№ 1532
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20251110200239 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "В.“ ООД, ЕИК: ************, против Електронен фиш №
**********, с който на дружеството е било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от
Закона за движение по пътищата. (ЗДвП)
С жалбата се развиват доводи, че при издаването на ЕФ са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че ЕФ е
издаден след изтичане на давностните срокове. Твърди, че към дата на твърдяно нарушение,
този пътен участък километър 50+427 не е бил изграден. Излагат се алтернативни доводи за
приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли за присъждане на направени по делото
разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно призована , не изпраща процесуален представител.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваният електронен фиш, като приема за установено от
фактическа страна следното:
"В.“ ЕООД, притежава пътно превозно товарен автомобил Мерцедес 815 Д, с рег.№
*********, с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО О, без ремарке. На 01.09.2021 г. в 08:28 ч. автомобилът се движел на
територията на Столична община по път А - 6 км. 50+427, с посока намаляващ километър,
1
включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство не
била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй
като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението било установено /заснето/ с техническо устройство № 10182,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата, намиращо се на път А 6 км. 50 + 427.
Срещу дружеството - жалбоподател, като ползвател на ППС, бил издаден процесният
електронен фиш за извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка беше установена чрез писмени доказателства, приобщени по
законния ред по чл. 283 НПК, както и приложения снимков материал, представляващ
веществени доказателства по делото.
От извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а,
ал.3 от ЗДвП за установяване на нарушения по чл.179, ал.3 - 3в от закона се установява, че в
процесното време и място заснетото МПС се е движело по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа и не е била заплатена пътна такса. Видно от справката за собственост
е, че въпросният товарен автомобил е бил ползван от "В.“ ЕООД. Номерът на заснетия
автомобил се установява от снимковия материал, представляващ веществените
доказателства по делото.
Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДП, във вр. с чл. 179, ал. 3б
от ЗДП. В диспозитивната част на фиша нарушението вмемено на "В.“ ЕООД е
квалифицирано по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДП като административно-наказателната
отговорност на дружеството е ангажирана в качеството на собственик на процесното ППС.
Съгласно съставът на чл. 102, ал. 2 от ЗДП: "Собственикът на пътно превозно средство е
длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. Санкционната норма, регламентираща административното наказание –тази на чл.
179, ал. 3б от ЗДП предвижда, че "собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се
наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с "имуществена санкция" в
размер 2500 лева. Диспозицията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛ-такса) за ППС по чл.
10б, ал. 3 от ЗП, която дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси
се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като
таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и
от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
2
От обективна страна в процесния ЕФ липсва яснота относно обективни елементи от състава
на нарушението, доколкото за движението по посочения участък- път А-6 км 50+427, с
посока намаляващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и между кои точки
от посочения участък не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Наред с това в ЕФ е прието, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП и същевременно в обстоятелствената част е изложено, че дружеството
жалбоподател за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ – декларация за
преминаване. При тези фактически рамки на адм. обвинение не е ясно какво е изминатото
разстояние от ППС, какви са техническите характеристики на пътя във въпросния участък,
както и дали е признато правото на по-ниска такса при установената екологична категория
ЕВРО 0 на ППС- товарен автомобил Мерцедес 815 Д, с рег.№ *********. С липсата на
конкретно и ясно отразяване на всички елементи от състава на нарушението и на
обстоятелствата, относими към извършването, АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение. Наличната неяснота на административното обвинение възпрепятства
възможността за установяване извършването на нарушението от жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, допустима е и разгледана по същество е
основателна. Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 58д и следващите
от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение
на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. Въз
основа на извършената служебна проверка съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, което води до отмяна на електронния фиш.
Налагането на санкция за административно нарушение чрез издаване на ЕФ представлява
отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното
производство чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
и наказателно постановление /НП/ и винаги изрично се предвижда за кои нарушения се
прилага този диференциран подход.
Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че за
нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
3
При внимателен прочит на разпоредбата е видно, че законодателят е предвидил
възможността да се издава ЕФ за нарушения по чл.179, ал. 3 ЗДвП, а не както в процесния
случай за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. За този тип нарушения, процедурата е
регламентирана в чл. 189е, ал.1 и следващите от ЗДвП и предвижда съставянето на АУАН и
издаване на НП. В тази връзка съдът намира, че в този случай административнона
казателното производство е трябвало да започне със съставянето на АУАН и след това с
издаване на НП, а не както е извършено в процесния случай само с издаването на ЕФ.
Само за пълнота на изследването трябва да се посочи, че разпоредбата на чл. 179, ал.3 ЗДвП
предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, докато с
нормата на чл.179, ал.3б ЗДвП се санкционира собственик на ППС от категорията по чл.
10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗП. В
тази връзка както субектите, така и предвидените административни наказания, са различни.
Следва да се отбележи, че с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон
за изменение и допълнение на ЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) към текста на чл. 10б от ЗП са
добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал. 7 има
следната редакция: "В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в
рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото
е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя
възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни,
считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство“. Налице е
действаща по-благоприятна правна норма, която изключва ангажирането на
административно-наказателната отговорност на дружеството.
Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо АУАН
и респективно НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение.
Нарушен е императивният ред на закона за ангажиране на административно наказателна
отговорност, в резултат от което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител да
направи своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в рамките на
утвърдената от закона процедура.
Последното, т.е нарушаването на правото на защита на санкционираното лице се приема за
съществен процесуален порок, който не може да бъде преодолян в хода на съдебното
производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално
основание.
Относно приложение на чл.28 ЗАНН, съдът намира, че такова не е следвало да намери
приложение. В чл. 189з ЗДвП е регламентирано, че за нарушения на закона за движения по
пътищата не може да намери приложение чл. 28 ЗАНН.
4
Във връзка с гореизложеното след извършен преглед на електронния фиш съдът намира, че
същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявената претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение, в полза на жалбоподателя като намира същата за
основателна.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК регламентира
присъждането на разноски, като чл. 144 от АПК указва за неуредените в този дял въпроси,
че се прилага ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. С оглед изхода на правния спор претенцията на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски за две
съдебни инстанции / приложени доказателства за плащане/ се явява основателна и следва да
бъде уважена. Възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на АНО
следва да се остави без уважение, тъй като не е налице нарушение легитимните цели на
тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане
злоупотреба с права и съобразяване на обстоятелствата: проведени съдебни заседания и
съобразно фактическата и правна сложност по делото, както и отчитайки необходимата
правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната
на адвокатска защита, счита, че в конкретния случай присъждане на разноски в размер на
1060 лева е съответно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, с който на дружеството е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено
нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата. (ЗДвП)
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" при МРРБ ДА ЗАПЛАТИ на "В.“ ООД, ЕИК:
************, сумата от 1060 (хиляда и шестдесет ) лева, представляваща заплатено от
дружеството адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в две
съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5