Решение по дело №2141/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1131
Дата: 16 октомври 2020 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20203100502141
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 113116.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502141 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №47843/17.07.2020г. по описа на
ВРС, на Й. Р. Й. , ЕГН **********, от гр. Варна, подадена чрез
пълномощник адвокат Д.С.С., ВАК, срещу решение №2625/25.06.2020г. на
Варненски районен съд, 26 състав, постановено по гр.д. №19584/2019г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателя –
ищец в първоинстанционното производство, иск с правно основание чл.439 от
ГПК за установяване в отношенията му с ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, че не дължи
плащане на сумите по изпълнителен лист, издаден на 30.03.2011г. въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение №1990/24.02.2011г., издадена по гр.д.
№2818/2011г. по описа на ВРС, включващи главница по договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-01188377/04.04.2008г. в размер на
668,80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.02.2011г. до
окончателното плащане, възнаградителна лихва за периода от 30.01.2009г. до
30.04.2009г. в размер на 40,87 лева, мораторна лихва за периода от
27.02.2009г. до 07.02.2011г. в размер на 149,16 лева и разноски за заповедното
1
производство в размер на 125 лева, поради погасяване на вземането по
давност, като ищецът е осъден да репарира на ответника сторените от него
разноски за производството в общ размер на 100 лева.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност и неправилност
на решението. Аргументира се становище, основано и на сочена съдебна
практика, че отмяната на ППВС №3/1980г. има обратно действие,
постановеното TP №2/26.06.2016г. на ОСГТК на ВКС е приложимо и за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му,
поради което и давността върху вземания, предмет на изпълнително дело,
образувано преди 26.06.2015г. тече от момента на последното валидно
изпълнително действие. И тъй като в случая последното валидно действие по
събиране на вземането е от 05.07.2011г. (датата на молбата за образуване на
изп. дело №879/2011г.), след която дата липсва валидно направено
изпълнително действие, изпълнителното дело се счита за перемирано от
изтичане на повече от 2 години от самото му образуване, поради което всички
действия, извършени след 06.07.2013г. са без правно значение. Поради това и
с оглед прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК, което е било и изрично прогласено от съдебния
изпълнител, според ищеца – жалбоподател петгодишната давност е започнала
да тече от датата на издаване на изпълнителния лист по гр.д. №2812/2011г. по
описа на ВРС, 12-ти състав, като към датата на предявяване на иска е била
изтекла. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови ново решение, с което да уважи исковата претенция и да присъди
на ищеца сторените разноски за производството по делото.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор вх. №54534/11.08.2020г. на насрещната страна – ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, гр. София, подаден чрез пълномощника му по
делото юрисконсулт Камелия Тодорова. Противопоставено е насрещно
аргументирано становище, основано и на сочена съдебна практика, че до
постановяване на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. д.
№2/2013г. на ОСГТК следва да се прилага Постановление №3/18.11.1980г. на
Пленума на ВС, в съответствие с което докато е траел изпълнителния процес
давност не е текла. С оглед на това счита, че обжалваното решение на
първоинстанционния съд съответства на действителното фактическо и правно
2
положение, съобразено е и с относимата към казуса съдебна практика, поради
което следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът Й. Йорданов чрез пълномощника си по делото адвокат Димитър
Стоянов заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, подробно
изложените в нея оплаквания и доводи, като моли същата да бъде уважена.
Въззиваемата страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, гр.
София, не е взела участие в съдебното заседание. С молба, подадена от
процесуалния й представител юрисконсулт Д.И., страната заявява, че
поддържа подадения отговор и моли обжалваното решение на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски за въззивното производство в размер на следващото се
юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
Й. Р. Й. , ЕГН **********, от гр. Варна, с която се претендира установяване в
отношенията му с ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, че ищецът не дължи плащане на сумите
по изпълнителен лист, издаден на 30.03.2011г. въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение №1990/24.02.2011г., издадена по гр.д. №2818/2011г. по
описа на ВРС, включващи главница по договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-01188377/04.04.2008г. в размер на 668,80 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от 23.02.2011г. до окончателното плащане,
възнаградителна лихва за периода от 30.01.2009г. до 30.04.2009г. в размер на
40,87 лева, мораторна лихва за периода от 27.02.2009г. до 07.02.2011г. в
размер на 149,16 лева и разноски за заповедното производство в размер на
125 лева, поради погасяване на вземането по давност.
