РЕШЕНИЕ
№837
гр. Пловдив, 05.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на тридесети януари, през две хиляди и двадесетата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2878 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Ж.Б.Т. с ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощника й адв. М.Х., против мълчалив отказ на Кмета на
Община Родопи за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление
за достъп до обществена информация № 32-01-151#30/26.07.2019 г. С допълнителна молба, както и със
становището в съдебно заседание, жалбоподателят моли, при условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че изпратено от ответника писмо с №
32-01-151#47/11.09.2019 г. съставлява
решение по смисъла на чл.40 от ЗДОИ, съставляващо изричен отказ, да счете, че
жалбата е депозирана срещу него. Както в жалбата, така и в съдебно заседание,
чрез пълномощника се излага становище относно това, че административният орган
не е спазил законоустановения срок за произнасяне по заявлението за достъп до
обществена информация, че неправилно е приложено законовото изискване за
изразяване на изрично съгласие от трети лица, тъй като не е установено
категорично чия собственост е съоръжението – септична яма и поради това не
става ясно защо е искано съгласието на етажна собственост за предоставяне на
информацията, а не на Министерството на отбраната. Сочи се също така и че
неправилно е преценено, че исканата информация не съставлява обществен интерес,
както и че административният орган при постановяване на отказа си не е посочил
конкретно по какъв начин се засягат интересите на третите лица, а така също и
че съгласието или липсата на такова от страна на третото лице, според чл.37 от
ЗДОИ, се преодолява от надделяващия обществен интерес, но в случая
административният орган не е направил дължима преценка в тази насока. Прави се
искане за присъждане на разноски в производството по представен списък.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община Родопи,
оспорва жалбата в писмен отговор по същата, по същество в съдебно заседание,
както и с писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител юрисконсулт
С.. Сочи се, че е налице изричен отказ, обективиран в писмо № 32-01-151#47/11.09.2019 г., който е постановен в съответствие на
приложимите материално-правни разпоредби. Твърди се, че информацията по т.1 от
заявлението на жалбоподателя не е обществена, че по отношение на документите,
посочени в т.2 от заявлението е приложим друг ред за достъп до информацията,
предвиден в ЗУТ, а досежно документите, поискани по т.3 и т.4 от заявлението на
жалбоподателя е предоставена възможност да се запознае с тяхното съдържание, те
са съставени в хода на започнало, но неприключило административно производство,
не съставляват самостоятелни документи, а са етап от подготовката по евентуално
издаване на краен административен акт. Развити
са подробни съображения в насока на изложеното в писмената защита, като се моли
за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от 200 лева.
Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно уведомена за
образуваното производство, не е встъпила в производството и не е взела
становище.
Съдът, на първо място, намира, че жалбата е допустима.
Същата е депозирана против годен за оспорване индивидуален административен акт,
като в случая, предвид съдържанието на документ с № 32-01-151#47/11.09.2019 г.
се касае до писмо, изпратено до жалбоподателя по повод на негово
заявление за достъп до обществена информация, което, независимо от това, че не
е наименовано решение, по съществото си съставлява
произнасяне по заявлението на жалбоподателя с отказ да се предостави поискания
със заявлението достъп до информация. Доколкото е налице изрично волеизявление
на административен орган, което е с неблагоприятен характер за жалбоподателя,
който е инициирал производството пред органа, то жалбоподателят има правен
интерес да обжалва акта, който, видно от самото му съдържание, независимо, че
не е наименован решение, не е само с уведомителен
характер, а на практика съдържа отговор на административния орган по същество
по заявлението на жалбоподателя до него. В насока допустимост на жалбата срещу
такъв акт е налице и трайна и непротиворечива практика на ВАС, обективирана
напр. в Решение № 1050/2008 г. Решение № 13558/2009 г., Решение № 6713/2012 г.,
Решение № 4316/2016 г., Решение № 9806/2017 г. и др. Действително, непроизнасянето
в законоустановен срок, когато органът е задължен да
се произнесе с изричен акт, съставлява мълчалив отказ, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. В случая, обаче, доколкото жалбата е депозирана в
съда след изготвяне на писмото с № 32-01-151#47/11.09.2019 г. и жалбоподателят, видно от
съдържанието на жалбата му, се позовава на това писмо, сиреч то е достигнало до
знанието му и му е известно, като в уточнителната
молба и изрично сочи, че в условията на евентуалност обжалва изричния отказ, то
независимо от това дали въпросният изричен отказ е издаден в срока, предвиден в
чл.28 от ЗДОИ, или не, за жалбоподателя е отпаднал правния интерес да обжалва
мълчалив отказ и жалбата следва да се разгледа като такава срещу направения
по-късно изричен отказ, обективиран в посоченото писмо. /В този см. Определение
1072/20 г. по адм. дело № 1182/19 г. на ВАС/.
