МОТИВИ
към Присъда №260001 от 12.01.2021 г. по НОХД №4549/2020
г. по опис на РС Варна, втори състав
Варненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу
П.С.С., ЕГН **********, за
престъпление по чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209,
ал.1 НК, за това
че:
На 04.09.2018 г. в гр. Варна, при условията на повторност
в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Иванка Вичева М., относно това, че ще извърши ремонт на стойност
1000.00 лв на апартамент, находящ
се в гр. Варна, бул. Цар Освободител №17, ет.1, ап.3, съгласно устен договор
между тях, и с това й причинил имотна вреда в размер 500.00 лв
(петстотин лева, 00 ст.), платени от И. М., като аванс за закупуване на
материали за изпълнение на договора.
По искане на подс. П. С. и
неговия защитник съдът е одобрил изразеното от всеки от тях съгласие
по чл.371, т.1 НПК да не се провеждат разпити на свид.
П. Й. и на в. л. З. Д., като е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва съдържанието на протокола за разпит на свид. П.
Й., както и на изготвената съдебно-графологична
експертиза от в. л. З. Д. от досъдебното производство.
Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за
безспорно доказано и моли съда, да признае подсъдимият за виновен в
извършване на престъплението и да наложи предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ за минимален срок, което да бъде търпяно
ефективно.
Защитникът
на подс. П. С. оспорва наведените в обвинителния акт фактически твърдения и
изразява становище за недоказаност и несъставомерност
на възведеното обвинение. Твърди, че подс. П. С. не е
въвеждал в заблуждение и не е действал с измамлива цел спрямо пострадалото лице
И. М., доколкото същият е строителен работник по професия, сключил е в това
качество граждански договор с И. М. за ремонт на жилище и е подписал разписка
за авансово дадената му сума по договора. Твърди също, че при последвалото
неизпълнение на поетото от подс. П. С. задължение по
договора, той не е бил надлежно поканен по гражданскоправен
ред от възложителя да изпълни или да върне предплатената стойност, както и че
незабавно след узнаване за образуваното наказателно производство, подс. П. С. изпратил пощенски запис на И. М. за възстановяване
на дадения аванс. Твърди също, че за подс. П. С. е
настъпила реабилитация по предходно регистрираните му осъждания, поради което
счита, че не е налице квалифициращия признак „опасен рецидив“ и моли съда, в
случай, че признае подсъдимия за виновен, да му наложи предвиденото за основния
състав на престъплението по чл.209, ал.1 НК наказание лишаване от свобода за
срок към минималния, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок по
преценка на съда.
Подсъдимият
П. С. дава обяснения, в които посочва, че се препитава от работа като строител
и че след сключване на договора за ремонт на жилището на И. М., изпаднал в
трайно материално затруднение като не бил в състояние нито да върне
предоставения му аванс, нито да закупи материал за изпълнение на договора,
както и че в последствие започнал работа в чужбина и когато се върнал, когато
разбрал, че го търсят и възстановил парите с пощенски запис. Изразява съжаление
за стореното.
След
преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Към м. септември 2018 г. подс. П. С. живеев в гр. В. и се
препитавал от работа като строителен работник. На неустановена дата в началото
на м. септември 2018 г., по препоръка от предходен доволен клиент на подс. П. С.,
свидетелите П. Й. и И. М., които желаели да ремонтират жилището си, разговаряли
по телефон с подс. П. С. и в същия ден той ги посетил в жилището им на ***. Там
той се запознал с планувания ремонт като приел да го извърши за цена 1000.00
лв, включваща труд и материал и поискал след няколко дни да му бъде дадена
авансово сумата 500.00 лв за закупуване на необходимите материали. Няколко дни
по-късно, след уговорка по телефон, свидетелите П. Й. и В. М. се срещнали с
подс. П. С. и свид. В. М. му предала сумата 500.00 лв като авансово плащане за
извършване на ремонтни дейности срещу съответна разписка, подписана от подс. П.
С., който заявил, че ще започне ремонта на 10.09.2018 г. и ще го приключи в
срок до една седмица.
На уговорената дата подс. П. С. не се появил, за да
започне ремонтната дейност и в продължение на седмица не отговарял на
обжаданията по телефон от свидетелите В. М. и П. Й. На 17.09.2018 г. подс. П. С.
се обадил по телефон на свид. В. М. и обещал, че ще се обади след 18.09.2018
г., но и след тази дата, той не се обадил и не предприел действия по ремонта.
На 20.09.2018 г. свид. И. М. преценила, че станала жертва
на измама и подала жалба в РП Варна. В хода на образуваната проверка, подс. П. С.
не бил установен на никой от известните му адреси. От неустановен период от
пролетта на 2020 г. до края на м. август 2020 г. подс. П. С. се установил на
работа като строител в Република Германия. Същевременно, въз основа на
Постановление №433р-7572 от 27.03.2020 г., същият бил обявен на ободържавно
издирване с телеграма №10778 от 10.04.2020 г.
На 31.08.2020 г. подс. П. С., след връщане в страната,
получил лично призовка за привличане като обвиняем по образуваното ДП №64/2019
г. по опис на Първо РУ при ОД МВР Варна и на 01.09.2020 г. се явил за
съответното процесуално действие, непосредствено след което, чрез пощенски
запис, изпратил сумата 500.00 за свид. И. М.. Предвид настъпила на 06.02.2020
г. кончина на свид. И. М., сумата не била изплатена.
В хода на съдебното производство на 22.12.2020 г.
съответната сума отново била преведена за плащане чрез пощенски запис, надлежно
получен от свид. П. Й..
Визираната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от, както приобщените
документи по ДП №64/2019 г. по опис на Първо РУ при ОД МВР Варна – жалба
вх.№12570 от 20.09.2018 г., протокол за доброволно предаване от 22.05.2019 г.,
разписка от 04.09.2018 г. с текст „авансово плащане за извършване на ремонтни
дейности от П.С.С. за сума от 500 лв“
и положен подпис за получател; протокол №190 от 10.06.2019 г. за съдебно-почеркова експертиза от в. л. инж. З. Димитрова; справка
за съдимост за П. С.; справка с характеристични данни за П. С.; протоколи за
разпит на свидетелите И. М. и П. Й., чиито показания съдът кредитира като
безпристрастно дадени в резултат от непосредствени лични възприятия,
непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се, така и от напълно
съответстващите им обяснения от подс. П. С.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Изпълнителното
деяние на престъплението по възведеното обвинение се изразява във възбуждане и
поддържане на заблуждение. Възбуждането на заблуждение се осъществява чрез въздействие върху съзнанието на
измамения, което да е формирало у него неправилни или неверни представи относно
съществени обстоятелства по разпоредителното действие, за което взема решение
да предприеме. А поддържането на заблуждение се изразява в проява на активност
от дееца за утвърждаване на вече формирани у измамения неверни представи, за да
се затвърди съществуващото у него заблуждение. Това поведение на измамващия
следва да е осъществено до момента, в който пострадалото лице е извършило
вредоносно разпореждане със съответното имущество. Същевременно, от субективна
страна, деецът следва да съзнава, че в следствие на неговото въздействие върху
измамения, у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече
възникнали такива представи. От приетата за установена фактическа обстановка е
ясно, че действията, които обвинението определя като измамливи, се изразяват
във формиране у пострадалото лице на невярна представа, че в качеството си на изпълнител
на строително-ремонтни дейности, ще извърши възложения му ремонт на жилище.
По
същество, по делото няма никакви данни подс. П. С. да
е действал спрямо свид. И. М. чрез формиране на
невярна представа за своята самоличност, да е въвел същата в заблуждение
относно действителната си професия или да е отбягвал документиране на договорното
отношение. Напротив – твърденията по обвинителния акт и доказателствата сочат,
че той е действал открито пред двамата свидетели И. М. и П. Й., не се
представил с чужда или измислена самоличност, предоставил им е действителния си
телефонен номер, не ги е заблудил, че е строител и е удостоверил в подписан от
него нарочен документ както факта, че получава авансово конкретна сума, така и
договорното основание за това плащане.
При
основната констатация за получаване на сумата 500 лв
от подс. П. С. като авансово плащане за извършване на
конкретни ремонтни дейности по договореност със свид.
И. М., удостоверено с издаден от подсъдимия частен документ – разписка, се
налага извод за наличие на сключен между съответните лица гражданскоправен
договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД.
Правната теория и константната съдебна
практика с категоричност сочат, че използването на договорни отношения като
способ за измамливо въвеждане и поддържане у контрагента на заблуждение за
действителните намерения на дееца, е налице само когато се установи, че деецът изначално
не е имал намерение и/или обективна възможност да изпълни съответния ангажимент
и е дал съгласие да поеме задължението само привидно и единствено с цел да
набави за себе си имотна облага, като преценката за наличие на тези
обстоятелства следва да се осъществява чрез комплексен анализ на всички данни
относно възникването и развитието на облигационното отношение, конкретното
поведение на подсъдимия и причините, довели до неизпълнение на неговото
задължение.
Приобщените
доказателства по никакъв начин не съдържат данни, подс.
П. С. да е имал предварително формирано намерение да не изпъни сключения гражданскоправен договор. Липсват данни за изначална
обективна невъзможност за подсъдимия да реализира поетата договореност.
Напротив – подсъдимият е строителен работник и в това качество обективно е бил
състояние да извърши съответния ремонт. Също така, той не е прикрил своята
самоличност и е удостоверил с личен подпис в нарочен документ получаването на
аванс и действителното договорно основание, с което възможността за
възложителя, при евентуално пълно или частично неизпълнение, да защити правата
си по съответния гражданскоправен ред не само не е
осуетена или препятствана, а е реално обезпечена.
Относно
причината за последвалото неизпълнение на поетото договорно задължение от подс. П. С. данни се съдържат единствено в приобщените
негови обяснения, сочещи трайно материално затруднение и липса на достатъчно
оборотни средства, с които да закупи нужните материали за изпълнение на
ремонта. По делото от една страна липсват доказателства, които да опровергават
съответното обяснение, а от друга страна, същото, макар да сочи неотговорно и
недобросъвестно отношение към насрещната страна и поетото задължение, е
житейски често срещано при граждански договор за изработка с физическо лице –
нетърговец, каквато все пак е процесната хипотеза.
Несъстоятелен
е и наведения от обвинението довод, че за липсата на намерение у подс. П. С. да изпълнява сключения договор следва да се
съди по продължителния период на неизпълнение и неустановяването му на
известните регистрирани адреси в хода на образуваното досъдебно производство. Преди
всичко, това е едно чисто хипотетично предположение, а съобразно чл.303, ал.1 НПК, присъдата не може да се основава на предположение. Също така, констатацията,
че дадено лице трайно и отдавна не пребивава на регистрирания си адрес е индиция само за това, че същият не е изпълнил
административното задължение да регистрира своя нов адрес, но при липса на
конкретни други данни, е твърде пресилено и не следва да се третира като
действие по укриване от кредитор или от орган на реда. При това, макар да е
действително продължителен периода на неизпълнение от страна на подс. П. С., това всъщност представлява един от
правомерните варианти на поведение на всяка неизправна страна по гражданскоправна сделка без фиксиран срок за изпълнение,
каквато е процесната, доколкото до надлежно
получаване на изрична покана за изпълнение, длъжникът не се счита за изпаднал в
забава. В конкретния случай, кредиторът е разполагал с данни за неговата
самоличност, с доказателства за сключения договор и за авансово получената сума
и не е съществувала пречка да ангажира гражданскоправната
му отговорност, включително по съдебен ред. Но по делото липсват данни, свид. И. М. да е правила опит за връзка с подс. П. С. след 20.09.2018 г. когато е отправена жалбата
до РП Варна или да е предявила претенцията си по гражданскоправен
ред, липсват и доказателства подс. П. С. да е узнал
преди 01.09.2020 г. за образуваното досъдебно производство и респективно – за
предприети по какъвто и да е правен ред действия по повод съответния неизпълнен
договор. Поради това, като неизправна страна в съответното облигационно
правоотношение, подс. П. С. е бил в правото си да
изчаква действията на своя кредитор, доколкото евентуално дезинтересиране
на кредитора би довело и до погасяване на задължението. И същевременно,
непосредствено при узнаване на 01.09.2020 г. за предприетите от свид. И. М. правни действия по повод неизпълнения договор, подс. П. С., е възстановил дадения аванс. Така визираните
констатации несъмнено опровергават застъпеното от обвинението становище, че
продължителното неизпълнение от подс. П. С. е израз
на изначално формирано негово намерение да не изпълнява сключения договор със свид. И. М..
Въз
основа на изтъкнатите аргументи съдът формира извод, че при сключване на
гражданския договор със свид. И. М., подс П. С. не е имал намерение и не е бил в обективна невъзможност
да изпълни съответния ангажимент и не е дал съгласие да поеме задължението само
привидно и единствено с цел да набави за себе си имотна облага. В този смисъл,
следва да се приеме, че подс. П. С. не е използвал
създадените облигационни отношения със свид. И. М.
като способ за въвеждане на това лице в заблуждение и поради това неговото
поведение спрямо този свидетел се явява несъставомерно
по възведеното обвинение. При тази констатация, на основание чл.304, пр.1 НПК
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен по възведеното обвинение,
поради неустановяване, че деянието е извършено.
При
този изход на делото и съобразно чл.190, ал.1 НПК сторените в производството разноски
в размер 164.19 лв остават за сметка на държавата.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: