№ 569
гр. Търговище, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101157 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени главни искове с пр. осн. чл.
26,ал.,предл. първо от ЗЗД и в условията на евентуалност-искове с пр. осн. чл.
26,ал.1,предл. трето от ЗЗД.
Ищцата Л. АЛ. М. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв. М.М.-АК Пловдив, твърди в исковата
молба, че на 17.01.2021г. сключила от разстояние Договор за потребителски
кредит №2336843 с „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, гр.София,
съгласно който ответникът й предоставил в заем сумата от 4000лв. за срок от
24мес., а въз основа на чл. 12, раздел трети от ОУ към договора, ответникът
сключил с втория ответник „АЙ ТРЪСТ” ЕООД,ЕИК ********* гр.София,
договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2021г., с цел обезпечаване
на задължението по вече сключения договор за кредит. Излага, че по така
сключения договор за поръчителство, ищцата следва да заплати сумата от
4576,08лв. възнаграждение за поръчителство, разпределено на месечни
вноски от по 190,67лв., начислени към всяка от месечните вноски по кредита.
Ищцата твърди, че договорът, сключен с „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК
*********, гр.София, е недействителен, доколкото дължимата сума по
1
договора за поръчителство, сключен с втория ответник не е включен в
стойността на ГПР, при което потребителят е въведен в заблуждение относно
действителната стойност на разходите, като излага подробни съображения.
Твърди и в условията на евентуалност, че уговорката в чл. 4,ал.1 от договора
за кредит, предвиждаща при непредоставяне на обезпечение потребителят да
сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице,
както и самият договор за поръчителство, сключен с втория ответник,
противоречат на правилата на морала и добрите нрави, както и на
разпоредбите на потребителското законодателство, поради което същата
приема, че за нея е налице правен интерес от прогласяване на нищожността
на от договора за кредит поради противоречието му със закона, а именно-по
чл. 26,ал.1 пр. първо от ЗЗД вр. чл. 22, чл.11,ал.1,т.10 и чл. 19,ал.4 от ЗПК, а в
условията на евентуалност- предявява иск за прогласяване на нищожност на
чл. 4,ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2336843 от 17.01.2021г.,
както и на Договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2021г.,
сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД,ЕИК ********* гр.София,
поради противоречие с морала и добрите нрави по чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД
и чл. 143,ал.1 и чл. 146,ал.1 от ЗЗП; претендира разноски. В съдебно
заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се
представлява.Постъпила е писмена молба от процесуалния й представител за
разглеждане на спора в отсъствието на ищцата, като исковете се поддържат и
се иска уважаването им, ведно със законните последици.Излагат се подробни
съображения относно недействителността на договора за кредит и на
договора за поръчителство, като се сочи и обстоятелството, че видно от
справка в Търговския регистър, който е публичен, дружеството кредитор е
едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант, при което излага,
че печалбата на дружеството гарант се разпределя в полза на кредитора, при
което ищцовата страна счита, че това е друг начин за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19,ал.4 от ЗПК, обуславящо
недействителност и на двата договора;излага подробни съображения,
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от първия
ответник „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, действащ чрез
юрисконсулт В.С., в който предявените искове се оспорват като
неоснователни.Излагат се подробни съображения по всяко от въведените
2
твърдения на ищцовата страна за противоречие на договора за кредит с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, като се сочи, че сключването на договора за
поръчителство е предвидено в ОУ като възможност, а не като задължение и
самото предоставяне на обезпечение не е задължително условие за сключване
на договор за кредит, а като допълнителен аргумент посочва, че сключването
на договора за поръчителство е последващо сключването на кредитния
договор, при това с различно от кредитора лице, при което не само не е било
необходимо, но и невъзможно при определяне на ГПР да се включи и като
разход и възнаграждението за поръчителство, излага подробни
съображения.Оспорва се и въведеното твърдение от ищцата за нарушаване на
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, като се твърди, че кредиторът е извършил
оценка на кредитоспособността на ищцата преди сключването на
договора.Като излага, че ищцата предварително се е запознала с условията и
параметрите на всяко плащане по договора, а именно- ГЛП 39,92% и ГПР
48,10% със срок на изплащане от 24месец;а и общ размер на дължимата сума
от 5869,92лв., които този ответник счита съответни на императивните
разпоредби на закона, същият приема, че липсва нарушение на добрите нрави
при сключването на договора, поради което и предявения в условията на
евентуалност иск счита за неоснователен, излага подробни съображения, като
иска отхвърлянето на исковете, претендира разноски.; оспорва се искането за
присъждане на адв. възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 от ЗАдв.,
поради липса на предпоставките за това, като е поискано представяне на
доказателства за трудовата заетост на ищцата, респ. на трудовата й книжка.
