О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Лом,
23.11. 2015 година
Районен съд, гр.Лом,
първи състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИНА
КАМЕНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1280/2015 година, по описа На ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
В срока за
произнасянето, съдът констатира, че неправилно по производството е даден ход по
същество.
Следва да бъде
отменено определението с което е даден ход по същество и производството се
внесе отново в открито съдебно заседание, по следните съображения.
Като необходим
другар, следва да бъде конституиран- бащата на малолетните деца, а именно П.Л. Ш. с ЕГН **********, който не е лишен от
родителски права, макар и да не упражнява същите.
Исковата молба от бабата и дядото на децата е насочена
само срещу лелята в качеството й на приемно семейство, а бащата Пламен Любенов Ш. не е бил конституиран като страна в
производството.
В случая, бащата е необходим другар по предявения иск с правно
основание чл. 128 от СК от бабата и дядото на децата, В.П. Л., П.П.Л. и Л.П.Л.,
в какъвто смисъл е ТР № 1/2013 година на ОСГТК от 09.12.2013 година, т.6.
При необходимото другарство поради естеството на спорното
правоотношение, решението на съда следва да бъде еднакво по отношение на всички
другари. Необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса. Задължителното
другарство е частен случай на необходимо другарство, при който участието на
всички другари в процеса е условие за неговата допустимост.
Предявяването на иска от или срещу всички другари,
участието на които в производството е задължително, е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимот на исковото производство.
Нарушаването на посоченото изискване означава нередовност
на исковата молба, за което съдът следи служебно и е задължен да спази
изискването на чл. 129 от ГПК.
Когато задължителния необходим другар е ответник, както в
случая, производството по отношение на нето следва да започне с връчване на
препис на исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 от ГПК, за да
може новоконституираният да реализира правото си на защита.
С оглед изложеното, съдът намира, че след конституирането
на бащата на малолетните деца, същият следва да получи препис от ИМ и
приложенията към нея и да му бъде даден срок за отговор по чл. 131 от ГПК, тъй
като същия е необходим другар и има гарантирано от закона участие в процеса.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението си от
04.11. 2015 година за даване ход по същество.
КОНСТИТУИРА като ответна страна в производството, П.Л.Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес,***.
Исковата молба от П.Б.Г. с ЕГН: **********
и Л.Ш.Г. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. В.П. ***, служебен адрес, гр.Монтана,
ж.к.”М”, бл., вх.”, ет., ап., тел. по
която е образувано гр.д. № 1280/2015 година по описа на съда, с правно
основание чл. 128, ал. 1 от СК, следва същата, ведно с приложенията да бъде
изпратена на ответника, П.Л. Ш., на който се укаже да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването на отговор или неупражняването на права съгласно разпоредбите на
чл. 131 – 133 ГПК, както и възможността да ползва правна помощ ако има необходимост
и право на това.
С оглед особените изисквания на
закона:
На основание чл. 131 ГПК препис от
исковата молба с приложенията да се
изпрати на ответника, на който съдът УКАЗВА в едномесечен срок да подаде писмен
отговор, с копие за ищеца.
Писменият отговор следва да съдържа:
1. Посочване на съда и номера на
делото;
2. Името и адреса на ответника,
както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. Становище по допустимостта и
основателността на иска;
4. Становище по обстоятелствата,
на които се основава искът;
5. Възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават;
6. Подпис на лицето, което подава
молбата.
Към отговора следва да се
представят: пълномощно ако се подава от пълномощник и препис от отговора с
приложенията за ищеца.
В отговора си на исковата молба
ответникът е ДЛЪЖЕН да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които
разполага.
УКАЗВА на ответника, че ако в
едномесечният срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не
упражни правата си:
- по чл. 211, ал. 1 ГПК - да предяви насрещен иск, ако той по рода си
е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане
прихващане с него;
- по чл. 212 ГПК - да предяви инцидентен установителен иск ,
като поиска съдът да се произнесе в
решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено
правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото; и
- по чл. 219, ал. 1 ГПК - да
привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага, той
губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА
на ответника, че ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска.
Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
(2) Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск,
прилага се чл. 232, изречение второ.
(3) Ако ищецът не е посочил и не е
представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок
отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са
направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
Постановяване на неприсъствено
решение
Чл. 239. (1) Съдът постановява
неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се
мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля
искането с определение и продължава разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Съдът УКАЗВА на страните за приложими разпоредби на ГПК за призоваването
по делата:
Задължение за уведомяване
Чл. 41. (1) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при
връчване на първото съобщение.
Препис от
настоящето определение в едно с копие от ИМ с приложенията на ответника.
Копие от определението на ищцовата
страна за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: