Решение по дело №1998/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 761

 

гр.***, 06.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1998 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „***“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 20, вх.2, ет.5, ап. 10, чрез представляващия – Й.Т., против Наказателно постановление № 472374-F513863/21.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност. Не се оспорват фактическите констатации, но се акцентира, че обектът представлява ведомствена бензиностанция и се използва единствено и само за дейността на дружеството. Застъпва се, че на тази бензиностанция зареждат само камиони на дружеството, като няма назначен служител, а горивото се зарежда от самите водачи. Заявява се, че всички контролни системи работят, както и че за всяко едно зареждане се подава информация в НАП и Митниците. В тази връзка и с оглед липсата на предишни нарушения се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

В писмено становище жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея доводи, които още веднъж се изброяват и допълват.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата. Обобщава, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и пледира за потвърждаването на НП изцяло и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложната на л. 7 разписка НП е връчено на представител на дружестовто-жалбоподател на 14.05.2020г., а жалбата е депозирана на 18.05.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 02.10.2019г. в 10.40 часа В.М. - инспектор по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното законодателство на обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в с. Черни връх, общ. Камено, стопанисвана от дружеството– жалбоподател. По време на проверката свидетелят констатирал, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство „Datecs” с ИН на ФУ № DT557826. М. проверил Книгата за дневни финансови отчети в обекта, при което констатирала, че за дати: 19.07.2019г., 22.07.2019г., 25.07.2019г., 27.07.2019г., 05.08.2019г., 07.09.2019г., 08.08.2019г., 09.08.2019г., 10.08.2019г., 15.08.2019г., 18.08.2019г., 22.08.2019г., 24.08.2019г., 26.08.2019г., 05.09.2019г., 14.09.2019г., 19.09.2019г. и 29.09.2019г. не е бил изведен дневен финансов отчет. М. преценил, че с това си поведение дружеството не е изпълнило задължението си за всеки работен ден, в който са се извършвали продажби да принтира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. За констатациите на място бил съставен констативен протокол с № 0344411/02.10.2019г., като представител на дружеството бил поканен да се яви в ТД на НАП – ***.

На 07.10.2019г. в ТД на НАП-*** се явил управителят, като в негово присъствие свидетелят съставил АУАН № F513863/07.10.2019г., в който описал всички дати, на които не са били издадени отчети, квалифицирайки извършеното като едно единствено нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на управителя, който го подписал и получил копие от него, посочвайки, че прилага обяснения за пропуска. Във въпросното обяснение (л.18) било посочено, че пропускът се дължи на прекъсване в електрозахранването. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не били депозирани допълнителни възражения.

         Въз основа на АУАН на 21.10.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като АНО издал отделно НП за всяка една от датите, описани в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението по акта, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените обстоятелства съдът прави следните прави изводи.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради следните причини.

На първо място съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на издаденото НП. Видно от приложимата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Наредбата – търговецът отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Това означава, че липсата на отчет за всеки един ден е самостоятелно и отделно нарушение, за което следва да се наложи отделно наказание/санкция. Казано по друг начин – неизпълнението на задължението за отпечатване на общо 18 дневни отчети в периода 19.07.2019г. – 29.09.2019г. – са 18 отделни, самостоятелни нарушения, които по мнение на съда неправилно са били „обединени“ в едно нарушение от актосъставителя. Това е така, защото още с Тълкувателно решение № 77/29.11.1984 г. по н. д. № 68/1984 г. на ВС е прието, че в административнонаказателния процес "... не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание...”. Действително няма пречка нарушенията да се констатират с един акт, но в такъв случай следва за всяко едно от нарушенията да се определи отделна правна квалификация, както и да се опише на коя точно дата е довършено всяко от тях. В случая това не е сторено. Съставен е само един акт, в който реално са изброени 18 нарушения, но е дадена само една правна квалификация, което по мнение на съда е порочно и води до невъзможност да се разбере, в какво точно се „обвинява“ жалбоподателят – дали, че е извършено само едно нарушение, дали че се касае за т.нар. „продължено“ нарушение и т.н.  Очевидно АНО се е опитал да „санира“ този пропуск, като на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН „раздели“ нарушенията по дати и издаде НП за всяко едно от тях.

Съдът счита, обаче, че така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма обаче не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. В случая актът е толкова опорочен, че няма как последващите действия на АНО да го валидират.

На следващо място - съдът счита, че дори горната теза да не се възприеме, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.

Дори да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от типичния случай на нарушения от този вид. Не следва да се подминава, че се касае за инцидентен пропуск, който не е довел до ощетяване на фиска. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява.

Следва да се подчертае и нещо друго – новата редакция на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 гласи, че лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Същевременно в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г.) е регламентирано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 юли 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31.07.2020 г. Действително към настоящия момент не е настъпила нито датата 31.07.2020г. (когато изобщо няма да съществува административно нарушение, свързано с неотпечатване на дневен финансов отчет), нито е доказано, че ФУ в проверявания обект е въведено в указаното съответствие, но законодателната промяна е показателна за отношението на законодателя към този вид деяния.

 При така установените обстоятелства следва извод, че извършеното от жалбоподателя деяние не осъществява състав на административно нарушение. По тази причина наказателното постановление следва да бъде отменено.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът не може служебно да се произнесе по тях.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 472374-F513863/21.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „***“ ООД с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                  

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.