ПРОТОКОЛ
№ 457
гр. Златоград, 02.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100355 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Делото започва с 2мин закъснение, поради изчакване на адв. В.,
който въпреки подадената молба се явява в съдебно заседание.
ИЩЦАТА Л. А. К. - редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. Е. В..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д..
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.
ЮРК. Д.– Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪЩОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
АДВ. В. – Налице е признание на иска по делото, ще се ползваме от
дело.
ЮРК. Д. – Поддържаме признанието.
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
ЮРК. Д.– Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че е собственик въз основа на давностно владение на
ПИ с идентификатор 51319.501.664 в м. ,,А.‘‘, с площ 1 092кв.м.
1
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищеца е да докаже, че владее горепосочения ПИ явно,
спокойно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато от 1987г., когато е
получила владението от родителите си, които пък владеят имота от 1960г.
Следва да докаже, че процесния имот винаги е бил обработваема
градина, която се е сеела ежегодно и продължава и сега да се сее.
Ищцата облагородила имота, който има материализирани граници от
към съседните му имоти и дори имотът е възстановен с решение на ПК Н. на
наследодателя на ищцата – Т. Х. Х..
Следва да докаже, че във връзка с предприета процедура за снабдяване
с документи въз основа, на които да се издаде нотариален акт, ищцата
установила, че за процесния имот има съставен АЧОС №139, том 2, рег. №540
от 06.10.2017г. вписан в Служба по вписванията.
Следва да докаже, че общината не е придобила процесния имот на
годно правно основание, като например липсва отчуждаване и заплащане на
обезщетение за имота.
Ответникът Община Н. не навежда фактически твърдения, а
признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д.– Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл. 148, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 352/24.10.2025 г., а именно ксерокопия
представени от ищеца на: Скица на поземлен имот с идентификатор
51319.501.664 по КККР на гр. Н.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК с изх. №**********/28.07.2025г.; Решение №301/06.04.1999г.
на ПК Н.; Удостоверение за наследници на Т. Х. Х..
2
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, във връзка с депозираното
признание на иска, моля да прекратите съдебното дирене по реда на чл. 237 от
ГПК, постановите съдебен акт, съгласно признанието на иска и уважите
исковата претенция на доверителката ми. Считам, че е налице фактическият
състав на разпоредбата на чл. 237 от ГПК, налице е признание на иска от
изрично упълномощен процесуален представител, не са налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК, а и
настоящото производство не е такова, каквото законодателят изрично е
изключил приложното поле на признанието на иска. Доколкото не се
усложнява съдебния процес и не се оскъпява като такъв, то изрично заявявам,
че не претендира доверителката ми направените от нея съдебно-деловодни
разноски по делото.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, считаме делото за изяснено от
фактическа страна, поддържаме направеното признание, молим да прекратите
съдебното дирене и да постановите съдебен акт, предвид направеното
признание и събрания по делото доказателствен материал.
СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а
именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за
произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че
не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо
г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на
този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче
ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо
да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и
след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и
уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е
владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява,
че записването на много имоти в общината е станало в минал момент, тъй
като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е
имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
3
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно
уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното
дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на
ответника да признае иска.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно
признанието на иска.
ПОСОЧВА 02.01.2026г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:44ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: __________Й.Б._____________
4