЧСИ рег.
№ 893 Д.С.С, в качеството й на длъжник. Тогава узнала, че срещу нея е било
образувано ч.гр.д. № 8664/2014г. на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение № 4655/03.07.2014г. и изп. лист в полза на кредитора Мобилтел ЕАД за
сумата от 294,20лева, цена на ползвани таксувани далекосъобщителни услуги в
периода 15.11.2011г. до 18.01.2012г. Твърди, че вземането има периодичен
характер, поради което и за него приложение следва да намери кратката 3г.
погасителна давност. Заявлението за издаване заповед за изпълнение е било
подадено на 02.07.2014г., а изп. лист е бил издаден на 14.08.2014г. Молбата за
образуване на изп. дело е била подадена на 18.11.2019г., а съобщението за
образуване на изп.дело е получено на 19.03.2020г. Твърди, че в случая следва да
намери приложение т.14 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което
молбата за издаване на изп. лист не представлява действие прекъсващо давността.
Взискател по изп. дело сочи да е ответникът. Твърди,
че не е уведомявана за извършвана цесия от кредитора Мобилтел ЕАД. Посочва, че
с договор за цесия от 21.12.2017г. „С.Г.Груп“ ООД е придобило вземането от
Мобилтел ЕАД, който счита, че е недействителен спрямо нея. На това основание
оспорва и ответникът да има качество на кредитор на процесното вземане,
съответно не е бил легитимиран да образува изп. дело. Ако и договорите за цесия
да са валидни, то счита, че цесионерите са придобили
погасени по давност задължения. Искането е за уважаване исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Потвърждава, че по ч.гр.д. № 8664/2014г.
на ВРС в полза на Мобилтел ЕАД срещу ищцата е издадена заповед да изпълнение за
сумата от 294,20лева главница и 65лева разноски по заповедното дело, а
впоследствие и изп. лист. За събиране на вземането е било образувано изп.д. №
20198930401036 по описа на ЧСИ рег. № 893. Твърди, че до постановяване на ТР № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС- 26.06.2015г. давност не е текла, позовавайки се на формираната
съдебна практика по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание
ищцата поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание
не се представлява.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът
може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на
правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и
изтичане на законоустановения давностен срок. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените
си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти
водещи до спиране и прекъсване на давността.
Между страните са
обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства:
-
че
по силата на изп. лист издаден по ч.гр.д. № 8664/2014г. на ВРС ищецът е бил
осъден да заплати на „Мобилтел“ ЕАД, частен правоприемник, на което е
ответникът процесните суми;
-
че
за събиране на вземането е било образувано изп.дело № 20198930401036 по описа
на ЧСИ рег. № 893.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното: По заявление на „Мобилтел“
ЕАД за издаване заповед по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.д. № 8664/2014г.
по описа на ВРС. Заявлението е уважено и е била издадена заповед № 4655/03.07.2014г. с предмет на вземането по нея- главница по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги. Заповедта е влязла в сила като редовно връчена по реда на
чл. 47, ал.5 вр. ал. 7 ГПК и на 13.08.2014г. съдът е разпоредил
издаване на изп.лист, съобразно нея. Така издаденият изп.лист е получен на 02.10.2014г.
от пълномощник на заявителя. На 18.11.2019г., ответното дружество, заявявайки
се като частен правоприемник на заявителя по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 30.05.2019г. сключен с „С.Г.Груп“ ООД, последното
придобило вземането от заявителя с договор за цесия от 21.12.2017г., подало
молба вх. № 8727 до ЧСИ рег. № 893 за образуване на изп.д. въз основа на
получения изп. лист. С молбата е поискано проучване имуществото на длъжника и
събиране на вземането по изп. лист. С постановление на ЧСИ от същата дата е
било образувано изп.д. № 20198930401036 по описа на ЧСИ рег. 893 за събиране на
вземането. На 18.11.2019г. ЧСИ е разпоредил извършване проучване имуществото на
длъжника, уведомяване на НАП за образуваното изп.дело. На 25.02.2020г. е
изпратено запорно съобщение до Райфайзенбанк България
ЕАД. На 19.03.2020г. ищцата е получила ПДИ чрез майка си.
Предявеният иск е
допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след издаване на
заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност след издаване на
заповедта, като съдът съобрази в случая, че към датата на исковата молба за
събиране на спорното вземане е висящо изп.д.
20198930401036 по описа на ЧСИ
рег. 893.
При така установената
хронология на фактите по делото, основният спорен между страните по делото
въпрос касае протичането на давностния срок за
събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното производство обуславящ
погасяване правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането,
респ. настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или прекъсване, както
и кой давностен срок намира приложение- три или
петгодишния, доколкото вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Възраженията на ищцата
за недействителност на договора за цесия, въз основа на който ответникът се е
заявил като взискател по изп. дело, поради липсата на уведомяване на длъжника,
са неоснователни. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането като правнорелевантен факт не е основание
да се приеме, че липсата му препятства изискуемост и дължимост на вземането.
Целта на уведомяването е да извести длъжника за промяната на лицето- кредитор,
т.е на лицето, на което следва да се престира паричното задължение, за да се
счита, че длъжникът изпълнява точно. Затова и липсата на уведомяване е от
значение като факт, доколкото ако длъжникът е престирал
чрез плащане дължимата част от паричното задължение на цедента, то не може да
му се вмени неизпълнение на задължението спрямо цесионера.
В настоящия случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, считано от влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Установява се от материалите по ч.гр.д. № 8664/2014г.
по описа на ВРС, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 07.08.2014г.
И от този момент е започнала да тече давност за събиране на вземането по нея. Заповедта
за изпълнение не се ползва със сила на пресъдено нещо
присъща на съдебните решения и съдебните спогодби. Независимо от това обаче,
влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че
вземането по нея съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, т.е последици близки и характерни за силата на пресъдено нещо. Затова, настоящият състав приема, че без
значение от характера на вземането по заповедта, приложение за присъденото с
нея вземане следва да намери общата петгодишна давност, защото с влизането в
сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички
възражения на длъжника относно съществуване на вземането настъпили до този
момент, и защитата му би могла да се осъществи единствено по реда на
специалните искове по чл. 424 ГПК, позовавайки се на новооткрити и нови
доказателства и/или чл. 439 ГПК, позовавайки се на факти настъпили след
стабилизиране на заповедта /така и решения по в.т.д. № 18417/2017г. на ВОС и
в.т.д. № 585/2019г. на ВОС/. Оспорване съществуването на вземането извън тези
хипотези е недопустимо /определение по ч.гр.д. № 1528/2018г. на ВКС, IV ГО, решение по т.д. № 699/2016г. на ВАпС, /.
Следователно, считано от влизане в сила на заповедта на 07.08.2014г. е
започнала да тече петгодишна давност, в рамките на която кредиторът е могъл да
събере вземането си без риск от противопоставяне на възражение за погасяване
правото му на принудително изпълнение. Започвайки да тече на 07.08.2014г. давностният срок за събиране на вземането е изтекъл на
07.08.2019г., поради което и към датата на образуване на изп.производство-
18.11.2019г., възможността на кредитора да получи принудително вземането си, е
била вече погасена. Исковата молба е подадена на 25.06.2020г. и към този момент
длъжникът вече се е позовал на изтекъл давностен
срок. Последващите предприети от кредитора действия следователно са ирелевантни. Затова и ирелевантно за казуса е даденото
тълкуване в ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на
института на давността в изпълнителния процес, че давността се прекъсва с
образуването на изп.дело на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД и многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по
инициатива на съдебния изпълнител, защото към датата на образуване на изп.дело,
правото на принудително изпълнение на вземането е било вече погасено по давност.
Неоснователни са и
възраженията на ответника, че в казуса приложение следва да намери приложение
ППВС 3/1980г. предвид формираната съдебна практика с решение по гр.д. №
2382/2017г. на ВКС, IV ГО. С посочената съдебна практика, която се споделя от
настоящия състав, е дадено разрешение, съобразно което отмяната на ППВС
3/1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2015г. и се
прилага единствено от тази дата и само по отношение на висящите към този момент
изп. производства, не и за тези приключили преди това. Изп.производство
в случая е било образувано на 18.11.2019г., т.е приложението на ППВС 3/1980г.,
предвиждащо че погасителна давност не тече, докато изп. процес трае е изключено.
В заключение, предявеният от ищцата отрицателен установителен иск, който се
основава на твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане
на погасителната давност за принудителното му събиране се явява основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представена е молба, с
която се претендира адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ при
условията на чл. 38 ЗАдв и 50лева платена ДТ. Формираната съдебна практика обаче
приема, че в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, съдът определя размера на адв.
възнаграждение, което следва да се присъди в полза на адвоката предоставил
безплатната правна помощ. При всички положения и при липса на оспорване
предпоставките за предоставяне на такава, съдът е обвързан от посоченото от страните основание за оказване
на безплатна правна помощ. Договарянето обаче, че е предоставена безплатна
правна помощ следва да е несъмнено установено по делото, т.е да има
доказателства за насрещно съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка в този смисъл, доколкото то не
може да се презюмира. В този смисъл, по делото не са
налице данни за уговорена безплатна правна помощ. На л. 30 е налично адв.
пълномощно за учреден мандат към адв. Урумова, но липсва уговорка относно
дължимото възнаграждение за предоставената правна помощ, респ. тя да е оказана
при условията на чл. 38 ЗАдв. Така, че обоснован извод, че между страните е
уговорена безплатна правна помощ не може да се изведе. Затова и в полза на ищцата
не се следват разноски за адв. възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗАдв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Й.И.В., ЕГН ********** с адрес *** и
ответника „Ю.” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, че ищецът не дължи изпълнение по изп.
дело № 20198930401036 по описа на ЧСИ рег. № 893 Д.С.-С.с
район на действие ВОС, относно вземания посочени в заповед за изпълнение №
4655/03.07.2014г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 8664/2014г. по
описа на РС- Варна в полза на „Мобилтел“ ЕАД, както следва: 294,20лева представляваща главница за
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 15.11.2011г. до
18.01.2012г. въз основа на договор № М2953325/15.11.2011г. сключен с „Мобилтел“ ЕАД, ведно със законната лихва
считано от 02.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и 65лева, представляваща направени по
делото разноски, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на
заповедта по чл. 410 ГПК, на
основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Й.И.В.,
ЕГН ********** сумата от 50лева,
представляваща направени в настоящото производството съдебно- деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: