Р E Ш Е Н И Е
№ 823
гр.Плевен, 22.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 923 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 142 от 10.09.2020 г., постановено по НАХД
№ 130 по описа за 2020 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно
постановление № 20-0285-000348 от 01.06.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Плевен, РУ Кнежа, с което на М.М.Ч. ***, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца.
Срещу решението е подадена касационна жалба от М.М.Ч.,
чрез адвокат Д.Г. от ПлАК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен
и неправилен. Посочва се, че служителите на МВР са направили справка по peг. номер на автомобила и установили собственика, като не са
направили никакво усилие, за да установят извършителя на административното
нарушение, при положение, че при подаването на сигнала не са видели кой
управлява МПС-то, тъй като е било вече тъмно. Посочва се разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП според която собственикът или този на когото е предоставено МПС-то
отговаря за извършеното от него нарушение, като собственикът на МПС-то се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил МПС-то. Твърди се, че в случая собственикът на МПС-то го е
паркирал пред домът си и си е легнал, но в домът му е имало увеселение, на
което са присъствали много младежи, като се счита, че в производството не е изяснено
кой е ползвал МПС-то на въпросната дата и час, докато собственикът М.Ч. е спял.
Счита се, че след като длъжностните лица не са направили никакво усилие за
установяване на извършителя, а само са направили предположение кой може да е
управлявал МПС-то, то следва, че така съставения АУАН е незаконосъобразен, тъй
като няма установен извършител. Посочва се, че в случай не става въпрос за
електронен фиш, където нарушението се заснема без да има контакт между
длъжностните лица - контролиращи движението по пътищата и движещите се МПС-та и
респективно техните водачи. Сочи се, че в настоящия случай нарушението не е
заснето с техническо средство, а само е възприето, като такова от служителите
на МВР, които по техни данни са подали сигнал МПС-то да спре, но като не е
спряло същите не са предприели действия по установяване на извършителя на
нарушението. Счита се, че не може да бъде налагано административно наказание
само по предположения направени от наказващия орган, а не на факти установени
по безспорен начин от длъжностните лица. В
заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът М.М.Ч. не се явява и не
се представлява.
В съдебно заседание ответникът – РУ – Кнежа не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Ч. за това, че на 15.05.2020г. в
23:34часа в с.Бреница по ул.“Г.Димитров“, в посока изхода за с.Лазарово, като
водач на л.а. ***** с рег.№***** при подаден сигнал със стоп палка да спре, не
се подчинява, ускорява и продължава движението си по ул.“Кочо Чистеменски“,
след което автомобилът е изоставен на кръстовището на ул.“Г.С.Раковски“ и
ул.“Ст. Кратунски“; АУАН е съставен на основание ДЗ №285Р-2757. Нарушението е
квалифицирано по чл.103 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районния
съд е приел, че безспорно по делото е установено, че собственик на автомобила е
М.Ч.. Приел е, че съобразно нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното от него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Счел е, че след като
собственикът не е посочил на кого е предоставил МПС, то той подлежи на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Посочил е, че не са налице
допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното
производство, като са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е
още, че при съобразяване с чл.27 от ЗАНН правилно е определен размерът на
наказанията към средния такъв в закона.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на жалбоподателя
нарушение на чл.103 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи в тази
насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради
което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба.
След като законодателят в чл. 188
от ЗДвП е предвидил, че лицето, на което е собственост и е регистрирано
дадено МПС носи отговорност за извършваните с него нарушения на ЗДвП, ако не
посочи лицето, което го е ползвало по време на нарушението, какъвто е процесния
случай, то правилно с обжалваното НП е реализирана
административно-наказателната отговорност на Ч.. Възражения в смисъл, че
касаторът не е бил водач на МПС не са направени нито при връчване на акта, нито
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Ч. не посочва лице, което е управлявало МПС на
конкретната дата и час. Също така в тази връзка следва да се посочи, че са
налице и противоречиви сведения дадени от негова страна, като един път в
жалбата твърди, че се е прибрал около 22:30часа, а пред актосъставителя е
посочил, че в този ден не е излизал. Баща му св. М. Ч. твърди, че синът му не е
карал колата, като в този ден е лежал болен, бил е под карантина и не е излизал
никъде, но се установява, че на същата дата – 15.05.2020г. в 22:49часа на М.Ч.
е съставен друг АУАН от длъжностно лице при РУ Бяла Слатина за нарушение по
ЗДвП. Ето защо настоящият състав счита, че твърденията в касационната жалба, че
Ч. не е бил водач на процесното МПС представлява негова защитна теза, за която
не представя доказателства. Не е оборена доказателствената сила по чл.189 ал.2
от ЗДвП на съставения АУАН, поради което правилно районния съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление.
Решението следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142 от 10.09.2020 г.,
постановено по НАХД № 130 по описа за 2020 г. на Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/