Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,
20.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни
две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл.съдия
при
участието на секретар: Мая Стойнева
и
прокурор Костадин Босачки:
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНОХД №558/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производстото е по гл.21 от НПК.
Образувано е по жалба от
подсъдимия Д.А.В. *** срещу първоинстанционната
присъдата по НОХД № 618/2018
г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), постановена на 09.10.2019
г., с която е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено на
24.07.2017 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 вр. с чл.194, ал.1
от НК и е осъден, както следва:
- на лишаване от свобода за срок от 1 година с 3-годишен изпитателен срок
- да заплати на гражданския
ищец Х.И.Х. 300 лв.-обезщетение на
имуществени вреди от престъплението и
-да заплати разноски по
делото- общо 523.60 лв. и 50 лв.-държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
С жалбата се прави оплакване и
се навеждат доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност, за необоснованост и явна несправедливост на присъдата.
Процесуалната
незаконосъобразност е обоснована с допуснати на досъд.производство съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в
неточности при документооборота на делото и непълнота на разследването.
Процесуалната незаконосъобразност
по време на съдебното производство се твърди, че е налице поради липсата на
мотиви, тъй като не отговарят на изискванията по чл.305, ал.3
от НПК, защото са непълни, неясни,
противоречиви, пресъздаващи изложените в обвинителния акт фактически
обстоятелства без да са обосновани от ДнРС ; липса на анализ на
доказателствата, вкл. и на противоречивите, неправилни фактически
обстоятелства, които не кореспондират с
посочените от съда доказателства, липса на произнасяне
и обсъждане досежно възраженията на защитата, сред които и тези относно липсата на субективната страна
на престъплението и евентуална
маловажност и малозначителността на случая. Заявени са две алтернативни
искания- по чл. 336, ал.1, т. 3 вр. с чл.334, т.2 от НПК за
отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна и по чл.335, ал.2 в сл.на чл.348, ал.3 вр. с
ал.1, т.2 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
от др.състав на първоинстанционния съд.
По
време на въззивните прения прокурорът е маркирал съображения за потвърждаване
на присъдата, поради доказаност на престъплението и авторството на подсъдимия в
него.
Адв.Я.,
като повереник на частния обвинител и граждански ищец, е навел доводи за
потвърждаване на присъдата. Акцентирал е на категорично установения по делото
факт, че подсъдимият и гражданския ищец имат съседни имоти, обработвани
едниствено от тях и че подсъдимият е ожънал имота на гражданския ищец. Молил е
за потвърждаване на присъдата.
Адв.П., като защитник на подсъдимия,
е пледирал за недоказаност на обвинението и за оправдаване на подсъдимия по
него, по съображенията в жалбата и установеното от доказателствата, събрани по
време на въззивното производство, според които работниците на подсъдимият са
засявали и имота на гр.ищец, площта на който е по-малка от посочената в
обвинителния акт.
Подсъдимият
е заявил, че в живота си нищо чуждо не е откраднал и няма как да се случи да
открадне пшеница за 300 лв., при положение, че има огромни добиви и скъпа
техника. Отбелязал е и че гражданският
ищец и неговия баща са декларирали за
подпомагане в ДФ „Земеделие” земи, които не обработват и са участници по програми
за развитие на селските райони, поради което
„за съд са те, а не той”.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС),
след преценка на процесуално-допустимата въззивна жалба и доказателствата по делото, както и след
служебна проверка на обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл.
314 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционното съдебно
производство е образувано след
измененията в глава 19 с Д.в., бр. 63/2017
г. , поради което относно възраженията в жалбата за допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на
присъдата, приложение намира чл.248, ал.3 от НПК предвиждащ невъзможност да се
правят такива възражения пред въззивния
съд. Поради това въззивният съд не дължи преценка на възраженията на подсъдимия
за допуснати на досъд.п-во ( в т.ч. и поради изготвяне на обвинителния
акт в нарушение на чл.246 от НПК)
съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия.
Неоснователно е според КнОС и
възражението за липса на мотиви, тъй като изготвените от районния съд
мотиви към присъдата отговарят на
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Това е така, защото съдът е изпълнил задължението си за посочване в мотивите на: установените
обстоятелства; доказателствата, въз основа на които е сторил това и правните
съображения за взетото решение. Изложените от районния съд фактически
обстоятелства, при които е извършено престъплението, съдържат в необходимия
обем съставомерни факти, ясно и
детайлно изложени. Те са установени въз основа на надлежно
събраните от районния съд доказателства, анализирани и оценени според
действителното им съдържание относно авторството на подсъдимия в
престъплението, за което е обвинен. Налага се корекция в приетите за установени
фактически обстоятелства от районния съд единствено относно количеството и
стойността на предмета на престъплението, както и тълкуване на обв.акт и присъдата в частта им относно посоченото за
отнето количеството жито 300 кг.
КнОС, в настоящия си състав, констатира, че в обвинителния акт (и
присъдата) е допусната грешка при
посочване на количеството на отнетите килограми жито, като вместо
горепосочените от в.л. 1074 кг., ( изчислени за площ от 3.581 дка при среден добив 300кг./дка)
е посочено 300 кг. на стойност 300.80 лв., т.е. вместо общото количество добито
жито 1074 кг. от 3.581 дка е посочен добива на жито на 1 дка-300 кг Така
приема настоящия състав на съда,
защото при конкретизиране на предмета на престъпление в обстоятелствената
част на обв.акт, прокурорът се е позовал на
оценителната експертиза, като е отразил, че 300 кг.жито, на стойност
300.80 лв. са от нива с площ от 3.581 дка.
Изрично
в първото изречение на обв.акт прокурорът е посочил, че „На 24.07.2017
г. в землището на с.Делян,
обл.Кюстендил, обв.В. е ожънал 300 кг. жито от нива с площ 3.581 дка, представляваща имот №53 от масив
17, на стойност 300.80 лв.( видно от оценителата експертиза), което жито е било
собственост на св.Х.Х..”……….. В последното изречение от фактическите
обстоятелства на обв.акт, прокурорът е посочил:” Видно от заключението на оценителната
експертиза, средната пазарна стойност на
прибраната пшеница, с площ от 3.581 дка при среден добив от 300 кг./дка и средна изкупна цена от 0.28
лв., за реколта 2017 г., възлиза на 300.80 лв.”
Според КнОС
горецитираните две изречения от обстоятелствената част на обв.акт и
останалите факти в същата относно времето, мястото и обстоятелствата, при които
е извършено престъплението, позволяват
по категоричен и недвусмислен начин да се установи, че при посочване на количеството на предмета на
престъплението е допусната очевидна фактическа грешка, като вместо 1074 кг.жито е изписано 300 кг. жито. Последното, според изложените в обстоятелствената част на обв.акт е
количество жито добито от 1
дка. и количеството жито отнето
от обвиняемия. А при положение, че
стойността на 1 кг. жито е 0.28 лв., както е посочено в обв.акт, то 300 кг.
жито по 0.28 лв. възлизат на сумата от
84 лв., а не на 300.80 лв., както е според обв.акт, които са стойността на 1074
кг., според оценителната експертиза, на която се е позовал прокурора (получени при следното изчисление -3.581 дка
х 300 кг/дка=1074 дка х0.28 лв/кг.= 300.80 лв.).
Констатираната грешка в обв. акт е било допустимо да се
отстрани по реда на чл.248а, ал.1 от НПК, като се счита за очевидна фактическа грешка. Последната не е довела до
ограничаване на правото на защита на
подсъдимия, тъй като изложените в обв.акт факти позволяват да се разбере
обвинението и да се организира адекватна защита.
КнОС, след преценка на
събраните от районния съд и по време на въззивното съдебно производство
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. и св.Х. са
земеделски производители и арендатори от дълги години.
През селскостопанската 2016/2017 година и двамата
засели жито (пшеница) в землището
на село Делян, община Дупница, в местността „Цвичи поле” в масив 17. В този
масив св.Х. засял и обработвал нает имот с кадастрален № 20612-017-053 (или имот с №53),собственост на
насл.на С. М. Т., с площ по решението за възстановяване на имота от 3.581 дка,
а с действителна-2.400 дка (0.24 ха). С тези площи св.Х. посочил имота в
Заявление до ДФ „Земеделие” за
подпомагане по европрограми. По този
повод от компетентни лица от ДФ „Земеделие“ през 2016 г. имотът бил измерен като притежаващ площ от 0.24 ха.
Според скица от 14.12.2017 г., издадена от Общинска служба
по земеделие-гр.Дупница, имот с №
017053, образуван от имот № 017039, е при граници и съседи: имоти с № 52-Автомагистрала „Струма”, №
112-Полски път на Община –Дупница (покрай който минавало коритото на река
„Матица”), №38-ливада на насл.на А.С. З.(ползвана
от подсъдимия) и № 51-нива на насл. на Й.
К.С.. Границата между имот №53 и № 38 на
място не била материализирана. Представлявала ивица земя, в близост до която
имало хидрант.
Имот № 38, следван от имоти с номер от
29,28,27,26 до 25 били наети за обработване и засети с жито (пшеница) от подсъдимия.
На 24.07.2017 г. подсъдимият извършвал жътва на
ползваните от него имоти в масив 17, в местността „Цвичи поле”. Навлязъл с
комбайна и започнал да жъне и в най-крайния имот №52, засят от св. Х. И.Х. и баща му –св. И.Х.Г.. По същото време
случайно оттам минавал с лек автомобил св. Х.. Видял, че в имота му жъне
комбайн, управляван от подсъдимия В.. Спрял в близост и подал сигнал за съдействие на
тел.112. След това отпътувал до
кметството на село Делян и уведомил за случващото се кметския наместник –св.З..
Върнал се с нея при имота, в който, и съседните до него, подсъдимият
продължавал да жъне с комбайна. Пристигнали и полицейски служители от РУ на
МВР-Дупница, сред които и св. М. П.. Подсъдимият продължавал да жъне жито с
комбайна и не обръщал внимание на насъбралите се. Прекъснал дейността си едва
след като св. П. с полицейския автомобил навлязъл в жънатия от подсъдимия блок
и стигнал до комбайна. Подсъдимият отрекъл да е жънал нива на св.Х. . Твърдял, че показвания му от св.Х.
имот №53 не е в землището на с.Делян, а в землището на с.Дрен, и е към засявания и обработван от него
земеделски блок. Това поведение на подсъдимия учудило св.Х., тъй като до този момент и
двамата обработвали съседните ниви - имот № 53 и № 38 без
спорове помежду им, като подсъдимият го бил
виждал там.
Подсъдимият не пожелал да преустанови жътвата,
ожънал 720 кг. жито от имот №53 със
засята площ от 2. 400 дка и го прибрал в хамбара си .
Според изготвената на
досъд.п-во СОЕ от арг.Ц.Т. и заявеното от същата по време на разпита й в с.з.
от въззивния съд, средния добив за процесния земеделски имот с
кадастрален номер 017053, с площ от 3.581 дка,
е от 280 до 300 кг/ дка. , а средната
изкупна цена за реколта 2017 г. за областта, в която е процесния имот е от 0.25 лв. до 0.30 лв./кг.
В заключението си в.л. е изчислило, че
от процесниия имот с площ от 3.581 дка
при среден добив 300 кг./дка би се получил добив от 1074 кг. общо, които
при средна изкупна цена на декар 0.28 лв. ще имат стойност 300.80 лв. (1074
кг.х0.28 лв/кг.)
КнОС, предвид горепосочените
от в.л. данни и след собствени изчисления установява, че от
2.400 дка се добиват 720 кг пшеница ( 2.400 дка х300 кг/т = 720 кг.), на
които средната пазарна стойност, при 0.28 лв./кг. е 201, 60 лв. (720 кг. х 0.28 лв.=201.60 лв.).
Гореизложената фактическа обстановка ( без
изложеното относно допуснатата в обв.акт очевидна фактическа грешка) е
установена отчасти от обясненията на подсъдимия (л.32 от въззивното съдебно
производство –въззив.съд.п-во-л.32), отчасти от показанията: на св.Х. (от досъд.п-во и
съд„п-во-първоинстанционно и въззивно), на св.Г.-баща на св.Х. (л.35 от
дос.п-во, л.83г от първоинст.с.п-во и л.77 от въззив.с.п-во), св.З. (л.84 от
п.с.п-во), св.Младен П.( л.84г от първ.с.п-во), св.В. В.-брат на
подсъдимия(л.85 от първ.с.п-во), на св.Д.-шофьор на камиона с който е
превозвана пшеницат (л.86 от първоинст.с.п-во), на св.С. Т.-собственик на имот
с № 53, отдаден под аренда на св.Х., както и от
Писмените доказателства-Констативен протокол от 24.07.17 г., Договор за
отдаване под наем на зем.земя от 25.07.16 г. (л.22 от дос.п-во), Скица от 14.12.2017 г. на имот № 53 (л.46 от
досъд.п-во), Извлечение с данни от Държавен фонд „Земеделие” от заявени от св.Х. кадастрални имоти, сред които и имот №
53, Доклад за проверка на площи, вкл. и
на имот № 53 и Карта на кадастален имот №53, в които е записан с площ
от 0.24 ха., Справка за съдимост, както и Агрооценителна експертиза на
в.л. инж. Т. на л.41 от досъд.п-во и Техническа екпертиза, изг. от Т. С.-Д. на съд.п-во (л.101-106).
КнОС дава вяра на показанията на
горецитираните свидетели, тъй като са ясни, категорични и взаимно допълващи се.
Не дава вяра единствено на показанията на св.Х., според които ожънатия от подсъдимия
имот № 53 е бил с обработваема площ 3 500 лв., а не 2 400 лв. и на
показанията на св.Г., според които е наблюдавал жътвата на имот № 53.
Горецитираните показания на
св.Х. не се потвърждават от писмените доказателства, съдържащи данни за заявяване
на процесния имот от св.Х. в ДФ „Земеделие” за финансиране по европрограми, с
площ от 3 500 дка и 2 400 дка и измерването му от компетентни органи
към ДФ, че е с обработваема площ от 2 400 дка.
Горецитираните показания на
св.Г. съдът не кредитира, тъй като сам се е отказал от тях по време на разпита
му от въззив.съд, пред който е заявил, че не е бил със сина си –св.Х.,
когато е видял, че подсъдимия жъне имот № 53, а е пристигнал по-късно, когато
вече е бил ожънат.
КнОС не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, според които не е ожънал имот на св.Х. в м. Цвичи поле” в землището на
с.Делян, тъй като тези обяснения се
опровергават от показанията на св.Х., според които подсъдимият е ожънал имот №53, в
достоверността на които КнОС не намира основание да се съмнява, тъй като са
ясни, категорични, потвърдени от съвкупния доказателствен материал, установен
от останалите свидетели, според които подсъдимият е жънал на мястото, времето и
при обстоятелствата, описани от св.Х..
КнОС дава вяра на показанията на св.Х. и св.Г.,
според които са засели и обработвали през 2017 г. процесния имот, тъй като са
категорични, последователни и взаимно допълващи се, логични и потвърдени
отчасти от писмените доказателства-договор за отдаване под наем и заявление до
ДФ „Земеделие”. Като защитна теза, целяща изключване наказателната отговорност на подсъдимия се
преценяват от КнОС показанията, според които този имот е обработван от подсъдимия.
Правилно ДнРС е квалифицирал деянието на
подсъдимия като престъпление по чл.195, ал.1, т.4,пр.1 вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като е осъществил обективните и субективни признаци на основния състав
на престъплението по чл.194, ал.1 от НК и квалифициращия признак на
престъплението кражба по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК, доколкото за извършване
на престъплението е използвано МПС-комбайн. Не са налице основания за
квалифициране на деянието като маловажен случай, тъй като кражбата е квалифицирана по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Деянието не е и
малозначително по см.на чл.9, ал.2 от НК,
нито пък обществената му опасност е явно незначителна, предвид
обстоятелствата и начина на
извършването му.
Подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Той е знаел, че няма право да
обработва процесния имот, вкл. и да жъне житото (пшеницата), с която е засят,
искал е да го ожъне, направил го е без да се интересува, че няма право,
посочено му е от пострадалия св.Х., че този имот няма право да жъне, но въпреки това
подсъдимият е продължил жътвата му и е ожънал цялата му засята площ от 2. 400
дка. Подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици-причиняването на щета на пострадалия, изразяваща се в равностойността
на житото (пшеницата), с която бил засят имота от св.Х. и е искал да причини
същата.
По горните съображения КнОС
счита, че правилно ДнРС е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4,пр.1 вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Следва да се отмени присъдата на ДнРС в частта й относно количеството на предмета
на престъпление, като за разликата над 720 кг. жито на стойност 201.60 лв.,
отнета от 2 400 дка до количеството жито от 1074 кг.( неправилно в
присъдата посочени 300 кг. вместо 1074 кг.), на стойност 300.80 лв., което е
признат да е отнел от 3. 581 дка, присъдата на ДнРС следва да бъде
отменена, като подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан, тъй като не
е доказано да е извършил тази част от обвинението. В този смисъл следва да
бъде отменена частично присъдата в ДнРС
в наказателната част. Тази отмяна има за последица и частична отмяна на
присъдата в гражданско –осъдителната й част, като се отмени присъдата в частта
й с която гражданският иск е уважен за разликата над действително причинената
щета в размер на 201.60 лв. до присъдените
от ДнРС 300.80 лв. и се отхвърли иска за разликата над 201.60 лв.
Отмяната на присъдата в
горецитираната й наказателна част не се отразява на санкционната й част, за която не са налице основания за изменянето
й.
Правилно за извършеното
престъпление на подсъдимия е наложено наказание ЛС за срок от 1 година, с
3-годишен изпитателен срок. То е справедливо и не следва да бъде намалявано, доколкото е съответно на ниската степен на
обществена опасност на деянието и дееца и е определено в минималния му
предвиден за престъплението размер. С
него може да се постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК-да се
поправи и превъзпита подсъдимия, така че в бъдеще да не извършва престъпление.
Правилно е уважен предявения
от гр.ищец Х.Х. граждански иск, но до размера от 201.60 лв. Налице са предвидените
в чл.45 от ЗЗД предпоставки за обезщетяване от подсъдимия на гр.ищец Х. за
претърпените от последния в резултат от извършеното от подсъдимия
престъпление имуществени щети, изразили
се в равностойността на 720 кг.жито, ожънати и отнети виновно от подсъдимия, с
което е причинил щета на стойност 201.60 лв. ,. Искът за разликата над сумата
от 201.60 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като е установено по
делото по категоричен начин, че подсъдимият е ожънал 720 кг.жито на стойност
201.60 лв., по 0.28 лв./кг., а не 1074 кг. на стойност 300.80 лв.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати и сторените разноски пред въззивния съд, възлизащи на
сумата от 30 лв.-за разпит на вещото лице Т..
Присъдата в останалата й част
подлежи на потвърждаване, тъй като КнОС не намери основание за отмяната или
изменяването й.
Воден от горното и на
осн.чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК и чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ присъда №68/09.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 618/2018
г. по описа на Дупнишки районен съд в наказателната
й част, с която подсъдимият Д.А.В. е признат за виновен за отнемане на жито
за разликата над 720 кг. на стойност 201.60 лв. до 1074 кг. (неправилно
посочени в присъдата 300 кг. вместо 1074 кг.), на стойност 300.80 лв., от нива
с площ за разликата над 2.400 дка до 3.581 дка, като го признава за невиновен и на осн.чл.304 от НПК го оправдава по обвинението за отнемане на жито за разликите над 720 кг жито(неправилно в присъдата посочени 300 кг. вместо 1074 кг.), над сумата от 201.60 лв. до 300.80 лв. –стойността на житото и над 2.400 дка до 3.581 дка нива, от която е отнето жито
ОТМЕНЯ горецитираната присъда в гражданско-осъдителната й част,
за сумата над 201.60 лв. до 300 лв., която сума от 201.60 лв.,
представлява обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в равностойността на 720 кг. жито, отнети от нива (имот с кадастрален номер № 53 в масив
17) с площ от 2.400 дка, находяща се в местността „Цвичи поле” в землището на с.Делян, като искът за разликата
над 201.60 лв. до 300
лв., като неоснователен-отхвърля.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.А.В., с ЕГН **********
*** да заплати в полза на Висшия съдебен съвет, по сметка на Кюстендилски
окръжен съд сумата от 30 лв.-разноски по
делото.
Решението не може да се
обжалва и протестира. Тя подлежи на проверка по реда на глава 33 от НПК, по
искане на осъдения или главния прокурор в 6-месечен срок от обявяване на
настоящето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/