Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-110 Година
2020, 25 юни гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А НАРОДА
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на първи юни година
две хиляди и двадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 432 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на „Фронтекс Интернешънъл"
ЕАД гр.София с ЕИК ********* (вх.№ 2628/07.02.2020 г.) против решение № 208 от 10.10.2019 г. по гр.д.190/2019
г. по описа на Айтоски районен съд, с което са отхвърлени исковете
на въззивника против М.А.Х. ***, за установяване съществуване на вземане на
ищеца против ответника в размер на 1 362,95 лв, от които 627,56 лв –
главница, 385,49 лв – договорна лихва за периода 04.05.2015 г. – 22.09.2015 г.,
224,39 лв – лихва за забава за периода от 05.05.2015 г. до 11.10.2018 г., такси
в размер на 125,51 лвот 04.05.2015 г. до 22.09.2015 г., ведно със законната
лихва от 29.10.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 504/30.10.2018
г. по ч.гр.д.917/2018 г. по описа на Айтоския районен съд. Твърди се, че решението на БРС е неправилно, необосновано, и
постановено при нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че са неправилни
изводите на съда, че особеният представител не можел да приема адресирани до
представляваното лице материалноправни изявления на трети лица. Твърди се, че
този извод на съда противоречи на закона и на преобладаващата съдебна практика.
Твърди се, че въззивникът е надлежно упълномощен от цедента „Сити Кеш“ ООД да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, като според
въззивника, след като в закона няма изискване за форма за действителност на
договора за цесия, такова изискване за форма няма и за упълномощаването за
съобщаването й. Сочи се, че поради законовата фикция за редовно връчване по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, следва да се приеме, че и съобщението за цесията е
редовно връчено на длъжника – ответник в настоящото производство, с фингираното
редовно връчване на книжата по делото на особения му представител. Цитира се
съдебна практика в подкрепа на така изложените твърдения. На следващо място се
сочи, че целта на уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането е
само да му бъде съобщено на което лице дължи изпълнение след цесията. Претендира
се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което исковете
се уважават изцяло. Претендират се разноски. Не се сочат нови доказателства.
В законовия срок въззиваемият М.А.Х. не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание назначеният му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Р.Денева,
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Също не са
ангажирани нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед становището на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния АРС е образувано по исковата молба на въззивника „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД за приемане за установено по отношение на
въззиваемия-ответник М.А.Х. ***, че съществува вземане на ищеца против
ответника за сумата от общо 1 362,95 лв,
от които: 627.56 лв - главница, 385.49 лв - договорна лихва за периода от
04.05.2015 г. до 22.09.2015 г, 224.39 лв - лихва за забава за периода от 05.05.2015
година до 11.10.2018 г., такси в размер 125.51 лвот 04.05.2015 г. до 22.09.2015
г., ведно със законната лихва от 29.10.2018 г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 504 от 30.10.2018 г. по
ч.гр.д.917/2018 г. на АPC. Твърди се, че
вземането произтича от задължение на ответника по Договор за паричен заем с №
33536 от 06.04.2015 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и ответника,
по който договор ответникът е преустановил обслужването на заема считано от 04.05.2015
г., поради което дължи освен връщане на заема (предоставена сума и договорна
лихва), също обезщетение за забава, както и законна лихва. Сочи се, че с
договор за цесия от 22.06.2016 г., вземането на „Сити Кеш“ ООД е прехвърлено на
ищеца, като цедентът е упълномощил цесионера и за уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането. Твърди се още, че ищецът е направил опит
да уведоми длъжника за цесията чрез „Български пощи“, но пратката се е върнала
в цялост, поради което уведомлението, приложено към исковата молба, следва да
се счита за връчено с връчване на исковата молба.
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 и сл ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С отговора
на исковата молба, депозиран от особения представител на въззиваемия, назначен
по реда на чл.47, ал.6 ГПК, искът се оспорва като неоснователен. Твърди се на
първо място, че не е ясно как е формирана претендираната сума, както и, че от
представения по делото погасителен план не може да се установи колко вноски и в
какъв размер е погасил ответникът. На следващо място се твърди, че както самият
ищец признава в исковата си молба, длъжникът не е уведомен за цесията, като уведомлението
за извършената цесия не може да се връчи на особения представител.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел,
че уведомлението за цесия не е
връчено на длъжника, поради което не е изпълнено изискването на чл.99, ал.З от ЗЗД. Съдът е приел, че процесуалната
фигура на особения представител, назначен на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и комуто е изпратен за писмен отговор препис от исковата молба, ведно е
уведомлението за цедираното вземане, не може да замести уведомяването на
длъжника за цедиране на същото вземане, тъй като особеният представител, макар
и назначен с акт на съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява. Позовал се е на
разясненията в т.7 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 г.,
ОСГТК.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Видно от представения по делото
Договор за паричен заем с № 33536 от 06.04.2015 г., „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
********* е предоставил на ответника М.Х., сумата от 700 лв като паричен заем,
при месечен лихвен процент – 3,34%, ГПР – 48,491%, при условия: погасяване на
12 двуседмични вноски, дата на първо плащане – 22.09.2015 г., дата на последно
плащане – 22.09.2015 г. За обезпечаване на заема, ответникът е издал в полза на
заемателя запис на заповед. Към договора за заем е приложен и погасителен план.
Видно от представения с исковата
молба Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 22.06.2016 г. и Приложение
№ 1 към него, вземането на „Сити Кеш“ ООД против ответника по договора за заем,
е било прехвърлено от кредитора „Сити Кеш” ООД на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД. Съгласно Пълномощно с нотариална заверка на подписите, управителят на
„Сити Кеш” ООД е упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД да уведоми
по законовия ред длъжниците по сключения на 22.06.2016 г. Договор за
прехвърляне на вземания. По делото е представено Уведомление от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД до ответника, с което същият се уведомява за цедирането на
вземането към него от „Сити Кеш” ООД на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД. По делото
няма данни уведомлението да е връчено на длъжника, а самият ищеца признава, че
пратката е върната от „Български пощи“ ЕАД в цялост, т.е. не е връчено на
длъжника.
На 29.10.2018 г. цесионерът
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като се е позовал на настъпила изискуемост на
вземането в неговата цялост, считано от 22.09.2015 г. Заповедният съд е издал
поисканата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. За
издадената заповед за изпълнение длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
вземането си.
В
производството по чл.422 ГПК, е установено, че ответникът има постоянен и
настоящ адрес в страната, но призовката по делото се е върнала с отбелязване от
длъжностното лице, че въпреки многократното търсене той не е открит на този
адрес, няма лице, което да получи съобщена ответника, а има данни, че
ответникът е в Германия. Ето защо на ответника е назначен особен представител
по чл.47, ал.6 ГПК, на когото са връчени исковата молба и приложенията към нея,
в т.ч.и уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД до длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането.
Настоящият
състав не възприема становището на първоинстанционния съд, уведомлението за
цесия, направено на особения представител на страната, не може да се приравни
на уведомяване на длъжника поради това, че представителството на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуално представителство по
конкретното дело и не обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания.
Съгласно
трайната съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и когато изходящото от цедента, съотв.от цесионера при наличие за
упълномощаване за това, уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане (в този смисъл е решение № 78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013
г. 2 ТО).
Съгласно трайната
съдебната практика, вкл. на ВКС по чл.290 ГПК (решение № 198/18.1.2019 г. по
т.д.№ 193/2018 г. на ВКС, І ГО; решение № 148/02.12.2016 г по т.д.№ 2072/2015
г. на ВКС, І ГО; решение № 23/3.5.2017 г. по гр.д.№ 60208/2016 г. на ВКС, ІІ ГО;
решение №
3 по т.д. № 1711/13 г. на ВКС, І ТО; решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№
12/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 114 по т. д. № 362/15 г. на ВКС, ІІ ТО;
решение № 46 по т.д.№ 572/16 г. на ВКС, І ТО, както и касаещото фигурата на особения представител решение № 198 от
18.01.2019 г. по т.д.№ 193/18 г. на ВКС, І ТО), която се възприема и от настоящия състав,
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Ето защо БОС намира, че изходящото от цесионера
уведомление, приложено към исковата молба, е достигнало до длъжника, съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.1, пр.1
от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Както се
посочи по-горе, от представения по делото Договор за паричен заем с № 33536 от 06.04.2015
г. е видно, че „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ответника М.Х., сумата от 700 лв
като паричен заем, при месечен лихвен процент – 3,34%, ГПР – 48,491%, при
условия: погасяване на 12 двуседмични вноски, дата на първо плащане –
22.09.2015 г., дата на последно плащане – 22.09.2015 г., т.е.към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, падежът на всички вноски е настъпил.
Видно от приета
по делото ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните, сумата по
договора за заем е предоставена от заемателя на ответника, който към датата на последната
погасителна вноска, задължението на ответника е било в общ размер от 1362,95
лв, от които: 627,56 лв – непогасена главница по заема, 385,49 лв – дължима
договорна лихва за периода от 04.05.2015 г. до 22.09.2015 г., 224,39 лв – лихва
за забава за периода от 05.05.2015 г. до 11.10.2018 г. и 125,51 лв – „такси за
периода от 04.05.2015 г. до 22.09.2015 г.“.
С оглед
заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно, настоящият
състав приема предявения иск за основателен и доказан до размера от общо
1237,44 лв, в която сума влизат: 627,56 лв – непогасена главница по заема,
385,49 лв – дължима договорна лихва за периода от 04.05.2015 г. до 22.09.2015
г., 224,39 лв – лихва за забава за периода от 05.05.2015 г. до 11.10.2018 г.
Съдът намира
за неоснователна исковата претенция за сумата от 125,51 лв – такси за периода
от 04.05.2015 г. до 22.09.2015 г., тъй като от представения договор за заем не
се установява страните да са се договорили заемополучателят да дължи някакви
такси.
Поради
частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен до размера от 1237,44
лв, т.е.за: 627,56 лв – непогасена главница по заема, 385,49 лв – дължима
договорна лихва за периода от 04.05.2015 г. до 22.09.2015 г. и 224,39 лв –
лихва за забава за периода от 05.05.2015 г. до 11.10.2018 г., като вместо него
следва за се постанови уважаване на предявения установителен иск за тази сума.
В останалата
част – над сумата от 1237,44 лв до предявения размер от 1362,95 лв (т.е.за
сумата от 125,51 лв – такси за периода от 04.05.2015 г. до 22.09.2015 г.),
обжалваното решение следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайните
изводи на двете инстанции.
С оглед частичното
уважаване на исковете, на въззивника следва да се присъдят съдебни разноски,
както следва: за първоинстанционното производство – 640 лв от общо направени
разноски в размер на 705 лв; за въззивното производство – 300 лв от общо
направени разноски в размер на 327,26 лв, и за заповедното производство – 70 лв
от общо направени разноски в размер на 77,26 лв.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 208 от
10.10.2019 г. по гр.д.190/2019 г. по описа на Айтоски районен съд, В ЧАСТТА, с която
са отхвърлени исковете на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД гр.София с ЕИК ********* за приемане за
установено по отношение на М.А.Х. ***, ЕГН **********, че съществува
вземане на ищеца против ответника в размер на 1237,44 лв, от които 627,56 лв –
главница, 385,49 лв – договорна лихва за периода 04.05.2015 г. – 22.09.2015 г.,
и 224,39 лв – лихва за забава за периода от 05.05.2015 г. до 11.10.2018 г.,
ведно със законната лихва от 29.10.2018 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
504/30.10.2018 г. по ч.гр.д.917/2018 г. по описа на Айтоския районен съд, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Х.
***, ЕГН **********, че съществува вземане на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД гр.София с ЕИК ********* против М.А.Х.
***, ЕГН **********, в размер на 1237,44
лв (хиляда двеста тридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки),
от които 627,56 лв – главница, 385,49 лв – договорна лихва за периода
04.05.2015 г. – 22.09.2015 г., и 224,39 лв – лихва за забава за периода от
05.05.2015 г. до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва от 29.10.2018 г. до
окончателното изплащане, което вземане произтича от Договор за
паричен заем с № 33536 от 06.04.2015 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
********* и ответника, прехвърлено с договор за цесия от „Сити Кеш“ ООД на „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
504/30.10.2018 г. по ч.гр.д.917/2018 г. по описа на Айтоския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208 от
10.10.2019 г. по гр.д.190/2019 г. по описа на Айтоски районен съд, в останалата
част, с която е отхвърлен искът на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, БУЛСТАТ
*********, против М.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес,*** за установяване съществуването на вземането над сумата от 1237,44 лв до предявения размер от 1 362.95 лв.
ОСЪЖДА М.А.Х.
***, ЕГН ********** да заплати на "ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД гр.София, ЕИК *********,
съдебни разноски, както следва: за първоинстанционното производство – 640 лв (шестстотин и четиридесет лева);
за въззивното производство – 300 лв
(триста лева), и за заповедното производство – 70 лв (седемдесет лева).
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.