№ 547
гр. Казанлък, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510100644 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от М. М. М., ЕГН
**********, с адрес: ****, чрез адв. И. Н. Н.-Д., Старозагорска адвокатска
колегия, против Р. А. М., ЕГН **********, постоянен адрес: ****. Ищецът
твърди, че с ответницата заживели на семейни начала през 1996 г., а на **** г.
сключили граждански брак, видно от Удостоверение за сключен граждански
брак № ****/**** г. на Община К.. По време на съвместното им съжителство
се родила единствената им дъщеря М. М. М., ЕГН **********, която
починала на **** г. Сочи, че първоначално отношенията в семейството били
нормални, страните живеели в апартамент, собствен на родителите на
съпруга, находящ се в гр. К., ****, който впоследствие те му дарили с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот **** г. на нотариус Р.Б..
Отношенията между съпрузите започнали да се влошават още по време на
боледуването на тяхната дъщеря, а след нейната смърт съпругата започнала
демонстративно да игнорира ищеца, държала се лошо с него, криела пари, не
полагала абсолютно никакви грижи за него и след помена за 40 дни от
смъртта на дъщеря им напуснала семейното жилище без никакво обяснение.
Взела със себе си голяма част от покъщнината и не уведомила съпруга си
къде заминава да живее. Впоследствие от общи познати той разбрал, че тя се
преместила да живее в с. Г.С. и започнала работа в „Г.“ АД, понастоящем
„К.Б.“ АД. Твърди, че от края на месец септември 2021 г. страните били
трайно разделени, не поддържали никакви контакти помежду си и желанието
на ищеца било бракът му с ответницата да бъде прекратен чрез развод като
трайно и непоправимо разстроен по вина на съпругата. След раздялата им
1
същият бил заплашван от братята на ответницата, че щели да го изгонят от
апартамента и той ще остане на улицата. Всички посочени по-горе
обстоятелства довели ищеца до непоколебимото решение да прекрати брака
си с ответницата и тъй като поради липса на контакт с нея не можел да обсъди
възможността да прекратяването му по взаимно съгласие, за него бил налице
правния интерес от завеждане на настоящото дело за развод по исков ред.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак
между М. М. М. и Р. А. М., сключен на **** г. в гр. К., като дълбоко и
непоправимо разстроен; да постанови, че семейното жилище, собственост на
съпруга М. М. М., ще се ползва от него. Претендира разноски в
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Е.
Д. Е. от Адвокатска колегия - С.З., в качеството й на особен представител на
ответника. Заявява, че предявения с исковата молба брачен иск за развод с
правно основание чл. 49, ал. 1 от СК е допустим. Видно от представеното с
исковата молба като писмено доказателство по делото Удостоверение за
сключен граждански брак № ****/**** г., издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак № ****/**** г. на община К., страните по делото
били съпрузи и сключили граждански брак на **** г. в гр. К.. По твърдение
на ищеца страните имали едно дете М. М. М., с ЕГН **********, което видно
от представения с исковата молба като писмено доказателство по делото
препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №
**** г. на общ. К., починало на **** г. От представения по делото
Нотариален акт за дарение на недвижим имот **** г. на Р.Б. - Нотариус с
район на действие Казанлъшки районен съд, вписана под № **** в
Нотариалната камара, се установявало, че през 2006 г. родителите на ищеца
му дарили недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. ****, за който
ищецът твърдял, че бил семейното жилище на страните, в което са живели до
фактическата си раздяла и в което той продължавал да живее. Предвид
изложеното в исковата молба, че страните били разделени и не живеели
заедно от месец септември 2021 г., както и че нямали никакъв контакт
помежду си, счита, че било налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака им. Дългата фактическа раздяла между страните довела до липсата на
семейни отношения и взаимовръзка между съпрузите, до липсата на обич и до
охладняване на чувствата им. Възразява срещу искането на ищеца бракът
между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на ответницата. Сочи, че описаното в исковата молба поведение на
ответницата не било подкрепено от никакви доказателства и било само
твърдение на ищеца, а от друга страна от изложените в исковата молба
обстоятелства било видно, че поведението на ответницата се променило след
смъртта на дъщерята им. Житейски обяснимо било, след загубата на най-
скъпото ти същество в живота – детето ти, да промениш отношението,
мирогледа и поведението си, вследствие на силната и непрежалима болка и
страдание. Соченото от ищеца поведение на ответницата по-скоро описвало
2
поведение на човек съкрушен от мъка, загубил смисъла на живота си -
затворила се, не разговаряла, не виждала смисъл в нищо от това, което
правила, напуснала семейното жилище, защото всичко това й напомняло за
дъщеря им. Заявява, че с оглед на обстоятелството, че няма връзка с
ответницата - не може да ангажира доказателства относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака между двамата съпрузи,
поради което счита, че бракът между страните следва да бъде прекратен без
съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака им. Видно
от изложеното в исковата молба и от представеното от ищеца като писмено
доказателство по делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз
основа на акт за смърт № **** г. на общ. К., от съвместното си съжителство
страните имали едно дете М. М. М., с ЕГН **********, починало на **** г.,
поради което съдът не дължал произнасяне по въпросите относно
упражняване на родителски права, местоживеене, режим на лични отношения
и издръжка на дете. С исковата молба бил предявен и иск с правно основание
чл. 56 от СК, като ищецът претендирал да му бъде предоставено ползването
на семейното жилище. От представения по делото Нотариален акт за дарение
на недвижим имот **** г. на Р.Б. - Нотариус с район на действие Казанлъшки
районен съд, вписана под № **** в Нотариалната камара се установявало, че
семейното жилище било лична собственост на съпруга - ищец, придобито
преди сключването на брака, същото продължавало да се ползва от ищеца и
от брака си страните нямали ненавършили пълнолетие деца. С оглед на
обстоятелството, че нямала връзка с ответницата - не можела да изложи
факти и обстоятелства, като жилищна нужда на ответницата, здравословно
състояние и др., обосноваващи ползването на семейното жилище от страна на
ответницата.
