№ 781
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110171990 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № ..../15.12.2021 г., предявена от Л. Б. Ю., с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № 4а, ет.4, адв. Н. А., против П Р Б гр.
София, бул.„..“№2.
Ищецът претендира обезщетение за причинени й неимуществени вреди от
незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, за което образуваните
наказателни производства по ДП № 137/2011 г. на ГДНП-МВР, пр. пр. № ../2011 г. на СРП,
НСН 46/2016 на СРП са били прекратени, поради това, че деянието не е извършено. Ищецът
твърди, че 9,5 години била в непрекъснати притеснения от викането й на разпити,
обявяването й за издирване, правени й проверки на банкова и данъчна. Живеела в постоянен
страх за изхода на наказателните дела. Търпяла влошени отношения с баща си. Отказала по-
скъпо платена работа в Атина и поела работен ангажимент, който да й позволява да е на
разположение в България, страхувала се да създаде семейство и да има деца под угрозата да
бъде пратена в затвора. Установени били здравословни проблеми и операции, започнала да
посещава психолог и психиатър с цел овладяване на притеснението й. Моли Съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000
лв., представляваща претърпените от нея неимуществени вреди, сумата 4560 лева –
представляваща платеното за наказателното производство възнаграждение за адвокатска
защита и сумата 199,47 лева- имуществени вреди за разходи за самолетен билет Кьолн -
София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2021 г. до
окончателното й изплащане.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П Р Б е депозирал отговор на исковата молба, като я
оспорва и счита исковите претенции за недоказани. Оспорва се наличието на твърдените от
ищеца неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото обвинение. Възразява се и за прекомерност на претендираното обезщетение.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се
установи, че ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от действията на органите на Прокуратурата от незаконно
повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което същият е
оправдан с влязла в сила присъда или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние
не е престъпление.
От събраните по делото доказателства се установи фактът относно повдигнатото обвинение
срещу ищеца в досъдебното производство, както и постановяване на постановление за
прекратяване на наказателното производство от 17.12.2018 г., потвърдено с определение от
20.01.2021 г. по ЧНД № 11461/2020 г. по описа на СРС, НО, 18- ти състав, влязло в сила на
16.02.2021 г. Предвид изложеното съдът приема, че са установени по несъмнен начин
първите две материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената
отговорност на П Р Б.
От показанията на разпитания свидетел И В се установи, че в резултат от воденото
наказателно производство ищецът е преживяла ужасно притеснение, тъй като била
задържана с белезници при нотариус, при когото изповядвала сделка, поискала пари, за да
плати определената й гаранция от баща си, в резултат на което имало семейни скандали,
както с него така й с брат й, който се явявал като свидетел по делата. Имала проблеми с
приятеля си и идеята, че може да влезе в затвора, й пречела да създаде деца, поела по- ниско
платена работа, за да е на разположение, ако се наложи да й предявяват документи или да
представя такива.
От заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза се установяват и
твърденията на ищеца за влошеното й здравословно състояние. Вещото лице посочва, че
стресът, какъвто съществува при наказателните производства, е изиграл несъмнена роля за
развитието на възбудимо черво и киста на яйчника.
Обезщетението за неимуществените вреди, причинени в следствие на незаконосъобразните
действия на правозащитните органи съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД
се определя от съда по справедливост. При определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелството, че ищецът е била
обвинен за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, продължителността на
периода, през който обвинението е било поддържано – приблизително една година / от
2
05.02.2014 г. - датата, на постановлението за привличане до 16.02.2021 г. датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца/.
Съдът съобрази още степента и интензитета на конкретно преживяните психични страдания
и продължителността им. В случая ищецът е изпитвала обичайните негативни
преживявания в резултат от незаконно започналото срещу нея наказателно преследване.
Преценката на всички изложени обстоятелства налага извода, че сумата от 10000 лв. би
обезщетила ищеца за причинените й морални вреди. Това прави предявеният иск
основателен до посочения размер.
Съгласно, обезщетението обхваща и имуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Установява се от представените по делото договор от 17.04.2014 г. и
договор от 07.02.2018 г., че ищецът е заплатила възнаграждение на адвокат в размер на 960
лв. за защита по пр. пр. № ../2011 г. на СРП(ДП № 137/2011 г. на ГДНП) и 3600 лева за
защита по НОХД № 1163/2017 г. на СРС, 112 състав, които разходи са в пряка причинна
връзка с незаконното обвинение. В НПК не е предвиден ред за присъждане на тези разноски,
поради което отговорността за тях следва да се реализира по реда на ЗОДОВ. Възражението
за прекомерност на размера на възнаграждението е недопустимо да се разглежда в
настоящия процес, тъй като, както беше посочено, се касае за реализиране на отговорност за
вреди, а не за разноски по реда на чл. 78 ГПК.
Основателна е и претенцията за заплащане на сумата от 199,47 лева (равностойността на
101,99 евро)– цена на самолетен билет за 28.08.2015 г. От показанията на разпитания по
делото свидетел се установи, че през 2014 г.- 2015 г., ищецът не живеела в България, тъй
като работела по кораби, поради доброто владеене на езици, и е трябвало да пътува до
България заради делото.
Правото на обезщетение по възниква от момента на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, от който момент и същото става изискуемо,
поради което и законна лихва върху обезщетенията следва да се присъди, считано от
16.02.2021 г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Относно разноските: Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски и
е представил доказателства за извършени такива - 10 лв. – платена държавна такса, която на
основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, следва да му се присъди.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр.
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца –
адв.Н. А., сумата от 1566,80 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 състав,
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА П Р Б гр. София, бул.„..“№2 да заплати на Л. Б. Ю., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № 4а, ет.4, адв. Н. А.,
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 10000 лева (десет хиляди лева), главница,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, вследствие образувано и водено
срещу ищеца наказателно производство за извършено престъпление по чл. 211, пр.1, вр.
чл.209, ал. 2, вр. чл.26, ал.1 от НК, прекратено с постановление от 17.12.2018 г. постановено
по пр. пр № НС 46/2016 г. по описа на СРП, влязло в сила на 16.02.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.02.2021 г. до окончателното плащане,
- сумата от 4560 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществените вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от
16.02.2021 г. до окончателното плащане,
- сумата от 199,47 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществените вреди,
представляващи разходи за самолетен билет, ведно със законната лихва, считано от
16.02.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата
от 10 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, за заплащане на разликата над 10000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА П Р Б гр. София, бул.„..“№2 да заплати на адвокат Н. Г. А., с адрес: гр. София, ул.
„..“ № 4а, ет.4, на основание чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата
от 1566,80 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4