Решение по дело №3533/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1610
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Димитър Димитров
Дело: 20233110103533
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1610
гр. Варна, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110103533 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от Йеттел
България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: Марек
Слачик и Джейсън Кристос Кинг, чрез адв. С. В. М.- САК, против Д. И. Х., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. иск с правно основание чл. 422
ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено, че Д.
И. Х. дължи на Иеттел Българин ЕАД(предходно наименование Теленор
България ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг: сумата от 377,98
лв. (тристаседемдесет и седемлева и деветдесет и осемстотинки), от които:
1/ 57,23лв. Задължение за предходен период формирано както следва:
26,34лв., дължими за период 08/09/2020-14/09/2020г., представляващи
непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 8.9.2020 г.; 30,89 лв., дължими за период 15/09/2020-
14/10/2020 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
1
+359********* от 8.9.2020 г.
2/320,75лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 8.9.2020 г.,
формирани както следва: сума в размер на 74,97 лева., представляваща
тримесечни такси, и сума в размер на 245.78 лева за TABLET LENOVO Tab
М7 4G Black, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
закупуване на устройство на преференциална цена, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до изплащане на вземането.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Предвид връчването на
издадената заповед на длъжника при усл. на чл.47, ал.5 ГПК, съдът му е
указал, че в 1-месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането
си, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск.
В исковата молба и уточняващата към нея молба ищецът твърди, че между
мобилния оператор Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор
България ЕАД) и ответника е сключен договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 8.9.2020 г.. като с посочения договор
закупува устройство TABLET LENOVO Tab М7 4G Black на преференциална
цена, като ответника не е изпълнил задълженията си по договорите, в
следствие на което те са прекратени едностранно от Иеттел България ЕАД
(предходно наименование Теленор България ЕАД) на 9.12.2020 г. (за
договора за лизинг -чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за
договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия). Твърди се, че към
15/12/2020 година ответникът е имал задължения за преходни периоди в
размерна 57.23 лв. Като последица от посоченото неизпълнение са начислени
договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на
320.75лв. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 8.9.2020 г., формирани както следва: сума в размер на 74,97 лева,
представляваща три месечни такси, и сума в размер на 245,78лева за TABLET
2
LENOVO Tab М7 4G Black, представляваща разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство на преференциална цена.
Твърди се, че задълженията на ответника за предходен период в общ
размер на57,23 лв. са обединени във Фактура № **********/15.09.2020 г. и
Фактура № **********/15.10.2020 г., като във всяка фактура е посочено
подробно как е формирано вземането. Общата стойност на цитираните
фактури е в размер на 67,87 лв. от тази сума е приспадната сума в размер на
10,64 лева. Която сума е предплатена от ответника при подписване на
договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след
издаване на фактурите. В следствие на което към настоящия момент
длъжникът има задължение за предходен период в размер на 57,23лв.,
формирано както следва:
-26,34 лв.. дължими за период 08/09/2020-14/09/2020 г., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от8.9.2020 г. Твърди се,
че общодължиматасумапо фактурата е в размер на 36,98 лв. от тази сума е
приспадната сума в размер на 10.64 лева. която сума е предплатена от
длъжника при подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди
или е частично плащане следиздаваненафактурите.
- 30,89 лв., дължими за период 15/09/2020-14/10/2020 г., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 8.9.2020 г.
Твърди се, че при сключването на договор с Иеттел България ЕАД, всяко
лице получава един или повече клиентски номера, под които Иеттел България
ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента договори на
конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под
един клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но
всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице,
носител нададения клиентски номер.Във всяка издадена от Иеттел България
ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се
формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към
момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от
предходен период, тази сума се включва в стойността на новоиздадената
3
фактура като „задължения от предходен период". При констатиране на
неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от
дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този
клиентски номер се деактивират, а неногасените и дължими към момента
задължения се обединяват в една фактура като дължими за предходни
периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки. Твърди
се, че в системата на Теленор България ЕАД отв.Д. Илияиов Х.е с клиентски
номер *********.
Твърди се, че всички непогасени и изискуеми задължения на Д. И. Х. към
Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) в
размер на 377,98 лева са обединени във Фактура № **********/15.12.2020г.
