Решение по дело №1283/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 503
Дата: 25 юни 2018 г. (в сила от 20 декември 2018 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20181420101283
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

  гр. Враца, 25 юни 2018 г.

 

    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 07.06.2018 г. в състав:

 

                                                  Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря М.Б.

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 1283 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Камба-2000” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Демокрация“ № 17 срещу „Многопрофилна болница за активно лечение – Христо Ботев“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *******

В исковата молба се твърди, че страните са в облигационни отношения във връзка с доставени от ищеца на ответника стоки (захар и захарни изделия, бакалски стоки, плодове, зеленчуци и гъби, месо, месни продукти и яйца, риба и рибни продукти, мляко и млечни продукти) въз основа на 6 бр. договори за търговска покупко-продажба, всички от 12.06.2014 г., за които са издадени следните фактури: № **********/01.09.2017 г.; № **********/04.09.2017 г.; **********/07.09.2017 г.; **********/11.09.2017 г.; № **********/14.09.2017 г., както и че точно е изпълнил задълженията си по облигационните правоотношения между страните. Ответникът е неизправна страна, тъй като не е заплащал получените стоки на падежа. С тристранно споразумение от 28.06.2016 год. между МБАЛ „Христо Ботев” АД, „Камба-2000” ООД и МБАЛ „Вива Медика” ООД страните се договорили, че ежемесечните задължения на МБАЛ „Вива Медика” ООД към МБАЛ „Христо Ботев” АД ще бъдат заплащани от МБАЛ „Вива Медика” ООД на „Камба-2000” ООД, като тези плащания ще бъдат приспадани от задълженията на МБАЛ „Христо Ботев” АД към „Камба-2000” ООД по горепосочените 6 бр. договори за търговска покупко-продажба, всички от 12.06.2014 г. С протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2017 г., също сключен между МБАЛ „Христо Ботев” АД, „Камба-2000” ООД и МБАЛ „Вива Медика” ООД страните се съгласили МБАЛ „Христо Ботев” АД да закрие задълженията си към „Камба-2000” ООД в размер на 12 277,48 лв., срещу закриване на вземанията си към МБАЛ „Вива Медика” ООД в размер на 12 277,48 лв., като превишаващата част от 7 939,97 лв. следва да бъде преведена от МБАЛ „Христо Ботев” АД към „Камба-2000” ООД по банков път. Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, било образувано ч. гр. дело № 213/2018 г. на Врачански районен съд и с издадена заповед № 163 от 22.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по същото било разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесната сума. Поради подадено от ответника в срок възражение по чл. 414 от ГПК е предявен настоящият установителен иск.

Искането към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 7 939,97 лв. – главница, дължима по силата на тристранно споразумение от 28.06.2016 год. между МБАЛ „Христо Ботев” АД гр. Враца с ЕИК *********, „Камба-2000” ООД гр. Враца с ЕИК ********* и МБАЛ „Вива Медика” ООД гр. Враца с ЕИК ********* и протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2017 г., за която е издадена заповед № 163 от 22.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 213/2018 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски както по заповедното, така и по исковото производство. 

Искът е с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и е процесуално допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение – Христо Ботев“ АД гр. Враца е подал отговор, с който взема становище, че искът е недоказан по основание и размер, с оглед липсата на доказателства за изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договорите за доставка на готови храни и хранителни продукти. Прави възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар, както и прави възражение за родова неподсъдност на делото пред Врачански районен съд.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 213/2018 г на Врачански районен съд ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорил дължимостта на претендираната с исковата молба сума, като не е навел конкретни правопогасителни и правоизключващи доводи.

Възражението за родова неподсъдност на делото пред Врачански районен съд е неоснователно, тъй като цената на всяка от доставките по договорите за покупко-продажба между страните е под стойността по чл. 104, т. 4 от ГПК, видно от протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2017 г.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

С шест договора за изработка, всички от 12.06.2014 г., сключени по реда на Закона за обществените поръчки, „МБАЛ-Христо Ботев” АД гр. Враца е възложило и се е задължило да заплаща срещу издадени фактури, а „Камба-2000” ООД гр. Враца, като изпълнител, се е задължило да доставя на възложителя готови храни и хранителни продукти по следните обособени позиции: № 7 „Захар и захарни изделия”, № 6 „Бакалски стоки”, № 5 „Плодове, зеленчуци и гъби”, № 3 „Месо, месни продукти и яйца”, № 2 „Риба и рибни продукти” и № 1”Мляко и млечни продукти”.

