№ 244
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
в присъствието на прокурора Алб. Янк. Г.
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20215300101533 по описа за 2021 година
Ищецът П. Т. Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес – ****, представляван от
пълномощниците му адвокат И.Р. и адвокат С.В.., твърди, че на **.**.**** е задържан
от служители на ІІІ-то РУ при ОД на МВР – Пловдив за срок от 24 часа по Закон за
министерство на вътрешните работи и срещу него е образувано досъдебно
производство № 63 по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив за 2017 г., пр. пр. № 3948 по описа на Районна прокуратура – Пловдив за 2017
г., по което му е повдигнато обвинение и е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, като спрямо него е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. Впоследствие
срещу него е образувано нохд № 4050 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г., по
което е постановена присъда № 174/20.06.2019 г., с която е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с
ал. 1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за три години и 6 месеца и
наказание глоба в размер на 70 580 лв., която присъда, след като е потвърдена с
решение № 260046/12.02.2021 г. постановено по внохд № 1288 по описа на Окръжен
съд – Пловдив за 2020 г., е приведена в изпълнение и на 23.02.2021 г. той е преведен от
органите на съдебна охрана в Затвора – *** Въз основа на подадена на 10.03.2021 г.
чрез Районен съд – Пловдив молба за възобновяване на наказателното производство по
нохд № 4050 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г. в Апелативен съд – Пловдив
е образувано нд /в/ № 131/21 г., по което на 13.04.2021 г. е постановено решение, с
което решение № 260046/12.02.2021 г. постановено по внохд № 1288/20 г. на Окръжен
1
съд – Пловдив и присъда № 174 постановена на 20.06.2019 г. по нохд № 4050 по описа
на Районен съд – Пловдив за 2018 г.са отменени и ищецът е признат за невинен в това,
че на **.**.**** в *** като съизвършители, само Т.П.Б. като непълнолетен, но като е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
немаловажен случай да са държали акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон, а именно – тютюневи изделия 76.307 кг. тютюн за пушене /за лула и
цигари/, на обща стойност 2518.13 лв., със стойност на дължим акциз в размер на
11598.66 лв. или всичко в общ размер на 14116.79 лв. и оправдан по обвинението по
чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК.
С този съдебен акт бил сложен край на един мъчителен за ищеца процес, проточил
се четири години, по време на който той търпял несгодите и унижението, че на него
невинния гражданин е повдигнато обвинение и вследствие на същото незаконно
обвинение е изправен като подсъдим пред съда, след което незаконно е лишен от
свобода. По време на целия процес той бил подложен на силен стрес, породен от
страха, че това дело може да завърши и с осъдителна присъда постановена при съдебна
грешка, което се и случило и той бил противозаконно лишен от свобода, което довело
до психически и емоционален стрес за продължителен период от време. Отнето му
било изконно човешко право – правото на свобода и на свободно придвижване за
периода 23.02.2021 г. – 13.04.2021 г., отнето му било и правото на труд и на нормална
комуникация с приятели, което допълнително усложнило емоционалното му състояние
и задълбочило психичната му травма, нанесена за продължителен период от време.
Ищецът се ползва с добро име в обществото, управител е на строителна фирма, като по
време на процеса той бил подложен на силен емоционален стрес. Въз основа на така
очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му вреди от неоснователно
повдигнатото му обвинение в размер на 30 000 лева ведно със законната лихва от
13.04.2021 г. до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от Главния прокурор И.Г., а по делото - от
А.Г., Прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан, тъй като : ищецът не ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици в личен и
професионален план, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение;
твърденията за претърпян силен емоционален стрес са голословни и неподкрепени с
каквито и да било доказателства; налице са доказателства, че ищецът е осъждан за
престъпление от общ характер и е изтърпявал ефективно наказание лишаване от
2
свобода, поради което не може да се приеме, че обвинението по д. п. № 63/17 г. по
описа на отдел „КП“ при ОД на МВР – Пловдив и изтърпяването на наказание
лишаване от свобода за по-малко от 2 месеца са се отразили по толкова драстичен
начин върху емоционалното му състояние и доброто му име пред близки и познати,
още повече, че по посоченото досъдебно производство то й бил с мярка за
неотклонение „Гаранция“; претендираният размер на обезщетението не съответства на
чл. 52 ЗЗД, не отговаря на търпените вреди, на икономическия стандарт в България и
на съдебната практика в аналогични случаи; разследването и съдебното производство
са протекли в разумни срокове; ответникът следва да бъде освободен от отговорност за
вреди от обвинението, съответно отговорността му следва да бъде намалена, тъй като с
неправомерното си поведение ищецът сам е дал повод за наказателно преследване.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това
регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна
уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В настоящия случай се претендира присъждане на обезщетение за вреди от
неоснователно повдигнато обвинение, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, като за възникването му трябва да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки : повдигане на обвинение в извършване на престъпление и
оправдаване на лицето, съответно прекратяване на образуваното наказателно
производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано; вреда; причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото
обвинение от правозащитните органи и вредоносния резултат, като отговорността на
държавата е безвиновна.
Не се спори, а и видно от приложеното за послужване по делото нохд № 4050 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н. с. за 2018 г. и съдържащото се в него дп № 63
по описа на Отдел „Криминална полиция“ /КП/ при ОД на МВР – Пловдив за 2017 г., а
също и от останалите събрани по делото писмени доказателства :
на **.**.**** в 22.30 ч. ищецът е задържан в помещение за временно задържане на
І-во РУ при ОД на МВР – Пловдив по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 Закон за
Министерството на вътрешните работи, като е освободен на следващия ден в 16.20 ч.
/лист 10 дп № 63 от 2017 г./;
с постановление от 31.08.2017 г. на разследващ полицай при ОД на МВР –
3
Пловдив П.Б. е привлечен като обвиняем по дп № 63 по описа на Отдел „КП“ при ОД
на МВР – Пловдив за 2017 г. за престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2
във връзка с ал. 1 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер
на 2000 лв. /постановление листове 29 и 30 от досъдебното производство/;
с постановление от 21.11.2017 г. на разследващ полицай при ОД на МВР –
Пловдив по дп № 63 по описа на Отдел „КП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2017 г.
обвинението на П.Б. е презицирано, като той отново е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК
/постановление листове 26 и 27 от досъдебното производство/;
на 25.06.2018 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив в Районен съд –
Пловдив е внесен Обвинителен акт по пр. пр. № 3948 по описа на Районна прокуратура
– Пловдив за 2017 г. по обвиненията на третото лице Т.П.Б. за престъпление по чл. 234,
ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК и на
П. Т. Б. за това, че : на **.**.**** в ***, като извършител в съучастие с Т.П.Б. –
последният като непълнолетен извършител, но като е могъл да разбира свойството и
значенето на деянието и да ръководи постъпките си, в немаловажен случай е държал
акцизни стоки без бандерол – тютюневи изделия както следва :
- тютюн за водна лула с общо нетно тегло 9.250 кг. на обща стойност 305.25 лв. и
акциз /при цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на 1406 лв.
- тютюн за водна лула с нето тегло 1.357 кг. на стойност 44.78 лв. и акциз /при цена
от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 206.26 лв.
- тютюн за водна лула с нето тегло 15.600 кг. на стойност 514.80 лв. и акциз /при
цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2371.20 лв.
- тютюн за водна лула с нето тегло 15.800 кг. на стойност 521.40 лв. и акциз /при
цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2401.60 лв.
- тютюн за водна лула с нето тегло 11.500 кг. на стойност 379.50 лв. и акциз /при
цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 1748 лв.
- тютюн за водна лула с нето тегло 9.400 кг. на стойност 310.20 лв. и акциз /при
цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 1428.80 лв.
- тютюн за водна лула с нето тегло 13.400 кг. на стойност 442.20 лв. и акциз /при
цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2036.80 лв.
или всичко с общо нето тегло 76.307 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/ на
обща стойност 2518.13 лв., като стойността на дължимия акциз възлиза на 11598.66 лв.
или всичко общо в размер на 14116.79 лв.,
когато такъв се изисква по закон, а именно : съгласно чл. 2, т. 2 от Закон за
акцизите и данъчните складове – „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“
и съгласно чл. 12, ал. 1 Закон за акциза и данъчните складове : „Тютюн за пушене /за
4
лула и цигари/“ е : т. 1 тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан
или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка;
т. 3. Фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2,
при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на
нарязване по-малка от 1,5 мм“; съгласно чл. 12, ал. 2 от Закон за акцизите и данъчните
складове : „За „тютюн за пушене“ се смятат и изделия, съставени изцяло или частично
от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн
за пушене по ал. 1“, както и съгласно чл. 28, ал. 1 Закон за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия : „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните
складове.“ – престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с
ал. 1 НК, като по така внесения обвинителен акт е образувано нохд № 4050 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н. с. за 2018 г., по което са насрочени 7 открити
съдебни заседания, в две от които не е даден ход на делото – на 22.08.2018 г. по искане
на подсъдимия П.Б. поради неявяване на защитника му адвокат У. и на 22.04.2019 г. по
искане на подсъдимия Т.Б. поради неявяване на защитника му адвокат В., а останалите
5 - на 05.11.2018 г., на 18.12.2018 г., на 12.02.2019 г., на 14.03.2019 г. и на 20.06.2019 г.,
са проведени, като на 14.03.2019 г. е даден ход на делото по същество, но по искане на
подсъдимия Т.Б. поради неявяване на пълномощника му адвокат В. делото е отложено
за 20.06.2019 г., като в това съдебно заседание е потвърдена взетата спрямо
подсъдимия П.Б. и Т.Б. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв.
и е обявена Присъда № 174/20.06.2019 г., с която подсъдимият П.Б. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 54 НК и той е осъден на лишаване от
свобода в размер на три години и шест месеца, от който е приспаднато времето, през
което е бил задържан по реда на ЗМВР, при първоначален строг режим на изтърпяване,
а също и му е наложено наказание глоба в размер на 70 580 лв.
по депозирана на 24.06.2019 г. въззивна жалба от подсъдимия П.Б. срещу
Присъда № 174/20.06.2019 г. постановена по нохд № 4050 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХVІІ н. с. за 2018 г. в Окръжен съд – Пловдив е образувано внохд № 1288/20
г., по което са насрочени 5 открити съдебни заседания, в четири от които не е даден
ход на делото – на 20.08.2020 г. по искане на подсъдимия П.Б. поради ползван платен
годишен отпуск от защитника му адвокат С. на 24.09.2020 г. по искане на подсъдимия
П.Б. поради неявяване на пълномощника му адвокат Р., на 13.10.2020 г. поради
неявяване на подсъдимия П.Б. поради постъпването му на лечение и на 29.10.2020 г.
поради неявяването на подсъдимия П.Б., а в единственото проведено открито съдебно
заседание на 15.12.2020 г. е даден ход на делото по същество и на 12.02.2021 г. е
постановено окончателно Решение № 260046, с което е потвърдена Присъда № 174 от
5
20.06.2019 г. по нохд № 4050/2018 г. на Районен съд – Пловдив;
на 23.02.2021 г. ищецът е задържан в Затвор-*** в изпълнение на присъдата
постановена по нохд № 4050 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г., а на
13.04.2021 г. освободен от Затвор-***
по искане на ищеца Б. обективирано в молба заведена във входящия регистър на
Апелативен съд – Пловдив с № 268710/26.02.2021 г. е образувано нд /В/ № 131 по
описа на посочения съд за 2021 г., по което на 13.04.2021 г. е постановено окончателно
решение № 260068 по реда на Глава ХХХІІІ НПК, с което е възобновено внохд № 1288
по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2020 г., отменени са изцяло решение №
260046/12.02.2021 г. по внохд № 1288/20 г. на Окръжен съд – Пловдив и Присъда №
174/20.06.2019 г. по нохд № 4050 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г. и
подсъдимият П.Б. е признат за невиновен в това, че на **.**.**** в *** като
съизвършители само Т.Б. като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, в немаловажен случай да са
държали акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, а именно
тютюневи изделия 76.307 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/, на обща стойност
2518.13 лв., със стойност на дължим акциз общо в размер на 11598.66 лв. или всичко в
общ размер на 14116.79 лв. и на основание чл. 304, предложение 4 във връзка с чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК оправдан по обвинението по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във
връзка с ал. 1 НК.
Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка могат да се направят
следните фактически изводи :
На ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1
във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, което е тежко престъпление по смисъла
на чл. 93, т. 7 Наказателен кодекс, тъй като за него е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от пет години.
С влязло в сила на 13.04.2021 г. решение на наказателния съд постановено по реда
на Глава тридесет и трета НПК ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение по
чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК.
Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице първите два елемента от
фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – повдигане на
обвинение на ищеца в извършване на престъпление от общ характер и оправдаването
му по така повдигнатото обвинение, поради което следва да се пристъпи към
изясняване и на останалите две предпоставки – вредите и причинно-следствената
връзка между незаконно повдигнатото обвинение и описания в исковата молба
вредоносен резултат.
Според трайната съдебна практика /Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. №
1506/2009 г. на ВКС, ГО; решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на
6
ВКС, ІІІ-то ГО; Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV-то
ГО; Решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ІІІ-то ГО/
нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и на
личния живот на ищеца, с оглед на което може да се претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без същите
да бъдат описвани подробно в исковата молба. Доколкото, обаче, в настоящия случай
уврежданията, за които се търси репарация, са конкретизирани в исковата молба, то
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяването на същите и връзката
им с наказателния процес.
В тази насока се разпитаха свидетели, според показанията на които :
св. Р.Х.М., с която ищецът живее на семейни начала повече от десет години :
„Известно ми е, че срещу него е водено наказателно производство. … През 2017 г.
започна делото. Преди това срещу него не са водени други производства. ... По време
на това производство беше много притеснен, вдигаше кръвно, влизал е в болница през
това време, холестерола започна да му се вдига. Не спяхме по цяла нощ не само той, но
и аз, защото през цялото това време мислехме какво ще се случи, че ще бъде осъден.
Той има фирма, която работи и всичко ще закъса. Аз бях много зле. Искахме да имаме
дете, но бяхме спрели всичко, защото не знаехме какво ще се случи. Неговата фирма се
казва „ПТБ 2000“, строителна фирма. По цяла нощ не сме спали. Тези три години беше
някакъв ад. Животът ни се промени. Аз съм учителка, почти не спях по цяла нощ. Той
се чувстваше много зле. Постоянно говореше „ще ме осъдят, ще ме осъдят“, въпреки
че той беше невинен. Вдигаше кръвно, не спеше. След като влезе в затвора беше много
притеснен, даже ми каза, тъй като беше осъден на три години и половина, ми каза да се
разделим, защото това е много време, защото аз съм по-малка от него и няма смисъл да
го чакам толкова години да излезе от затвора. От там също беше вкаран в стационар,
мисля че се казва, и имаше сериозни проблеми и психически беше съсипан. Не знам
дали това е било първото влизане на П.Б. в затвора. От както е с мен друг път не е
влизал в затвора. Няколко пъти беше влизал в болница за тези неща, за които
споменах. Мисля, че това беше през 2019 г. за кръвното, холестерол и напрежение
психически. Не е посещавал психиатър или психолог.“
св. З.Т.Т. – познат на ищеца от дълги години и работещи заедно в сферата на
строителството : „Известно ми е срещу него да е водено наказателно дело. ... Каза, че
към момента също е нямало никакво законово основание да бъде осъждан. Той беше
осъден и влезе в затвора. Много сериозно се отрази това нещо по отношение на нашата
дейност. Първо, той знаейки, че ще влезе вътре, беше, не знам как да Ви го обясня като
състояние чисто психическо. На всичкия обем от работа, договори, договорки с хора,
работници и да ти кажат, че ще влезеш за три години в затвора, горе-долу по-хубаво е
да те застрелят. Той беше постоянно в такива състояния, от които се чудехме как да го
7
изкараме, какви инжекции да ходим да му бием, психически да е по-уравновесен.
Защото аз примерно взимам някакъв договор за някакъв обект, а той ми казва: „стига
си ги взимал, не гледаш ли, че аз влизам вътре“. Всичко беше с главата надолу. Как съм
се оправял аз с тези обекти е отделен въпрос. Какви зорове сме виждали. ... Когато го
вкараха вътре в затвора, вече беше буквално се чудехме кое как да го отиграем, защото
аз трябва да стана на няколко човека и да бъда навсякъде. В моята фирма трябва да
бъда, в другата фирма да бъда по обекти, а няма кадри, които да назначиш да вършат
тази работа, защото дефицита е много сериозен в момента на пазара по отношение на
кадърни хора. … Аз съм му бил инжекции „Милгама“, Б12, Б6 и Б1. … По негова
преценка той си го взима от аптеката, помолва ме да му бия и така. … Взимал е
магнезий, някои други неща, с каквото мога да го стабилизирам психически. Не знам
дали знаете как може да се чувства един човек с подписани договори за работа,
особено когато имахме подписан договор с „Военния завод“. … И в момента, в който
единият от двамата човека, които са главни действащи лица в ситуацията, го няма, при
положение, че сме си разпределили работата така, че аз разбирам от едната част на
нещата, а той от другата, и всъщност влизайки в симбиоза нещата се получават, е
много интересно.“
Бе допуснато и извършване на съдебна психологическа експертиза от вещото лице
В.К., според заключението на което : ищецът Б. не е търсил помощ на психолог или
психиатър, тъй като не е страдал, не страда от психични заболявания и отклонения е и
е психично здрав, което означава, че преди завеждане на наказателното производство и
задържането му неговата психика е била в нормално състояние, не е имал извънредни
психични преживявания или психопатологична обусловеност; завеждането на
наказателното производство, задържането, осъждането и изпращането в затвора са се
отразили много негативно на психиката на ищеца – в резултата на тези действия той е
претърпял такива крайно неблагоприятни психични преживявания като : силен
психоемоционален стрес, притеснения, загуба на самочувствие, тревожност,
емоционален дискомфорт и депресивни състояния, чувство на безпомощност и
обреченост и др., които му нанасят дълбока емоционална травма и оказват негативно
въздействие върху психичното му състояние, през цялото това време е било силно
нарушено емоционалното му равновесие и поведенческата му адаптация; след
приключване на наказателното дело, завършило с оправдателна присъда и
освобождаването му от затвора ищецът Б. сравнително бързо се възстановява от
преживените психотравми и настъпилите от тях негативни последици –
неблагоприятните психически проблеми са преминали след няколко месеца и процесът
на възстановяване на пълноценното му функциониране вече е приключил.
По делото липсват доказателства за състоянието на психиката на ищеца преди
започване на наказателното производство срещу него, поради което в унисон със
заключението на експерта психолог съдът приема, че към посочения момент то е било
8
нормално и Б. не е имал извънредни психични преживявания или психопатологична
обусловеност.
Тъй като психичните състояния се проявяват в действителността и могат да
бъдат възприети, то няма пречка същите да бъдат установени и с гласни
доказателствени средства. Показанията на разпитаните по делото свидетели разкриват
абсолютно безпротиворечиво и взаимодопълващо се следната картина на
преживяванията на ищеца по време на воденото срещу него наказателно производство
: той не спял по цяла нощ, тревожел се какво ще стане с него, с фирмата му, дори
станал апатичен към дейността на последната, като съветвал бизнес партньора си да не
взема повече обекти; тревожел се и как ще се развият отношенията му с приятелката
му, като се отказал и от плановете си с нея да имат дете, а след като влезнал в затвора й
предложил да се разделят. В пълен синхрон с коментираните показания е и
заключението на вещото лице В.К. в частта му, в която той прави извод, че завеждането
на наказателното производство, задържането, осъждането и изпращането в затвора са
се отразили негативно на психиката на ищеца и че в резултат на тези действия той е
претърпял крайно неблагоприятни психични преживявания като : силен
психоемоционален стрес, притеснения, загуба на самочувствие, тревожност,
емоционален дискомфорт и депресивни състояние, чувство на безпомощност и
обреченост, които са нанесли негативно въздействие върху психичното му състояние,
с оглед на което съдът в разрез с виждането на процесуалния представител на
прокуратурата кредитира заключението на експерта и в тази част.
Според наличната по приложеното наказателно дело медицинска документация –
Епикриза, издадена от „МБАЛ ****“ АД, Неврологично отделение във връзка с
пролежаване на ищеца в лечебното заведение в периода 19.08.20003 г. – 10.09.2003 г.
/лист 96 от нохд № 4050 от 2018 г. на РСПд/, както и Епикриза, издадена от МБАЛ
„Мед Лайн Клиник“ АД, Отделение по кардиология във връзка с пролежаване на
ищеца в лечебното заведение в периода 29.10.2020 г. – 02.11.2020 г. /листове 47 и 48 от
внохд 1288 от 2020 г. на ОСПд/, ищецът страда от високо кръвно налягане още от
преди 2003 г., т. е. преди датата на образуваното срещу него наказателно производство,
а при престоя му в МБАЛ „Мед Лайн Клиник“ АД за времето от 29.10.2020 г. –
02.11.2020 г. у него е диагностицирано общо заболяване „Дислипидемия“, характерно
за което са завишени стойности на холестерол в кръвта. С оглед на тези обстоятелства
и тъй като свидетелката Р.М. няма данни да разполага с познания в областта на
медицината, а по делото не са ангажирани доказателства да е налице връзка между
констатираното у ищеца общо заболяване „Дислипидемия“ и образувания срещу него
наказателен процес, то съдът не кредитира показанията на свидетелката, според които
по време на наказателното производство ищецът започнал да вдига кръвно и му се
повишил холестеролът, както и приема, че тези здравословни проблеми у ищеца не са
последица от незаконно повдигнатото му обвинение.
9
До датата на приключване на съдебното дирене по делото ищецът не ангажира
доказателства за установяване на твърдението си, че се ползва с добро име в
обществото, поради което съдът приема същото за недоказано.
В обобщение решаващият състав намира, че вследствие на незаконно повдигнатото
му обвинение са накърнени основни права на ищеца като гражданин на Република
България – правото му на лична свобода съгласно чл. 30, ал. 1 Конституция на
Република България /КРБ/ за времето на задържането му от **.**.**** до 16.05.2017 г.
по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на І-во РУ при ОД на МВР – Пловдив и за времето на задържането му от
23.02.2021 г. до 13.04.2021 г. в изпълнение на постановената по нохд № 4050 по описа
на Районен съд – Пловдив за 2018 г. присъда, потвърдена с решението на ОСПд по
внохд № 1288/20 г.; правото му на неприкосновеност на личния живот съгласно чл. 32,
ал. 1 Конституция на Република България /КРБ/, като са засегнати честта и
достойнството му; правото му на труд съгласно чл. 48, ал. 1 КРБ за горепосочените два
периода на задържането му, в резултат на което в неимуществената му сфера са
настъпили негативни последици, изразяващи се в следните психични преживявания с
отрицателен знак : причинени са му емоционални и психологически терзания,
неудобства и лишения; променен е обичайният му ритъм на живот, които са
обичайните в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Следователно налице са всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата да поправи тези вреди.
На обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ. В последния
липсва уредба относно начина на определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, но в § 1 от Заключителните му разпоредби е предвидено, че за
неуредените в него въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите
закони. Ето защо и тъй като в случая се касае за вреди от непозволено увреждане, то
при определяне на размера на обезщетението следва да намери субсидиарно
приложение разпоредбата на чл. 52 Закон за задълженията и договорите, съобразно
която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според даденото задължително разрешение в т. ІІ от Постановление на Пленума
на ВС № 4/23.12.1968 г. : „ …Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД …
не е абстрактно … То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При
10
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. …“
В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР
№ 3/22.04.2005 г., постановено по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и
установените в трайната съдебна практика факти и обстоятелства от значение за
определянето на обезщетението, каквито са : тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по
непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; отражение на случилото се
върху ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от
какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.
Пак според съдебната практика като ориентир за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да служат и общата икономическа среда и стандартът
на живот в страната към периода на увреждането; следва да се отчита и
обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент
за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за ищеца,
като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване;
обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ
се определя глобално за всички неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат
на приключилото срещу него незаконосъобразно наказателно преследване /№ 16 от
02.02.2011 г. по гр. д. № 396/ 2010 г., ІІІ г. о.; решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. №
637/ 2011 г., ІІІ г. о.; решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр. д. N 1107 /2012 г., ІV г. о.;
решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/ 2012 г., IV г. о.; решение № 476 от
27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о.; решение № 311 от 14.03.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 300/2017 г., IV г. о./
Констатира се вече по-горе в настоящото изложение, че : ищецът е обвинен в
извършването на едно тежко умишлено престъпление; наказателното производство в
досъдебната и съдебната му фаза, в това число и проведеното по последното
производство по реда на глава ХХХІІІ НПК, е продължило от **.**.**** до 12.02.2021
г. или общо 3 години, 8 месеца и 27 дни, който времеви период, като се вземе предвид
обстоятелството, че подсъдимите по делото са двама, а също и процесуалното им
11
поведение и в частност не провеждането на две от общо 7 от насрочените по нохд №
4050/18 г. на РСПд открити съдебни заседания и на 4 от общо 5 от насрочените по
внохд № 1288/20 г. на ОСПд открити съдебни заседания по искане на подсъдимите,
съдът приема за нормален като продължителност; спрямо ищеца е взета втората по
тежест мярка за неотклонение – „гаранция“; ищецът не е публична личност, поради
което и образуваното срещу него наказателно производство не е предизвикало никакъв
обществен отзвук, като е станало известно само на ограничен кръг от хора –
семейството му и бизнес-партньора му, следователно честта и достойнството му не са
засегнати повече от обичайното; случилото се е повлияло и върху социалното му
функциониране, като той се е отказал от планове, дезинтересирал се е от съвместната
му дейност с неговия бизнес-партньор; незаконосъобразно повдигнатото му обвинение
не е довело до влошаване на здравословното му състояние, а само до негативни
психични преживявания, от които се е отърсил няколко месеца след оправдаването му,
когато е приключил напълно и процесът на възстановяване на пълноценното му
функциониране, т. е. периодът на страданията му е с продължителност около 4 години.
От приетата като доказателство Справка за съдимост на ищеца в унисон с
твърдението на ответника се установява, че с влязла в сила присъда постановена на
28.05.2009 г. от Областния съд в Берлин, Република Германия Б. е осъден за две
престъпления по §§ 146, ал. 1, № 2 и 3, както и ал. 2 – 1 и 2 алтернатива на немски
Наказателен кодекс, за което му е наложено общо наказание четири години „лишаване
от свобода“, като изпълнението на присъдата е прието в Република България и с
протоколно определение на СГС постановено по нохд № 1269/11 г. на 08.04.2011 г. Б. е
освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода в размер на 1 година, 8 месеца и 7 дни. Само по себе си, обаче,
обстоятелството, че ищецът в по-ранен момент е бил задържан и изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ не омаловажава незаконосъобразните действия на
Прокуратурата по процесното наказателно производство, поради което и доколкото не
се установи от останалите събрани по делото доказателства предходното задържане да
е облекчило негативните изживявания на ищеца при задържането му по реда на чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР за времето от **.**.**** до 16.05.2017 г., а и впоследствие при
задържането му за изтърпяване на наложеното му по нохд № 4050 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХVІІ н. с. за 2018 г. наказание „лишаване от свобода“, то решаващият
състав намира, че в настоящия случай това обстоятелство няма значение за определяне
на размера на претендираното обезщетение.
Предвид разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ, уреждащи съответно
изключване на отговорността на държавата в случай, че увреждането е причинено по
изключителна вина на пострадалия, а също и възможност за намаляване на
обезщетението, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, то в
рамките на настоящото производство при определяне на размера на претендираното
12
обезщетение следва да бъдат обсъдени и наведените от ответника в тази насока
възражения, основаващи се на твърдението, че ищецът с неправомерното си поведение
сам е дал повод за наказателното преследване.
Според даденото в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г. задължително разяснение при извършване на преценка за наличието
на основание за изключване на отговорността на държавата или за намаляване на
обезщетението трябва да се изследва доколко поведението на пострадалия е в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното
действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност – ако
единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не
отговаря, а ако пострадалият само е допринесъл – обезщетение се намалява с оглед
особеностите на всеки конкретен казус.
В настоящия случай направените възражения са абсолютно общи, тъй като
липсва конкретизация в какво се изразява неправомерното поведение на ищеца, поради
което съдът приема, че те визират фактическите му действия, за които му е повдигнато
процесното обвинение. Тъй като, обаче, тези фактически действия са били предмет на
изследване в образуваното срещу него наказателно производство, то предвид
признаването му за невинен и оправдаването му по повдигнатото му обвинение по чл.
234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 54 НК, е
изключен приносът му за увреждането. Следователно направените възражения по чл.
5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ се явяват неоснователни.
В обобщение на горното, отчитайки обичайният интензитет и не особено
дългата продължителност на страданията, липсата на влошаване на здравословното
състояние на ищеца, настъпилите промени в социалното му функциониране, в начина
му и в качеството му на живот и обичайното засягане на честта и достойнството му, в
съответствие с критерия за справедливост съдът намира, че дължимото обезщетение за
репариране на установените неимуществени вреди следва да е в размер на 17 000 лева,
до който предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъде
уважен, като за разликата над тази сума до претендираните с исковата молба 30 000 лв.
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
И тъй като се касае за вреди от непозволено увреждане, в който случай съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, приложим субсидиарно при уреждане на процесното правоотношение
на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, длъжникът изпада в забава
без покана, то върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена
и законната лихва от деня на забавата, който съобразно разясненията направени в т. 4
от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС съвпада с датата на влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство, съответно на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление, в случая решението постановено
13
по реда на глава ХХХІІІ НПК – 13.04.2021 г.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати : на ищеца сумата от 10 лева разноски за заплатена по производството
държавна такса и 2.20 лв. разноски за заплатена банкова такса за превод, а в полза на
Окръжен съд – Пловдив сумата от 390 лева бюджетни разноски по допуснатата по
делото съдебна психологическа експертиза.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 810.38 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважения иск /1430 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение х 56.67 %/.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор И.Г., да заплати на П. Т. Б. с
ЕГН **********, със съдебен адрес – ****, сумата от 17 000 лв. /седемнадесет хиляди
лева/ като обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди за неимуществени вреди, произтекли от неоснователно повдигнато
му обвинение по д. п. № 63 по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР
– Пловдив за 2017 г., наблюдавано по пр. пр. № 3948 по описа на Окръжна прокуратура
– Пловдив за 2017 г., за това, че : на **.**.**** в ***, като извършител в съучастие с
Т.П.Б. – последният като непълнолетен извършител, но като е могъл да разбира
свойството и значенето на деянието и да ръководи постъпките си, в немаловажен
случай е държал акцизни стоки без бандерол – тютюневи изделия както следва :
- тютюн за водна лула с общо нетно тегло 9.250 кг. на обща стойност 305.25 лв. и
акциз /при цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на 1406 лв.
- тютюн за водна лула с нето тегло 1.357 кг. на стойност 44.78 лв. и акциз /при цена
от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 206.26 лв.
- тютюн за водна лула с нето тегло 15.600 кг. на стойност 514.80 лв. и акциз /при
цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2371.20 лв.
- тютюн за водна лула с нето тегло 15.800 кг. на стойност 521.40 лв. и акциз /при
цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2401.60 лв.
- тютюн за водна лула с нето тегло 11.500 кг. на стойност 379.50 лв. и акциз /при
цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 1748 лв.
- тютюн за водна лула с нето тегло 9.400 кг. на стойност 310.20 лв. и акциз /при
цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 1428.80 лв.
14
- тютюн за водна лула с нето тегло 13.400 кг. на стойност 442.20 лв. и акциз /при
цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2036.80 лв.
или всичко с общо нето тегло 76.307 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/ на
обща стойност 2518.13 лв., като стойността на дължимия акциз възлиза на 11598.66 лв.
или всичко общо в размер на 14116.79 лв.,
когато такъв се изисква по закон, а именно : съгласно чл. 2, т. 2 от Закон за
акцизите и данъчните складове – „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“
и съгласно чл. 12, ал. 1 Закон за акциза и данъчните складове : „Тютюн за пушене /за
лула и цигари/“ е : т. 1 тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан
или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка;
т. 3. Фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2,
при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на
нарязване по-малка от 1,5 мм“; съгласно чл. 12, ал. 2 от Закон за акцизите и данъчните
складове : „За „тютюн за пушене“ се смятат и изделия, съставени изцяло или частично
от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн
за пушене по ал. 1“, както и съгласно чл. 28, ал. 1 Закон за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия : „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните
складове.“ – престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с
ал. 1 НК, престъпления по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал.
2 НК, по което обвинение от Районна прокуратура – Пловдив е внесен обвинителен
акт, по който е образувано н. о. х. д. № 4050 по описа на Районен съд – Пловдив,
Наказателно отделение за 2018 г., в извършването на което престъпление Б. е признат
за невинен и оправдан с влязло в сила на 13.04.2021 г. Решение № 260068 постановено
по реда на Глава ХХХІІІ НПК по н. д. /В/ № 131 по описа на Апелативен съд –
Пловдив за 2021 г., ведно със законната лихва от 13.04.2021 г. до окончателното й
изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лв. – отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор И.Г., да заплати на П. Т. Б. с
ЕГН **********, със съдебен адрес – **** : сумата от 10 лв. /десет лева/ разноски за
заплатена по производството държавна такса; сумата от 2.20 лв. /два лева и двадесет
стотинки/ разноски за заплатена банкова такса за превод и сумата от 810.38 лв.
/осемстотин и десет лева и тридесет и осем стотинки/ разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор И.Г., да заплати в полза на
15
Окръжен съд – Пловдив сумата от 390 лв. /триста и деветдесет лева/ бюджетни
разноски по допуснатата по делото съдебна психологическа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16