РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, 23.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII въззивен състав в публично
съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. МИЛЕН МИХАЙЛОВ
2. СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Красимира
Динева и в присъствието на прокурор Радка Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Михайлов
ВНОХД № 3578/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
С Присъда от 19.06.2019 г., постановена
от СРС, НО, 107-ми състав по НОХД № 8584/2017 г. съдът е признал подсъдимия М.Ц.Д.
за ВИНОВЕН в това, че в гр. София, ж.к. „********, след като е осъден с решение
№ ІІІ-81-32/16.02.2012г. по гр.д. № 16762/2011г. по описа на СРС, влязло в
законна сила на 16.02.2012г., да издържа свой низходящ - сина си А.М.Д., роден
на ***г., като заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева чрез неговата
майка и законен представител Д.Х.Д., съзнателно не е изпълнил свое задължение в
размер на две и повече месечни вноски, а именно - за периода от месец февруари
2012г. до месец ноември 2015г. включително - общо 46 месечни вноски, от които
една непълна месечна вноска за месец февруари 2012г. в размер на 46.06 лв. и 45
месечни вноски, всяка от които в размер на 100 лева или всички общо в размер на
4546.06 лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е
наложил наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: Задължителна
регистрация по настоящ адрес при периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Със същата присъда и на осн. чл. 189,
ал. 3 НПК съдът е осъдил М.Ц.Д. да заплати в полза на държавата по сметка на
СДВР направените в досъдебното производство разноски в размер на 52.44 лв., да
заплати по сметка на СРС направените в съдебното производство разноски в размер
на 80 лева, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Срещу така постановената присъда е
постъпила Въззивна жалба от адвокат С.Р.П., служебен защитник на подсъдимия Д.
с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В жалбата
бланкетно е посочено, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, а
наложеното наказание е явно несправедливо, като в дадения от съда 7-дневен срок
адв. П. не е допълнила жалбата си, като с молба от 12.08.2019г. е заявила, че
съгласно НПК може да направи това и пред въззивната инстанция.
Постъпило е и Допълнителното изложение към нея са развити
съображения за явна несправедливост на наложеното наказание и неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда. Изразена е критика към първата
инстанция за това, че не е взела под внимание обстоятелствата, че подсъдимият
не е осъществявал трудова дейност през инкриминирания период, което се
подкрепяло от събраните по делото доказателства. Подчертава се, че от всички
справки, които са били изискани от държавните институции се установявало, че
подсъдимият Д. не притежавал имущество, в резултат на което не е имал обективна
възможност да заплаща дължимата издръжка. Поддържа се тезата, че за да е
осъществен състава на чл.183, ал.1 НК е необходимо от субективна страна да бъде
налице съзнателно неизпълнение на издръжката при обективна възможност за това и
липса на пречки от непреодолимо естество. Застъпва се че липсата на средства,
работа, имущество и непрекратено изпълнително производство са достатъчни
основания препятстващи заплащането на издръжката.
В съдебно заседание адв. П. поддържа
изцяло жалбата и допълнението към нея, не прави искания по доказателствата и
искания за отводи.
Подсъдимият Д. поддържа жалбите, не
прави искания по доказателствата и искания за отводи.
Д.Д., майка и упълномощен представител
на частния обвинител по делото А.Д. не възразява въззивната жалба да бъде
разгледана, не прави искания по доказателствата и искания за отводи.
В хода по същество адв. П. моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло, тъй като не бил изследван
доказателствения материал по делото, а именно справки от НОИ, НАП и Дирекция
Бюро по труда, от които може да се направи извод, че е имало пречки от
обективен характер за заплащане на издръжката. В заключение отново се иска
отмяна на присъдата.
Прокурорът моли присъдата да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи, че практиката на Върховния
съд е константна, а подсъдимият не е представил доказателства, че не е могъл да
работи, а само липсата на работа и нежеланието на подсъдимия да полага труд не
го възпрепятства от задължението да плаща издръжка. Прокурорът сочи, че
подсъдимият е млад мъж в разцвета на силите си и от неговата воля е зависило,
дали ще изпълни съдебното решение да заплаща една минимална издръжка на сина си
в размер на 100 лева месечно. В заключение се иска потвърждаване на присъдата в
цялост.
А.Д.поддържа казаното от прокурора.
Сочи, че съдът е присъдил издръжка и ако тя не се плаща, следва наказание.
Сочи, че подсъдимият не е изплатил 86 вноски и не е понесъл никаква отговорност
за това до момента, като само от неговото желание е зависило дали ще работи или
не. Той нямал нито 100 процентова нетрудоспособност, нито данни, че нещо
обективно му е пречило да работи, освен неговото нежелание за това.
Подсъдимият Д. лично в своя защита
поддържа казаното от неговия адвокат и заявява, че няма какво да добави.
В последната си дума подсъдимият Д. иска
присъдата да бъде отменена.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и
изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт намира следното :
От
фактическа страна :
Подсъдимият М.Ц.Д. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, разведен, безработен, неосъждан, постоянен адрес ***,
настоящ адрес ***, ЕГН **********.
Подсъдимият М.Ц.Д. и свидетелката Д.Х.Д. са бивши
съпрузи. От брака си имат дете - свидетелят А.М.Д., като след развода между
подсъдимия и св. Денкова детето останало да живее при майка си.
С решение № III-81-32 от 16.02.2012 г. на CPC, III ГО,
81 с-в, постановено по гр. д. № 16762/11 г., влязло в законна сила на
16.02.2012 г., упражняването на родителските права по отношение на малолетното
тогава дете А.М.Д. е предоставено на майката, като подсъдимият М.Д. е осъден да
заплаща на детето си А.М.Д. месечна издръжка в размер на 100 лева чрез неговата
майка и законен представител Д.Х.Д..
Въпреки постановеното решение подсъдимият М.Д. не
изпълнявал своето задължение за изплащане на издръжка на сина си. За периода от
месец февруари 2012 г. до месец ноември 2015 г. включително подсъдимият Д. не
заплатил нито една от дължащите се месечни издръжки, а именно - 46 месечни
вноски, от които една непълна месечна вноска за месец февруари 2012 г. в размер
на 46.06 лв. и 45 месечни вноски, всяка от които в размер на 100 лева или
всички общо в размер на 4546.06 лева.
Описаната
по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от първоинстанционния
съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства както следва :
Гласни : обясненията на подсъдимия М.Ц.Д.
/л.78-79 от СП/; показанията на свидетеля А.М.Д. /л.78 от СП/; показанията на
свидетелката Д.Х.Д. /л.78 от СП/.
Писмени :
Констативен протокол от 18.05.2015 г. на ЧСИ М.Ц./л.16 от ДП/; удостоверение
от ЧСИ М.Ц./л. 17 от ДП/; решение № III-81-32/16.02.2012 г. по гр.д. №
16762/2011 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 16.02.2012 г /л.18-19
от ДП./, удостоверение за раждане от *** г. /л.20 от ДП/; справка от Агенция по
вписванията ведно с два броя удостоверения/л.31-35 от д.пр./; справка от НОИ с
изх.№ 1029-40-3655-1/29.10.2015 г. /л.36-37 от ДП/; справка от Служба по
вписванията с изх.№ 6022/13.11.2015 г./л. 39-40 отДП/; справки от О“ПП“-СДВР
/л. 41-45 от ДП/; справка от НОИ, ТД
Варна /л. 10-11 от СП/; свидетелство за съдимост с рег. № 14428/25.09.2017 г. /
л.26 от СП/, Заключението на съдебно-оценителна експертиза /л. 25-27 от ДП./,
прочетено и приобщено по реда на чл.282, ал.1 НК /л.78 от СП/.
Първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ на свидетелските показания, като ги е преценил
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съпоставяйки ги и с обясненията,
дадени от подсъдимия Д.. По този начин съдът правилно е установил съществените
факти с оглед предмета на доказване, а именно, че подсъдимият не е заплащал
издръжка на детето си А.Д. след развода чрез неговата майка и законен
представител св. Д.Д..
Настоящата
инстанция кредитира обясненията на подсъдимия, че след развода не е полагал
труд и не е имал трудови доходи. Обясненията на подсъдимия в тази насока се
потвърждават от приобщените по делото писмени доказателства - справки от НОИ,
Агенция по вписванията, Служба по вписванията.
Съдът кредитира и
показанията на Д.Д. и на св. А.Д., които са подробни, безпротиворечиви и
логични, а така също кореспондират и с останалия доказателствен материал по
делото, като от тях се установява, че подсъдимият М.Д. не е заплащал дължимата
издръжка за детето си А.Д..
Съдът кредитира и
писмените доказателства, в това число Решение по гр.д. № 16762/11г. по описа на
СРС, III ГО, 81 с-в, влязло в сила на 16.02.2012г. е видно, че подсъдимият М.Д.
е осъден да заплаща на детето си А.М.Д. месечна издръжка в размер на 100 лева
чрез неговата майка и законен представител Д.Х.Д..
СГС кредитира
заключението на съдебно-оценителната експертиза, като подробно, пълно и
компетентно изготвено и от което се установява размерът на дължимата издръжка
за А.Д..
Видно от
приложената актуална справка за съдимост за подсъдимия същият не е осъждан.
СГС счита, че
основните фактически констатации на СРС
са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е
обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията
си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел единствено възможния и правилен
извод, че подсъдимият М.Ц.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 183, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият Д. ***, след като е
осъден с решение № ІІІ-81-32/16.02.2012г. по гр.д. № 16762/2011г. по описа на
СРС, влязло в законна сила на 16.02.2012г., да издържа свой низходящ - сина си А.М.Д.,
роден на ***г., като заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева чрез
неговата майка и законен представител Д.Х.Д., съзнателно не е изпълнил свое
задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно - за периода от
месец февруари 2012г. до месец ноември 2015г. включително - общо 46 месечни
вноски, от които една непълна месечна вноска за месец февруари 2012г. в размер
на 46.06 лв. и 45 месечни вноски, всяка от които в размер на 100 лева или
всички общо в размер на 4546.06 лева.
Налице е влязъл в
сила съдебен акт, който не е изпълнен от подсъдимия съзнателно. Изпълнителното
деяние се състои в бездействие – неплащане на присъдената месечна издръжка за
посочения период, като неплатените месечни вноски са повече от две, а именно –
45 пълни месечни вноски, а една е заплатена частично.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал,
че е осъден да плаща издръжка, тъй като съдебното решение му е съобщено и е
влязло в сила, както и че не е платил дължимите от него вноски.
Неоснователни са възраженията на
защитата, че подсъдимият не е изпълнил задължението си „съзнателно“, а поради
обективна невъзможност да стори това. От една страна същият е бил надлежно
уведомен за съдебното решение, а от друга страна по делото не се установява
същият да е бил в обективна невъзможност да работи. Установява се само, че
същият не е полагал труд по трудово правоотношение, което не прави извършеното
от него несъставомерно на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Подсъдимият е
в сравнително млада възраст, като липсват данни за медицински или други
обективни причини, които да му пречат да полага труд.
По
вида и размера на наказанието :
Съдът извърши самостоятелна преценка по
отношение на наказанието, като не намери основание за изменение на присъдата в
тази й част.
За извършеното от подсъдимия Д.
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е предвидено наказание “лишаване от
свобода” до 1 година или ПРОБАЦИЯ.
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава
съда да определи наказанието в рамките, посочени в съответната специална норма,
като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен
ако не се установи наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
С оглед на конкретните обстоятелства по
настоящото дело съдът счете, че не са налице основания за прилагане на чл. 55
от НК, доколкото по делото няма нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Ето защо и правилно СРС е определил наказанието по
реда на чл. 54 от НК, като е анализирал всички относими към индивидуализация на
наказанието обстоятелства и е определил едно законосъобразно наказание, което е
от естеството да постигне целите на наказанието по чл. 36 от НК.
По разноските :
С оглед изхода на делото
първоинстанционният съд правилно е възложил в тежест на подсъдимия Д.
направените по делото разноски.
Предвид всичко изложено СГС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 19.06.2019 г., постановена от СРС,
НО, 107-ми състав по НОХД № 8584/2017 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.