Не се оспорва а сключването на процесния договор между страните.В съдебно
заседание представител на първия ответник не се явява, постъпила е писмена
молба, в която възраженията се поддържат и се иска отхвърлянето на
исковете, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от втория
ответник „АЙ ТРЪСТ” ЕООД,ЕИК ********* гр.София, действащ чрез
юрисконсулт В.Г., предявения иск за нищожност на договора за
поръчителство се оспорва изцяло, като неоснователен, излагат се подробни
съображения, като се акцентира върху обстоятелството, че договорът за
поръчителство е отделен такъв е не е условия за сключване на договора за
кредит, а сключването му е в резултат от направен избор от самата ищца,
поради което и не е налице нищожност на договора както по чл. 26,ал.1, пр.
3
трето от ЗЗД, така и по чл. 143 от ЗЗП.Излага още, че сключеният договор
между този ответник и ищцата няма характер на договор за поръчителство,
който се сключва между кредитора и поръчителя, а има характер на договор
за поръчка, при което възнаграждението по него не попада в обхвата на
общия размер на кредита.допълнително сочи, че възнаграждението по този
договор възниква в полза на него, а не в полза на кредитора, още повече, че
към момента на сключване на кредитния договор, договорът за
поръчителство не е съществувал в правния мир, излагат се подробни
съображения, иска се отхвърлянето на исковете изцяло, претендират се
разноски. Оспорва се наличието на предпоставките по чл. 38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
относно претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна,
поради липса на доказателства, че ищцата е материално затруднено лице.В
съдебно заседание вторият ответник не изпраща представител, постъпила е
писмена молба с искане за разглеждане на спора в отсъствие на представител
на този ответник, в която възраженията се поддържат и се иска отхвърлянето
на исковете, претендират се разноски.
След преценка на събраните доказателства и като взе предвид доводите
и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Между ищцата и първият ответник не е спорно обстоятелството, че
помежду им е сключен Договор за потребителски кредит №2336843 от
17.01.2021г. по реда на ЗПФУР, като видно от съдържанието на посочения
договор, страните са уговорили предоставянето на кредит в размер на 4000лв.,
която сума ищцата заявява в исковата молба, че е получила. От представеното
към договора Приложение № 1 се установява още, че срокът на кредита е 24
месеца, с 24 месечни погасителни вноски в размер на 244,58лв. всяка, при
ГЛП 39,92% и ГПР 48,10%, при взети предвид допусканията, посочени
ОУ(също приложени по делото) и общ размер на всички плащания от
5869,92лв., като видно от инкорпорирания в приложението погасителен план,
месечните вноски включват главница и договорна лихва в общ размер от по
244,58лв. всяка.В Раздел VII, т. 11 от ОУ са посочени допусканията, взети
предвид при формиране на ГПР. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит е посочено още, че в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще
предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от
посочения вид на обезпечението да представи на кредитора банкова гаранция
4
съгл. ОУ в срок до десет дни от подписването на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице в срок до 48часа от подаване на заявлението, като е
предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на
кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24,00
часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида
на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, в ал.2 на чл.4
и санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в
неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие
на договора между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е
предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване е 14дни, а ако заявлението не бъде
одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 4,ал.2 е
уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечението, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на
734,55лв., която страните се съгласяват да се разсрочи и да се заплаща на
равни части към всяка погасителна вноска, посочени в чл. 2,ал.1т.4, като в
този случай дължимата вноска е в размер на 251,37лв., а общото задължение
по договора става в размер на 3770,55лв.От Договор за предоставяне на
поръчителство от 17.01-2021г., сключен между ищцата и втория ответник се
установява, че с договора поръчителят се задължава да сключи с кредитора
договор за поръчителство и да отговаря пред него солидарно с длъжника-
раздел I,чл. 1,ал.1, като за поемането на задълженията по ал.1, потребителят
дължи възнаграждение на поръчителя, определено в раздел IV, чл.8 от
договора чрез препращане към Приложение 1 към договора, от което е
видно, че възнаграждението е в размер на 190,68лв. месечно(или общо
4576,08лв. за 24 месеца), дължимо за всеки месец за срока на договора за
кредит, платимо на падежа на съответното плащане по кредитния договор,
съгл. погасителния план по т.1.4.Сключен договор за поръчителство между
страните-ответници „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, и „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД,ЕИК ********* гр.София, съобразно уговореното в договора
за поръчителство, сключен от ищцата, по делото не е представен.От
представената в оригинал трудова книжка на ищцата серия В, № 843432 се
установява, че считано от 30.04.2021г., когато е прекратено последното й
5
трудово правоотношение, ищцата не е сключила нов трудов договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
По предявения иск за нищожност на Договор за потребителски кредит
№2336843 от 17.01.2021г., сключен между ищцата Л.М. и „КРЕДИСИМО”
ЕАД, ЕИК *********, гр.София с пр. осн. чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД : Не е
спорно между страните по делото, че помежду им е сключен посочения
договор за потребителски кредит, като страните не оспорват обстоятелството,
че същият е сключен по правилата на ЗПФУР и ищцата е получила
уговорената заемна сума от 4000лв. Посоченият договор попада и под
правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е
посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11
ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия.В
случая ищецът се позовава на съществуващо в договора противоречие с
разпоредбите на чл.11,ал.1,т.10 и чл. 19,ал.4 от ЗПК, като в тази връзка, съдът
приема следното: Съгл. разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за
кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
единствено като абсолютна процентна стойност-48,10%. Липсва посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
което възраженията на ответника в тази връзка са изцяло неоснователни. При
6
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита,
освен възнаградителна лихва от 39,92%, не става ясно как е формиран ГПР от
48,10% и какво друго е включено в останалите 8,18% от ГПР извън
фиксирания годишен лихвен процент, поради което не може да се прецени
дали така посочения ГПР е вярно изчислен и дали не надхвърля петкратния
размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради
което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна
процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е
нарушено императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, доколкото
целта на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран иикономически
обоснован избор дали да го сключи. В този см. е и изискването на чл. 10,
параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е въведено изискването,
че: " се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този
процент".Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от
Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система
от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да
гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено,
че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява
основание за недействителност на договора за кредит. Следва да се отчете и
обстоятелството, че и без специални знания е видно, че ако в ГПР беше
включено и възнаграждението за поръчителство, то размерът му неминуемо
би надхвърлил максимално определения праг на ГПР от 50%. С оглед на
изложеното, съдът приема, че при сключването на договора е нарушено
императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, обстоятелство,
обуславящо недействителността на договора изцяло поради противоречие със
закона, основателността на предявения главен иск на ищцата против
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, гр.София и неговото уважаване,
на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. 22 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Доколкото съдът достига до извод за основателност на главния иск, не
дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност такива.
По разноските: С оглед изхода от спора, ищцата има право на разноски,
7
които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 235лв.
внесена държавна такса, поради което първият ответник следва да бъде
осъден да й ги заплати, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК. Относно искането на
процесуалния представител на ищцата адв. М.М.-АК Пловдив за присъждане
на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 вр. чл. 38,ал.1т.2 от
ЗАдв., съдът следва да се произнесе по възраженията на първия ответник
относно наличието на предпоставките за предоставяне на правна помощ на
материално затруднено лице, като приема следното: Видно от представената
трудова книжка на ищцата, същата е безработна, поради което и
възраженията на ответника са неоснователни.На процесуалния представител
на ищцата следва да се определи възнаграждение за защита по двата иска в
размер на 1247лв., с оглед уговорената в договора за правна защита такава по
всеки иск, платимо от първия ответник, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с
чл. 7,ал.2,т.3 от НМРАВ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
кредит №2336843 от 17.01.2021г., сключен между Л. АЛ. М. с ЕГН
********** от гр.Търговище, **** и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Витоша”, № 146(сграда
А),ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от С. Я., поради
противоречие със закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Витоша”, № 146(сграда А),ет.4, Бизнес
център „България”, представлявано от С. Я., да заплати на Л. АЛ. М. с ЕГН
********** от гр.Търговище, ****, разноските по делото в размер на 235лв.,
на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Витоша”, № 146(сграда А),ет.4, Бизнес
център „България”, представлявано от С. Я., да заплати на адв. М.В. М. с ЕГН
**********-АК Пловдив с адрес на кантора гр.Пловдив, бул.”Пещерско
шосе”, № 81,ет.3,ап.Б, адвокатско възнаграждение в размер на 1247лв., като
8
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за липса на предпоставките по
чл. 38,ал.2,т.1 от ЗАдв. като неоснователни, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във
вр. с чл. 7,ал.2,т.3 от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9