Определение по дело №242/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2019 г.
Съдия: Пламен Неделчев Неделчев
Дело: 20193400500242
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 357

гр. Силистра, 25.10.2019 год.

Силистренският окръжен съд, гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                Председател: Пламен Неделчев

Членове:    Кремена  Краева

     мл. съдия          Огнян Маладжиков

като изслуша доклада на съдия Неделчев по в.ч.гр. д. № 242/2019 год. и за да  се произнесе,  взе предвид следното :

Производство по чл. 419 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД  гр. София, ЕИК *********, срещу Разпореждане № 1177 на Дуловски районен съд от 25.07.2019г., постановено по ч.гр.д. № 429/2019 г., с което е отхвърлено искането му за издаване заповед за изпълнение  по чл. 417 от ГПК, против Н.А.Н. за сумите от:

- 202.98лв. – изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ********** сключен на 01.02.2019г.; 9.12лв. – договорна /възнаградителна/лихва за периода от 05.03.2019г. до 05.05.2019г.; 19.60лв. – лихва за забава за периода от 05.03.2019г. до 09.07.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от 202.98лв. от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, 120 лева – разходи при изискуем превод и разноски в размер на 25.00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева претендирано на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Жалбоподателят счита постановеният съдебен акт за неправилен и постановен в противоречие с приложените, към заявлението доказателства.

Моли въззивния съд да отмени разпореждането за незабавно изпълнение, като върне делото на районния съд за издаване на  заповед за изпълнение за сумите, предмет на жалбата.

ОС, вземайки предвид оплакванията на частния жалбоподател и данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Страните по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит № ********** от 01.02.2019г. приложен, към заявлението по чл. 417 от ГПК. Предмет на договора е парична сума в размер на 202.98 лв. отпусната, като кредит за закупуване на стоки. Срокът за издължаване на всички договорни суми по кредита е определен на 18 /осемнадесет/ месеца от усвояването на главницата, което е станало на 05.05.2019г., на която дата  срока на договора е бил приключил. След, като кредитополучателя не платил в срок задълженията си банката кредитор инициирала заповедно производство за вземането си по кредита подавайки на 19.07.2019г. коментираното заявление по чл. 417 от ГПК. Така сезиран заповедният съд постановил обжалваното разпореждане отхвърляйки искането с мотива, че заявителя не е доказал факта на уведомяването на длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на банката – кредитор.

Видно от материалите по делото срока на договора представляващ правопораждащ факт в процесното правоотношение е изтекъл преди подаването на настоящото заявление за незабавно изпълнение. От самото заявление е видно, че претенцията е основана на общо договорно неизпълнение, а не на обявена предсрочна изискуемост на същото. В тази връзка аргумента на заповедния съд за отхвърляне на заявлението е неоснователен, което пък обуславя неправилността на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Изложеното мотивира съда да приеме настоящата жалба за основателна, да отмени атакуваното с нея разпореждане и да върне делото на заповедния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по така подаденото заявление.

Жалбоподателят е претендирал разноски за настоящото въззивно производство в размер на 15 лв. заплатена държавна такса, но такива не следва да се присъждат, тъй като производството по частната жалба се провежда без участието на длъжника – арг. чл. 413, ал. 2 от ГПК. Невъзможността на длъжника за защита и едностранният характер на настоящото производство са пречка в рамките му да се възлага отговорност за разноски.

Воден от горното, Окръжен съд – Силистра

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1177 на Дуловски районен съд от 25.07.2019г., постановено по ч.гр.д. № 429/2019 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД  гр. София, ЕИК *********, против Н.А.Н. , за сумите от:

- 202.98лв. – изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ********** сключен на 01.02.2019г.; 9.12лв. – договорна /възнаградителна/лихва за периода от 05.03.2019г. до 05.05.2019г.; 19.60лв. – лихва за забава за периода от 05.03.2019г. до 09.07.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от 202.98лв. от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, 120 лева – разходи при изискуем превод и разноски в размер на 25.00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева претендирано на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд –Дулово за изготвяне на заповедта за изпълнение и продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.