РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 281/18.2.2022г.
гр. Пловдив, 18.02.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Иляна Джубелиева като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 3165 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х.В.Ж.,
чрез адв.В.С.В., съдебен адрес ***, пл.“***“ №*, ет.*,
срещу решение № 99 от 02.11.2021 г. по АНД № 395/2021 г. по описа на РС –
Карлово.
Твърди се, че при правилно установена фактическа
обстановка съдът е извел неправилни и незаконосъобразни изводи.
На първо място се сочат допуснати СПН при издаването
на процесното НП, изразяващи се в непълнота при
описание на нарушението, изразяваща се в това, че, дотолкова доколкото
жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред, не е посочено кой е този надлежен ред.
На второ място се сочи, че доколкото жалбоподателят не
е нито новият собственик на МПС – то, нито предишният такъв не е бил длъжен и
не е могъл да знае факта, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация доколкото това е
станала служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система,
съответно не е имал възможност да разбере за служебната му дерегистрация.
В тази връзка се заема тезата, че жалбоподателят не е действал виновно,
съответно извършеното от него деяние не представлява административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Представено е писмено становище от адв.В.,
в което се поддържа касационната жалба.
Ответната страна в
производството – ОДМВР – Пловдив, РУ Карлово, редовно призована, не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата основания, констатира следното:
Касационната жалба
е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на касационната проверка е решение № 99 от
02.11.2021 г. по АНД № 20215320200395 по описа за 2021 г. на РС – Карлово, с
което е потвърдено НП № 21-0281-000496 от 13.05.2021 г. на началник група при
РУ – Карлово към ОДМВР – Пловдив, с което на Х.В.Ж., ЕГН ********** ***, е
наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Обжалваното
решение е правилно.
По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обосновани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Игнорирането на посоченото задължение се санкционира от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда за нарушителя - водач лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв., когато управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда служебно прекратяване на регистрация на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, чрез отбелязване в
автоматизираната информационна система на МВР, когато в двумесечен срок от
придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
Обсъдената правна
уредба налага извод, че за наличието на фактическия състав на административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо и достатъчно да бъде установено, че
водача управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
По смисъла на чл.
18, ал. 1 от Наредба № 1 – 45 от 24.03.2000 г. (ДВ, бр. 105 от 2002 г.),
регистрацията на превозно средство се прекратява по писмено заявление от
собственика или служебно.
Според чл. 18б,
ал. 1, т. 10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията
на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
По аргумент от чл.
18б, ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на
собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10.
Неоснователно се
явява възражението на оспорващия, че за да му бъде вменено процесното
нарушение, същият е следвало да знае/да е разбрал за служебната дерегистрация. Правилата на ЗДвП и Наредбата ясно сочат
способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на
неизгодния резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната
информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване.
В случая
регистрацията е прекратена служебно на дата 10.03.2021 г., която дата е
посочена и от административно наказващия орган.
От момента на
прекратяване на регистрацията всяко действие на водача по управляване на
нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Ако поради незнание бъде извършено такова нарушение
(какъвто се твърди да е настоящия случай), следва да се счете, че е налице
непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от ЗАНН,
тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Според ал. 2 на чл. 7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост.
При това положение
правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на оспорващия. Санкциите за извършеното нарушение са към законоустановения минимум, поради което не подлежат на
корекция от съда.
По
разноските
Ответникът в настоящото производство не е
отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне
в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 99 от 02.11.2021 г.
по АНД № 20215320200395 по описа за 2021 г. на РС – Карлово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: