РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Петрич, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101408 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 500, ал. 2, изр. 1 КЗ.
Ищецът „ЗД „Б.И.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д.
Б.“ № ***, ЕИК ***, твърди, че на 21.07.2018 г., в гр. П., на ул. „А.Л.“, ответникът, като
водач на лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № ***, виновно е предизвикал пътно-
транспортно произшествие. Поддържа, че то е настъпило между посочения автомобил
и друго превозно средство – лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ***, собственост
на И. Н. П. от гр. С., на когото са били причинени имуществени щети, изразяващи се в
повреди по автомобила му. Заявява, че при него (в качеството му на застраховател),
към момента на пътния инцидент, е имало сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО) за превозното средство, управлявано от
виновния водач. Изтъква, че по тази причина е изплатил на увреденото лице парично
обезщетение от 441,80 лв., а за неговото определяне е направил и обичайни разноски
от 25 лв. Смята, че ответникът трябва да му възстанови сбора от тези суми, защото не е
имал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС) към
деня на произшествието. Иска визираното вземане да му бъде присъдено, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в първоначално
сезирания съд (Софийски районен съд) – 16.07.2021 г., до погасяването. Претендира и
съдебни разноски.
1
Ответникът В. Н. Н., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Я.“ № ***, ЕГН
**********, се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Х. Т.
Х. от Софийската адвокатска колегия. Финалната позиция, застъпена от последната, е,
че в хода на настоящата съдебна процедура е доказано виновното осъществяване на
пътния инцидент от страна на ответника, произтеклите от него вреди за третото лице и
изплащането на обезщетението от ищеца на последното, поради което за
основателността, респ. неоснователността на иска съдът трябва да извърши преценка
дали ответникът е бил правоспособен водач или не.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Уважаването на предявената искова претенция е детерминирано от
кумулативното наличие на определени условия, свеждащи се до: 1/ виновното
реализиране на твърдяното ПТП от ответника (като делинквент), при което той не е
разполагал със съответната правоспособност за управление на МПС; 2/ в резултат на
произшествието третото засегнато лице, посочено в исковата молба, да е претърпяло
заявените имуществени вреди; 3/ към момента на инцидента за превозното средство,
чийто водач е бил ответникът, да е имало сключена валидна ЗЗГО при ищцовото
дружество; 4/ ответникът да не е възстановил на увредения субект щетите, които му е
причинил; 5/ ищецът да е изплатил на последния обезщетение за тези вреди и 6/
ответникът да не е погасил претендираното от ищцовата страна вземане.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки, формиращи фактическия състав на иска, с изключение на вината на
делинквента, която се презюмира оборимо (чл. 154, ал. 2, изр. 1 ГПК във вр. с чл. 45,
ал. 2 ЗЗД). В тежест на ответника е да опровергае тази презумпция, както и да докаже,
че е бил правоспособен водач, респ. че е обезщетил увреденото лице или че е погасил
търсеното вземане.
Настъпването на пътното произшествие и виновното му предизвикване от
ответника се доказват от приетите по делото материали, които формират
административната преписка при РУ на МВР – гр. П., касаеща коментираното ПТП, а
именно: Констативен протокол с № 1191140/07.09.2018 г., Констативен протокол с №
1191141/07.09.2018 г., Акт за установяване на административно нарушение с №
Г68988/07.09.2018 г., Наказателно постановление с № 18-0314-001471/18.09.2018 г. и
Справка за нарушител от АИС „КАТ“ – МВР. От анализа на тези документи по-
конкретно става ясно, че: на 21.07.2018 г., около 08:20 ч., в гр. П., по ул. „А.Л.“,
ответникът В. Н. е управлявал лекия автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № ***;
ответникът Н. тогава се е движил с несъобразена скорост, поради което се е стигнало
до сблъсък с две други МПС-та, които са били правомерно паркирани – с лекия
2
автомобил „Форд Фиеста”, с рег. № ***, собственост на И. Н. П. от гр. Сандански,
както и с лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***, собственост на Д.Н.К. от гр. П.; от
така станалото ПТП автомобилът „Форд Фиеста“ е получил повреди, свързани с
деформации по задния ляв калник, по задната броня и по вратата на багажника, както и
счупване на задния ляв стоп-светлинен сигнализатор; за това произшествие Н. е бил
санкциониран по административно-наказателен ред, като издаденото му в тази насока
наказателно постановление е влязло в сила.
От показанията на И. П., разпитан като свидетел по сегашното дело, изцяло се
потвърждават описаният механизъм на произшествието и видът на поврежданията по
автомобила му. Гласните доказателствени средства, създадени с неговото участие,
заслужават пълен кредит на доверие, тъй като той е бил пряк очевидец на събитията, за
които съобщава, а казаното по този повод е последователно, логично,
безпротиворечиво и по никакъв начин не се опровергава от останалата доказателствена
маса.
Съобразно писмо с рег. № 314000-11906/03.11.2022 г., постъпило от Началника
на РУ на МВР – гр. П., към 21.07.2018 г. ответникът не е притежавал никаква
правоспособност за управление на МПС.
От приложената към исковата молба застрахователна полица с №
BG/02/117003080994, издадена на 21.11.2017 г., е видно, че за времевия отрязък от
21.11.2017 г. до 20.11.2018 г. при ищеца е имало валидна ЗЗГО за превозното средство,
с което ответникът е участвал в транспортната злополука.
Съгласно представеното „уведомление“ за имуществени вреди от 10.09.2018 г.,
И. Н. П. е поискал от ищцовото дружество изплащането на обезщетение за вредните
последици, които са настъпили за него при пътното произшествие.
Характерът и размерът на вредите са били определени от длъжностно лице
(експерт) на дружеството ищец. По този фактически проблем не е налице спор между
страните, а доказателствената информация за него се черпи от ангажираните от ищеца
калкулация на щета от 06.10.2018 г. и доклад по щета от 17.10.2018 г., според които
обезщетението, полагащо се на И. П., възлиза на исковата сума от 441,80 лв.
От приобщеното към доказателствената съвкупност банково преводно
нареждане от 06.03.2019 г., ищцовата страна е заплатила на П. посоченото парично
обезщетение в пълен размер, което обстоятелство допълнително се верифицира и от
свидетелските показания на същия.
С оглед дейността, която застрахователят е извършил по определянето на
дължимото застрахователно обезщетение, следва да се приеме, на основание чл. 162
ГПК, че разходите му в тази връзка възлизат на сочената сума от 25 лв.
Въпреки възложената му доказателствената тежест, ответникът не е установил,
че е възстановил на третото, увредено в резултат на произшествието, лице вредите,
които му е причинил, нито, че е погасил претендираното от ищеца вземане.
3
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявеният иск е
доказан от гледна точка на основанието и на размера му, защото се установи, че:
- Процесното ПТП носи спецификите на застрахователно събитие по ЗЗГО
(§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ).
- То е било предизвикано противоправно и виновно от ответника, имащ
качеството на застрахован (§ 1, т. 1 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 2 КЗ) при ищеца (като
застраховател).
- Свидетелят И. П. е увредено лице (чл. 478, ал. 2 КЗ), което е претърпяло
конкретни имуществени вредни последици (повреждания по собствения му лек
автомобил), които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие и за
чиято обезвреда ищцовото дружество отговаря към него пряко (чл. 432, ал. 1 КЗ).
- В изпълнение на тази си отговорност ищецът е определил и реално е
изплатил (чл. 496, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 499, ал. 2, изр. 2 КЗ във вр. с Наредба № 49 от
16.10.2014 г. на Комисията за финансов надзор) съответно застрахователно
обезщетение на засегнатия субект.
- След като застрахованият е причинил застрахователното събитие,
управлявайки МПС, без да разполага с нужната правоспособност, то той дължи на
застрахователя платеното обезщетение, заедно с направените разноски (чл. 500, ал. 2,
изр. 1 КЗ).
Така в крайна сметка се налага финалната констатацията, че ищцовата претенция
подлежи на уважаване, тъй като са изпълнени всички нормативни изисквания за
постановяването на този резултат.
2. Относно съдебните разноски и възнаграждението на особения
представител на ответника:
Изходът от съдебния спор предоставя право на съдебни разноски само на ищеца
(чл. 78, ал. 1 ГПК). Общият им размер възлиза на 500 лв. и е формиран от: платената
държавна такса (50 лв.); юрисконсултското възнаграждение (100 лв.), определено от
сегашния съдебен състав, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ; внесеното възнаграждение за особен
представител (300 лв.) и направените разходи за свидетел, допуснат при режим на
призоваване (50 лв.).
Необходимо е да бъде разпоредено да се изплати на особения представител на
ответника възнаграждението от 300 лв., дължимо по делото, която сума е внесена от
ищеца по набирателната сметка на първоначално сезирания съд.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. Н., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Я.“ № ***, ЕГН **********,
да заплати на „ЗД „Б. И.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д.
Б.“ № ***, ЕИК ***, следните суми:
- 466,80 лв. – обезщетение, заедно с обичайните ликвидационни разходи по
определянето му, изплатено от „ЗД „Б. И.““ АД, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (за лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег. № ***), на трето лице (И. Н. П. от гр. С.), което лице е претърпяло
имуществени вреди (повреди по собствения му лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. №
***) от пътно-транспортно произшествие (на 21.07.2018 г., в гр. П., по ул. „А. Л.“),
виновно предизвикано от В. Н. Н. (като водач на лекия автомобил „Хонда Сивик“),
който не е имал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство
към момента на произшествието, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд (Софийски районен съд) –
16.07.2021 г., до погасяването, както и
- 500 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Х. Т. Х. от Софийската адвокатска колегия
възнаграждение от 300 лв., в качеството й на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК
на ответника, дължимо за настоящото дело, която сума е внесена от ищеца по
набирателната сметка на първоначално сезирания съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5