за клиентски номер *********, със срок на плащане 15 дни от дата на
издаването й. Към настоящия момент посочената сума не е заплатена от
длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител е
получил ИМ и приложенията към нея, но в едномесечния срок не е депозирал
отговор на исковата молба и не е изразил становище по нея.
В проведено открито съдебно заседание страните не се представляват.
Ищецът депозира писмено молба, с която моли исковете да бъдат уважени.
Ответникът, чрез назначения му особен представител депозира становище, с
което оспорва исковете и наличието на облигационна обвързаност между
страните.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2020 г., между страните по делото е сключен договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359*********, с който е уговорено ползване на
услуги по абонаментен план „Интернет 29.99“програма, за срок от 24 месеца,
при стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв., като е закупил
устройството TABLET LENOVO Tab М7 4G Black на преференциална цена, с
размер на общата отстъпка от цената в размер на 319,91лв., с обща лизингова
цена в размер на 349,90 лв. и месечна лизингова вноска и абонаменния план
от 29,99лв. В договора е предвидена клауза касаеща дължимост на неустойка
в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на абоната,
4
както следва: а) в размерна сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за номер до края на срока на договора,
но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора и б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, дължи и
такава част от разликата между цената на стандартната цена на устройството
(в брой, без абонамент),съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато
съответства на оставащия срок на договора. При сключване на договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* абонатът е подписал
декларация-съгласие, с която е удостоверил факта на получаване на подписан
от страна на оператора екземпляр от Общите условия на дружеството,
съгласил се е с тях и се е задължил да ги спазва. Наред с това при сключване
на договора на абоната е представено и същият е приел ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти, съдържащи цени на
предоставяните от оператора услуги. Приобщени към доказателствения
материал по делото са и представените от ищеца общите условия за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги. В
чл. 19б е предвидено, че дружеството има право да прекрати договора
включително при неплащане от страна на потребителя на дължими суми след
изтичане на сроковете по индивидуалния договор. В чл. 26 е предвиден редът
и сроковете за плащане на дължимите суми - въз основа на фактура в
указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни от издаването на фактурата,
като изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението за плащане на сумите.
В материалите по ч.гр.д. 11645/2022г. са приложени Договор за мобилни
услуги, приложенията към него и Общите условия на дружеството.
Процесният договор за услуги е прекратен едностранно от Оператора
съгласно т. 11 при условията чл. 75, във вр. с чл. 19б, в) от Общите Условия, а
именно по вина на абоната да не заплати дължими месечни плащания. При
наличието на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го
уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия.
5
По делото е приложена първата издадена месечна фактура
№**********/15.09.2020 г. на обща стойност 36,98лв. с ДДС, включваща
месечни такси /абонаменти, доп.пакети/ на стойност 30,82лв. без ДДС, със
срок за плащане от ответника – 30.09.2020г. Приложена е разбивка на
ползваните от абоната услуги за процесния период, като е видно, че от
предоставени с пакета 30000 МВ, е отчетено ползване на 154,71 МВ мобилен
интернет в България. Не е ползван мобилен интернет в роуминг.
Приложена е месечна фактура №**********/15.10.2020 г. на обща
стойност 67,87лв. с ДДС, включваща месечни такси /абонаменти, доп.пакети/
на стойност 25,74лв. без ДДС и задължения от предходен период в размер на
36,98лв. с ДДС, със срок за плащане от ответника – 30.10.2020г. Приложена е
разбивка на ползваните от абоната услуги за процесния период, като е видно,
че от предоставени с пакета 30000 МВ, е отчетено ползване на 1499,16 МВ
мобилен интернет в България. Не е ползван мобилен интернет в роуминг.
Приложена е месечна фактура №**********/15.12.2020 г. на обща
стойност 377,98лв. с ДДС, включваща неустойки за предсрочно прекратяване
на договор за услуги на стойност 320,75лв. и задължения от предходен
период с ДДС в размер на 57,23лв., със срок за плащане от ответника –
30.12.2020г.
Съдът намира за установено следното от правна страна:
Ответникът, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален
представител е оспорил изцяло предявения иск както по основание, така и по
размер.
От представените писмени доказателства се установява, че на 08.09.2020 г.
между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*********, с който е уговорено ползване на услуги по
абонаментен план „Интернет 29.99“програма, за срок от 24 месеца, при
стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв., като е закупил
устройството TABLET LENOVO Tab М7 4G Black на преференциална цена, с
размер на общата отстъпка от цената в размер на 319,91лв., с обща лизингова
цена в размер на 349,90 лв. и месечна лизингова вноска и абонаментния план
от 29,99лв.
За периода 15.09.2020 г. – 15.12.2020 г. ищецът е издал 3бр. фактури. В
6
същите е посочено основание за задължения за месечни и еднократни такси,
задължения от предходен период, неустойка предсрочно прекратяване на
договори за услуги.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и точно
изпълнение на задълженията си на мобилен оператор по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359*********, по количество, качество и цена за
посочения период. Наличието на договорно правоотношение между страните
се оспорва от ответника по иска. По силата на представените с исковата
молба договори за мобилни услуги, операторът се е задължил да предостави
на абоната услуга чрез собствената си далекосъобщителна подвижна
клетъчна мрежа съгласно Общите условия за срок от 24 месеца, считано от
датата на подписване на договора, както и му е предал устройство във вид,
годно за употреба съгласно техническите характеристики с цялата
документация, включително гаранционна карта. Абонатът е поел насрещно
задължение да заплаща стойността на потребените услуги в уговорените
срокове и условия. Услугите, цените и начина на плащане са посочени в
индивидуалните договори и Общите условия на мобилния оператор.
Съдът констатира, че в индивидуалния договор за мобилни услуги от
08.09.2020 г. няма клауза, уреждаща по какъв начин другата страна ще бъде
уведомена при изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне на
договора. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. Ищцовото дружество
твърди, че е развалил едностранно договора, поради виновно неизпълнение от
страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Доколкото се касае за
писмен договор, то и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена
форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този
смисъл липсват писмени доказателства в такава насока, доколкото
приложената писмена покана не е достигнала до ответника. Момента на
прекратяване на облигационните отношения е свързан с възникване на
правото на изправната страна да реализира имуществената отговорност на
неизправната.
За съда не става ясно по какъв начин е формирано претендираното от
ответника задължения, доколкото по първата издадена фактура
7
№**********/15.09.2020 г. е претендирана сума на обща стойност 36,98лв. с
ДДС, включваща месечни такси /абонаменти, доп.пакети/ на стойност
30,82лв. без ДДС с определен срок за плащане от ответника – 30.09.2020г. В
следващата месечна фактура №**********/15.10.2020 г. на обща стойност
67,87лв. с ДДС, са включени месечни такси /абонаменти, доп.пакети/ на
стойност 25,74лв. без ДДС и задължения от предходен период в размер на
36,98лв. с ДДС, със срок за плащане от ответника – 30.10.2020г. Т.е.
начисленото и незаплатено от ответника задължение по първата фактура
изцяло е начислено и във втората. В същото време от издадената трета
месечна фактура №**********/15.12.2020 г. на обща стойност 377,98лв. с
ДДС, се установява претенция за неустойки за предсрочно прекратяване на
договор за услуги на стойност 320,75лв. и задължения от предходен период с
ДДС в размер на 57,23лв., със срок за плащане от ответника – 30.12.2020г. Т.е.
според третата фактура, общото задължение по двете неплатени фактури е
57,23лв., но в същото време от текста на самите фактури е видно, че те са
издадени /втората, която включва и задължение по първата/ за задължения в
общ размер от 67,87лв. Ищцовото дружество обяснява в обстоятелствената
част на ИМ, че разликата се дължала на предплащане от страна на ответника
на сума от 10,64лв., които били приспаднати, но не става ясно кога е била
предплатена от него тази сума и ако е била предплатена при подписване на
договора, по каква причина му е била начислявана отново с издадените първа
и втора фактура, доколкото в същото време се твърди, че ответника не е
правил никакво плащане. Не става ясно и дали претендираните суми касаят
единствено дължими месечни абонаментни такси, доколкото не съответстват
на договорената такса от 29,99лв., или и други услуги.
Във връзка с възраженията на ответника и указанията на съда по чл. 146
ГПК, макар ищцовото дружество да не е направило доказателствени искания,
съдът прецени, че следва да бъде допуснато изготвяне на ССЕ със следните
задачи: След запознаване с материалите по делото и справка със счетоводните
документи на ищеца да отговори на следните въпроси: Осчетоводени ли са
проц. фактури при ищеца и какъв е размера на неизплатените задълженията
на ответника към ищеца по процесните фактури, към дата на депозиране на
заявлението - 03.08.22 г.? Какви услуги потребени през процесния отчетен
период са начислени в съответните фактури? Какво е количеството и
времетраенето на отделните услуги и при какви ценови условия е извършено
8
остойностяването им? Какъв е размера на дължимите неустойки за мобилни
услуги начислени от ищеца в съответствие с условията на процесните
договори, съобразно датата на спиране на номера, както и касаещо
неустойката за предоставеното устройство? Какъв е броя на общата парична
стойност на неизплатените от ответника лизингови вноски за мобилното
устройство съгласно сключения между страните договор за лизинг.
Заключение по допуснатата ССЕ не е изготвено от вещо лице, поради
невнесен депозит от страна на ищеца. Така твърденията на същия в исковата
молба за наличието на договорно правоотношение с ответника, условията на
договора, падеж за плащане на задълженията, предоставени мобилни услуги
и мобилно устройство, както и други съществени елементи съгласно
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД са останали недоказани.
В разпоредбата на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ приложени към
заявлението е уредена правната възможност „Йеттел България“/ „Теленор
България“ / ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII,
или при условията на т.19б и т.19в. В чл.19в от ОУ е предвидено, че
договорът се прекратява от въззиваемия с „едномесечно писмено
предизвестие“, което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на потребителя
в този смисъл. Приложимостта на чл. 19в от ОУ е обусловена от съществено
или системно нарушение на Общите условия от потребителя. В чл.152, т.24
от ОУ се съдържа дефиниция на термина „Съществено нарушение“ с две
хипотези-1.нарушение, на което и да е задължение по тези ОУ или по
индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото
изпълнение,2.действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата
на другата страна. В чл. 152,т.23 от ОУ пък е посочено, че „системно
нарушение съставлява“нарушение на задължение по тези ОУ или по
индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в продължение на
една година“. В конкретната хипотеза ищецът се позовава по исковата молба
на неплащане по три фактури на дължимите абонаментни такси, което
определя, че за прекратяването на договора е необходимо писмено
предизвестие. По представените писмени доказателства не се установява
процесния договор от 08.09.2020 г. между страните да е бил прекратен по
уговорения начин преди изтичане на неговия срок. Предвид на това
9
предявения облигационен иск е неоснователен и недоказан.
Неустойката има обезпечителна и санкционна функция, като мотивира
изправност по договора на страната спрямо, която е уговорена.
Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е установено по
и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В настоящия казус,
неустойката възмездява имуществените щети на „Йеттел България“/“Теленор
България“/ЕАД, при прекратяване на договора при виновно неизпълнение от
абоната. Доколкото съдът приема, че не се доказва прекратяване при
условията на чл.19в от Общите условия от въззивника неустойка в размер на
320.75 лева не следва да бъде заплащана.
Предвид на изложените съображения искът за дължимост на неустойка в
размер на сумата 320.75 лева е неоснователен и недоказан.
Изложеното води до извод, че ищецът не е установил вземането си по
издадената заповед за изпълнение, поради което и предявеният установителен
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските:
Предвид изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от
предявените от Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор
България ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, чрез адв. С. В.
М.- САК, против Д. И. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.
искове с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което
бъде признато за установено, че Д. И. Х. дължи на Иеттел Българин
ЕАД(предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън
Кристос Кинг: сумата от 377,98 лв. (тристаседемдесет и седемлева и
деветдесет и осемстотинки), от които:
10
1/ 57,23лв. Задължение за предходен период формирано както следва:
26,34лв., дължими за период 08/09/2020-14/09/2020г., представляващи
непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 8.9.2020 г.; 30,89 лв., дължими за период 15/09/2020-
14/10/2020 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 8.9.2020 г.
2/320,75лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 8.9.2020 г.,
формирани както следва: сума в размер на 74,97 лева, представляваща
тримесечни такси, и сума в размер на 245.78 лева за TABLET LENOVO Tab
М7 4G Black, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
закупуване на устройство на преференциална цена, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 03.08.2022г. до изплащане на задължението, на осн. чл. 422,
вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръженсъд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Р. С. Б. към Адвокатска колегия-гр. Варна,
възнаграждение в размер на 400.00 лева, с оглед осъществената защита като
особенпредставител в първа инстанция на ответника Д. И. Х., с ЕГН
**********.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11