Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
София, 15.10.2019 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание на петнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д. № 11715 по
описа за
2019 г., И ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.436 – 437 ВЪВ ВР. С ЧЛ.435 АЛ.2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на З. „Б.В.И.Г.“, с
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, представлявано
от изпълнителните директори Н.Ч.и И.Г., чрез юрисконсулт Н.З., срещу Постановление
по изп. дело № 20197870400116 на ЧСИ М.Д., рег. № 787 с район на действие СГС,
с което е отказано намаляването на приетите по делото разноски по реда на чл.
78 ал. 5 от ГПК, представляващи адвокатския хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното дело до размер на 200 лева. Излагат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Твърди се, че приетото в изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на
правния спор, както и не е отчетен фактът, че не са извършени от взискателя
чрез неговия процесуален представител действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане, поради което и с оглед направеното възражение по реда на 78,
ал. 5 от ГПК, счита, че следва да се начисли в минимален размер адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. В случая осъщественото от пълномощника на взискателя процесуално
представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, като в случая не са извършени от процесуалния представител
на взискателя други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело възнаграждението
е в размер на 200.00 лв., до който размер следва да се намалят претендираните
от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. параметрите, на които трябва да отговаря адвокатското възнаграждение са
предвидени в чл. 36, ал.2 ЗА и според него размерът на възнаграждението трябва
да е справедлив и обоснован. Нивата на адвокатските възнаграждения, вкл. и
минималните се обосновават с два обективни критерия - обемът и сложността на
извършената дейност и величината на защитавания интерес, като вместо съчетаното
прилагане на тези критерии, единственият, който е ползван от съдебния
изпълнител при произнасянето му с възражението ни е този в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно величината на
материалния интерес. Моли съда да отмени Постановление по изп. дело №
20197870400116 на ЧСИ М.Д., с което е отказано намаляването
на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, представляващи
адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер на
200 лева. Претендира разноски в настоящото производство, включително и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Взискателите Д.Р.А., ЕГН ********** и К.С.Г.,
ЕГН **********, представляван от майка си и законния си представител Д.Р.А., представлявани от пълномощника си адв. А.Б.–
САК, редовно уведомени, не са депозирали възражение в срока по чл. 436 ал.
3 ГПК.
ЧСИ М.Д., рег. № 787 с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и
редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства, намира следното:
Изпълнително дело с № 20197870400116 е образувано по молба на взискателите Д.Р.А.
и К.С.Г., последният действащ чрез майка си и негов законен представител Д.Р.А.,
чрез пълномощника им адв. А.Б.– САК, на 03.07.2019 г. въз основа на Изпълнителен
лист, издаден по гр. дело № 393/2019 г. по описа на САС, ГК, за сумата 25
903.60 лева, представляваща главници, ведно със законната лихва върху
главниците считано от 11.07.2014 г. до окончателното й изплащане.Като способ за
изпълнение пълномощника на взискателите в молбата си за образуване е поискал да
бъде изпратена до длъжника З. „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ******* покана за доброволно
изпълнение, както и да бъде наложен запор върху вземанията по банковите му
сметки, като за целта е внесена авансова такса в размер на 66 лева, която такса
включва образуване - т.1, покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ - т.5 и запорно
съобщение т.9 от ТТР към ЗЧСИ с начислен в нея ДДС.
На 03.07.2019 г. на основание чл. 428
от ГПК на длъжника З. „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ******* е връчена ПДИ за
горепосочените суми, ведно с начислена пропорционална такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ с включено ДДС, както и направените по делото изпълнителни разноски в
размер на 1 066 лева, от които 1 000 лв. адвокатски хонорар, плюс 66 лева
авансови такси с вкл. ДДС.
На 04.07.2019 г. на
основание чл. 507 от ГПК в срока за доброволно изпълнение на длъжника З. „Б.В.И.Г.”
АД с ЕИК ******* е наложен запор върху банковите му сметки в банка „Уни Кредит
Булбанк“ АД за сумите посочени в ПДИ.
При образуването на изпълнителното
дело пълномощникът на взискателите адв. А.Б.- САК е депозирал пълномощно, от
което е видно, че има договорено и изплатено адвокатско възнаграждение /платено
в брой/ е в размер на 1 000 лева.
На 08.07.2019 г. длъжникът З. „Б.В.И.Г.” АД е направил възражение за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност до сумата 200 лв. на основание чл.78, ал. 5 от ГПК което ЧСИ М.Д., рег. № 787 с район на действие СГС е отказал с Постановление от 15.07.2019 г.
На 11.07.2019 г., в срока за доброволно
изпълнение, длъжникът е превел по сметката на ЧСИ сумата 39 058.69 лв.,
включваща суми за главница, лихви и разноски във връзка с изпълнението
(частично).
На 23.07.2019г. в кантората на ЧСИ М.Д.
от страна на длъжника З. „Б.В.И.Г.” АД е депозирана процесната жалба с вх.№
00891/23.07.2019 г.
По допустимостта на частната
жалба.
Частната
жалба е допустима. Същата е подадена
от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК (доп. ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.,
изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), подлежи на обжалване с частна жалба.
По основателността на
частната жалба.
Частната жалба
е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII „Такси и разноски” от част I „Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
Уважаването на искането за намаляването
на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното
производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото – чл. 78 ал.5 от ГПК, както и с правния интерес, за
защита на който е ползвана правната помощ на адвокат - чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При наличието на
посочените предпоставки възнаграждението може да бъде намалено под трикратния
размер на възнаграждението по § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл е задължителната практика на ВКС – т.
3 от ТР на ОСТГК №6/2012 г.
В конкретния случай, съдът намира, че делото не представлява фактическа
и правна сложност, тъй като единствените извършени от пълномощника действия са
действия по изготвянето на молбата за образуване на изпълнително производство.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил изцяло дълга, като не са
били предприети други съдебно-изпълнителни действия, извършени от адвоката на
взискателя, с цел удовлетворяване на паричните вземания. Положеният от
упълномощения адвокат труд е минималният, следователно и платеното
възнаграждение подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата от 200 лв. (двеста лева) – минималното,
което Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения предвижда
като дължимо за образуване на изпълнително дело. В този смисъл, независимо от
общия размер на събираното вземане – 39 001.97 лева (изчислен
към датата на образуване на изпълнителното дело – 07.03.2019 г.), съобразно изискването на чл.10, т.1 и т.2 вр. чл. 7, ал.2, т.4 вр.
§ 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не може да се присъди минималният размер по Тарифата,
който е 1 000 лв. – сбор от 200 лв. за образуване на изпълнителното
производство + 1/2 от дължимото възнаграждение по т.4 на чл. 7, ал.2.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора, на частния жалбоподател не следва да бъдат
присъждани разноски.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
отказа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 с
район на действие СГС по изп. дело № 20197870400116, с Постановление от 15.07.2019 г. да намали поради прекомерност
адвокатското възнаграждение, изплатено от взискателя на неговия пълномощник във
връзка с извършване на процесуални действия по посоченото изпълнително дело, до сумата от 200,00 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 ГПК поради
прекомерност възнаграждението на адв. А.Б.– САК, от 1 000 лева (хиляда лева), на
200 лева (двеста лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.