РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. гр. Хасково, 16.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640102337 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на П. К. И. чрез
процесуален представител-адвокат , с която са предявени против „Кеш Пойнт
България“ ЕООД, при условията на обективно кумулативно съединяване, два
установителни иска, както следва:
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл.143 ал.1 ЗЗП
и чл.146 ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от Договор
за потребителски кредит № ******** от ********.;
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл.143 ал.1 ЗЗП
и чл.146 ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл.11, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № ******** от ********.
„Кеш Пойнт България“ ЕООД е предявил насрещни осъдителни искове
срещу П. К. И., както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 385 лв.,
представляваща вземане за част от неизплатена заемна сума (главница) по
Договор за потребителски кредит № ******** от ********., ведно със
законната лихва, считано от ******** до окончателното плащане;
- с правно основание чл. 23 ЗПК, предявен при условие, че процесният
договор за потребителски кредит № ******** от ********. бъде прогласен за
недействителен, за сумата от 385 лв., представляваща вземане за неплатена
1
заемна сума (главница) по договора, ведно със законната лихва, считано от
******** до окончателното плащане.
Ищецът твърди да е сключила с ответника „Кеш Пойнт България“
ЕООД договор за паричен заем №******** от ********., с който ответникът
се задължил да й предостави заем в размер на 1500 лв., а заемателят се е
задължила да върне заемната сума на 9 месечни вноски при условията и
сроковете на договора.
Твърди, че съгласно договора кредиторът изисква от потребителя да
представи едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител
- осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера
на минималната работна заплата за страната. При двама поръчители, размерът
на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от
4 пъти минималната работна заплата за страната. Да не е/са поръчител/и по
други договори за кредит, сключен/и с кредитора. Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е
налице неизпълнение. Да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“ както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Счита, че
въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за
представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Твърди с клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора страните да се договорили
заемателят да заплати неустойка по чл. 11, ал. 1 в размер на 1524,20 лв. като
по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и
неустойка е в размер на 3325,38 лв. Навежда съображения за нищожност на
клаузата за неустойка поради това, че накърнява добрите нрави, както и
поради това, че е неравноправна и не е индивидуално договорена; заобикаля
закона (разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, вр.с чл. 21 ал. 1 ЗПК). Навежда
доводи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК като с
търсената неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена в ПМС № 426/2014. чрез нарушаване на добрите нрави и
2
чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК й при
несъблюдаване на основния правен принцип забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Счита, че поради невключване на уговорката за
неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Счита, че процесната неустойка е излязла извън присъщата за
неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е прекомерна спрямо
представената в заем сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на
същинското договорно задължение и по никакъв начин не кореспондира с
последици от неизпълнението. Освен това, неустойката е загубила и
обезпечителната си функция, тъй като заемодателят не е търсил обезпечение
на вземанията си по договора за кредит поради това, че неустойката не, служи
за обезпечаване на изпълнение на основната престацияа а за неизпълнено
условие за отпускане на кредита. Предвиждането в процесния договор, че при
неосигуряване в тридневен „срок на обезпечение по заема, кредиторът има
право на обезщетение, надхвърлящо значително „размера на дължимата при
пълно неизпълнение мораторна лихва не защитава негов легитимен интерес и
внася неравноправност в договорното съдържание с цел неговото
облагодетелстване в ущърб на потребителя.
Ответникът оспорва исковете по основателност. Оспорва твърденията
за неравноправност на процесните клаузи, нарушение на добрите нрави,
противоречие и заобикаляне на закона. Навежда съображения, че оспорената
от ищеца неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че
кредиторът не изпълни задължението си за представяне на някоя от
договорените обезпечения. Счита, че още към момента на сключването му
потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се
задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на
отношенията им. Твърди, че в периода 2023 г. - 2024 г. ищецът е сключил общо
2 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита. Счита, че е налице индивидуално
договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като в
продължение на 2 години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен
продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по
всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал
да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за
икономическите последици на тези уговорки. Развива доводи, че Настоящият
3
договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между
страните, създадени на база 2-те договора за кредит, които съдържат една и
съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични
условия. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна
Ответникът е предявил насрещни искове. Заявява, че е сключил и
предоставил заемната сума от 1500 лв. на заемателя в брой на датата на
сключване на по процесния договор. Сочи, че съгласно чл. 3 от договора и
погасителния план към него кредитополучателят се е задължил да върне
главницата при фиксиран лихвен процент от 48% на 9 месечни вноски с дата
на първо плащане 18.10.2023г. и последна вноска – 18.06.2024г., като в
погасителния план са посочени конкретни дати на останалите падежи. Твърди,
че след подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят
не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно
условията на чл. 5, поради което се е активирала предвидената в чл. 11
договорна неустойка. Твърди кредитополучателят да е правил следните
плащания по договора за кредит: на 06.12.2023г. - 164 лева, на 16.12.2023 г. -
80 лева, на 18.12.2023 г. - 400 лева, на 12.01.2024г. - 100 лева, на 18.01.2024 г. -
165 лева, на 31.01.2024 г. - 100 лева, на 25.03.2024 г. - 6 лева, на 10.07.2024 г. -
50 лева и на 19.08.2024 г. - 50 лева; общо погасена сума по кредита - в размер
на 1115 лева. Сочи, че задължението по кредита е изцяло падежирало с
изтичането на срока за последната вноска на 18.06.2024 г. Твърди общото
задължение по договора да е в размер 2911,61 лева, от които 1500 лева -
главница, 396,84 лева - възнаградителна лихва, 598,10 лева - договорна
неустойка и 416,67 лева - такси. Предявява два иска, при условията на
евентуалност - и двата за осъждане на ответника да плати единствено
главница по договора, като главният иск е предявен на договорно основание и
е частичен - за вземане за част от общо дължимата главница по договора.
Обстоятелството, от което произтича вземането на ищеца е наличие на
неизпълнение от страна на заемополучателя. Евентуалният иск е предявен
само ако съдът направи преценка, че договорът за кредит е недействителен в
цялост, и е на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателят
да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното предписание
на чл. 23 ЗПК. Сочи, че при формиране размера на предявения при
евентуалност осъдителен иск от предоставената и усвоена от
кредитополучателя заемна сума са приспаднати всички извършени до този
момент плащания по договора. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната
страна.
Ответникът по насрещните искове П. К. И. оспорва исковете. Иска
4
съдът да провери валидността на цялото облигационно правоотношение,
произтичащо от процесния договор за кредит.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и
като прецени представените по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за
безспорно установени между страните следните обстоятелства: между ищеца
и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ******** от
********., на основание на който ответникът, като кредитор, се е задължил и е
предоставил на ищеца, като кредитополучател, заемна сума в размер на 1500
лв., която сума ищецът е следвало да върне на 9 месечни вноски; в чл. 5 от
договора страните са договорили кредитополучателят да предостави
обезпечение на предоставената заемна сума, а в чл. 11 – кредитополучателят
да плати неустойка при неизпълнение на това задължение.
От чл. 3 от процесния договор се установява, че процесната сума от
1500 лв. е предоставена при условия на изплащане на 9 месечни вноски, от
които: първите 3 по 60 лв. и останалите 6 – по 286,14 лв., при ГПР: 59,84 % и
ФЛП: 48%, с дата на първо плащане – 18.10.2023г., обезпечение - поръчител
или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, дата на последно
плащане - 18.06.2024 г., такса за усвояване - 0 лв., обща сума за плащане –
1896,84 лв.
От приложение 1 към погасителния план се установява, че страните са
договорили, че общият размер на договорената възнаградителна лихва е
396,84 лв. и общата сума за плащане от 1896,84 лв. включва главница и лихва.
Отделно съгласно погасителния план е предвидено плащане на неустойка в
общ размер на 1442,16 лв., дължима на вноски с падеж всяка от договорените
месечни вноски. В погасителния план е посочено още, че дължимата месечна
вноска, включваща част от главница, възнаградителна лихва и неустойка е 371
лв., общ размер на деветте вноски – 3339 лв.
Съгласно клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора с подписването на
договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение
в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 1442,16 лв. Съгласно клаузата на
чл. 11, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на предходната
алинея, дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено – съобразно
посочения в Приложение 1 към договора за кредит начин.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните се споразумяват, че
5
кредитополучателят ще предостави посоченото в чл. 5, ал. 1 обезпечение в
срок до 3 дни от сключване на договора.
Съгласно чл. 5, ал.1 от договора същият ще бъде обезпечен с понед
едно от следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен
доход общо размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит,
сключени с кредитора; не са кредитополучатели по сключени с кредитора, по
които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход /т.2/ или безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период,
включващ сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа
на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща освен
главницата, също така и лихвата /т.1/.
От съдържанието на процесния договор се установява, че длъжникът
има качеството потребител по см. на § 13, т.1 ДП на ЗЗП, поради което, спрямо
него са приложими правилата на ЗЗП. Страните по договора имат качеството
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което, за неговата
валидност и последици важат, освен общите изисквания, и изискванията на
специалния закон – ЗПК, както и разбира се изискванията на европейското
законодателство и практика за защита на потребителите.
По установителните искове:
В чл. 8 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/Е0 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
6
на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“. Преддоговорното задължение
на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на
целта на Директива 2008/48, която се състои в предвиждането в областта на
потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички
потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен
пазар на потребителски кредити. В т.см. § 40-43 от Решение от 27.03.2014г. по
дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. В този смисъл, клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или
банкова гаранция, което задължение става изискуемо след 3 дни от подписване
на договора за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика, такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е предоставен, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се предостави кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл. 16 ЗПК. Съдът има задължение да се
придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. В
този смисъл, ако има вреди за ответника, то тези вреди са самопричинени, тъй
като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне
кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави
обезпечението. В случая, това изискване не е спазено и от неизпълнение на
това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може
да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес от описаната
неустойка.
Чрез процесната неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на
договорно задължение, което не е нито пряко нито косвено обвързано с
основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Съгласно
7
чл. 71, предл. първо ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да
обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска
изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска
единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно
изискуемо и да пристъпи към събирането му. В случая, процесната неустойка
обезпечава неизпълнението на длъжника да обезпечи предоставения му
кредит, което е недопустимо.
Процесната неустойка надхвърля законовите рамки, както и нейният
обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма
на нарушаване на закона и нарушение на добрите нрави – основание за
нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Чл. 92 ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да
е нужно те да се доказват, което предполага безусловно задължение за
кредитора да я определи по достатъчно ясен и напълно разбираем начин, че да
не бъде прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, респективно да
посочи размера й при частично или при неправилно изпълнение. Липсват
данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран размерът на
процесната неустойка, който е и необосновано висок. По начина, по който е
уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява
сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на
когото е известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е
обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение (изискванията в
рамките само на три дни потребителят да осигури поръчител или банкова
гаранция ограничава необосновано възможностите на длъжника да
предостави обезпечение на дълга). Неизпълнението води до имуществена
санкция за потребителя, която е повече от половина от размера на
предоставената заемна сума по кредита и която се прибавя към нея, т.е дългът
на заемателя се увеличава необосновано и значително дори при точно
изпълнение. Изискванията, които поставя кредитора пред потребителя
относно характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира
изпълнението на договора за връщане на заема не съответстват нито на закона,
нито на морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи. Същите са
рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката, като
правен институт (чл. 92 ЗЗД). Същата по начина, по който е регламентирана от
кредитора, включително и начина на погасяването й, има наказателен
характер, а не само обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в
изключително неравностойно положение спрямо търговеца, защото го
задължава да плати необосновано висока по размер неустойка, и то само за
непредставено в срок обезпечение. Трудно би могло да се определи това
8
вменено задължение на длъжника като справедливо, нормално и
съответстващо на нормите на закона, като типично и в съответствие с добрите
търговски практики в отношенията с определено икономически по-слабата
страна. В този си вид неустойката е изгубила своето законово предназначение
да служи като обезпечение на задължението и да служи като обезщетение на
вредите.
Процесната неустойка е дължима независимо дали заемът е върнат от
потребителя своевременно, или не е върнат, доколкото тя има отношение към
неизпълнение на задължение на потребителя да осигури обезпечение на
задължението, което налага извод, че при нейното определяне по основание,
параметри и по размер заемодателят не е спазил правилата на
добросъвестността. Нелогично е, че при нормално развитие и изпълнение на
договора за заем от страна на потребителя, на заемодателя да му се следва
печалба в размер на възнаградителна лихва само от 396,84 лв. на база
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 48%, докато при същото
развитие на отношенията, но с предвидена неустойка не по същинското
изпълнение на договора, а само по обезпечението му, пак при нормално и
добросъвестно изпълнение на задължението, да се дължи още 1442,16 лв.
Неустойката в случая представлява допълнително предвидена скрита
печалба за търговеца за сметка на потребителя извън уговорената под формата
на договорна възнаградителна лихва. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна да предостави обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция, но поръчителят/ите трябва да отговаря/т на множество
изисквания - за изключително висок осигурителен доход, надвишаващ размера
на минималната работна заплата, да нямат лоша кредитна история, да не са
поръчители или кредитополучатели по друг договор. Освен това следва този
поръчител/и да представи/ят и надлежна бележка от своя работодател.
Налагането на тези специфични изисквания, вкл. и по отношение на банковата
гаранция въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и
да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да
потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и
на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия
навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка
ще възникне в сферата на кредитора. Това е изначално съобразено и
неустойката е уговорена като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска, видно и от
самия погасителен план, съдържащ се в договора за потребителски кредит.
Допълнителната печалба на кредитора, постигната чрез клаузата за
неустойка, е следва да се включи в размера на лихвения процент.
9
Следователно, годишният лихвен процент не е посочения 59,84 %, а много по-
голямо число, ако в него участва и вземането от 1442,16 лв., формално
уговорено като неустойка. Уговорената неустойка, съставлявайки скрита
печалба по договора, е разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР. В
случай, че размерът на процесната неустойка се включи в ГПР, размерът на
приложимия ГПР се явява значително по-голям от законово допустимия
петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този
начин, като в годишния процент на разходите не се включва размера на
неустойката, след като трябва да се включи, се заобикаля разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
На следващо място, процесните клаузи на чл. 5 и чл. 11, ал. 1 са
неравноправни на основание общата разпоредба на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради
това, че са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Клаузата на чл. 11,
ал. 1 ЗЗП е неравноправна и на основание изрично предвидената чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, съгласно който е неравноправна клауза, която задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Въпреки, че клаузите са включени в
индивидуален договор между страните, същите не са индивидуално
договорени и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които
са представени идентични контракти между същия заемодател и различни
потребители. Освен това, при липса на доказателства за противното, съдът
приеме, че клаузите не са индивидуално уговорени. Изготвени са
предварително от ответника и ищецът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й. Следователно, процесните клаузи за неустойка са нищожни,
защото са неравноправни и не са индивидуално уговорени (арг. чл. 146, ал. 1
ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП).
От гореизложеното следва, че са основателни исковете за
прогласяване нищожност на клаузите на чл. 5 и чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № ******** от ********. и същите следва да бъдат
уважени.
По насрещния осъдителен иск:
Както се посочи по-горе между страните е прието за безспорно
установено, че заемодателят е предоставил на заемателя заемна сума в размер
на 1500 лв., претендира се за връщане заемна сума от 385 лв. Ответникът по
насрещния иск не твърди да е върнал на ищеца претендираната сума. Макар,
че насрещните исковете са два поради основанието, на което се претендирани,
10
всъщност се търси защита на едно благо – връщане на предоставена заемна
сума, разликата е в това дали съдът ще приеме за основателно възражението
на ответника за недействителност на Договора за потребителски кредит и ще я
присъди на осн. чл. 23 ЗПК или на договорно основание – чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира за основателни възраженията на ответника по
насрещния иск за недействителност на Договора за потребителски кредит по
следните съображения: От гореизложеното във връзка с клаузата за неустойка
и ГПР, следва, че е нарушено основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем начин (арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК). Посочването в договора за
кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита, е заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на
цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора. В този случай, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи. Претендира се неплатената заемна сума е 385 лв.
Следователно, осъдителния иск с правно основание чл. 23 ЗПК за
сумата от 385 лв., представляваща вземане за заемната сума (главница) по
недействителния Договор за потребителски кредит № ******** от
********., е основателен и следва да бъде уважен. Поради уважаване на иска,
следва да се присъди и претендираната законна, считано от ******** до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца П. К. И..
Право на разноски има и ищеца по насрещния иск. Разноските са
своевременно предявени.
Възражението на „Кеш Пойнт България“ ЕООД, че не са били налице
предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ е неоснователно:
От събраните по делото доказателства се установява, че през цялата 2024г.
ищецът е работила само 17 дни общо през месеците май и април като през м.
април се е осигурявала на 181,82 лв., а през м. май – 13,16 лв. От събраните
доказателства се установява, че към датата на исковата молба – 04.09.2024г.
11
ищецът не работи, не осъществява стопанска дейност, не притежава
недвижимо имущество и моторни превозни средства, не упражнява дейност
като едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд, нито
селскостопанска дейност, не притежава дялове и акции в търговски
дружества, както и парични влогове. От приложените доказателства се
установява, че ищецът има едно дете, което е малолетно и за което полага
грижи. Настъпилите впоследствие обстоятелства – че ищецът е започнала
работа през месец март 2025г. са ирелеванти – преценката се прави към датата
на ангажиране на адвоката (в случая – 04.09.2024г.), а и не променят извода за
материална затрудненост.
Ищецът П. К. И. е освободена от държавна такса и разноски по делото
с Определение №1150/10.09.2024г. Предвид изхода на делото по главните
искове, ответникът „Кеш Пойнт България“ ЕООД следва да бъде осъден да
плати държавна такса в размер на 100 лв. – по 50 лв. на иск (арг. чл. 78, ал. 6
ГПК). На ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД следва да се присъди
сумата за платена държавна такса в размер на 50 лв. по уважения насрещен
осъдителен иск.
По претенцията за адвокатско възнаграждение:
И двете страни правят своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
От представените доказателства /сключен договор за правна защита и
съдействие/, се установява, че между ищеца П. К. И. и процесуалния
представител – адв. Петков е постигната уговорка за оказана правна помощ и
съдействие при условията на чл. 38, ал.1, т. 2, предл. второ ЗАдв. за оказване
на помощ на материално затруднено лице.
Ищецът по насрещния иск – „Кеш Пойнт България“ ЕООД представя
договор за правна защита и съдействие, сключено между дружеството и АД
„Несторови, Угляров, Милчев“. Представя доказателство за платено
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело
C438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен
спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г., преди изменението -
Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения).
Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително
извършената работа.
12
Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС съдът не е
обвързан от размера на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба №
1/2004 г., приета от Висшия адвокатски съвет. Задължителни остават
разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за
упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за
социална справедливост и достъп до правосъдие. Следва да се съобразяват
принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до
правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и
пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА/ и правилата
за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в
гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Следва да се отчита разумната връзка на
пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да
бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката
труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и
действително извършената работа, без за съда да са обвързващи посочените
размери от Висшия адвокатски съвет в Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл –
определение № 1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
определение от 15.02.2024 г. по т. д. 1990/2023 г. на ВКС, определение от
16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС и др./
В конкретния случай, делото не се отличава с фактическа сложност,
произнасянето на съда е на база представени писмени доказателства и приети
за безспорни обстоятелства, приключило е в две съдебни заседания, в което не
са се явили страните и техните процесуални представители като делото е било
отложено за второ съдебно заседание заради изискани от ответника справки за
материалното положение на ищеца (т.е. във връзка не със спора по същество, а
за разноските по делото). По въпросите за неравноправни клаузи в
потребителските договори, включително със заемодател ответника има
постановени влезли в сила съдебни решения, които са непротиворечиви. Това
прави делото без затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще
даде по правни въпроси. Следователно, делото не се отличава с правна
сложност.
Като съобрази горното, както и реално извършения от адвоката труд и
отчете критериите за справедливост, разумност и пропорционалност на
възнаграждението, съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца
П. К. И. следва да се присъди възнаграждение от 240 лв. с ДДС общо по двата
иска (по 120 лв. на иск). В случая, двете клаузи са свързани и се налага да се
разгледат заедно независимо дали формално ищецът е предявил иск за
прогласяване нищожност на двете процесни клаузи или беше предявил иск
13
само за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка.
На ищеца по насрещния иск - „Кеш Пойнт България“ ЕООД следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в същия размер - 240 лв. с ДДС. Тази
сума съдът определи при съобразяване фактическата и правна сложност на
делото и реално извършения от адвоката труд и отчете критериите за
справедливост, разумност и пропорционалност на възнаграждението.
Ответникът по насрещния иск не е навел възражения за плащане, съответно –
изводите на съда са на база неоспорени твърдения. Освен това, процесуалния
представител на ответника е упълномощен да го представлява и по подаване
на отговора, а не само по насрещната искова молба. Макар в описа към
фактура да е посочено, че плащането е за защита по насрещния иск, няма
доказателства, че за изготвяне и подаване на отговора процесуалния
представител е получил друго възнаграждение, извън вече платеното от 480
лв. с ДДС и съдът приема, че сумата е платена за процесуално
представителство по делото, а не само за насрещния иск. Този извод следва и
от фактура ********., издадена от „Кеш Пойнт България“ ЕООД в полза АД
„Несторови, Угляров, Милчев“, по която е направено плащане за процесуална
защита по 16 дела по 400 лв. без ДДС с основание „адв. възнаграждение за
изготвяне на ИМ/ОИМ/НИМ/ВЖ и процесуално представителство съгласно
опис.“
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на П. К. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Хасково, ********, против „Кеш Пойнт България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, че СА НИЩОЖНИ клаузите на чл. 5 и чл.
11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ******** от ********.,
сключен между страните.
ОСЪЖДА П. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет.5, сумата от 385 лв., представляваща вземане за неплатена заемна сума
(главница) по Договор за потребителски кредит № ******** от ********.,
сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от ******** до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет.5, да заплати по сметка на РС-Хасково сумата от 100 лв. - държавна такса
14
по двата установителни иска, предявени от П. К. И..
ОСЪЖДА П. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ********
да заплати на „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5,
сумата от 240 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение за уважения
насрещен иск.
ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет.5, да заплати на АДВ. ПЕТКО ПЕТКОВ, вписан в АК-Хасково с №
********, сумата от общо 240 лв. с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на П.
К. И..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:П.М
15