Оспорването е в
срок, доколкото е направено при условията на чл.140, ал.1 от АПК, понеже в
административния акт не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде
обжалван. Освен това, видно е, че обжалваният акт е издаден на 11.09.2019 г., а
жалбата е депозирана в съда на 17.09.2019 г. , поради което е и без значение
кога е връчен на жалбоподателя.
По същество, жалбата на Ж.Т. се явява неоснователна.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намери следното от фактическа страна:
По сигнал, постъпил на „зелен телефон“ за нарушение на
екологичното законодателство на 07.11.2018 г. от името на Тодор Токов, за
преливаща септична яма на кръстовището на ул.“Еделвайс“ и ул.“Възраждане“ в с. Белащица,
общ. Родопи, препратен от РИОСВ до Община Родопи, в Общината била образувана
преписка с № 32-01-151/08.11.2018 г., с който номер бил входиран
препратения сигнал. В тази връзка и по повод извършена проверка на място в
местността „Бялата пръст“ в землището на с. Белащица, за която се отнасял
сигналът, от експерти в отдел „Екология“ при Община Родопи било изготвено писмо
от Заместник кмет при Община Родопи до главния архитект на общината с оглед
преценка издаването на заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ. Жалбоподателя Т., която
имала недвижим имот в посочената местност в землището на селото, била приета
като представител на живущите в местността, поради което и била уведомявана за
предприетите действия по преписката, свързана именно със сигнала за замърсяване
от септичната яма. С писмо с изх. №№ 32-01-151#5/25.01.2019 г., адресирано до Председателя на
управителния съвет на етажната собственост на жилищен блок на ул.“Възраждане“
11, чиито обитатели на практика ползвали съоръжението – септична яма, копие от
което писмо било изпратено и до жалбоподателя Т., било поискано представяне по
преписката на документи относно законността на изграденото съоръжение към
блока. С писмо с вх. № 32-01-151#6/22.02.2019 г.
от страна на Етажната собственост на блок № 1 по повод на сигнала, както и на
други по-рано подавани жалби и сигнали, били депозирани копия от документи,
касаещи изграждането на прилежащото към блока пречиствателно съоръжение и
съставляващи протоколи от приемателна комисия, скица, заповед на Окръжен
народен съвет Пловдив за назначаване на комисия, протокол на комисия за
определяне площадка за пречиствателна станция
на обратните води на жилищните блокове на МНО, отреждане на терен за
съоръжението, съгласуване с главен държавен санитарен инспектор и с ТСУ. С писмо с № 32-01-151#7/28.02.2019 г. в качеството й на представител на
живущите в местността „Бялата пръст“ в землището на с.Белащица, жалбоподателя Т.
била уведомена изрично за постъпилите като представени от етажната собственост,
ползваща септичната яма, документи. Депозирана междувременно от Т. ***, с копия
до Директора на РИОСВ, както и Кмета на с. Белащица, а така също и такава до
Президента с копие до Омбудсмана, Областния управител на Пловдив, Главен
прокурор и министри, кметовете на Белащица и на Община Родопи и др. адресати,
съдържащи оплаквания от непрестанно замърсяване от въпросното съоръжeние септична
яма, както и липсата на предприети конкретни мерки по отстраняване на
проблема, бездействие на компетентните
общински и държавни органи, включително и поради неиздаване на заповед по
чл.195, ал.5 от ЗУТ за пречиствателното съоръжение, били приложени към същата
преписка. Жалбоподателят Т. била уведомявана неколкократно относно установеното
по преписката, включително и извършените огледи на място от комисии от експерти
и съставените във връзка с това констативни протоколи за състоянието на съоръжението
и дадените предложения за издаване от кмета на Община Родопи на заповед по
чл.195, ал.5 от ЗУТ за ремонтиране на септичната яма. На жалбоподателя била
предоставена и възможност за запознаване с двата изготвени в хода на
производството констативни протоколи, от която същата се възползвала, видно от
съдържанието на жалбата й до Президента, като й било изрично отказано с писмо
№32-01-151#22/03.07.2019 г. да получи копия от тях, тъй като не е
заинтересована страна в производството по чл.195, ал.5 от ЗУТ, а такива са
административния орган в лицето на Община Родопи и адресатите на акта обитатели
на Блок № 1 в Белащица, към който принадлежало съоръжението септична яма.
Със заявление за предоставяне на достъп до обществена
информация, адресирано до Кмета на Община Родопи, с предоставен номер по същата
преписка вх.№ 32-01-151#30/26.07.2019
г. Т. поискала да й бъдат предоставени в копие на хартиен носител 1.Цялата
документация по въвеждане в експлоатация на пречиствателно съоръжение на
блоковете на МНО в с .Белащица от т.1 до т.8, подробно описани в писмо на Кмета
изх. № 32-01-151#7/28.02.2019 г.; 2.Копие от
документация по издаване на Разрешение за строеж №191/101.06.2010 и разрешение
за ползване № ДК-07-ЮЦР-252/19.07.2011 г.; 3. Констативен протокол от
17.05.2019 г. на Община Родопи, свързан с проверка състоянието на пречиствателното
съоръжение на блоковете на МНО в с. Белащица; 4. Констативен протокол от
07.06.2019 г. на Община Родопи, свързан с проверка състоянието на
пречиствателното съоръжение на блоковете на МНО в с. Белащица. По заявлението
на жалбоподателя с писмо с изх. № 32-01-151#35/6.08.2019 г. от председателя на управителния съвет
на етажната собственост на жилищен блок 1 в с. Белащица било поискано в
качеството на трето заинтересовано лице да изрази писмено съгласие, или
несъгласие за предоставяне на информацията, свързана с исканите копия на
документи по заявлението на жалбоподателя. Със заявление от управителя на етажната собственост с вх. №
32-01-151#41/28.08.2019 г. по повод на
искането било заявено несъгласие за предоставяне документите на Т. и на други
лица. С обжалваното писмо изх. № 32-01-151#47/11.09.2019 г. Кметът на Община Родопи отказал
достъп до исканата със заявление от жалбоподателя информация, като посочил, че
тя е предмет на административно производство по чл.195, ал.5 от ЗУТ, в което тя
няма качество на заинтересована страна, че предоставилият документите не е дал
съгласие да се предоставят същите на трети лица, че исканите документи са по
конкретен казус, касаят частни интереси и не са свързани с обществения живот и
дейността на общината, а се отнасят до извършеното по конкретно административно
производство, поради което и редът по ЗДОИ за получаване на информацията е
неприложим.
От правна страна, съдът намира следното: Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, доколкото кметът на Община Родопи, до когото е
било отправено заявлението за достъп до обществена информация, безспорно се
явява задължен субект по чл.3, ал.1 от
ЗДОИ, когато става дума за искане достъп до такава по характер информация. Актът
е постановен в нарушение на изискванията за форма, предвидени в чл.38 от ЗДОИ, но
неспазването на изискуемата форма, включително и непосочването на реда за
обжалване на постановения акт в случая не могат да се определят като съществено
нарушение, защото макар оспореният акт да не носи наименованието решение, да не
е посочена конкретната дата на приемането му и редът за неговото обжалване, то
същият съдържа правни и фактически съображения за отказа и волята на
компетентния да го издаде административен орган е сравнително ясно изразена. Основният
мотив за отказ от предоставяне на информация по реда на ЗДОИ според съдържането
на оспорения акт следва да се съотнесе към
разпоредбата на чл.8, т.1 от ЗДОИ, съгласно който разпоредбите на закона не се
прилагат за информация, която се представя във връзка с административното
обслужване на гражданите и юридическите лица, доколкото се сочи, че
информацията е събрана в хода на административно производство по ЗУТ. В случая
според съда, макар да не е налице изрично позоваване на посочената разпоредба
от ЗДОИ, издателят на оспорения акт правилно е преценил, че същата изключва
приложението на закона. Действителният смисъл на посочената разпоредба на ЗДОИ
е да изключи от приложното поле на закона административното обслужване на
граждани и юридически лица, което те желаят да получат по повод съдействие на
администрацията във връзка с извършване на действия и получаване на информация
по конкретно административно производство, по което тези лица са участници. Според
легалните дефиниции на Закона за администрацията, административно обслужване е
всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на
администрацията, а административна услуга е извършването на административни
действия, които представляват законен интерес за физически или юридически лица.
В конкретния
случай се установява, че жалбоподателят Т., в качеството й на подател на жалби
с характер на сигнали до различни административни органи по повод на
дългогодишния проблем със септичната яма в близост до имота й в с. Белащица и
на представител на живущите в района, също податели на жалби и сигнали,
практически е била уведомявана за хода на започналото в тази връзка
производство по чл.195 от ЗУТ, което е видно от материалите по преписката с №
32-01-151. Това административно производство по осъществяване на административен
контрол се осъществява от общата администрация служебно. То може да започне и
въз основа на подадена жалба или сигнал, но не е обвързано от тях и
административният орган не е длъжен да издаде индивидуален административен акт
по чл.195, ал.4, ал.5 или ал. 6 от ЗУТ. Производството по чл.195 от ЗУТ се развива
само между административния орган и собственика на строежа, по отношение на който
следва да се извършват действия по възстановяване, ремонтиране, заздравяване и
пр. Подателят на сигнал, въз основа на който е започнало това производство не е
адресат на постановените в него актове, в каквато насока е и трайната съдебна
практика на ВАС и не е заинтересована страна в това административно
производство. В случая, конкретно констативните протоколи, до които се иска
достъп със заявлението от страна на жалбоподателя /по т.3 и 4 от същото/ са
именно такива актове, които са издадени в хода на неприключило административно
производство и във връзка с издаването на крайния акт по същото. Останалите
искани документи са събрани в хода на административното производство с оглед
преценка по същество на административния орган по въпроси, относими
към крайния му акт. Когато заявителят иска информация във връзка с хода или резултатите
от едно административно производство, инициирано от него, включително и под
формата на копия от документи по същото, то защитата му не е по реда на ЗДОИ,
предвид наличието на разпоредбата на чл.8, т.1 от ЗДОИ. Този, който е подал
сигнал, има право да се запознае с хода на административната преписка и нейното
съдържание, както и с крайното решение, което не може да обжалва /съгл. чл.122
от АПК/, именно защото е подател на сигнал и поради това следва да бъде
уведомен за движението на производството и постановените по него актове, не
понеже е страна по него, а с оглед изпълнение на задължението на административния
орган по чл.114 от АПК да извърши проверка и изясни случая по подадения сигнал
или жалба и да вземе решение /в този смисъл е Решение № 16155/19 г. по адм.
дело № 5325/2018г. на ВАС/. Ето защо и в случая, исканата със заявлението
информация може и следва да бъде търсена и получена по реда на
административното обслужване на гражданите, защото обществена информация по
смисъла на ЗДОИ е информация, свързана с обществения живот и даваща възможност
на гражданите да си създадат впечатление за дейността на задължените субекти, а
не информация, свързана пряко с упражняване правото на заявителя да узнае
движението по преписката и постановените по нея актове, какъвто личен интерес
заявителят има.
В случая,
информацията, която е поискана от административния орган не може да се определи
и като обществена, доколкото не е относима към
обществения живот в страната, а се касае конкретно до документи, събрани и
съставени в хода на едно специално административно производство и поради това
има частен характер. Както се каза вече, с оглед на това, че Т. е уведомявана
за хода на производството в качеството й на инициирало производството лице, тя
има и практическа възможност по този начин да си състави мнение относно
работата на общинската администрация по конкретния проблемен въпрос, но не и по
реда на ЗДОИ. Поради това и според съда, без основание са възраженията относно
несъобразяване от страна на административния орган на точния смисъл на чл.37,
ал.1, т.2 от ЗДОИ, доколкото същият изобщо не е следвало да осъществява такава
преценка, както и да прилага разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗДОИ по отношение
на исканата в отправеното от Т. заявление информация.
Макар и на практика в обжалваното решение административният
орган да се е позовал и на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ и да са
налице данни да е провел процедурата по чл.31, ал.2 от ЗДОИ, сиреч приложил е
закона и то по отношение на всички точки от подаденото до него заявление, а
същевременно е постановил отказ с основание чл.8, т.1 от ЗДОИ, като е посочил неприложимост
на реда на закона в конкретния случай, което е вътрешно противоречие в мотивите
към обжалвания акт, все пак крайното решение за отказ от предоставяне на
информация по реда на закона е било правилно като извод.
Поради това и съдът намира, че жалбата ще следва да се
отхвърли като неоснователна. С оглед този изход на спора ще следва да се уважи
искането на ответната страна и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.143, ал.3, вр. с чл.144
от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, същото
ще следва да се определи в размер на 100 лева.
Водим от изложените мотиви и при съобразяване на
чл.172, ал.2 и от АПК и чл.40, ал.3 от ЗДОИ
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ж.Б.Т. с ЕГН **********, депозирана чрез
пълномощника й адв. М.Х., против отказ на Кмета на Община Родопи за
предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация №
32-01-151#30/26.07.2019 г., обективиран в
писмо № 32-01-151#47/11.09.2019 г.
ОСЪЖДА Ж.Б.Т. с ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати
в полза на Община Родопи – Област Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: