Присъда по дело №965/2022 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Присъда № 6/06.03.2023 г. по НЧХД № 965/2022 г. на
Районен съд - Несебър, НК, VII-ми състав, С. Димитрова
Съдебното производство по делото е образувано по повод тъжба вх. №
9118/17.10.2022 г. на Х. – И. В. Т. против З.Н.К., за извършено престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и за това, че на 26.09.2022 г., в качеството си на адвокат
на ответниците С. В. Д. – Т.а и С. В.а Т.а по гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС, нанесла на
Х. - И. В. Т., ЕГН: **********, публична обида, разпространена чрез печатно произведение
или по друг начин, като депозирала писмен отговор на искова молба, съдържащ унизителни
за честта и достойнството му думи и изрази, а именно: „Вероятно в резултат на
невъзможността си за интеграция, приемане в обществото и получаване на уважение в
новата страна на пребиваване у ищеца са се породили ниската му самооценка и
потребността от самоутвърждаване, която потребност е толкова силна, че се реализира
с аморални и асоциални постъпки като завеждане на съдебни дела срещу майка си“ и
конкретно с изразите и думите „аморални и асоциални постъпки“, „ниска самооценка“,
„потребност от самоутвърждаване“ и „невъзможността си за интеграция,приемане в
обществото и получаване на уважение“. С тъжбата е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск за присъждане на сумата от 7500 лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.
2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, извършено на 26.09.2022 г.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа, че в хода на съдебното
следствие в пълна степен е доказано повдигнатото обвинение. Намира, че събраните
писмени и гласни доказателства в пълна степен потвърждават факта, че на процесната дата
подсъдимата е извършила престъплението, в което е обвинена, като това обстоятелство се
потвърждавало от дадения отговор на тъжбата. Аргументира се, че показанията на
свидетелката Д.-Т.а не опровергават този извод, тъй като подсъдимата била изразила с
подадения отговор на искова молба споделена със свидетелката оценка, но формирана
самостоятелно и независимо у всяка от тях, въз основа на различни обстоятелства и в
различни времеви моменти. Твърди се, че обвинението е категорично доказано, като
извършено при форма на вината „пряк умисъл“, а думите и изразите, използвани от
подсъдимата и целият смисъл на посочената част от текста, съставлявали негативна оценка
за действията и личността на тъжителя, засягали честта и достойнството му и накърнявали
доброто му име. Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото
обвинение, като бъде наложено наказания, определено от съда в рамките на
законопредвидения максимум. Заявява се още доказаност на неимуществените вреди,
претърпени от тъжителя, вследствие нанесените му обиди, техните интензитет и естество,
предвид което се моли за уважаване в цялост на гражданската претенция, както и за
присъждане на сторените съдебни разноски.
Тъжителят поддържа изложените от повереника му доводи по същество. Заявява, че
счита, че му е била нанесена обида от подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата Кудева, излага съображения за недоказаност на
повдигнатото обвинение спрямо подзащитната му, като заявява, че посочените от тъжителя
думи и изрази съставляват предположение, а не твърдение за настъпили факти, като не са
цинични или вулгарни и по никакъв начин не се явяват унизителни или обидни спрямо
тъжителя. Заявява още, че цитатът, предмет на делото, е оценка и анализ на св. Д.-Т.а по
отношение поведението на сина – тъжителя спрямо нея и семейството им и е залегнал в
отговора на искова молба по нейно настояване. Аргументира недоказаност и на гражданския
иск, като заявява протИ.речие в събраните в тази връзка свидетелски показания и прави
анализ на същите. Моли за оневиняване на подсъдимата и отхвърляне на гражданската
претенция, както и за присъждане на сторените съдебни разноски.
Подсъдимата З.Н.К. не дава обяснения по обвинението в хода на съдебното
следствие, като поддържа становището на защитника си в съдебно заседание . В последната
си дума, подсъдимата Кудева моли да бъде призната за невиновна по повдигнатото
обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата и възраженията на страните, достигна до следните изводи:
1

С оглед така проведеното производство по делото се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимата З.Н.К. е родена на 25.0*.19** г. в гр. Бургас, българка, български
гражданин, омъжена, неосъждана, висше образование, постоянен и настоящ адрес: гр. Н.,
к.к. С.Б., обл.Б., сграда „К.“, ет.*, офис**, ЕГН: **********.
Подсъдимата е адвокат, вписан в Адвокатска колегия – Хасково, като в това си
качество е била упълномощена от свидетелката С. В. Д.-Т.а и от С. В.а Т.а, да ги
представлява в качеството им на ответници по гр.д. № 692/2022 г. по описа на Районен съд
– Несебър. Последното дело е било образувано по искова молба на И. В. Т., ЕГН **********
– тъжителя, срещу С. В. Д.-Т.а и С. В.а Т.а, съответно – негови майка и сестра. В рамките на
производството по гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС е постъпил отговор на искова молба
вх. № 7395/26.09.2022 г. от С. В. Д.-Т.а и С. В.а Т.а, чрез адв. З.К. – подсъдимата, подписан
от нея, в който отговор се съдържа следния текст: „Вероятно в резултат на невъзможността
си за интеграция, приемане в обществото и получаване на уважение в новата страна на
пребиваване у ищеца са се породили ниската му самооценка и потребността от
самоутвърждаване, която потребност е толкова силна, че се реализира с аморални и
асоциални постъпки като завеждане на съдебни дела срещу майка си“ и конкретно изразите
и думите „аморални и асоциални постъпки“, „ниска самооценка“, „потребност от
самоутвърждаване“ и „невъзможността си за интеграция,приемане в обществото и
получаване на уважение“.
Свидетелката С. В. Д.-Т.а, въз основа на решение № 1/12.01.2015 г. по гр.д. №
728/2014 г. по описа на НРС, частично отменено с решение № II-72/24.06.2015 г. по описа на
БОС, упражнявала родителските права по отношение на сина си Х. – И. В. Т., до
навършването на пълнолетие от негова страна, като го отглеждала заедно със сестра му С.
Т.а в периода 2015 г. – 2018 г. В този период, тъжителят играел компютърни игри с
никнейм/прякор „Х.“, като често сменял образователните заведения и социалната си среда, а
в периода 2015 г. -2016 г. бил охарактеризиран от класния си ръководител със съображения
относно социалното му поведение. След завършване на средното си образование тъжителят
напуснал семейното си жилище и се установил в чужбина, като прекъснал контакта със
своята майка.
През 2021 г., тъжителят заминал за Франция, заедно със свидетеля Г.Г., където
работили и живели заедно около 5 месеца. Тъжителят работил като монтажист и преводач, а
св. Г. – само като монтажист. Поради забавяне на трудовите възнаграждения, тъжителят и
св. Г. се прибрали в България, като от есента на 2021 г. продължили ежедневния си контакт
и приятелството си и практикували заедно своето хоби - изработване на костюми /косплей/ в
общо студио.
По силата на съдебно решение по гр.д. № 791/2022 г. по описа на НРС и по молба на
тъжителя, било променено собственото му име от „И.“ на „Х.- И.“.
През 2022 г., тъжителят подал сигнал до прокуратурата за извършени спрямо него
престъпления от неговите майка и дядо по майчина линия, като с постановление на БРП от
19.10.2022 г. е отказано образуването на досъдебно производство по случая и преписката е
прекратена. След като дала обяснения по подадения срещу нея сигнал и получила исковата
молба на тъжителя по гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС, св. Д.-Т.а, в опит да си обясни
поведението на сина си, прочела статията „Взаимоотношения между родители и юноши“ на
Мирена Василева и достигнала до извод, че част от заключенията са приложими спрямо
отношенията между нея и сина . На база събитията и с оглед прочетената статия, св. Д.-Т.а,
която е дипломиран и практикуващ юрист, въвела следния текст „Вероятно в резултат на
невъзможността си за интеграция, приемане в обществото и получаване на уважение в
новата страна на пребиваване у ищеца са се породили ниската му самооценка и
потребността от самоутвърждаване, която потребност е толкова силна, че се реализира
с аморални и асоциални постъпки като завеждане на съдебни дела срещу майка си“ в
съдържанието на отговора на исковата молба, подаден чрез подсъдимата на 26.09.2022 г. по
гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС.
След като се запознал с постъпилия отговор на искова молба по гр.д. № 692/2022 г.
по описа на НРС, тъжителят се почувствал обиден от изложеното в него, в частност от
2

използваните думи „аморален“ и „асоциален“, бил нервен и тревожен при засягане на
темата. На 04.01.2023 г. тъжителят бил уволнен от последната си месторабота в
„Съдърланд“, във връзка със случай на изтекла фирмена тайна.
По доказателствата:
Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана на база събраните
по делото писмени доказателства, вкл. приложеното за послужване гр.д. № 791/2022 г. по
описа на НРС, както и от показанията на разпитаните свидетели Гроздан Ц., Г.Г. и С. В. Д. –
Т.а. Съдът намира, че доказателствата взаимно се допълват и изграждат една обща
непротИ.речива фактическа обстановка, изградена от последователни и свързани събития.
От показанията на св. Д.-Т.а се установява, че тъжителят често е сменял социалния си
кръг, бил е любител на видео-игрите и е ползвал никнейма „Х.“ в тях, като след завършване
на средното си образование е напуснал дома си и е преустановил контакта с нея. Тези
сведения се допълват от приетата по делото характеристика на тъжителя от класния му
ръководител в десети клас, видно от която поставената му оценка за социално поведение е
занижена. От друга страна, св. Г. дава показания, че тъжителят е живял в чужбина през
няколко периода, включително е оставал трайно без работа, напускал е работа, поради
неудовлетвореност от условията, променил е личното си име, поради шеги и закачки,
свързани със звученето му. Посочва още, че към датата на разпита тъжителят е бил уволнен
от последната си месторабота, както и че заедно практикуват „косплей“ – изработване на
костюми от филми, сериали и игри. Св. Г. заявява, че тъжителят има влошени отношения със
своята майка, като между тях се водят дела.
В логическа последователност на горното и с оглед прието по делото прокурорско
постановление и приложените материали от гр.д. № 414/2020 г. и гр.д. № 791/2022 г. по
описа на НРС, съдът намира за състоятелни показанията на св. Д.-Т.а, че поведението на
сина й – тъжителя /промяна на лично име, подаване на сигнали в прокуратурата, завеждане
на дела срещу роднини/ я е провокирало да чете насочена литература и в частност приетата
като доказателство статия. Видно от съдържанието на последната, тя прави психологически
анализ на проблемно поведение при юношите и дава заключения, близки по смисъл с текста,
предмет на делото. В този ред на мисли и съобразявайки образованието на св. Д. – Т.а, съдът
намира показанията й в частта, в която заявява, че е дописвала и редактирала отговора на
исковата молба, подаден по гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС, включително, че е вписала
сама следния текст „Вероятно в резултат на невъзможността си за интеграция, приемане
в обществото и получаване на уважение в новата страна на пребиваване у ищеца са се
породили ниската му самооценка и потребността от самоутвърждаване, която
потребност е толкова силна, че се реализира с аморални и асоциални постъпки като
завеждане на съдебни дела срещу майка си“ в обстоятелствената му част, за достоверни,
предвид което се позовава на тях изцяло. Този извод се подкрепя от посочените
доказателства, доколкото действително се установява, че тъжителят рязко е прекъснал
контакта с майка си; след две проведени охранителни производства е променил личното си
име, като е добавил към него име, използвано от него като прякор в компютърните игри;
подал е сигнал в прокуратурата срещу майка си и е завел гражданска претенция срещу нея,
като такова поведение на макар и пълнолетно дете несъмнено е резонно да провокира
засегнатия родител към анализиране на причините за разрива в отношенията. От друга
страна, посоченият цитат съдържа, както анализ на поведението на тъжителя, така и лична
оценка, касаещи факти и обстоятелства от лично естество и извън предмета на гражданския
спор, предвид което логически издържано е твърдението на св. Д. – Т.а, че изхожда именно
от нея, а не от подсъдимата.
От друга страна, св. Ц. и Г. заявяват, че са възприели негативна промяна в
поведението на тъжителя и вследствие запознаване с горния цитат от отговора, но не
твърдят същият да е назовал автора на обидните за него думи. Напротив, и двамата
свидетели заявяват, че не са на ясно от кого точно е изхождало цитираното изявление.
В този смисъл, съдът намира за необходимо да посочи, че възраженията на
повереника на тъжителя, че авторството по отношение на цитата, предмет на делото, е
признато с отговора на тъжбата е неоснователно. Съгласно чл. 303 от НПК, присъдата не
може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В светлината на цитираната норма, от една
3

страна, не може да се приеме, че изразена в отговора на подсъдимата защитна теза,
коментираща в пълнота деянието, за което е повдигнато обвинение, може да се приеме като
признание на обвинението от съда, а от друга страна – отговорът е право на подсъдимата, а
не доказателство по делото. Признанието в наказателното производство, за разлика от
гражданското, съгласно разпоредбите на НПК следва да бъде направено непосредствено
пред съда. В този ред на мисли, подсъдимата категорично заяви в открито съдебно
заседание, че не е виновна и не желае да дава обяснения, предвид което и за съда
съществува задължение да третира всички нейни изявления като израз на правото на
защита. Тук е мястото да се отбележи, че дори по делото да бе признато обвинението
изрично от подсъдимата, то същото не се подкрепя категорично от събраните доказателства,
напротив – показанията на свидетелите установяват, че между тъжителя и подсъдимата не е
имало познанство и известни на последната са били единствено факти и обстоятелства,
изложени от св. Д. – Т.а във връзка с поетата защита по гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС,
като именно св. Д. – Т.а е автор и на текста в подадения от подсъдимата отговор, предмет на
обвинението.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по делото не се
доказва подсъдимата да е осъществила деянието, за което е повдигнато обвинение,
съответно престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Обидата е резултатно престъпление от частен характер, при което от обективна
страна се характеризира с казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на конкретно физическо лице, устно или писмено, при което от субективна
страна деецът е необходимо да съзнава, че думите или действията му са унизителни за
честта и достойнството на пострадалия, че е възможно да бъдат възприети от последния,
като цели те да бъдат възприети от жертвата /пряк умисъл/ или се отнася безразлично към
тази възможност /евентуален умисъл/.
Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква обективно казаното или
извършеното да е унизително, т.е. да е генерално неприемлИ. за обществото, да е
неприлично, непристойно, грубо, цинично. Неделикатността в изразите не винаги е с обиден
умисъл и съдържание, като за да бъде съставомерна като обида, негативната оценка или
отнасяне към личността на пострадалия трябва да бъде в груба и крайна форма, която
поради това е обществено неприемлива. При обидата е важно да се прави разграничение
между защита на репутацията на личността и правото на изразяване на мнение, съгл. чл. 39,
ал. 1 от Конституцията на Република България, като съставът на престъплението по чл. 146,
ал. 1 от НК е юридически израз за наказателноправна защита на репутацията на личността и
същевременен предел и ограничение на правото на изразяване на мнение.
Предвид изложеното и с оглед приетите факти, за съда се налага извода за
недоказаност, от обективна страна, подсъдимата да е извършила деянието, което и се
вменява с повдигнатото обвинение. Напротив, доказателствената съвкупност сочи на извода,
че текстът „Вероятно в резултат на невъзможността си за интеграция, приемане в
обществото и получаване на уважение в новата страна на пребиваване у ищеца са се
породили ниската му самооценка и потребността от самоутвърждаване, която потребност е
толкова силна, че се реализира с аморални и асоциални постъпки като завеждане на
съдебни дела срещу майка си“ е вписан в отговора на искова молба по гр.д. № 692/2022 г. по
описа на НРС лично от ответницата С. Д.-Т.а, като отговорът е разписан и подаден от
подсъдимата в качеството на упълномощен процесуален представител. Тук е мястото да се
посочи, че довереникът в гражданския процес не е самостоятелна страна, за разлика от
защитника в наказателното производство, предвид което и всички негови действия се
зачитат от съда, като действия на страната, която легитимно представлява. Съдът, във връзка
с тезата на повереника на тъжителя, намира че е възможно и адвокат по гражданско дело в
лично качество да осъществи състава на престъплението обида, но в случая и от събраните
доказателства не се установява подсъдимата да е имала личен контакт и впечатления във
времето от поведението на тъжителя или мотив да окачествява действията му, предвид което
съпричастността ѝ в дадената оценка не се доказа по делото.
При отсъствие на първия и основан обективен елемент на претендираното деяние –
използването на обидни изрази от подсъдимата спрямо тъжителя, съставът на повдигнатото
4

обвинение се явява недоказан и въз основа на този извод съдът прие, че подсъдимата следва
да бъде оправдана.
За пълнота следва да се отбележи, че цитатът, предмет на обвинението, действително
съдържа негативна оценка на поведението на тъжителя, но съдът не счита, че същата е в
груба или крайна форма, която да я прави обществено неприемлива. Конкретните изрази
„аморални и асоциални постъпки“, „ниска самооценка“, „потребност от самоутвърждаване“
и „невъзможността си за интеграция, приемане в обществото и получаване на уважение“
носят отрицателно съдържание, но в никакъв случай не могат да се приемат от съда за
неприлични, непристойни, груби или цинични. Напротив, същите съставляват книжовния
български език и са често употребявани в специализираната литература в направление
„Психология“. Тук съдът намира за нужно да подчертае, че думите следва да се анализират в
контекста на изявленията, а не в изолирания им смисъл. Думите „аморален“ и „асоциален“,
дадени като определение към постъпки и включени в изречение изразяващо предположение,
в никакъв случай не може да бъдат приравнени с тълкуването на повереника, че съставляват
директна оценка на личността на тъжителя.
Всичко изложено до тук мотивира съда да постанови присъда, с която да признае
подсъдимата за невиновна и на основание чл. 304 от НПК да я оправдае за извършването на
престъплението, за което ѝ е повдигнато обвинение.
По предявения граждански иск:
Приетият за съвместно разглеждане граждански иск намира правното си основание в
чл. 45 от ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил
другиму.
Непозволеното увреждане, проявна форма на което е престъплението, обосновава
гражданскоправна претенция за репариране на причинени имуществени и неимуществени
вреди, и процесуална възможност за реализация по предвидения от закона ред и в
регламентираните срокове.
В настоящия случай, с оглед оправдаването на подсъдимата за извършване на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, то и гражданската
претенция за обезвреда на тъжителя за причинените му от престъплението неимуществени
вреди в размер на сумата от 7500 лева, се явява неоснователна. По делото не се доказа
подсъдимата да е нанесла обиди на тъжителя, следователно не е доказано нейното
протИ.правно поведение, като основан елемент от правопораждания фактически състав.
Предвид изложеното, гражданският иск за присъждане на сумата от 7500 лева – обезщетение
за неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от
НК, беше отхвърлен.
По разноските:
Съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното производство
съдебно-деловодни разноски в следния смисъл:
- осъди на основание на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, тъжителят Х. – И. В. Т. да
заплати на подсъдимата З.Н.К. сумата от 2100 лева, представляваща направените от нея
съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	6
Дата:	6 март 2023 г.
Съдия:	Сияна Стойчева Димитрова

Дело:	20222150200965
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	17 октомври 2022 г.

Присъда по дело №965/2022 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите