№ 1844
гр. Плевен, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430102292 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** срещу С. С. К., с ЕГН: **********, с адрес ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, като с
претендира да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сума от 749.97лв. - просрочена
главница за периода от 25.11.***г. до 25.10.2020 г., ведно със законната лихва
считано от 16.12.2020г. до изплащане на вземането; сума в размер на 40.16 лв.
- договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.11.***г. до 25.10.2020
г.; сума в размер на 77.33 лв. - обезщетение за забава за просрочени плащания
за периода: от 25.11.***г. до 03.12.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е
предявил настоящия иск. Излага, че на 17.10.*** г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е
сключил Договор за потребителски кредит № *** с ответника за закупуване
1
на мебели в общ размер на 749.97 лв. Сочи, че сумата на главница е
сформирана, както следва: 614 лв. - за финансиране закупуването на стока:
мебел — секция (чл. 8 от Договора), 80.35 лв. - еднократна такса за оценка на
риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която съгласно
чл. 7, ал. 1 се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с
дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план предвид заявеното
му желание в искането — декларация и 55.62 лв.- общ размер на премията,
дължима по застраховката /застрахователна програма „Защита на кредита“ и
допълнителна медицинска услуга ***, посочени в чл. 8 от Договора с
единични преференциални цени:53.78 лв. за BANK пакет 1 Кредит и 1.84 лв.
за BANK пакет 1 Уред/, сключена към кредитния продукт по желание на
клиента. Твърди се, че според чл. 7, ал.2, т.2, когато клиентът изяви желание
да сключи застраховка към кредитния продукт, размерът на премията се
кредитира от Банката и директно се превежда по сметка на Застрахователя/.
Излага се, че Банката е изпълнила това си задължение като е превела на
застрахователите *** c адрес *** чрез клона си „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“, ЕИК: *** и застрахователят *** c адрес *** чрез клона си
„Кардиф Общо застраховане, Клон България“, ЕИК: ***/ по Застрахователен
сертификат № *** сумата на застрахователната премия в общ размер на 55.62
лв. Сочи се, че съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Договора, при потребителски
кредит за закупуване на стока, средствата по кредита се превеждат от
Кредитора по сметка на Продавача на стоката, избрана от Потребителя, за
заплащане на продажната й цена. Твърди се, че в случая с кредита е
финансирано закупуването на 1 бр. секция и покупната цена в размер на 614
лв. и е заплатена директно по банкова сметка на Продавача „Силвър груп 2“
ООД. Излага се, че общото крайно задължение по Договора (чл.10 от
Договора) възлиза на 790.13 лв. (главница 749.97 лв. и възнаградителна
лихва: 40.16 лв.) е разсрочено на 12 погасителни месечни вноски всяка по
65.84 лв., с изключение на последната, 12-та, която е изравнителна и е в
размер на 65.89 лв. Сочи се, че падежът на договора е 25.10.2020 г., като
погасителният план бил инкорпориран в текста на договора, таблично в чл.11,
ал. 2 от същия. Твърди се, че Уговореният между страните лихвен процент, с
който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 9.74 %. Излага се, че процесната сума
кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка
2
включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Навежда доводи,
че съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
кредитополучателят дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие) в
размер на законната лихва върху просрочените суми. Твърди се, че
длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане по договора, тъй като
не е платил нито една от 12 погасителни вноски, поради което Банката е
предявила претенцията си пред Съд, след като всички вноски по кредита са
вече падежирали. Излага, че за събиране на вземането си „ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД е депозирала Заявление по чл.417 ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №
***, X гр. състав, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на
паричното задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № ***, въз
основа на която в полза на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е издаден Изпълнителен
лист № *** от 21.12.2020г. Сочи се, че въз основа на издадения ИЛ е
образувано изпълнително дело №*** при ЧСИ Н. ВА., рег. № *** при КЧСИ,
с район на действие ***. Твърди се, че по силата на Договор за цесия от
15.06.2022г„ сключен между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството на
„Цедент“ и „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК: *** в качеството на
„Цесионер“, ищецът е придобил в тяхната цялост пакет от изискуеми
вземания на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, заедно с всички привилегии, обезпечения
и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, в т.ч. и вземанията
по процесния договор. Сочи, че за цесията е издадено потвърждение от
Банката. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е
депозирал отговор на ИМ, с който оспорва иска като недоказан както по
основание, така и по размер. Моли съда да отхвърли предявения иск поради
нищожност на Договора за цесия. Не оспорва факта, че между ответницата и
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е сключен процесния договор за кредит. Счита, че
сключения между кредитора и ищеца договор за цесия за нищожен. Твърди,
че от представения договор за цесия не става ясно на каква цена е продадено
вземането, което от своя страна било съществен порок на същия и води до
накърняване на добрите нрави, което по своята същност представлява
нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Излага, че
процесния договор за цесия накърнява добрите нрави, поради липса на
еквивалентност на насрещните престации. Сочи, че в настоящия случай е
3
налице хипотезата на възражение, тъй като ответницата има интерес със сила
на пресъдено нещо да отрече действието на сключения между Цедента и
Цесионера договор за цесия, тъй като с този договор са засегнати негови
права, които могат да бъдат защитени само с възражение за нищожност на
сделката. Излага, че в процесния договор за цесия, съотношението на
престациите на страните ведно с изтеклите лихви, привилегии и обезпечения
и другите му принадлежности, към неустановена сума, която може да бъде
приравнена към 1 лев, е такова, че едната от престациите е толкова
незначителна, че е почти нулева. Поради изложеното счита, че процесния
договор за цесия е нищожен и следва да бъде прогласен като такъв.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д.*** по описа на ПлРС, че исковете
са предявени след успешно проведено заповедно производство и в
законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд. Предявени са от цесионер, което е допустимо, съгласно
даденото тълкуване в т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
От представените преписи на Договор за потребителски кредит №*** от
17.10.***г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на
заемодател и С. С. К., в качеството на заемополучател, ********* за
застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на
потребителски кредити за закупуване на стока, предоставени от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга ***, предоставена от ***,
застрахован по застрахователна програма „Защита на кредита“ и ползващо се
лице по допълнителна медицинска услуга *** и фактура №***.***г., издадена
от „Силвър Груп 2“ ООД, се установява, че по силата на постигнато между
сочената банка и ответницата съглашение банката се задължила да отпусне на
ответницата кредит в размер на 669,62лв., като била уговорена еднократна
такса за оценка на риска в размер на 80,35лв., финансирана от кредитора и
възстановявана от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно
погасителния план. Заемодателят се е задължил да преведе съответната част
от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
4
потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът се е задължил
също така да финансира заплащането на застрахователна премия по избрана
от заемополучателя застраховка, превеждайки застрахователната премия по
сметка на застрахователя. Видно е, че лихвеният процент е бил определен на
9,74%, а ГПР – 34,89%. Общата сума, дължима за връщане от потребителя е
била определена на 790,13лв., в това число: 1. главница в размер на 749,97лв.,
включваща стойността на закупената стока от 614лв.; уговорената еднократна
такса за оценка на риска в размер на 80,35лв. и 55,62лв. общ размер на
премията, дължима по застраховката /застрахователна програма „Защита на
кредита“ и допълнителна медицинска услуга ***, посочени в чл. 8 от
Договора с единични преференциални цени:53,78 лв. за BANK пакет 1 Кредит
и 1,84 лв. за BANK пакет 1 Уред/, сключена към кредитния продукт по
желание на клиента, и 2. Договорна лихва в размер на 40,16лв.
Видно е от обективираното в съглашението, че погасяването на общия
дълг от 790,13лв. е било разсрочено на 12 погасителни месечни вноски всяка
по 65,84 лв., с изключение на последната, 12-та, която е изравнителна и е в
размер на 65,89 лв. Последната дата на падеж, според обективирания в
договора погасителен план, е била определена на 25.10.2020г.
Установява се от приложения препис на Договор за цесия от
15.06.2022г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД от една страна като
цедент и ищеца „Иновативни Финанси“ ООД от друга като цесионер, както и
от приложеното копие на Приложение №1/15.06.2026г., че заемодателя е
прехвърлил на ищеца вземанията, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит, наред с вземания срещу други длъжници, като е видно
от соченото приложение, че е била уговорена продажна цена по договора за
цесия по отношение на вземанията, произтичащи от отделните договори.
Цената на прехвърлените вземания по процесния договор е била определена
на 279,75лв.
От представения препис на пълномощно, изходящо от „Ти Би Ай Банк”
ЕАД, се установява, че цедента е упълномощил цесионера „Иновативни
финанси” да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземания,
които са били цедирани.
Видно е от приложения препис на уведомление, изходящо от ищеца
като пълномощник на цедента, че цесионера е предприел уведомяване на
5
длъжника за извършената цесия, като не са налице доказателства за връчване
на уведомлението преди завеждане на исковата молба.
Приложено е и потвърждение от цедента за извършената цесия.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че банката е изпълнила задължението си да преведе на продавача
цената на избраната от клиента стока, покупката на която е била финансирана
с процесния договор, както и на 08.11.***г. е превела по сметка на „КАРДИФ
Общо Застраховане“ АД - клон България и „КАРДИФ Животозастраховане“
АД - клон България сумата на еднократната застрахователна премия за
Застрахователна програма „Защита на кредита“, заедно с еднократната такса
*** в размер на 55,62 лв.
Установява се още от експертното заключение, че ответницата не е
внесла никакви суми по сметка на банката за погасяване на задълженията й по
процесния договор, като са останали непогасени главница в размер 749,97лв.;
лихва за периода от 25.11.*** г. до 25.10.2020 г. в размер на 40,16 лв., а
обезщетението за забавено плащане на главницата за периода от 26.11.*** г.
до 16.12.2020 г. се изчислява на 82,31 лв.
Съдът възприема изцяло обсъденото експертно заключение, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото възникнало
облигационно правоотношение между ответницата С. К., в качеството на
заемател и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на заемодател по сключен
между тях Договор за потребителски кредит №*** от 17.10.***г.
Установи се също така от обсъдените доказателства, че заемодателя е
изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави
на заемателя уговорената сума в размер на 614лв., плащайки я на търговеца за
цената на избраната от заемополучателя стока, както и да осигури
финансиране, предоставяйки сумите, дължими за плащане на уговорената
такса в размер на 80,35лв. и застрахователни премии в общ размер на
55,62лв. При това в тежест на заемателя е възникнало задължението да върне
сумата от 749,97лв. по уговорения начин и срок.
6
Възникнало е и задължението за плащане на уговорената
възнаградителна лихва, която за целия срок на договора възлиза на 40,16лв.
Установи се също така от експертното заключение, че
кредитополучателя не е извършил никакви плащания в полза на заемодателя
по процесния договор.
С оглед приетото по-горе, съдът счита, че към датата на иницииране на
заповедното производство – 16.12.2020г., заемополучателя е дължал изцяло
непогасената по договора гавница, възлизаща на сума в размер 749,97лв.,
както се установи от експертното заключение.
Към сочената дата ответника е дължал на кредитодателя и изцяло
уговорената възнаградителна лихва в размер на 40,16лв. за периода от
25.11.***г. до 25.10.***г.
Поради забава в плащането на главницата на уговорените дати на
падеж, кредитополучателя е дължал и обезщетение за забава за
претендирания период от 25.11.***г. до 03.12.2020г. в размер на 77,33лв.
Установи се от обсъдените доказателства, че след образуване на
заповедното производство – на 15.06.2022г., банката кредитор е прехвърлила
вземанията си, произтичащи от процесния договор в полза на ищеца
„Иновативни Финанси“ ООД.
Ответникът е релевирал възражение за нищожност на Договора за цесия
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Според ответника е налице
накърняване на добрите нрави, поради липса на еквивалентност на
насрещните престации, т.к. в договора нямало посочена покупна цена на
целия пакет от вземания. Съдът намира така наведеното възражение за
неоснователно. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените за всички правни субекти в обществото
нравствено етични правила на морала, чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави
доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в
чл. 9 от ЗЗД. Видно е от представеното по делото Приложение
№1/15.06.2022г., представляващо неразделна част от договра, че е била
7
уговорена продажна цена поотделно за вземанията, които са били
прехвърлени срещу посочени длъжници. Установява се, че за прехвърлените
вземания срещу ответницата, произтичащи от процесния договор, е била
уговорена продажна цена от 279,75лв. При съобразяване размера на тези
вземания и продажната цена, възлизаща на 23% от същите, съдът счита, че не
може да се приеме такава значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации, която да обосновава извод за противоречие с добрите
нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая, както се установи от доказателствата по делото, цесионера
„Иновативни финанси“ ООД е предприел уведомяване на длъжника за
извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента „Ти Би Ай
Банк” ЕАД, съгласно изрично пълномощно за това действие.
Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди
депозиране на исковата молба, т.к. няма представени доказателства в тази
насока.
Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено на ответника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика
на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство
8
по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковите претенции се явяват
изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива.
По въпроса на разноските: С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца изцяло направените в
заповедното и исковото производство разноски. В заповедното производство
са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв., а разноските
за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на
75лв., за особен представител в размер на 400лв. и депозит за вещо лице в
размер на 200лв. или общо 675лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
С. С. К. с ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
като правоприемник на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ***, по силата на
Договор за цесия от 15.06.2022г., следните суми: сумата от 749,97лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №*** от
17.10.***г.; сумата от 40,16лв., представляваща договорна лихва за периода
от 25.11.***г. до 25.10.2020г. и сумата от 77,33лв., представляваща лихва за
забава за периода от 25.11.***г. до 03.12.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.12.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед №*** за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК от 18.12.2020г. по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. С. К. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от
9
75лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от
675лв., представляваща разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10