Р Е Ш Е Н
И Е
№ 150
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Пловдив, 13.03.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Ваня Казакова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 793 по описа за 2019 г., намери за установено следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба, подадена на 19.07.2019 год. от „ВИА
Тракия - 2015“ ЕООД против „Аврамов транс 17“ ЕООД, с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, дължими на
договорно основание. Производството по делото първоначално е образувано пред ОС
– Пазарджик, а по възражение за местна неподсъдност е изпратено на ОС – Пловдив
като съд по седалището на ответника.
Исковите
претенции се основават на следните фактически
обстоятелства:
Твърди
се, че по възлагане на ищеца, ответното дружество е извършило международен
превоз на техен товар с общо тегло 22 116
кг. с автомобил рег. № РВ 8721 КН и ремарке РВ 1714 ЕВ, с изпращач „Ингрос
Леванте“ АД, Италия, дата и място на товарене – 23.04.2019 год., Молфета,
Италия и разтоварен пункт гр. ****. За превоза на стоки била оформена ЧМР товарителница
№ 01385/19, съставена на 23.04.2019 год. в Молфета, Италия. Ищецът придобил
собствеността върху стоките чрез продажба от „Ингрос Лавенте“ АД, Италия,
съгласно фактура № 18859-VV от
23.04.2019 год. на обща стойност 38 975,99 евро и фактура № 18861-VV от 23.04.2019 год. на стойност 464 евро.
Общата стойност на превозваните стоки била 39 439,99 евро, с левова
равностойност 77 137,92 лева.
На
25.04.2019 год. около 5,52 ч. на територията на РБ, района на автомагистрала
„Тракия“, 31-ви километър възникнал пожар в ремаркето, като в резултат от
пожара цялата превозвана стока изгоряла напълно. Същото било отразено като
забележка в графа 24 на товарителницата.
Ищецът
се позовава на чл. 17 от Конвенцията ЧМР и чл. 67 от ЗАП, според които
превозвачът отговаря за пълната или частична липса или повреда на товара от
момента на приемането му за превоз до получаването му и счита, че ответникът, в
качеството на превозвач, носи пълна отговорност пред ищеца за нанесените му
имуществени вреди, съизмерими със стойността на погиналата при пожара стока.
Предвид
изложените фактически твърдения, с първоначалната искова молба ищецът моли съда да постанови решение, с което
осъди“Аврамов транс 17“ ЕООД да му заплати сумата 77 137,92 лв., представляваща
нанесена на „Виа Тракия - 2015“ ЕООД щета в резултат на пожара, възникнал на
25.04.2019 год. при извършване на международен превоз на стоки на ищеца. Главницата се претендира и ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 19.07.2019
год. до окончателното плащане.
Правната
квалификация на предявения иск е по чл. 79, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 82 ЗЗД, вр.
чл. 361 ТЗ, вр. чл. 349, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 373, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 67 от Закона за автомобилните превози, вр. чл.
17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/.
Съдът намира предявения
иск за процесуално допустим.
Ответникът,
в подадения писмен отговор на
исковата молба, заявява, че счита иска за допустим, но по същество оспорва същия,
считайки го за неоснователен.
Признава
част от изложените в исковата молба фактически твърдения – за възлагане от
страна на ищеца на ответника на превоз на товар – хранителни стоки с общо бруто
тегло 22 116 кг., които са били натоварени на посочения в исковата молба
товарен автомобил и ремарке на 23.04.2019 год. Не се оспорва и твърдението за
възникнал на територията на РБ пожар, вследствие на което е погинала
превозваната стока на 100%. Не се оспорва и твърдението, че общата стойност на
превозваната стока е 39 439,99 лв., равняващи се на 77137,92 лв.
Оспорва
се обаче довода на ищеца, че отговорност за погиването на превозваната стока
носи ответното дружество. Позовава се на чл. 23, т. 3 от Конвенцията ЧМР и на
ЗАП, които лимитират отговорността на превозвача до 8,33 разчетни парични единици
на кг. липсващо тегло.
Наред
с това, досежно автомобила, с който е превозвана стоката – рег. № 8721 КН била
налице валидна към датата на събитието застраховка „Отговорност на превозвача
на товари на шосе“ по полица от 09.01.2019 год., сключена с „Дженерали
застраховане“ АД. Застраховката включвала и всички прикачени към влекача
ремаркета съгласно удостоверение към застраховката с посочен номер. Ответникът
счита, че ищецът е следвало да предяви претенциите си за заплащане на
обезщетение към застрахователя.
Едновременно
с отговора на исковата молба ответникът е предявил срещу ищеца насрещни искове
за заплащане на навлото по други договори за международен превоз, но насрещните
искове не са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство и въз основа
на тях е образувано друго дело.
В
допълнителната искова молба ищецът заявява,
че с ответника са постигнали споразумение, с което признават взаимно
по-голямата част от обстоятелствата, посочени в исковата молба и са предприели
действия по доброволно разрешаване на спорните въпроси. Но окончателното
разрешаване на спора заявява, че поддържа предявения иск.
Отговор на допълнителната искова молба не
е постъпил.
Третото лице - помагач
на страната на ответника – „Дженерали застраховане“ АД е подало писмен отговор,
с който заявява, че не оспорва наличието и валидността на цитирания в отговора
застрахователен договор, както и изложената в исковата молба и в отговора
фактическа обстановка. Застрахователното дружество излага твърдение, че на
04.11.2019 год. е изплатило на ищеца по делото „Виа Тракия – 2015“ ЕООД
застрахователно обезщетение в размер на 76 063,11 лв., с което е
обезщетило вредите, настъпили за ищеца вследствие на застрахователното събитие,
настъпило на 25.04.2019 год. Поради това счита, че производството по делото
понастоящем е безпредметно.
Ищецът
в писмена молба, постъпила по делото на 17.12.2019 год., признава получаването
на сумата 76 063,11 лв. от застрахователя „Дженерали застраховане“ АД, но
е налице малка неизплатена част от претенцията, предмет на делото, а именно
сумата 1 074,81 лева.
В
проведеното на 05.03.2020 год. съдебно заседание ищецът е направил изявление за
изменение на размера на исковата претенция чрез намаляването му до размера на
непогасения остатък /след плащането от застрахователя/. С протоколно
определение от същата дата и на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение на иска чрез намаляване на
неговия размер до сумата 1074,81 лв. неизплатен остатък.
Пълномощникът
на ответната страна в съдебно заседание е заявил признание на иска в остатъчния му размер, а ищецът е отправил
искане съдът да постанови решението си в хипотезата на чл. 237 ГПК – решение при признание. Не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание – признатото право не противоречи
на закона и добрите нрави, ответникът може да се разпореждане с признатото
право.
Според
разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В
съответствие с направеното от ответната страна признание, с решението по делото
съдът следва да уважи предявения иск в размер на 1074,81 лв. В съответствие с нормата
на чл. 237, ал. 2 ГПК не се дължи анализ на приетите по делото доказателства и
излагане на мотиви по същество. Главницата, призната като дължима, следва да
бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 19.07.2019 год. до окончателното плащане.
По
въпроса за разноските.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски и то в съответствие с първоначалния размер на исковата претенция,
доколкото същата е намалена по размер поради извършено в хода на делото от
третото лице плащане. Следователно, ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото за пълния му първоначален размер. Обстоятелството, че
превозваната стока е била застрахована, не лишава товародателя от преките му
права спрямо превозвача.
За
разноските си ищцовата страна е представила списък. Разноските се констатираха
в размер на 3 085,52 лв. държавна такса и 2 844 лв. адвокатско възнаграждение,
което е платимо по банков път и по делото са представени доказателства за
плащането му – преводно нареждане. Ответникът възразява срещу размера на
адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде намалено. Минималният размер
на адвокатското възнаграждение за дело с първоначалния материален интерес,
определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 МРАВ, е 2 844,14
лв. Следователно договореното адвокатско възнаграждение е в пълно съответствие
с минимума и не са налице основания за редуцирането му.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд –
Пловдив
Р Е Ш И :
О
С Ъ Ж Д А „АВРАМОВ
ТРАНС 17“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село
Калековец 4147, община Марица, обл. Пловдив, ул. „Братя Търневи“ № 6,
представлявано от управителя А.В.А., да заплати на „ВИА ТРАКИЯ – 2015“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик 4400, ул.
„Стоян Ангелов“ № 91, представлявано от управителя Д.Р., сумата 1 074,81 лева, представляваща непогасен остатък от сумата 77
137,92 лева - нанесена на „Виа Тракия - 2015“ ЕООД имуществена вреда в резултат на
пожар, възникнал на 25.04.2019 год. на автомагистрала „Тракия“, 31-ви
километър, при извършване на международен превоз на стоки на ищеца, при който
пожар напълно са погинали хранителни стоки с брутно тегло 22 116 кг.,
превозвани с автомобил рег. № РВ 8721 КН и ремарке рег. № РВ 1714 ЕВ, с
изпращач „Ингрос Леванте“ АД, Италия, съгласно международна товарителница CMR 01385/2019, съставена на 23.04.2019 год.,
които стоки са придобити от ищеца по
фактура № 18861-VV/23.04.2019 год. и фактура № 188-59-VV/23.04.2019 год., ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба – 19.07.2019 год. до окончателното плащане, както и сумата 5 929,52 лева разноски по
делото.
Решението
е постановено в производство, в което е допуснато участието на трето лице
помагач на страната на ответника – „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: …………………………………………