Между „МБАЛ-Христо Ботев” АД гр. Враца, като изпълнител, и „МБАЛ Вива Медика” ООД гр. Враца, като възложител, са сключени пет договора за изработка, всички от 05.01.2015 г. за доставката на следните услуги: изпълнение на изискванията за клинични пътеки в частта „Условия за сключване на договор и изпълнение на клинична пътека” за кръв, кръвни съставки, лечебни диагностични биопродукти за планови и спешни трансфузии и имунохематологични изследвания, за съхраняване на опасни отпадъци срещу заплащане, за отпускане на медикаменти в планов и спешен порядък за пациенти на „МБАЛ Вива Медика” ООД гр. Враца, за стерилизация и за извършване на медицински услуги-изследвания в планов и спешен порядък на пациенти на „МБАЛ Вива Медика” ООД гр. Враца.

Горецитираните договори не са представени по делото, но тяхното съществуване и съдържание се установява от тристранно споразумение от 28.06.2016 год. между МБАЛ „Христо Ботев” АД, „Камба-2000” ООД и МБАЛ „Вива Медика” ООД и протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2017 г., също сключен между МБАЛ „Христо Ботев” АД, „Камба-2000” ООД и МБАЛ „Вива Медика” ООД.

Видно от тристранно споразумение от 28.06.2016 г. между МБАЛ „Христо Ботев” АД, „Камба-2000” ООД и МБАЛ „Вива Медика” ООД, страните са се договорили, че ежемесечните задължения на МБАЛ „Вива Медика” ООД към МБАЛ „Христо Ботев” АД ще бъдат заплащани от МБАЛ „Вива Медика” ООД на „Камба-2000” ООД, като тези плащания ще бъдат приспадани от задълженията на МБАЛ „Христо Ботев” АД към „Камба-2000” ООД по горепосочените 6 бр. договори за търговска покупко-продажба, всички от 12.06.2014 г. От протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2017 г., също сключен между МБАЛ „Христо Ботев” АД, „Камба-2000” ООД и МБАЛ „Вива Медика” ООД се установява, че страните по него са се съгласили МБАЛ „Христо Ботев” АД да закрие задълженията си към „Камба-2000” ООД в размер на 12 277,48 лв., срещу закриване на вземанията си към МБАЛ „Вива Медика” ООД в размер на 12 277,48 лв., като превишаващата част от 7 939,97 лв. следва да бъде преведена от МБАЛ „Христо Ботев” АД към „Камба-2000” ООД по банков път.

От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на задълженията на ответника към ищеца по тристранно споразумение от 28.06.2016 г. между МБАЛ „Христо Ботев” АД, „Камба-2000” ООД и МБАЛ „Вива Медика” ООД и протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2017 г. възлиза на сумата 7 939,97 лева и че към датата на изготвяне на заключението няма погасяване на тези задължения.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът и ответникът са обвързани от шест договора за търговска покупко-продажба, всички от 12.06.2014 г., с предмет доставка на готови храни и хранителни продукти по следните обособени позиции: № 7 „Захар и захарни изделия”, № 6 „Бакалски стоки”, № 5 „Плодове, зеленчуци и гъби”, № 3 „Месо, месни продукти и яйца”, № 2 „Риба и рибни продукти” и № 1”Мляко и млечни продукти”. Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за задълженията на ответника за заплащане на доставените стоки ищецът е издал съответните фактури.

Правното положение между страните по шестте договора за изработка от 12.06.2014 г. е променено с подписването на тристранно споразумение от 28.06.2016 г. между МБАЛ „Христо Ботев” АД, „Камба-2000” ООД и МБАЛ „Вива Медика” ООД. Със споразумението трите дружества са постигнали съгласие, че ежемесечните задължения на МБАЛ „Вива Медика” ООД към МБАЛ „Христо Ботев” АД ще бъдат заплащани от МБАЛ „Вива Медика” ООД на „Камба-2000” ООД, като тези плащания ще бъдат приспадани от задълженията на МБАЛ „Христо Ботев” АД към „Камба-2000” ООД по шестте договора за изработка от 12.06.2014 г. Тристранното споразумение по правната си същност представлява договор за извънсъдебна спогодба. Договорът за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД като всеки друг договор има силата на закон за страните, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Става дума за отделен, самостоятелен вид договор за разрешаване на един съществуващ или възможен спор чрез взаимни отстъпки, като той се характеризира с правноустановително (декларативно) действие, изразяващо се във взаимното съгласие на подписалите го страни, че правното положение между тях е такова, каквото го провъзгласява спогодбата; преобразуващо (конститутивно) действие, когато с нея те приемат изменения от действителното правно положение; и правнорегулиращо действие с оглед задължението им да се въздържат от нейното оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. По делото е представен и протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2017 г., от съдържанието на който се установява, че същият представлява неразделна част от тристранното  споразумение от 28.06.2016 г. между МБАЛ „Христо Ботев” АД, „Камба-2000” ООД и МБАЛ „Вива Медика” ООД. С протокола за прихващане трите дружества са се съгласили МБАЛ „Христо Ботев” АД да закрие задълженията си към „Камба-2000” ООД в размер на 12 277,48 лв., срещу закриване на вземанията си към МБАЛ „Вива Медика” ООД в размер на 12 277,48 лв., както и че превишаващата част от 7 939,97 лв. следва да бъде преведена от МБАЛ „Христо Ботев” АД към „Камба-2000” ООД по банков път. С протокола са уредени финансовите отношения между трите дружества за месец октомври 2017 г.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че липсват доказателства ищецът да е изпълнил задълженията си да достави подробно посочените в шестте договора за изработка от 12.06.2014 г. храни и хранителни продукти. Ответникът е длъжен на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД да зачита правноустановителното действие на подписаните от него тристранно споразумение от 28.06.2016 г. между МБАЛ „Христо Ботев” АД, „Камба-2000” ООД и МБАЛ „Вива Медика” ООД и протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2017 г., съгласно които ответникът МБАЛ „Христо Ботев” АД ще закрие задълженията си към „Камба-2000” ООД в размер на 12 277,48 лв., срещу закриване на вземанията си към МБАЛ „Вива Медика” ООД в размер на 12 277,48 лв., както и ответникът ще преведе превишаващата част от 7 939,97 лв. към „Камба-2000” ООД по банков път.

Видно от съдебно-счетоводната експертиза, размерът на задълженията на ответника към ищеца по тристранно споразумение от 28.06.2016 г. между МБАЛ „Христо Ботев” АД, „Камба-2000” ООД и МБАЛ „Вива Медика” ООД и протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2017 г. съвпада с размера, посочен в същите документи, а именно възлиза на сумата 7 939,97 лева и липсва погасяване на тези задължения.

Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото са налице безспорни доказателства за основанието и размера на задължението на ответника към ищеца, за което задължение са издадени съответните данъчни фактури.

С оглед на гореизложените съображения предявеният иск се явява изцяло основателен.

По разноските:

Съгласно задължителното разрешение, дадено с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГКТ на Върховния касационен съд отговорността за разноски следва да бъде разпределена съгласно основателността на исковата молба.

При този изход от делото право на разноски възниква за ищеца, който е представил доказателства за направени такива за държавна такса (158,79 лв. в заповедното производство и 158,79 лв. в исковото производство) и заплатено адвокатско възнаграждение (507,00 лв. в заповедното производство и 726,00 лв. в исковото производство), както и за внесен по исковото производство депозит за вещо лице в размер на 150,00 лв.

Възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца за заповедното и за исковото производство адвокатско възнаграждение, разгледано по същество е основателно само в частта си за адвокатското възнаграждение, платено в заповедното производство. Съгласно чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 7 939,97 лв. минималното адвокатско възнаграждение се определя на базата на половината от размера по ал. 2, като в случая размерът по ал. 2 е 827,00 лв., т. е. половината от него се равнява на сумата 413,50 лв. Заповедното производство категорично не е от фактическа и правна сложност и уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение не съответства на тежестта на същото, поради което заплатеното от ищеца в заповедното производство адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 413,50 лв. Заплатеното от ищеца в исковото производство адвокатско възнаграждение не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал 5 от ГПК, тъй като размерът му е под минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „Многопрофилна болница за активно лечение – Христо Ботев“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Втори юни“ № 66, че дължи на „Камба-2000” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Демокрация“ № 17 сумата от 7 939,97 лева – главница, дължима по силата на тристранно споразумение от 28.06.2016 год. между МБАЛ „Христо Ботев” АД гр. Враца с ЕИК *********, „Камба-2000” ООД гр. Враца с ЕИК ********* и МБАЛ „Вива Медика” ООД гр. Враца с ЕИК ********* и протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2017 г., за която е издадена заповед № 163 от 22.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 213/2018 г. на Врачански районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Многопрофилна болница за активно лечение – Христо Ботев“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Втори юни“ № 66 да заплати на „Камба-2000” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Демокрация“ № 17 сумата 572,29 лева-разноски за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство-ч. гр. дело № 213/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 1 034,79 лева-разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение по гр. дело № 1283/2018 г. на Врачански районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                                                  

                                              Районен съдия: