ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№__________
гр. Варна, 6 февруари 2023г.
Варненският
административен съд – І-ви тричленен състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова ч.к.а.д № 225 по
описа
за 2023год. за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.229 и сл. от АПК, вр. чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 86825/14.12.2022г.
(вх. док. № 416/11.01.2023г. на
Адм.съд-Варна) от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна,
чрез гл.юрк.Надежда Недева, против Определение № 1749/09.12.2022г. на ВРС,
ХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3628/2022г., с което ТД на НАП-Варна е
осъдена да заплати на Г.Т.Й. разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
450,00лв.
В частната жалба се твърди, че
обжалваното определение е постановено в противоречие със закона., т.к.
възражение за прекомерност на разноските - поради липса на фактическа и правна
сложност на спора – е
направено в открито съдебно заседание от процесуалния представител на директора
на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна. Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е изменена след извършване на разхода и след
провеждане на откритото съдебно заседание. Отделно, в случая процесуалното
представителство се свежда единствено до представяне на писмено становище по
делото, без участие на адвоката в открито съдебно заседание, поради което и
определяне на възнаграждение в размер над минимално установения в случая – 300,00лв. (към момента на съдебно заседание и
датата, на която разходът е сторен), е незаконосъобразно. Моли Определение №
1749/09.12.2022г. на ВРС по НАХД № 3628/2022г. да бъде отменено и да се
определи размера на дължимите разноски по делото в минималния размер. В случай
че частната жалба не бъде уважена и ответната страна направи искане за
присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност, поради липса на
фактическа и правна сложност на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по частната жалба – Г.Т.Й., чрез адв.Т.И., оспорва частната жаба по
съображения, изложени в писмено становище
вх.№ 89825/29.12.2022г. Независимо че не е присъствала в открито съдебно
заседание – поради отпуск по болест, в
качеството си на процесуален представител е изпълнила задължението си да представлява
и защитава страната – изложила
аргументи по съществото на спора в писмено становище - като е постигнато
позитивно за клиента ѝ решение, което предполага и възстановяване на
направените от него разноски в пълният им размер. Моли обжалваното определение
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Частната жалба е постъпила от
надлежна страна, в срока по чл.230 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Г.Т.Й.
против НП № 13-43172/18.03.2013г. на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД
на
НАП-Варна, с което за нарушение на чл.92, ал.2, вр. ал.1 ЗКПО и на основание
чл.264, ал.1 ЗКПО, ѝ е наложена глоба, в размер на 200,00лв.
В производството пред ВРС
жалбоподателката е представлявана от адв.Т.И. ***. По делото е проведено едно
открито съдебно заседание – на
31.10.2022г., в което адв.И. не се е явила. С вх.№ 74502/31.10.2022г. е
представила писмено становище, докладвано в с.з., с което е заявила, че поради
отпуск по болест не може да присъства и излага становище по спора в писмен вид.
В същото становище е направено искане за присъждане на разноски, като е
представен договор за правна помощ от 08.10.2022г. /л.15 от делото/ за
заплатено в брой, при подписване на договора, адвокатско възнаграждение в
размер на 450,00лв.
В проведеното на 31.10.2022г.
открито с.з., ответната страна – директора
на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, е представлявана от юрк.Надежда
Недева. В пледоария по същество, същата е направила възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, поради това че делото не е с
фактическа и правна сложност, поради което, в случай че жалбата бъде уважена,
възнаграждението да се редуцира до предвидения минимум.
С Решение № 1448/04.11.2022г. по
НАХД № 3628/2022г., ВРС, ХХVІІІ-ми състав, е отменил НП № 13-43172/18.03.2013г.
на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна. В мотивите е прието,
че не е направено искане за присъждане на разноски.
С вх.№ 82354/28.11.2022г., на
основание чл.248, ал.1 ГПК, адв.Т.И., е подала молба за изменение на решението
в частта за разноските, т.к. искане за присъждането им се съдържа в
депозираното на 31.10.2022г. писмено становище.
С Определение № 1749/09.12.2022г. по
НАХД № 3628/2022г., на основание чл.306, ал.1 т.4 НПК, ВРС е приел искането за
основателно. Прието е, че съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН предвид изхода на спора, ТД
на НАП-Варна дължи на Г.Й. направените разноски за адвокатско възнаграждение,
които видно от договора за правна помощ и съдействие, възлизат на 450,00лв. и
са платени. Прието е, че липсва направено възражение за прекомерност, поради
което ТД на НАП-Варна е осъдена да заплати на Г.Т.Й., адвокатско
възнаграждение, в размер на 450,00лв.
Така постановеното определение е неправилно.
На първо място следва да се посочи,
че неправилно ВРС е разгледал молбата с вх.№ 82354/28.11.2022г. по реда на
чл.306, ал.1, т.4 НПК. По арг. от разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, препращаща
към реда за присъждане на разноски по АПК, исканията за изменение или допълване
в частта за разноските на решенията на районните съдилища, постановени в
производства по ЗАНН, се разглеждат по реда на чл.248 ГПК.
Видно от мотивите в обжалваното
определение, ВРС не е извършил преценка за допустимост на искането в контекста
на приложимата разпоредба на чл.248, ал.1 ГПК – искането да е направено в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му.
В
случая решението, чието допълване е поискано, е постановено на 04.11.2022г.
Съобщено е на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна и на
жалбоподателката Г.Т.Й., съответно на 10.11.2022г. и на 14.11.2022г., като
искането на Й. за допълването му в частта за разноските е направено на
28.11.2022г. – т.е. в срока за обжалване по
чл.211, ал.1 АПК, вр.чл.63в ЗАНН, поради което ВРС се е произнесъл по допустимо
искане.
Не спазено и изискването на чл.248,
ал.2 ГПК – искането за изменение или
допълване да се съобщи на насрещната страна, с указание за представяне на
отговор в едноседмичен срок. Този пропуск, с оглед предвидената възможност за
обжалване на определението, не е съществен, не е самостоятелно основание за
отмяна и не препятства провеждането на касационен контрол.
Настоящият тричленен състав на
Административен съд - Варна, намира преценката на ВРС за размера на подлежащите
на присъждане разноски, за неправилна.
Съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според
ал.2 от с.р., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване
на договора за правна помощ 08.10.2022г. – ДВ, бр.68 от 2020г., минималният размер на
адвокатското възнаграждение при интерес до 1000,00лв. (какъвто е случаят, т.к.
глобата по процесното НП е 200,00лв.), е 300,00лв.
Неправилно ВРС е приел, че по реда
на чл.63д, ал.2 ЗАНН ответната страна не е направила възражение за
прекомерност, т.к. видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание
на 31.10.2022г. такова изявление на юрк. Недева – че възразява срещу размера на адвокатското
възнаграждение, т.к. не кореспондира с фактическата и правна сложност по делото
– е направено и надлежно отразено.
Вярно е, че защитата може да бъде
осъществена и чрез представяне на писмено становище - както е в случая, и това
обстоятелство не може да се тълкува като липса на извършени процесуални
действия по защита, или като несъществено процесуално действие, но действително
фактическата и правна сложност на случая не обосновава извършването на разноски
над предвидения минимум. Касае се за спор за изтекла абсолютна погасителна
давност – по който въпрос е
постановено Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ОСС на НК на ВКС и
ОСС от ІІ колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014г.
По изложените съображения
обжалваното определение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с
което в полза на Г.Й. се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, в
предвидения минимален размер по чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1
за минималните адвокатски възнаграждения, ДВ, бр.68 от 2020г., а именно
300,00лв.
Водим от горното и на
основание 235, ал.1 АПК, вр.чл.248, ал.3 ГПК, вр.чл.144 АПК, Варненският
административен съд, І-ви тричленен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение
№ 1749/09.12.2022г. на ВРС, ХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3628/2022г.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА
Териториална
дирекция на НАП-Варна да заплати на Г.Т.Й., ЕГН: **********, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване!
Председател:
Членове: 1.
2.