Искът се основава на следните твърдения:
Изпълнителният лист от 30.03.2011г. е издаден въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение №1990/24.02.2011г., издадена по гр.д.
№2818/2011г. по описа на ВРС по реда на чл.410 от ГПК в полза на кредитора
3
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********.
Въз основа на него и по молба на този кредитор на 06.07.2011г. е било
образувано изп. дело №879/2011г. по описа на ЧСИ Захари Димитров.
Изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ) изх.
№8571/06.07.2011г. е била приета за редовно връчена на 09.08.2011г., което
обаче не представлява изпълнително действие. Първото такова е от
04.11.2013г., когато е насрочен опис на движими вещи.
На 25.08.2015г. ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД е било конституирано като нов взискател, легитимирал се като кредитор
въз основа на сключен с първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД договор за цесия от 15.05.2015г. Макар това да съставлява
действие, прекъсващо давността по смисъла на т.10, ТР №2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от момента на конституирането му
до 28.03.2018г., когато е наложен запор на банкова сметка на длъжника,
взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД не е извършвал
изпълнителни действия.
Първоначалният взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
също е бездействал в периода от образуване на изпълнителното дело до
04.11.2013г., когато е насрочен опис на движими вещи.
По нарочна молба на длъжника от 10.10.2018г. с постановление от
06.12.2018г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
След прекратяване на изпълнителното дело по молба вх.
№12656/02.09.2019г. на кредитора „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е
било образувано ново изп. дело №346/2019г. по описа на ЧСИ Захари
Димитров. На длъжника е била връчена ПДИ изх. №17778/20.09.2019г., ведно
с копие от издадения по гр.д. №2818/2011г. на ВРС изпълнителен лист от
30.03.2011г., наложен е бил запор върху банкова сметка на длъжника,
насрочен за 06.11.2019г. е бил и опис на движими вещи.
При тези основни фактически положения ищецът счита, че поради
настъпила още на 06.07.2013г. перемпция изпълнителното производство
4
следва да се счита прекратено по силата на закона; всички извършени след
тази дата изпълнителни действия по изп. дело №879/2011г. са
незаконосъобразни и не водят до прекъсване на давността. С оглед на това и
доколкото към датата на образуване на ново изпълнително дело по молба на
кредитора от 02.09.2019г. (изп. дело №346/2019г.) са били изтекли пет
години, задължението на длъжника е погасено по давност, поради което не
подлежи на принудително събиране.
Като не оспорва основните фактически твърдения, изложени в исковата
молба, ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД счита за
неоснователни направените въз основа на тях изводи на ищеца, че
задължението на длъжника е погасено по давност поради изтекъл давностен
срок. Твърди, че докато е траел изпълнителния процес погасителна давност не
е текла, позовавайки се в тази връзка на дадените разрешения с
Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС (ППВС №3/1980),
което е било в сила към датата на образуване на първото изп. дело, и на
практика на ВКС в този смисъл, като теченето на давностния срок е спрял до
постановяването на ТР №2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, с което (т.10) ППВС №3/1980 е било обявено за изгубило действие.
Отделно от това, изброявайки подробно и хронологически извършените
действия в хода както на първоначално образуваното изп. дело №879/2011г.,
така и на образуваното впоследствие изп. дело №346/2019г., счита, че нито
кредитора – цедент „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, нито цесионера
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД са бездействали по отношение на
събираемостта на вземането си, поради което липсва основание за прилагане
на института на погасителната давност.
Институтът на давността има за цел да постигне освобождаване от
облигационна обвързаност, основано на принципа за сигурност на
гражданския оборот. Става дума за правен факт, с който закона свързва
определено потестативно право и правни последици, а именно длъжникът по
едно задължение, станало изискуемо, и по което кредиторът в продължение
на повече от предвидения от законодателя период от време бездейства, да
може да едностранно да наложи край на тази своя “вечна” задълженост.
Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на
5
титуляря на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на
възражение за погасителна давност от носителя на задължението винаги са
свързани със защитата на конкретно субективно материално право, по
отношение на което се погасява правото на иск или на принудително
изпълнение. С разпоредбата на чл.110 от ЗЗД е предвидено, че с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок.
В конкретния случай правото на принудително изпълнение на
вземането на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД спрямо
ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за изпълнение,
издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2818/2011г. по описа на ВРС, въз
основа на която е издаден изпълнителният лист от 30.03.2011г. С молбата на
този кредитор от 05.07.2011г. за образуване на изпълнителното дело (изп.
дело №879/2011г. по описа на ЧСИ З. Димитров), давността за вземанията,
основани на договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
01188377/04.04.2008г., е била прекъсната (чл.116, б.”в” от ЗЗД). И тъй като от
образуването на изпълнителното дело - 06.07.2011г., до датата на насрочване
на опис на движими вещи на длъжника - 04.11.2013г., са изтекли две години,
то е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по
право в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, настъпило на 07.07.2013
година. В случая е без правно значение дали съдебният изпълнител е
постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като това
има декларативно, а не конститутивно действие и не рефлектира върху датата,
от която се отчита началото на давностния срок за вземането. Дори като
начало на този срок да се счита връчването на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника, то отново с оглед приетата от ЧСИ дата на връчване
- 09.08.2011г., следва да се приеме, че до датата на предприето впоследствие
същинско изпълнително действие - 04.11.2013г., двугодишният срок по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е бил изтекъл.
С оглед на перемирането на изпълнителното производство
предприетите след двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителни
действия (насрочване на опис на движими вещи на длъжника от 04.11.2013,
конституирането на 25.08.2015г. на цесионера като нов взискател, налагане на
28.03.2018 на запор на банкова сметка на длъжника, молба на взискателя от
6
17.04.2018 за пристъпване към изпълнение чрез опис на движими вещи)
нямат валидно правно значение и са неотносими към спирането и/или
прекъсването на давността. Такова значение има единствено последващото
образуване на ново изпълнително дело, сторено на 02.09.2019г. Безспорно е,
че към този момент петгодишният давностен срок, приложим за всички
вземания по изпълнителния лист с оглед факта, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила (аргумент от чл.117, ал.2 ЗЗД), е бил изтекъл. Ирелевантно за
този извод е дали до постановяването на решението по тълк. дело №2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, сторено на дата 26.06.2015г., ще се прилагат постановките
на ППВС №3/1980 или не. Както вече беше посочено, в двугодишен период
от образуването на изп. дело №879/2011г. по описа на ЧСИ З. Димитров,
сторено на 06.07.2011г., не са извършвани същински изпълнителни действия
в рамките на определен изпълнителен способ, поради което и който и начален
момент на новата петгодишна да се избере – прекратяването ex lege на
изпълнителното производство (според разрешенията на ППВС №3/1980) или
датата на предприетото последно валидно изпълнително действие (според
разясненията, дадени с ТР №2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), то е безспорно, че към датата на образуване на новото изпълнително
дело - 02.09.2019г., този срок е бил изтекъл.
По тези съображения искът се преценява като основателен, поради
което следва да бъде уважен. Като е достигнал до друг краен извод, излагайки
различни правни съображения за неговото обосноваване,
първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Ето
защо същият следва да бъде отменен.
С оглед на това и на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК като
основателно се цени искането на ищеца – настоящ въззивник за осъждане на
ответника да му репарира разноските, сторени за производството по делото.
Същите, видно от списъка по чл.80 от ГПК (л.62, дело ВРС), са в размер на
411,50 лева – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение, и се
присъждат изцяло. Разноски за въззивното производство въззивникът не
претендира.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2625/25.06.2020г. на Варненски районен съд, 26
състав, постановено по гр.д. №19584/2019г. по описа на ВРС, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. Р. Й. , ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл.201, вх.2, ет.7,
ап.53, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 3”, ул. „Матей
Преображенски”, бл.386, вх. Секция Б, че ищецът Й. Р. Й. , ЕГН **********,
не дължи плащане на сумите по изпълнителен лист, издаден на 30.03.2011г.
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №1990/24.02.2011г.,
издадена по гр.д. №2818/2011г. по описа на ВРС, включващи главница по
договор за потребителски паричен кредит №PLUS-01188377/04.04.2008г. в
размер на 668,80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
23.02.2011г. до окончателното плащане, възнаградителна лихва за периода от
30.01.2009г. до 30.04.2009г. в размер на 40,87 лева, мораторна лихва за
периода от 27.02.2009г. до 07.02.2011г. в размер на 149,16 лева и разноски за
заповедното производство в размер на 125 лева, поради погасяване на
вземането по давност, на основание чл.439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 3”, ул. „Матей
Преображенски”, бл.386, вх. Секция Б, да заплати на Й. Р. Й. , ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл.201, вх.2, ет.7,
ап.53, сумата 411,50 лева (четиристотин и единадесет лева и петдесет
стотинки), представляваща сторени разноски за производството по делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9