ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 764
29.05.2020г., гр. Плевен
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- гр. ПЛЕВЕН, VІІІ- ми състав, в закрито съдебно заседание, на 29.май. 2020
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
Като
разгледа докладваното от съдията Маринска адм.д.№315/2020г. по описа на АдмС-Плевен, на основание закона и данните
по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по адм.д.№315/2020г. по описа на Административен съд- гр.
Плевен, е образувано въз основа на жалба от К.Ю.Т.,***, против Заповед №
З-3578/27.11.2019г. на Председателя на ДАНС- София. Производството по делото е
оставено без движение, с разпореждане №1716/27.04.2020г., с което са дадени
конкретни указания до жалбоподателя.
По делото,
от страна на жалбоподателя Т., е депозирана молба, с която се правят искания за
освобождаване от държавна такса и разноски по делото и за предоставяне на
правна помощ. С разпореждане №1989/19.05.2020г, молбите на жалбоподателя са
оставени без движение, с указания за представяне на доказателства.
По делото, от страна на
жалбоподателя са постъпили заявления, ведно с попълнена декларация за
имуществено състояние, в която е отразено, че същия е несемеен, няма
непълнолетни деца, не получава доходи от трудово възнаграждение. В депозираната
декларация Т. е посочил, че притежава 37 дка земеделска земя, отдадена под
наем, с очакван приход от 1700лв., както и сумата от 8000лв., по собствена разплащателна
сметка.
С оглед изложеното, съдът приема,
че в случая не са налице основанията по чл. 83, ал.2 от ГПК и по чл. 25, ал.1,
вр чл.21, ал.3 от ЗПрП и не следва да бъде предоставяна правна помощ на
жалбоподателя К. Т., както и същият не следва да бъде освобождаван от внасяне
на държавна такса и разноски по делото.
Съобразно нормата на чл. 21, ал.3
от ЗПрП, съдът предоставя правна помощ на страната, след като прецени, че
същата няма достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като
вземе предвид имущественото му състояние, удостоверено с декларация, доходи,
семейно положение, здравословно състояние, възраст и други обстоятелства. В
случая, от представените доказателства, се установява, че жалбоподателя Т.
притежава недвижими имоти – 37 дка земеделска земя, отдадена под наем, с
очакван, дори и към 30.10.2020г., съобразно уговореното в наемния договор,
доход- наемно плащане в размер на 1700лв. Жалбоподателя е удостоверил също, в
депозираната от него декларация за имуществено състояние, че същият притежава
сума от 8000лв., по негова сметка. От страна на жалбоподателя не са представени
доказателства за здравословното му състояние, респ. за влошено такова и/ или
наличие на хронично заболяване,
съобразно дадените от съда указания. Жалбоподателят Т. е в работоспособна
възраст. Съдът констатира, че в настоящия случай, на основание чл. 8, ал.3 от
Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения, минималният размер на
адв. възнаграждение е 500лв.
На основание изложеното, съдът
приема, че жалбоподателя Т. разполага с достатъчно средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение, поради което, молбата му за предоставяне на правна
помощ следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
По същите съображения, съдът
намира, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК, приложима на
основание чл. 144 от АПК, и жалбоподателя Т. не следва да освобождаван от
държавна такса и разноски по делото. Съобразно цитираната разпоредба на чл. 83,
ал.2 от ГПК, такса и разноски не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят, като
преценката на съда се формира на база посочените обстоятелства, за които съда е
дал указания с разпореждане №1989/19.05.2020г. и които са идентични с
изискванията на чл. чл. 21, ал.3 от ЗПрП. Както бе посочено по- горе, съобразно
представените от жалбоподателя
доказателства, съдът приема, че същият притежава достатъчно средства за
заплащането на дължимата държавна такса и евентуални разноски по делото. В случая,
дължимата по делото държавна такса е в размер на 10лв., и същата е внесена от
страна на жалбоподателя.
Съдът констатира също, че от
страна на жалбоподателя не са отстранени констатираните от съда нередовности на
жалбата, обективирани в разпореждане № 1716/27.04.2020г., досежно твърденията му
за неизплатени обезщетения за временна
нетрудоспособност. В депозираната от Т. молба във връзка с дадените указания,
за съдържат различни твърдения, които
съда не приема, че съставляват отстраняване на констатираните нередовности и
изпълнение на дадените указания. Следва повторно да бъде дадена възможност на
жалбоподателя Т. да отстрани нередовностите на
жалбата му, в тази й част, като уточни своите твърдения и заяви ясно
искане до съда, което да ангажира правораздавателната му компетентност, респ.
да се установи кой е компетентния съд да разгледа искането му.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На
основание. чл. 21 т. 3 от ЗПрП, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от жалбоподателя К.Ю.Т.,
ЕГН**********,***, за предоставяне на правна помощ, по адм. дело № 315/2020г.
по описа на АдмС- Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
основание чл. 83, ал.2 от ГПК, вр чл. 144 от АПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от жалбоподателя
К.Ю.Т., ЕГН**********,***, за освобождаване от внасяне на държавна такса и
разноски по адм. дело № 315/2020г. по описа на АдмС- Плевен, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението,
в тази му част, може да бъде обжалвано с частна жалба, в 7- мо дневен срок от
съобщението, чрез АдмС- Плевен, пред ВАС.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството
по адм. дело № 315/2020г. по описа на АдмС- Плевен И УКАЗВА на жалбоподателя К.Ю.Т.,
ЕГН**********,***, в 7-мо дневен срок от съобщението, да уточни и изложи
фактическите си твърдения, досежно обезщетенията за временна нетрудоспособност,
по посочените в жалбата БЛ №Е20200171520/31.01.2020г. и БЛ
№Е20197948478/24.02.2020г., както и да заяви ясен петитум /искане до съда/,
съобразно мотивите на настоящето определение.
Определението в тази му част не подлежи
на обжалване.
Определението да се връчи на
жалбоподателя – по ел. поща.
АДМ. СЪДИЯ : /П/