Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч,22.05.2018 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в публично заседание на двайсет
и седми април през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МИТЕВА,
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА,
при секретаря АКСЕНИЯ
КРЪСТЕВА, като разгледа докладваното от член-съдията Ангелова в.гр.д.№ 135/2018г., за да се
произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и чл.124 от ГПК,вр.с чл.76 от ЗН.
С Решение №13/12.02.2018г.,пост.по гр.д.№157/2016г. РС-Луковит е
отхвърлил предявения от ищците И.М.Б. с ЕГН
********** ***- чрез адв.Н.Л.-ЛАК, Г.Т.В. с ЕГН **********,*** и Н.Т.П. с ЕГН **********,***-чрез
адв. П.Р., против В.И.Б. с ЕГН **********,***, И.И.Б. с ЕГН **********,***, С.И.А.
с ЕГН **********,*** и Д.В.М. с ЕГН ********** ***, обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване със
сила на присъдено нещо, че на основание Договор за доброволна делба № НЗ-57 от
13.12.1999г., с нотариална заверка на подписите от Кмета на с.Карлуково, Ловешка
област, ищците са титуляри на правото на собственост на земеделски имоти, намиращи
се в землището на с.Карлуково,Ловешка област, ЕКАТЕ 36511, както следва: за ищеца И.М.Б. да бъде признато за
установено по отношение на ответниците В.И.Б. и И.И.Б., че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
049192 - полска култура,
с площ от 3,100 дка, в местността
„КУКУВИЦА", трета категория, при граници и съседи: ПИ №049190, ПИ №049191, ПИ №085001 и ПИ №049205, а
по отношение на ответницата Д.В.М. – че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 022065 - полска култура, с площ от 11,200 дка,
в местността „ОРЛЯК", четвърта
категория, при граници и съседи: ПИ №022066, ПИ №022062, ПИ №022054, ПИ
№164001, ПИ №023035 и ПИ №023036; за ищците Г.Т.В. и Н.Т.П. да бъде признато за установено по отношение
на ответниците В.И.Б. и И.И.Б., че са собственици на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 077193 - лозе,
с площ от 0,499 дка, в местността „КОЛОВЕЦ", четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №077194,
ПИ №077197, ПИ №077200, ПИ №077198, ПИ №077191 и ПИ №077192; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
010084 - полска култура,
с площ от 0,699 дка в местността „ДУРЧОВОТО",
шеста категория, при граници и съседи: ПИ №010083, ПИ №010085, ПИ №010086 и ПИ
№010097 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 123001
- полска култура, с площ от
2.800 дка, в местността „ГРЪЦКА
ЛЪКА", пета категория, при граници и съседи: ПИ №123031, ПИ
№002018; ПИ №002054; ПИ №123006,
а по отношение на ответницата С.И.А., че са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
052094 - полска култура, с площ от 1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ", шеста категория, при
граници и съседи: ПИ №052093, ПИ №052087, ПИ №052089, ПИ №052068, ПИ №052092 и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ 097054 - полска култура,
с площ от 5,301 дка, в местността
„ВЕНЧЕЦ", четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №097046, ПИ
№002306, ПИ №097055, ПИ №097086. Отхвърлен е предявеният от ищците И.М.Б.,
Г.Т.В. и Н.Т.П. иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците В.И.Б. и И.И.Б., че ищците са
собственици на 12 поземлени имоти, намиращи се в землището на с.
Карлуково, Ловешка област, ЕКАТЕ 36511, както следва: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 023073 - ливада, четвърта категория, с площ 0,916 дка, в местността „ОРЛЯК", при граници и съседи: ПИ
№023074, ПИ №023067, ПИ №023072 и ПИ №023076; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 034010 - полска култура, с площ от
12,806 дка, в местността „ДЪЛГА
ПОЛЯНА", пета категория, при граници и съседи: ПИ №034012; ПИ №034009,
ПИ №034008, ПИ №034007,ПИ №151002, ПИ №151039, ПИ№151040 и ПИ №034011; 3.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 039015 - полска култура, с площ от 1.560 дка, в
местността „РАВНИ КИЧЕР",
четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №039012, ПИ№039014, ПИ №039016 и
ПИ №039029; 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 060002
- полска култура, с площ от
3,422 дка, в местността „КОЙЧОВИЦА".
шеста категория, при граници и съседи: ПИ №151098, ПИ №151099, ПИ №151144, ПИ
№151143, ПИ №151101, ПИ №060003, ПИ№151071, ПИ №060001 и ПИ №151071; 5.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 077193 - лозе, с
площ от 0,499 дка, в местността
„КОЛОВЕЦ", четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №077194, ПИ
№077197, ПИ №077200, ПИ №077198, ПИ №077191 и ПИ №077192; 6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
010084 - полска култура,
с площ от 0,699 дка, в местността „ДУРЧОВОТО",
шеста категория, при граници и съседи: ПИ №010083; ПИ №010085; ПИ №010086 и ПИ
№010097; 7. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 022065
- полска култура, с площ от
11,200 дка, в местността „ОРЛЯК", четвърта
категория, при граници и съседи: ПИ №022066, ПИ №022062, ПИ №022054, ПИ
№164001, ПИ №023035 и ПИ №023036; 8. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 037005 - полска
култура, с площ от 8,100 дка, в местността „ЙОЛОВСКОТО", четвърта категория, при граници и съседи: ПИ
№037010, ПИ №037001, ПИ №002153 и ПИ №037011, 9. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 049192 - полска култура, с площ от 3,100 дка, в местността „КУКУВИЦА", трета категория, при
граници и съседи: ПИ №049190, ПИ №049191,
ПИ №085001 и ПИ №049205; 10. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 052094 - полска
култура, с площ от 1,300 дка,
в местността „ТОНОВЕЦ", шеста
категория, при граници и съседи: ПИ №052093, ПИ №052087, ПИ №052089, ПИ
№052068, ПИ №; 11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
097054 - полска култура,
с площ от 5,301 дка, в местността
„ВЕНЧЕЦ", четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №097046, ПИ
№002306, ПИ №097055, ПИ №097086; 12.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 123001 - полска култура, с площ от 2.800 дка, в
местността „ГРЪЦКА ЛЪКА",
пета категория, при граници и съседи: ПИ №123031, ПИ №002018, ПИ №002054 и ПИ №123006, останали в наследство от общия
наследодател И. Д. Б.,***, починал на 12.02.1968г., при квоти: за ищеца И.М.Б.
- 1/4 ид.ч., за ищцата Г.Т.В. - 1/8 ид.ч. и за ищцата Н.Т.П. - 1/8 ид.ч. Отхвърлен
е и предявеният от ищците И.М.Б. , Г.Т.В. и Н.Т.П. искове по чл.76 от ЗН
– за обявяване за относително недействителни по отношение на ответниците В.И.Б.
и И.И.Б. актовете на разпореждане, обективирани в Нотариален акт №96,т.І,
рег.№3151, дело №403 от 2008г. по описа на Нотариус с рег.№377 в НК и район на
действие РС-Луковит, с който ответниците са прехвърлили собствеността върху
следните земеделски имоти, намиращи се в землището на с. Карлуково, Ловешка
област, ЕКАТЕ 36511: поземлен имот № 060002 - полска култура, с площ от 3,422 дка, в
местността „КОЙЧОВИЦА",
шеста категория, поземлен имот № 052094
- полска култура, с площ от
1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ",
шеста категория и поземлен имот №
097054 - полска култура,
с площ от 5,301 дка, в местността
„ВЕНЧЕЦ", четвърта категория на Е.П.А.и Нотариален акт №167, том VII, рег.№4530, дело №761 от
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от И.М.Б.
от гр.С.,чрез адв.Н.Л.-***, Г.Т.В. от гр.С.,чрез адв.П.Р.-*** и Н.Т.П. ***,
чрез адв.П.Р.-***. Считат,че е неправилно
и необосновано. Твърдят,че съдът е изброил колко и какви доказателства са събрани
в хода на съдебното следствие, но не е обсъдил, анализирал и оценил всяко едно
от тях по отделно и в съвкупност, за да обоснове решението си. За да отхвърли
претенциите също е направил подробен анализ на възможността за завеждане на иск
по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, както и възможността за разглеждане на инцидентно
предявен такъв в настоящото производство, въпреки че такава не е предявявана за
разглеждане като инцидентен в настоящото производство. Затова считат, че
възможността за предявяване и разглеждане на такъв иск не е свързан с предмета
на настоящото производство.
Считат, че съдът не е обсъдил, анализирал и оценил
нито едно от събраните по делото доказателства. Твърдят,че претенциите им са
доказани по безспорен начин. Статутът им на наследници е обоснован с
представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за наследници
изх.№АД-070 от 26.02.2016г. на Кметство с.Карлуково, общ. Луковит, обл.
Ловеч,от което се установява, че заедно с възиваемите са наследници на общият
им наследодател И. Д. Б.,***,починал на 12.02.1968г. По безспорен начин е
установено и че през 1999г. И.М.Б. е подал искова молба по чл.111ал.2 от ЗСПЗЗ
до Районен съд гр. Луковит, за да им бъдат възстановени земите, с които дядо им
И. Д. Б. е влязъл в земеделското стопанство. По същата искова молба е
образувано гр.д. №192/1999г. на Районен съд гр. Луковит. За установяване
правото на собственост върху земите са разпитани свидетели от с. Карлуково.
След като са изискани справки от Поземлена комисия гр. Луковит е установено, че
земите на дядо им вече са възстановени на един от наследниците, а именно на
бащата на двамата въззиваеми - И. И. Б.. По същото дело е постановено Решение
№296/21.09.1999г., с което се установява, че процесиите земи са собственост на
дядо им И. Д. Б., но искът се отхвърля поради това, че вече са възстановени на
един от наследниците и не могат да бъдат възстановявани повторно на друг от
наследниците. Същото влязло в сила решение е изискано от съда и вложено в
делото. РС-Луковит в мотивите си е приел единствено диспозитива му като сочи,
че мотивите не са задължителни за тази инстанция. Не се съгласяват с такъв
извод,като считат, че то по своята същност е годно писмено доказателство, както
по отношение на мотивите, така и по отношение на диспозитива и може да послужи
за изясняване на обективната истина, т.к. в него съдът е изброил и оценил
събраните по делото доказателства. Разсъждават,че приемайки диспозитива за
присъдено нещо, съдът следва да кредитира и основанието въз основа на което е
взето такова решение, т.е. след като искът е бил отхвърлен, следва да се
приемат и причините поради които е отхвърлен.
На следващо място сочат,че от направена справка от
дневниците на PC-Луковит по безспорен начин е установен и фактът, че през
м.октомври 1999г. въззивникът И.М.Б., е завел друга искова
молба срещу чичо му И. И. Б., с правно основание чл.14,ал.З от ЗСПЗЗ, за
установяване, че не само той е собственик на тези земи, а и останалите наследници
на дядо им И. Д. Б. и също имат дял в тях. По тази искова молба е образувано
гр.д.№331/1999г. по описа на Районен съд гр. Луковит.
На следващо място приемат за безспорно,че между наследниците
на И. Д. Б.,***, е подписан Договор за доброволна делба, като подписите са
заверени от Кмета на с. Карлуково. Твърдят,че всички са знаели за подписването
на този договор и това се установява от доказателствата по делото. Считат,че
дори и страдащ по отношение на формата си, този договор е факт и го има вписан
в книгите на Кметство с. Карлуково, т.е към онзи момент никой не е спорил, че
те са наследници на И. Д. Б., както и че имат дял в неговото наследство,също и
че земите са били собственост на дядо им. Тези действия са извършени от
въззиваемите с цел да с прекрати делото по чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ.
За безспорно приемат и установеното с изисканата от
Кметство с. Карлуково, общ. Луковит, книга-Основен данъчен регистър (емлячна
книга) в оригинал, че дядо им И. Д. Б., е бил собственик към 1951г. на имотите,
които са възстановени от поземлената комисия на бащата на ответниците. Наистина
книгата не е в най-доброто си състояние, но това е логично имайки се предвид
колко години са минали от тогава, а и факт е, че е използвана през един
продължителен период от време, т.к. въз основа на нея са възстановени имотите
на всички имащи право в с.Карлуково. Тази книга е годно доказателство за
доказване правото на собственост съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. В делото не е
установено собствеността върху тези имоти да са прехвърляни или предавани от
дядо им на бащата на ответниците И. И. Б..
Изразяват несъгласие и с отхвърлянето на искове с
правно основание чл.76 от ЗН. Считат,че от мотивите на съда не става ясно
поради какви причини и обстоятелства е постановено така. Считат, че и този иск
е допустим, основателен и доказан, поради което молят да се уважите.
Молят делото да се разгледа в открито съдебно
заседание и се отмени Решението от 12.02.2018 г. на PC- Луковит по
гр.д.№157/2016г. и спорът се реши по същество, както се присъдят
съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от В.И.Б. ***, чрез адв.Р.М.-***. Счита за неоснователни
оплакванията във въззивната жалбата, че не могат да бъдат основания за отмяна
или изменение на постановеното от първоинстанционния съд решение по всяка една
от претенциите на ищците. Не се сочат и основания, от които да може да се
направи извод за неправилност на решението с оглед на събраните по делото
доказателства. Единствено се споменават абстрактни доводи за неправилност на
решението, без те да почиват на доказателствения материал и да имат законово
основание. Затова моли да се остави без уважение въззивната жалба на тримата
въззивници против решение от 12.02.2018 год.на PC- Луковит, постановено по
гр.д. № 157/2016г. и се потвърди съдебното решение по всяка едно от исковите
претенции на ищци, които са отхвърлени с този съдебен акт, като правилно и
законосъобразно и присъдите в полза на доверителката му направените от нея
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор и от И.И.Б. ***, чрез адв.М.М.-***. Счита,че в обжалваното решение
Луковитският районен съд задълбочено и аналитично е обсъдил всяка от исковите
претенции и всички доказателства, събрани по тези претенции, за да стигне до
правилно и законосъобразно решение, с което всеки от трите иска е отхвърлен.
Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно по всичките обективно и
субективно съединени искове. Счита за неоснователни оплакванията, развити във
въззивната жалба. Сочи,че в нарушение на разпоредбата на чл.260,т.3 от ГПК в
нея не е указано в какво се състоя порочността на съдебното решение по всяка от
обжалваните претенции. Изложението е хаотично, абстрактно и е неясно в какво се
състои искането на виззивниците. Моли да се остави без уважение като
неоснователна въззивната жалба, да се реши спорът по същество, като се потвърди
изцяло решението на PC- Луковит и се присъдят в полза на въззиваемия И.И.Б.
съдебно-деловодните разноски във въззивната инстанция.
Отговор е постъпил и от С.И.А. ***, чрез адв.М.Д.-***. Счита жалбата за нередовна, неоснователна,
изложените в нея твърдения- за неправилни и неотговарящи на действителната
фактическа обстановка, а постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Развива,че въззивната жалба не отговаря на изисквания на чл.260,т.3 и т.4 ГПК,
тъй като не може да се определи обемът на търсената защита- дали се обжалва
решението в цялост и в отделна негова част, липсват указания в какво точно се
състои порочността на оспорваното решение, какво е искането на въззивниците.
Липсва указание в какво точно се състои порочността на оспорваното решение,
като под "указание" по смисъла на чл.260,т.3 ГПК следва да се
разбират конкретните оплаквания, доводи, поради които жалбоподателят не е
доволен от обжалваното от него решение или определение. В случая жалбоподателите
само бланкетно са посочили, че обжалваното решение е „неправилно и
незаконосъобразно", без да са релевирани каквито и да било конкретни
пороци. Този пропуск, макар да не води до нередовност на жалбата (аргумент от
262,ал.1 ГПК), създава неяснота, която съществено затруднява и препятства
реализирането на правото на отговор на ответниците в производство. От
наведените аргументи не може да бъде установено дали въззивниците обжалват
решението в цялост или отделна негова част. Съгласно чл.258,ал.2 ГПК жалба може
да се подаде срещу цялото въззивно решение или срещу отделни негови части. Коя
част от първоинстанционното решение е предмет на въззивно обжалване се определя
от съдържанието на въззивната жалба, в която съгласно чл.260,ал.1,т.3 и т.4 ГПК
страната следва да посочи в какво се състои порочността на решението и какво е
искането й. В случая липсват каквито и да било конкретни доводи за порочност на
първоинстанционния акт. От друга страна, видно от изложеното във въззивната
жалба: „Така предявен искът е отхвърлен, като нито от мотивите, нито от
диспозитива става ясно (недопустим ли е, неоснователен ли е или не е доказан),
но ние не го оспорихме, поради което във въззивната жалба няма да обсъждаме
решението в тази му част", като е направено следното искане: „моля да
разгледате делото в открито съдебно заседание и след като се убедите, че е
неправилно- не кореспондира със събраните в хода на съдебното дирене писмени и
гласни доказателства да отмените Решение от 12.02.2018 г. на PC-Луковит no
гр.д.№157/2016г. по описа на същия съд и да решите спора по същество". При
това изложение считат,че липсва на яснота в коя част е оспорено решението,
какви са неговите пороци и какъв е обемът на търсена от въззивниците зашита. Тези
неточности правят неясен петитума на жалбата, което от една страна е
нередовност по чл.260, т.4 от ГПК,а от друга препятства възможността на
ответниците да организират адекватно зашитата си.
На следващо място счита въззивната жалба за изцяло
неоснователна, изложените в нея твърдения за неправилни и неотговарящи на
действителната фактическа обстановка, а постановеното Решение - правилно и
законосъобразно. Излага,че е неразбираемо възражението по отношение на
допустимостта на претенциите,при посоченото в решението,че по този въпрос е
налице произнасяне на въззивна инстанция. Не може да се сподели и твърдението
за неяснота на решението. Счита,че PC-Луковит подробно и аргументирано, с оглед
събраните по делото доказателства, е изложил мотивите си, че „неоснователността
на предявените претенции с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК произтича още от
исковата молба, тъй като ищците не се позовават на наличие на конститутивно
решение на административния орган /в случая ПК гр. Луковит/', с което да е
възстановено правото на собственост на общия наследодател И. Д. Б. върху
земеделските земи, предмет на договора за доброволна делба от 1999г.".
споделя тезата на съда,че „правото на собственост, основано на земеделска
реституция, възниква от смесен фактически състав, който включва: право на
собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или
отнемането й при хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство /в
случай, че имотът се възстановява на наследници/ и административен акт -
решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27 ППЗСПЗЗ
при влязъл в сила план за земеразделяне. Решението на поземлената комисия за
възстановяване на собствеността в стари реални граници (чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ)
или в нови реални граници, определени с план за земеразделяне (чл.27,ал.1 от
ППЗСПЗЗ) има конститутивно действие. Това конститутивно действие се отнася,
както по отношение на обекта - възстановената земеделска земя, така и по
отношение на субектите на правото на собственост.". В случая ищците не са успели при условията на
пълно и главно доказване, да установят право на собственост върху процесните
имоти по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател И. Д. Б..
Недоказано е останало и наличието на валиден договор
за доброволна делба, на основание на която ищците претендират да са станали
изключителни собственици на процесиите имоти. Споделя констатацията на съда,че,
че след като правото на собственост на общия наследодател върху земеделските
земи, предмет на делбата, не е било възстановено с решение на ПК- Луковит по
чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ или по чл.27 ППЗСПЗЗ, поради липса на годен предмет е
нищожна доброволната делба. Законосъобразен е и изводът за нищожност на
договора за доброволна делба от 1999г. поради невъзможен предмет по смисъла на
чл.26,ал.2,пр.1 от ЗЗД, предвид обстоятелството, че обектите на собствеността
не са индивидуализирани с посочване на землище, номер на имот по КВС или по
план за земеразделяне, местност, характеристики /трайно предназначение/, площ,
граници и съседи, а са посочени са единствено местност и площ.
За обосновани приема и останалите аргументи на съда
за нищожност на представения Договор за доброволна делба, доколкото при
подписването му не е участвали лично или чрез надлежно упълномощени
представители всички наследници на И. Д. Б.. В хода на откритото производство
по чл.193 от ГПК за оспорване на истинността на процесния договор за делба, се
установи по категоричен начин с показанията на съделителите –Ц. Б. и Т. Г. и Й.В.-
съпруг на съделителката Г.В., че И. И. Б. не е присъствал и не е участвал при
подписването на цитирания договор. В подкрепа на горното са и обясненията
дадени от В.И.Б. и И.И.Б., че към предполагаемия момент на подписване на
договора, баща им е бил много болен и на легло и е било обективно невъзможно
участието му в делбата. Споделя извода на съда, че в делбата не са участвали
всички наследници на общия наследодател. Не е присъствала лично и съделителката
Н.Т.П., а подпис вместо нея е положила нейната сестра Г., при липса на
представителна власт, доколкото същата не е била упълномощена в изискваната от
закопа форма - с пълномощно с нотариална заверка на подписа (чл.37 от ЗЗД).
Изводът на съда намира подкрепа в обясненията дадени от Н.П. по реда на чл.176
от ГПК в съдебно заседание, проведено на 03.05.2017г., както и в показанията на
Й.В.— съпруг на съделителката Г.В., съгласно които „там не е нейният подпис на
съпругата ми, друг е подписа. Тя гледаше подписа, който е на пълномощното и е
имитирала подписа на Н.".
Налице са и други, описани е съдебното решение,
съществени пороци във формата на договора, доколкото съгласно чл.35,ал.1 от ЗС
/ в редакцията му до ДВ бр. 33/ 1996г./, когато предмет на доброволна делба са
недвижими имоти, договорът трябва да бъде извършен в писмена форма с нотариално
заверени подписи. Предвидената форма е форма за действителност. Съгласно
разпоредбата на чл. 83 от ЗННД, в сила от 06.01.1997 г., когато в населеното
място няма нотариус и районен съд, кметът на населеното място, което не е
общински център, а ако е общински център - кметът, зам. кметът и секретарят на
общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не
подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и
книжа. По аргумент на противното, удостоверяването на същите обстоятелства по
частните диспозитивни документи, които подлежат на вписване, а договорът за
доброволна делба е именно такъв документ, по аргумент на чл.4,б.”г” от
Правилника за вписванията, не може да бъде извършено чрез заверка на лицата с
ограничената нотариална компетентност. Представеният договор за доброволна
делба е в писмена форма с поставена нотариална заверка от кмета на с.
Карлуково, което обаче, е извън правомощия му да удостоверява само подписите на
частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, както
и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. При тези съображения
се съгласява и с извода на РС-Луковит, че „договорът е нищожен поради липса на
изискваната от закона форма, тъй като не отговаря на изискванията на чл.35,ал.1
от ЗС и чл. 83 от ЗННЛ - липсва надлежна нотариална заверка на подписите на
съделителите."
Счита,че в хода на проведеното първоинстанционно
производство по категоричен начин е установено, че нотариалната заверка не е
направена на датата, посочена като дата на заверка, а едва през 2015г., като е
поставен печат, на които е изписано „общински народен съвет", а в удостоверителната
част са налице поправки и задрасквания, като името на длъжностното лице,
извършващо заверката не може да бъде удостоверено. Не е ясно и кои са лицата,
чиито подписи са удостоверени. Тази констатация се подкрепя и от показанията на
св.И.П.— служителка в кметство село Карлуково от 1983г., съгласно които
процесният договор й бил представен на 14.12.2015г. от Й.В.без печат и с
поправена нотариална заверка, от която не личало името на кмета. При справка с
оригинала, намиращ се в архива на кметството, същата установила, че последният
представлява две слепени страници, с поставен изходящ номер, но не и печат на
кметството. Видно от показанията на свидетелката, заверката с печата на
кметството се извършена от нея на 14.12.2015г. В подкрепа на изложеното са и
показанията на Йордан Великов- съпруг на съделителката Г.В., дадени в съдебно
заседание на 04.07.2017г., който потвърди, че печат не е имало нито на техния
екземпляр от договора, нито на този, съхраняван в архивите на кметството.
Предвид изложеното и доколкото основателността на
предявените главни искове по чл.124,ал.1 от ГПК предполага установяване от
страна на ищците, че са придобили собствеността върху процесиите земеделски
имоти по силата на наследствено правоприемство и валиден договор за доброволна
делба между наследниците, то счита за правилно и законосъобразно постановеното
първоинстанционно решение, поради следва да се потвърди.
На следващо място споделя и изводите на съда за
неоснователност на евентуалния иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК за
признаване за установено в отношения с ответниците В.И.Б. и И. И. Б., че ищците
са собственици на всичките общо 12 поземлени имота, подробно описани в исковата
молба, останали в наследство от обшия наследодател - И. Д. Б., при квоти: за
ищеца И.М. – 1/4 ид.ч., за ищцата Г.Т.В. - 1/8 ид.ч. и за ищцата Н.Т.П. *** е
осъществил пълна и обективна проверка на всички значими факти и обстоятелства и
е разгледал и обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства,
съобразно изискванията на закона, поради са неправилни твърденията на
въззивниците, че „в тази си част решението е неправилно и необосновано. В
решението си съдът е изброил колко и какви доказателства са събрани в хода на
съдебното следствие, но не е обсъдил, анализирал и оценил всяко едно от тях
поотделно и в съвкупност, за да обоснове взетото решение.". Именно в
следствие на извършения обстоен, подробен и детайлен анализ на доказателствата
по делото, съдът е стигнал до правилния, законосъобразен и обоснован извод, че
предявеният иск в условията на евентуалност с правно основание чл.124,ал.1 ГПК
е неоснователен и недоказан. Излага,че уважаването му предполага установяване
от ищците, при условията на пълно и главно доказване, че са придобили
собствеността върху спорните имоти по силата наследствено правоприемство от
общия наследодател, каквото счита,че няма. Обоснована е констатацията на
първоинстанционния съд, че във връзка с твърдяното придобивно основание ищците
не представят и не се позовават на конститутивно решение на административния
орган за възстановяване правото на собственост на общия им наследодател върху
тези земи. Сочат единствено доводи за неправилност на решението на ПК-Луковит
за възстановяване на спорните имоти само
на прекия наследодател на В. и И. Б., а не на всички наследници на И. Д. Б..
Не споделя и твърденията от въззивната жалба, че „по
отношение на този иск не са обсъждани, анализирани и оценявани нито едно от
събраните по делото доказателства". Напротив, видно от обжалваното
решение, първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност и е достигнал до обоснования извод, че ищците не се
легитимират като собственици на спорните имоти по силата на наследствено
правоприемство от общия наследодател, доколкото „никой от ищците не е подавал
заявление в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ за признаване правото им като
наследници на общия наследодател И. Д. Б. за възстановяване собствеността върху
процесната земеделска земя", както и че „предявеният от ищеца И.М.Б. иск
по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ с влязло в сила решение е отхвърлен като неоснователен и
недоказан".
В съответствие с т.18 от Тълкувателно решение № 1 от
4.01.2001г. на ОСГК на ВКС, е и изводът на съда, че е обвързан единствено от
диспозитива на съдебното решение, но не и от мотивите му".
За правилно приема и произнасянето на РС-Луковит по
валидността на постановените решения на ПК-Луковит,като индивидуални
административни актове, по реда на чл.17,ал.2 от ГПК, с оглед изложените от
въззивниците доводи за неправилност. В хода на осъществения косвен контрол
съдът е достигнал до обоснования извод, че „процесиите решения на Поземлената
комисия са изготвени в предвидената от закона форма, от компетентен
административен орган според правилата на териториалната и материалната
компетентност, при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с целите на закона", като е счел, че не са били налице пречки
за земеделска реституция на процесиите земи, доколкото в преписката на ПК
гр.Луковит се намира писмено доказателство по смисъла на чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ,
че заявените за възстановяване имоти са били внесени в ТКЗС от прекия
наследодател на В. и И. Б..
Не се съгласява и с възраженията против отхвърлянето
на иска с правно основание чл.76 от ЗН. Сочи, че в съответствие с Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, районният съд
е приел, че актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна
сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен по
право, като разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните
по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо
третите лица. Посочил е още, че съгласно т.1 от Тълкувателното решение,
легитимирани да се позоват на тази относителна недействителност в делбеното
производство или по иск за собственост са само съделители-сънаследници, които
не са се разпоредили се с дела си, каквито се явяват ищците." С оглед
установеното в хода на проведеното първоинстанционно производство
обстоятелство, че В. и И. Б.са придобили в пълен обем правото на собственост
върху процесиите земеделски имоти на основание наследствено правоприемство и
възстановено право на собственост на прекия им наследодател - И. И. Б., то
извършените от тях разпоредителни сделки с част от имотите в полза на С.А.,
както и в полза на Д.В.М., не са относително недействителни, тъй като са се
разпоредили със собствени недвижими имоти.
По изложените съображения моли да се отхвърли
подадената въззивна жалба и потвърди Решение №13 от 12.02.2018г., постановено
по гражданско дело № 157/2016г.по описа на PC-Луковит, като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание въззивниците не
се явяват,а се представляват от пълномощниците им адв.Л.-ЛАК и адв.Р.-ЛАК, които
поддържат въззивната жалба.
Възизваемите не се явяват и се
представляват от пълномощниците им.Адвокат Д.-*** И.А.,представя писмено
становище. Писмени защити се представиха от адв.Р.М.-ЛАК-пълномощник на В.Б., адв.М.М.-ЛАК-пълномощник
на И.И.Б. и адв.С.Х.-ЛАК-пълномощник на Д.В.М..
От доказателствата, приложени по
гр.д.№157/2016г.по описа на РС-Луковит, преценени по отделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По допустимостта на производството съдът се е произнесе с определението
по чл.267,ал.1 от ГПК и няма основания за промяна на становището на
състава.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори по делото и се установява от
представените доказателства (у-ние за
наследници с изх.№АД-070/26.02.2016г. на Кметство с.Карлуково), че ищците- И.М.Б.,
Г.Т.В. и Н.Т.П.,както и ответниците- В.И.Б. и И.И.Б., са наследници по закон на
И. Д. Б.,***,поч.на 12.02.1968г. Страните са внуци на общия наследодател, като И.М.Б.
е дете на сина му М. И. Б., починал на 09.01.1994г., Г.Т.В. и Н.Т.П. са деца на
дъщеря му И. И. Й., поч.на 29.10.1998г., В.И.Б. и И.И.Б. са деца на сина му И. И.
Б.,поч.на 11.09.2001г. С оглед заявените претенции за признаване на правото на
собственост съобразно квотите от наследството, следва да се отбележи,че
останалите наследници на И. Д. Б. са наследяващите сина му Х. И. Б.,поч.на
16.10.1977г.,а именно син-И. Х. Б. и наследниците на другия му син- В. Х. Б.,
поч. на 24.06.1981г. – Т. В. Г. и Ц. В. Б.-явяващи се правнуци
на общия наследодател. Последните не участват като страни в процеса, но са разпитани
като свидетели по делото.
От приложената преписка с вх.№2963/28.12.1991г.
на ОбСЗ-Луковит се установява,че е образувана по подадено от И. И. Б. (баща на
първите двама ответници), с искане за възстановяване по реда на ЗСПЗ на
земеделски земи, притежавани от заявителя на лично основание. С Решение № 6/20.09.1996г.
на ПК-Луковит, на осн.чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на И. И. Б. в съществуващи (възстановими) стари реални граници в
землището на с. Карлуково на следните имоти:
1. Имот № 023073 по картата на землището, ливада от 0,916 дка, четвърта категория, местност „Орляк“,
при граници (съседи): имоти №№ 023074, 023067, 023072 и 023076; 2. Имот №
034010 по картата на землището, полска култура от 12.806 дка, пета
категория, местност „Дълга поляна”, при граници (съседи): имоти №№ 034012,
034009, 034008, 034007, 002116 и 034011; 3. Имот № 039015 по картата на
землището, полска култура от 1,560 дка, четвърта категория, местност „Равни
Кичер”, при граници (съседи): имоти №№
039012, 039014, 039016 и 039029; 4. Имот № 060002 по картата на
землището, полска култура от 3,422 дка, шеста категория, местност „Койчовица“,
при граници (съседи): имоти №№ 002152, 060001, 002179, 060003; 5. Имот
№ 077193 по картата на землището, лозе
от 0,499 дка, четвърта категория, местност „Коловец“, при граници (съседи):
имоти №№ 077194, 077197, 077200, 077198, 077191 и 077192. Към решението са
издадени скици на възстановените имоти.
Следва Решение № 17/07.01.1997г.
на ПК-Луковит, с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и влезлият в сила план за
земеразделяне е възстановено правото на собственост и върху земеделски имоти,
намиращи се в землището на с. Карлуково: 1. Имот № 010084 по плана за земеразделяне, полска култура, с площ от 0,699
дка, в местността „Дурчовото”,
шеста категория, при граници (съседи): имоти №№ 010083, 010085, 010086 и
010097; 2. Имот № 022065 по плана за земеразделяне, полска култура, с площ от
11,200 дка, в местността „Орляк”,
четвърта категория, при граници (съседи): имоти №№ 022066, 022062,
022054, 002091, 023035 и 023036; 3. Имот № 037005 по
плана за земеразделяне, полска
култура, с площ от 8,100 дка, в местността „Йоловското", четвърта
категория, при граници (съседи): имоти №№ 037010, 037001, 002153 и 037011, 4.
Имот № 049192 по плана за
земеразделяне, полска култура,
с площ от 3,100 дка, в местността „Кукувица”, трета категория, при граници (съседи): имоти №№
049190, 049191, 085001 и 049205; 5. Имот
№ 052094 по плана за земеразделяне, полска култура, с площ
от 1,300 дка, в местността „Тоновец”,
шеста категория, при граници (съседи): имоти №№ 052093, 052087,
052089, 052068, 052092; 6. Имот № 097054
по плана за земеразделяне, полска
култура, с площ от 5,301 дка, в местността „Венчец”, четвърта категория,
при граници (съседи): имоти №№ 097046, 002306, 097055, 097086; 7. Имот
№ 123001 по плана за земеразделяне, полска култура, с площ от 2.800 дка, в местността „Гръцка Лъка”, пета категория,
при граници (съседи): имоти №№ 123031, 002018, и 123006. Към решението са
издадени скици на възстановените имоти.
Не
се спори също,че ищецът И.М.Б. е подал иск с правно основание чл.11,ал.2 от
ЗСПЗЗ, за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи-
собственост на общия наследодател И. Д. Б.,***. По образуваното гр.д.№192/1999г.
по описа на РС-Луковит искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, с
влязло в сила Решение №296/21.09.1999г. В мотивите съдът е приел,че един от
наследниците-И. И. Б., вече е заявил тези имоти за възстановяване по пр.№2963/28.12.1991г.на
ПК-Ловеч, на лично основание.
Не
се оспорва и факта на образувано от ищеца И.М.Б. гр.д.№331/1999г.по описа на РС-Луковит,
с предявен против И. И. Б., иск с правно основание по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
Ищецът признава и това се установява от служебната справка на РС-Луковит,че с протоколно
определение от 14.12.1999г. делото е прекратено на основание чл.119,ал.1 от ГПК
(отм.)- поради оттегляне на иска.
От
Кметство с.Карлуково са представени Препис извлечение от основната данъчна
книга - партида №217, т.І от 1951г., на
името на общия наследодател И. Д. Б.. С оглед оспорването на този документ пред
съда е представен в оригинал и е извършена констатация с заключение за
идентичност с представеното копие. Като собственост на общия наследодател са
вписани общо 24 имоти-ниви,овощна градина,зеленчукова градина,лозе, ливади, орници,
гори, свинаки, в различни местности.
Ищците
основават претенцията си за собственост по първия иск по чл.124,ал.1 от ГПК, на
представен по делото в оригинал и копие Договор за доброволна делба от Договор
за делба на наследствена земеделска земя от 10.12.1999г., сключен между
наследниците на общия наследодател И. Д. Б.. Върху договора е положена нотариална
заверка на подписите от кмета на Кметство с.Карлуково-изх.№НЗ-57/13.12.1999г.
Името на длъжностното лице-Кмет на кметство се разчита трудно- „Д.Г. Н.”. Върху
подписа му на гърба на документа е положен син печат с текст - "Общински
народен съвет Луковит, Ловешка област, кметство с. Карлуково". Видно е,че
договорът се състои от две страници,които са слепени. Срещу името на всеки от
7-те съделители са положени подписи-И. И. Б.,И.М.Б., Н.Т.П.,Г.Т.В.,Т. В. Г., Ц.
В. Х., И. Х. И..
С
оглед оспорване автентичността на този документ от отв.И.И.Б. и В.И.Б. -по
отношение подписите на И. И. Б., а също и в частта на направената нотариалната
заверка от кмета на с. Карлуково, е открито производство по реда на чл.193 от ГПК. Съдът е уважил доказателственото искане на ищците и е допуснал по реда на
чл.194,ал.1 от ГПК,проверката да се извърши с разпит на свидетели. Съставът
намира,че доколкото в оспорваната част-положените подписи на съделителите, се
касае за частен диспозитивен документ, по реда на чл.180 от ГПК, той притежава
единствено формална доказателствена сила и правилно е допуснато оспорване само
на автентичността на подписа на лицето. (По отношение съдържанието на документа
то може да се установява заедно с всички останали обстоятелства.). При
позоваването на свидетелските показания, обаче следва да се съобрази,че е в
сила и забраната съгласно чл.164,ал.1,т.6 от ГПК за опровергаване на
съдържанието на изходящ от страната частен документ с тези доказателствени
средства. Така, макар в нормата на чл.194 от ГПК да е предвидена възможността проверката
да се извърши и чрез свидетелски показания, в случая може да се кредитират само
тези, касаещи предварителните им уговорки-събирането в къщата на В.Б.,поведението
им преди и след сключване на договора, присъствалите лица, снета ли е
самоличността им, къде и как е съставен, не и по отношение постигнатите
договорки-съдържанието на доброволната делба (в т.см.Реш. №546/23.07.2010г., пост.по
гр.д.№856/2009г.на ІV ГО на ВКС).
В
този смисъл съставът приема и кредитира показанията на свидетелите, при
съобразяване също и че част от тях са участници в този договор, което поставя
съмнение за заинтересованост.
По
отношение съставянето на документа ищците твърдят,че заедно с останалите
наследници са се събрали в дома на отв.В.Б.,теглили жребий и се разбрали за
разпределението. Договорът бил изготвен от служителските на Кметството- Х. Г. и
И. П.. Последните са разпитани като свидетели по делото и отричат да са
съставяли документа. Твърдят,че през този период такъв вид документи („по
движимо и недвижимо имущество”) са изготвяни от техник към кметството. Сочат,
че регистър на нотариалните заверки се
води от 2008г., а до тогава актовете се подреждали в папка. Св. П. обяснява, че
процесният договор й е представен на 14.12.2015г., в Кметството, от св.Й. Д. В.(съпруг
на ищцата Г.Т.В.). Тогава установила,че не е поставен кръгъл печат върху
екземпляра, съхраняван в папката в Кметството. Такъв липсвал и върху представения
от свидетеля екземпляр. Имало само отбелязани изходящ номер,като двете страници
на документа били слепени. По настояване на св.Й. В., св.П. поставила (на
14.12.2015г.) върху оригиналния договор стар печат на "Общински народен
съвет Луковит, Ловешка област, кметство с. Карлуково",с обяснение
„..защото аз се паникьосах..”. Твърди също,че още през 1999г. практиката е била
върху договорите да се постави печат и да се отрази събраната такса.
Като
свидетели са разпитани и сънаследниците –св.Т. В. Г. и св. Ц. В. Б.,които сочат,
че договорът е изготвен през декември 1999г. в дома на ответницата В.Б. ***. От
наследниците на И. Д. Б. присъствали те двамата, чичо им И. Христов Б. и ищците
И.М.Б. и Г.Т.В.. След изготвянето на договора заедно отишли в Кметството,
където са положили подписите си пред кмета. Свидетелите са категорични,че И. И.
Б. (син на И. Д. Б. и баща на отв.В.Б. и И.И.Б.) не е присъствал както при изготвяне
на договора, нито при подписването му пред кмета. Не е присъствала и ищцата Н.Т.П.-факт,който
признава и ищцата,в обяснения по чл.176 от ГПК-обяснява,че е упълномощила
сестра й Г.Т.В. „..за каквото трябва да прави.., нотариално пълномощно не съм
подписвала..”. Тези твърдения се потвърждават и от дадените от ищците В.Б. и И.И.Б.,в
обяснения по чл.176 от ГПК, като
сочат,че по това време баща им вече е бил тежко болен, на легло и не е имал
възможност да присъства. В този смисъл е и свидетелството на св.Й. Д. В.
(съпруг на ищцата Г.Т.В.)-сочи,че подписът за Н.П. е положен от съпругата му Г.В.-
„..моята жена беше упълномощена от сестра си,понеже тя не можеше да пътува.
Беше й написала саморъчно пълномощно, да важи пред кмета да я представлява при подписването на тоя
договор..”Свидетелят също потвърждава,че „..Бащата на В. и на И.Б. не беше
там..”. Потвърждава и изложеното от св.П. за момента и начина на полагане на
кръглия печат.
Първоинстанционният
съд е изискал пояснения от Кметство с.Карлуково във връзка с този документ и
поставената заверка,от където са посочили, че през 1999г. Кметството не е имало
печат за нотариални заверки, като представяните актове са се подреждали в папка.
Потвърждават,че печатът върху договора за доброволна делба е поставен на
14.12.2015г.
При
съобразяване заинтересоваността на част от свидетелите,с оглед участието им в
доброволната делба-св.Т.В.Георгиева и св.Ц.Б., на двете служителки от
Кметството-св.И.П. и св.Х.Г.-с оглед констатираните нарушения на реда за
извършване на нотариални заверки и при съобразяване на удостовереното от
Кметството, съдът намира,че може да се позове на свидетелските показания в
частта по отношение факта на предварителната уговорка на наследниците на И. Д. Б.
да се съберат и сключат договор за доброволна делба, потвърждава се и хронологията
на съставяне и представяне в Кметството на изготвения договор за доброволна
делба,както и кои лица са присъствали при съставянето на документа. С оглед на
това не приема за достоверна поддържаната от отв.В.Б. и И.И.Б. теза ,че не
знаят, не са присъствали и участвали при съставянето на процесния договор за
доброволна делба. Следва да се приеме за доказан и факта на отсъствие при
сключване и подписване на договора на И. И. Б. и на Н.Т.П..
Установява
се,че отв.В.И.Б. и И.И.Б., след смъртта
на прекия им наследодател И. И. Б., са се разпоредили с част от възстановените
му имоти. Така с Нотариален акт №96, т.І,
рег. № 3151, дело № 403 от 2008г. на Нотариус рег.№377 в НК и район на действие РС-Луковит, са прехвърлили
собствеността върху поземлен имот №
060002 - полска култура,
с площ от 3,422 дка, в местността „Койчовица”, шеста категория, поземлен имот № 052094 - полска култура, с площ от 1,300 дка, в местността „Тоновец”, шеста категория и поземлен имот № 097054 - полска култура, с площ от 5,301
дка, в местността „Венчец”,
четвърта категория, на Е. П. А..
Последният е прехвърлил собствеността върху тези имоти на отв.С.И.А., с Нотариален
акт №130, том.IV, рег.№2168, дело №329 от
Представени са договори за аренда, от
които е видно, че ответниците В.И.Б. и И.И.Б. са отдавали част от процесните
имоти под аренда,легитимирайки се като собственици. Разпитани са и св.П. Т. Т.
- бивш председател на ЗКПУ"Солидарност"-с.Карлуково и св. А. В. А.,които
сочат,че И. И. Б. е отдавал под аренда земи на кооперацията, единствено той е
получавал рентата, а след смъртта му са продължили синът му отв.И.И.Б. и отв.В.Б..
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема,че съдът е сезиран с претенция с правно основание
чл. 124,ал.1 от ГПК - за признаване на ищците за изключителни собственици
на част от процесните земеделски имоти, на
основание сключен Договор за доброволна делба от 13.12.1999г. При условията
на евентуалност е предявен иск за признаване наличието на съсобственост между
ищците и отв.И.И.Б. и В.И.Б.,основана на наследяване на общия наследодател И.
Д. Б. и извършена в негова полза реституция на процесните имоти по реда на
ЗСПЗЗ.
При твърденията
на ищците,че общият наследодател е бил собственик на спорните имоти и при
отчитане,че се касае за земеделски имоти, то редът за легитимирането на
собствеността е чрез реституцията по реда на ЗСПЗЗ. Както и РС-Луковит е
посочил, касае се за смесен фактически състав, който изисква да се докаже
съществуването на собствеността преди одържавяването й и провеждането на
административната процедура по възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,където с влязъл
в сила административен акт да е признато правото на възстановяване и да са
индивидуализирани имотите-съгласно съществуващите (стари)реални граници
(чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ) или съгласно съставения план за земеразделяне (чл.27,ал.1
от ППЗСПЗ). Решенията,придружени със съответстващите им скици, имат
конститутивно действие и легитимират възстановената собственост- както по
отношение на субектите-лично заявителят или наследниците му,така и на обектите-възстановената
земеделска земя.
В
случая ищците не представят доказателства за завършена реституционна процедура
в полза на общия наследодател И. Д. Б.-поч.12.02.1968г. Установява се,че макар
ищецът И.М.Б. да е предприел действия за установяване наследството на И. Д. Б.,
не е инициирал производство по възстановяване на земеделските имоти по реда на чл.11,ал.1
от ЗСПЗЗ. Предявил е иск с правно основание чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ-за установяване
правото на възстановяване на собствеността на общия наследодател И. Д. Б., но
той е отхвърлен с влязло в сила Решение №296/21.09.1999г., пост.по гр.д.№192/1999г.
по описа на РС-Луковит. Съставът не споделя развиваната от ищците теза за
наличие на обвързваща съда сила на изложените в мотивите съображения на съда за
отхвърляне на иска. Както е известно-мотивите представляват констатациите на
съда по правнорелевантни за спора факти и обстоятелства, но не се ползват със
силата на присъдено нещо. (ТРеш.№1/04.01.2001г.,пост.по гр.д.№1/2000г.на ОСГК
на ВКС, Реш.№143/07.12.2010г.,пост.по гр.д.№1100/2009г.на ТК на ВКС). В
последствие ищецът е предявил и иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ (гр.д.№331/1999г.на РС-Луковит), но по него е
оттеглил претенцията си. С оглед на това и при съобразяване приетото в т.2 от
ТРеш.№1, пост.по гр.д.№11/1997г. на ОСГК на ВКС,условие за
допустимост на претенция по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ,дори и заведеното в последствие
такова производство (гр.д.№331/1999г.на РС-Луковит) би било недопустимо и без
търсения от ищеца ефект на реална реституция. В този смисъл от правна гледна
точка, не е от значение каква е била причината ищецът И.М.Б. да оттегли иска си-както
сочи обещание на отв.В.Б. и И. Ил.Б. да уредят въпросите по съсобствеността им
по силата на наследяване на общия им дядо. Фактологията на развитието на
отношенията между сънаследниците е ясна,но в случая меродавни са единствено
действията им,които са довели до възстановяване на собствеността. Макар и да е
положил усилия да докаже тезата си,че имотите са собствени на дядото И. Д. Б.,
усилията му са останали без реален резултат.
С оглед предмета на наследството е нужно да се съобрази,че за да се твърди, че
собствеността вече е преминала в патримониума на наследодателя, следва да е
завършен предвиденият в ЗСПЗЗ, сътов.ППЗСПЗЗ фактически състав по
възстановяване на земеделски земи от съответния вид. Както се посочи по-горе- реституция
в полза на И. Д. Б.,на процесните имоти, не е извършвана. С оглед на това съставът
приема,че ищците не са доказали,при условията на пълно и главно доказване,
соченото придобивно основание на своя праводател, легитимиращо наличието на
съсобственост между наследниците му.
Освен липсата на тази
предпоставка,предявеният главен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, е
неоснователен и с оглед констатираните редица и съществени недостатъци на акта,
с който ищците се легитимират,а именно Договор за доброволна делба. В тази
насока РС-Луковит е изложил изключително подробни съображения, които настоящият
състав изцяло споделя.
Така-на първо място липсва предмет на
договора-в полза на общия наследодател не е инициирано производство по
реституция и няма възстановена собственост,която да бъде предмет на доброволна
подялба между наследниците. Касае се до съществен порок,водещ до извод за
нищожност по см.на чл.26,ал.2,пр.1-во от ЗЗД на договора за доброволна делба.
На следващо място се установява, че е
нарушена формата на акта,която е условие за неговата действителност. Установи
се,че удостоверяването е извършено от длъжностно лице без нотариална
компетентност по отношение на този вид актове. В нарушение на чл.83 от ЗННД
кметът е извършил удостоверяване на подписите и датата на договора за доброволна
делба,който подлежи на вписване и е извън неговата нотариални правомощия. Констатират
се съществени отстъпления и от изискванията за извършването на самото
удостоверяване-видно е че името на кмета е трудно за разчитане,тъй като има зачерквания,
също не е удостоверена проверката на самоличността на подписалите се. Друго
съществено нарушение е констатацията,че при съставянето на договора за
доброволна делба не е бил положен печат за извършеното нотариално
удостоверяване. Както се изясни от справката от кметството,а и от категоричните
свидетелства на служителя- печатът,който е наличен, е поставен от св.Пешева
едва на 14.05.2015г. и е с текст "Общински народен съвет Луковит, Ловешка област,
кметство с. Карлуково".
Категорично се
установява и следващият порок при доброволната делба-неучастието на всички
съделители. Допуснатото оспорване на автентичността на подписа на И. И. Б. следва
да се приеме за успешно проведено. Потвърждава се от показанията на разпитаните
свидетели-някои самите участници в делбата, че той не е присъствал при
договарянето и подписването му. Такива са и констатациите по отношение
съделителя Н.Т.В.. По правилото на чл.75,ал.2 от ЗН делбата, извършена без
участието на някой от сънаследниците, е изцяло нищожна.
При така
констатираните пороци на Договора за доброволна делба от 10.12.1999г. правилно
първоинстанционният съд е приел,че той не може валидно да породи право на
индивидуална собственост на всеки от участниците му по отношение на описаните в
дял недвижими имоти. Като последица от недоказването на соченото придобивно
основание на общия наследодател-земеделска реституция и нищожността на акта, с който
установяват индивидуалната си собственост, правилно искът с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК, основан на Договора за доброволна делба,е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Идентични са
правните изводи и по отношение на предявения при условията на евентуалност
иск по чл.124,ал.1 от ГПК, основан на твърдения за наличие на съсобственост
по силата на наследяване,между ищците- И.М.Б.,
Г.Т.В. и Н.Т.П.
и отв.В.И.Б. и И.И.Б.. Липсата на доказана реституция в полза на общия
наследодател И. Д. Б. изначално води до извода за липса на съсобственост по
силата на наследяване. Освен това по делото са представени категорични
доказателства за проведената и завършила реституция в полза на единия от
наследниците-И. И. Б.-наследодател на отв.В. и И. Б.. Процедурата е проведена до
край-с постановени конститутивни решения,легитимиращи заявителя като
индивидуален собственик на заявените имоти. При заявеното оспорване първоинстанционният
съд е извършил и косвен контрол върху административните актове по реда на
чл.17,ал.2 от ГПК,като с подробни мотиви е приел,че решенията са издадени от
компетентните органи,в предвидената в закона форма и при спазване на
установената административна процедура. Съставът се съгласява и споделя изцяло категоричните
и обосновани изводи на съда в тази част.
Като последица
правилно е отхвърлил и исковете с правно основание чл.76 от ЗН,тъй като
продавачите В.И.Б. и И.И.Б. са били изключителни собственици на отчуждените
имоти, при което са извършили валидно оспорваните разпореждания с тях.
При изложените
съображения съставът намира,че обжалваното Решение №13/12.02.2018г.,пост.по
гр.д.№157/2016г.на РС-Луковит е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди изцяло. Съдът е изложил подробни мотиви в подкрепа на изводите си за
неоснователност на заявените претенции. Ангажираните доказателства са обсъдени
в пълнота, съобразени са със сочените от ищците основания на претенциите им за собственост
/съсобственост. При постановяване на
решението първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от въззивинците нарушения
на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
С оглед изхода на въззвното производство разноските в
настоящата инстанция следва да се възложат на въззивниците. Всеки от въззиваемите
е представил списък на разноските- на В.И.Б.-1200лв.-за адвокатски хонорар, И.И.Б.-1200лв.за
адвокатски хонорар и Д.В.М.-400лв.-за адвокатски хонорар,с доказателства,че
тези разходи са реално извършени. Сумите следва да се възложат за
възстановяване солидарно от И.М.Б., Г.Т.В. и Н.Т.П..
След влизане на решението в сила и при потвърждаване
на извода за неавтентичност на Договор за доброволна делба от 10.12.1999г.,по
правилото на чл.194 от ГПК препис от него,заедно с постановените решения,
следва да се изпратят на Районна прокуратура-Луковит.
По изложените съображения и на
основание чл.272 от ГПК,ЛОС
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №13/12.02.2018г.,пост.по
гр.д.№157/2016г. по описана РС-Луковит,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА И.М.Б.
с ЕГН ********** ***, Г.Т.В. с ЕГН **********,*** и Н.Т.П. с ЕГН **********,***, солидарно да заплатят на В.И.Б. с ЕГН ********** *** - 1200
(хиляда и двеста) лева-разноски за адвокатски хонорар, на И.И.Б. с ЕГН ********** ***- 1200 (хиляда и двеста) лева-разноски
за адвокатски хонорар и Д.В.М. с ЕГН
********** ***- 400(четиристотин) лева- разноски за адвокатски хонорар.
След влизане на решението в сила и при потвърждаване
на извода за неавтентичност на Договор за доброволна делба от 10.12.1999г.,по
правилото на чл.194 от ГПК препис от него,заедно с постановените решения,
следва да се изпратят на Районна прокуратура-Луковит.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от уведомяването на страните,при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.