Ищецът, редовно призован за датата на съдебното заседание, се явява
лично и чрез процесуалния представител поддържа исковете. Заявява, че
желае бракът му с ответницата да бъде прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Ответницата, редовно призована за датата на съдебното заседание, не
се явява лично, но чрез назначения й особен представител, поддържа
изложеното в писмения отговор. Заявява, че не се противопоставя бракът с
ищеца да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да
се произнася по въпроса за вината. Счита, че след прекратяване на брака
съпругата следва да продължи да носи брачното си фамилно име – М., а
семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на Акт за граждански брак № ****/**** г. на Община К., страните са
сключили граждански брак на **** г. в гр. К., като съпругата е приела
фамилното име М..
3
Видно от представения Препис-извлечение от акт за смърт, изд. въз
основа на акт за смърт № **** г., дъщерята на страните, родена на **** г.,
преди сключване на гражданския брак, е починала на **** г. в гр. К..
От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот **** г.
на Р.Б. - Нотариус с район на действие Казанлъшки районен съд, вписана под
№ **** в Нотариалната камара се установява, че семейното жилище,
находящо се в ****, е лична собственост на съпруга М. М. М., ЕГН
**********, придобито преди сключването на брака.
По делото бяха събрани гласни доказателства. Свидетелката А. М. М.,
сестра на ищеца, заяви, че брат й и съпругата му били в добри отношения.
След като починала дъщеря им М., Р. го напуснала и от две години брат й
живеел сам. Те изобщо не се чували и не се търсели. Счита, че не можели да
възстановят брачната си връзка. Живеели двамата в апартамента, но откакто
Р. го напуснала, брат й живеел сам.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е фактът, че
страните от две години се намират във фактическа раздяла. През този период
не са положили усилия за заздравяване на брачната връзка, което е довело до
отчуждение. Всеки от тях има свой собствен личен живот. Бракът им е
изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и
морала. Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод,
че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49,
ал.1 от СК. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните
принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната връзка съществува само
формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.
При това положение запазването на брака не създава нормални условия за
живот на съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се уважи като
съдът не се произнася по въпроса за вината, каквото е и желанието на
страните.
Семейното жилище, находящо се в ****, се предоставя за ползване на
съпруга М. М. М., ЕГН **********, тъй като същото е негова лична
собственост, придобита преди сключване на гражданския брак.
С оглед заявеното от процесуалния представител на ответницата съдът
счита, че след прекратяване на брака тя следва да носи брачното си фамилно
име – М..
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определи окончателна
държавна такса за допускане на развода в размер на 50,00 лв., платима
поравно от страните по делото, а именно по 25,00 лв. в полза на съда.
По изложените съображения, Районен съд-К.
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между М. М. М., ЕГН **********, с адрес: ****
и Р. А. М., ЕГН **********, постоянен адрес: ****, за който е съставен Акт за
граждански брак № ****/**** г. на Община К., поради дълбокото му и
непоправимо разстройство.
Семейното жилище, находящо се в ****, се предоставя за ползване на
съпруга М. М. М., ЕГН **********, тъй като същото е негова лична
собственост, придобита преди сключване на гражданския брак.
ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 53 от СК, след развода съпругата Р. А.
М., ЕГН **********, да продължи да носи брачното си фамилно име – М..
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати в полза
на РС-Казанлък, сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна държавна
такса по допускането на развода.
ОСЪЖДА Р. А. М., ЕГН **********, постоянен адрес: ****, да заплати
в полза на РС-Казанлък, сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна
държавна такса по допускането на развода.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5