№ 3390
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502095 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 19371 от 23.11.2023 г. на СРС, постановено по по гр. д. № 10370/2022 г.
на СРС, 66-ти състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу И. Н. Б., ЕГН ********** и Н. И. Б., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат
на ищеца при квоти съответно 1/6 и 5/6 сумите, както следва: 1 230, 29 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането, 142, 23 лв., представляваща
мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 13.04.2021 г., 70, 22 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането и 12, 48 лв., представляваща
мораторна лихва от 01.07.2018 г. до 13.04.2021 г.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението
подава ищеца, с която оспорва последното като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалния закон и събраните по делото доказателства.
Основното възражение на въззивника е за отхвърляне на претенцията поради неизпълнение
на разпределената на ищцовото дружество доказателствена тежест за установяване
доставеното количество топлинна енергия и съответствие на същото с законоустановените
1
правила относно неговото отчитане и начисляване. Твърди, че съдът разполага с
правомощията служебно да назначи експертиза за разясняване на въпросите, които са от
съществено значение за предмета на делото, след което да осъди ищеца с решението по
същество да заплати сума за изготвянето й. Приемайки като последица отхвърляне на
претенция поради недоказаност на нейния размер единствено заради неизпълнени указания
относно внасяне на депозит, първоинстанционният съд е действал в противоречие със
същността на исковото производство, оставяйки делото неизяснено от фактическа и правна
страна. Оспорва по делото да не е доказано наличие на облигационно правоотношение
между страните. Моли съда да отмени постановеното решение, като постанови ново, с което
изцяло да уважи претенцията на ищеца. Претендира направените разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба е подал само ответника
И. Н. Б., ЕГН **********, като оспорва изцяло подадената въззивна жалба като
неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Правилни са изводите на
първата инстанция, че не дължи сумите топлинна енергия, като поддържа и оспорването на
представените по делото писмени доказателства от ищеца. Още веднъж посочва, както и в
отговора на исковата молба, че приписваните му 1 / 6 идеални части са необосновани,
доколкото с нотариалния акт по делото се установява, че правото на собственост в пълния
му обем преминава върху сина му, който единствено живее в недвижимия имот. Моли съда
да потвърди решението, а въззивната жалба да остави без уважение.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу И. Н. Б., ЕГН ********** и Н. И. Б., ЕГН **********
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца при квоти съответно 1/6 и 5/6 сумите по заповед за
изпълнение от 30.06.2021 г. по гр. д. № 29509/2021 г., по описа на съда за 2021 г. 66 състав, а
именно: Сумите: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. в размер на 1 230, 29 лв., ведно със законна лихва от 26.05.2021 г. до изплащане
2
на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 13.04.2021 г. в размер на 142, 23 лв., цена
на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на
70, 22 лв., ведно със законна лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва от 01.07.2018 г. до 13.04.2021 г. в размер на 12, 48 лв. /. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Н. Б., ЕГН ********** е подал писмен
отговор, в който твърди, че между него и ищеца не е налице облигационно отношение.
Сочи, че не е собственик на недвижимия имот, тъй като той и другият му син са дарили на
Н. И. Б. имота през 2011 г. и съответно И. Н. Б., ЕГН ********** не е потребител на ТЕ.
Сочи, че не е обитавал имота в исковия период.
Другият ответник Н. И. Б., ЕГН ********** не е подал отговор в срока по чл. 131
ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба, моли съда да уважи предявения иск, за което развива
подробни съображения и да му присъди разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответниците не се явяват, не
изпращат представител.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съображенията за това са следните.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно
и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от
ЗЕ е обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти), а именно:
валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, по силата на което ищецът е предоставил на ответника на адреса на
процесния имот и заявения период услуги, чиято цена възлиза на претендираната сума, а за
ответника е възникнало задължението за заплащането им. Установяването на тези
обстоятелства при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца. В тежест на
ответника (при доказване на предпоставките за основателност на иска) е да установи по
делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Исковата претенция подлежи на отхвърляне, тъй като не се доказва от събраните в
хода на съдебното производството доказателства, ищецът да е доставил топлинна енергия за
отопление до процесният недвижим имот. Горното обстоятелство подлежи на пълно и
главно доказване от страна на ищцовата страна. Ищецът е направил доказателствено искане
за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Съдът с протоколно определение от
02.10.2023 г. е допуснал изготвяне на съдебно-техническа експертиза, която да установи
дали до процесния недвижим имот е доставяна топлинна енергия в процесния периода,
както и в какви количества. В указания от съда срок, ищецът не е предприел действия за
внасяне определения депозит за вещо лице, поради което по делото не е била изготвена
3
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото остава недоказано, че за процесния
период, до процесния недвижим имот е била доставена топлинна енергия в претендираните
от ищеца количества.
На следващо място, съдът счита, че между страните не съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабдения имот.
Липсата на проведено доказване за наличието на договорно правоотношение между
страните обосновава извод, че не е доказана изискуема материалноправна предпоставка за
уважаване на иска, респективно искът подлежи на отхвърляне. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ предвижда, че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, а според приетото Тълкувателно решение от
17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС
пасивнолегитимиран да отговаря за заплащане цената на доставена топлинна енергия е и
ползвателят на имота на облигационно основание, когато между него и топлопреносното
предприятие е сключен договор.
С оглед това, че не се доказва при условията на пълно и главно доказване, че до
имотът е доставяна топлинна енергия, както и съществуването на договорно
правоотношение, съдът приема, че исковете за главница и за сума за дялово разпределение
подлежат на отхвърляне. Изводът на съда за недоказаност иска за главница обосновава
разбирането, че е недоказан и искът за мораторна лихва. Когато не е доказано
съществуването на парично вземане, не може да бъде уважен и иск за мораторна лихва
върху същото вземане предвид акцесорния му характер.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19371 от 23.11.2023 г. на СРС, постановено по по гр. д.
№ 10370/2022 г. на СРС, 66-ти състав.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5