№ 46
гр. Варна, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора А. Вл. П.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Наказателно дело за
възобновяване № 20243000600024 по описа за 2024 година
Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице Б. Н. Д. /адресирано до ВКС на РБ
и впоследствие препратено на АС-Варна/ за възобновяване на производството
по внохд №1253/2023г. на Окръжен съд-Варна, и намаляне на наложеното му
наказание. Навеждат се доводи единствено за явна несправедливост на
наложеното наказание. Иска се възобновяване на наказателното производство
и намаляне на наложеното на подсъдимия наказание до размера определен от
Варненски районен съд.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага
съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.
Защитникът на осъденото лице и самото то поддържат искането, желаят
намаляне на наказанието на искателя до размера, определен от
първостепенния съд.
Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си
намери за установено следното:
1
Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в
чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а
също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК (решението на Окръжен
съд-Варна е влязло в сила на 21.12.2023г., а искането е подадено на
29.12.2023г. – дата на пощенското клеймо на писмото до ВКС на РБ).
Разгледано обаче и по същество, то се явява неоснователно.
С присъда №214/29.08.2023г. по нохд №49/2023г. Районен съд- Варна е
признал Б. Н. Д. за виновен в това, че на 18.06.2023г. в гр.Варна, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност
489,14лв. от владението на С.К.М. без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1
вр.чл. 194, ал. 1 НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК и чл.58а ал.1 НК му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, ,
което постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да се
изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК
било зачетено времето, през което Д. е бил задържан под стража.
Присъдата била протестирана пред Варненски окръжен съд, който с
решение №317/21.12.2023г. по внохд №1253/2023г. изменил атакуваната
присъда като увеличил наложеното на Д. наказание лишаване от свобода от
две години на три години и девет месеца, което на основание чл.58а ал.1 НК
намалил с една трета до размера на две години и шест месеца лишаване от
свобода. В останалата част присъдата била потвърдена. Тъй като въззивният
съдебен акт не подлежи на касационен контрол то изменената присъда влязла
в сила същия ден. А като съдебен акт, непреминал през касационен контрол,
срещу въззивното решение е подадено искане за възобновяване на
наказателното производство.
В искането се релевира касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 НПК,
което е предвидено и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основание за
възобновяване – явна несправедливост на увеличеното от Окръжен съд-Варна
наказание.
Това наказание обаче не се намира за явно несправедливо от настоящия
съд. Въззивната инстанция при неговата индивидуализация е отчела всички
релевантни за това фактори. Като смекчаващи вината са взети предвид
оказаното съдействие в хода на досъдебното производство, тежкото
2
материално положение както и възрастта на подсъдимия. Като отегчаващи
обстоятелства са приети предходната съдимост, невлияеща на правната
квалификация, и сочеща на утвърдени престъпни навици у лицето.
Допълнително е отчетен факта, че въпреки изтърпяването на различни
наказания, то те не са имали никакъв корекционен ефект - деянието предмет
на настоящото производство е извършено месец след изтърпяване на
поредното наказание лишаване от свобода. Предвид изложените смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства въззивният съд правилно е отчел баланс
между тях, при който логично приел, че адекватно на обществената опасност
на деянието и дееца ще бъде едно наказание малко под средния размер – три
години и девет месеца. Този извод на съда напълно се споделя и от настоящия
съдебен състав - Д. е осъждан 16 пъти за множество престъпления против
собствеността, личността, както и за държане на наркотични вещества. И
всичко това в периода 2011 – 2023г. Определеното от окръжния съд
наказание естествено предвид протеклото по реда на чл.371 т.2 НПК
производство било намалено с една трета – до размера на две години и шест
месеца лишаване от свобода. Така определено наказанието не се явява явно
несправедливо, напротив – такова е било то преди неговото увеличение.
Затова и понастоящем не съществува основателна причина за неговото
намаляне.
По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да
са налице релевираните основания и за възобновяване на наказателното
производство , поради което и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Б. Н. Д. за
възобновяване на производството по внохд №1253/2023г. на Окръжен съд-
Варна.
Решението е окончателно - не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4