Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Каварна, 12.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Елена Шопова, като
разгледа докладваното от съдията Гр.д. №20/2018г. по описа на КРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
с правно основание чл.127, ал.2 от СК, депозирана от С.Т.З. с ЕГН ********** ***,
в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Е.Г. с ЕГН
**********, против Е.Г., роден на ***г***.
В молбата си ищцата излага, че с ответника живели на
съпружески начала от 2006г. На ***г*** се родил синът им Д.Е.Г. с ЕГН **********,
за който факт бил издаден Акт за раждане №0056/09.06.2008г. на Община Каварна.
През м.октомври 2012г. ищцата и ответника сключили граждански брак в Италия, в
Общината на с.А..
Ищцата посочва, че в началото на съвместното им
съжителство отношенията между съпрузите били нормални, отнасяли се с уважение
един към друг. В последствие разбрала, че съпругът й има проблем с хазарта, а
след раждането на детето им, той дори престанал да се крие, че ходи в игрални
зали. Не работел на постоянна работа, а всичко което изкарвал от временната
такава проигравал на комар.
През 2009г. в Италия пристигнала майката на ищцата с
цел да им помага при отглеждането на детето и, за да може ищцата да ходи на
работа. Работила като домашен асистент на възрастна жена, в близост до дома им.
Работата там била от 19.00 часа до 6.00 часа, като през това време майка й
гледала детето. В последствие майка й също започнала работа и се налагало
вечер детето да го гледа ответника. Когато сутрин ищцата будела Д., за
да го приготви за училище, то споделяло с майка си, че вечерта са ходили с баща
си в игрална зала, за да играе той, а на детето вземал нещо за хапване и
безалкохолно. Това според ищцата се случвало три-четири пъти в седмицата, което
ставало и повод за скандали между тях.
На 16.12.2017г. ищцата, заедно със своята майка и
детето отпътували за България за коледните празници. Били изпратени от
ответника. В последствие ищцата го помолила да й изпрати последната заплата и златото.
Няколко дни след това той й се обадил, че няма да й изпрати нищо, а тя да се
връща в Италия. Това провокирало ищцата да реши да не се връща в Италия, тъй
като през последната една година и половина ответникът демонстрирал неприсъщо и непристойно поведение за един
баща.
С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да предостави родителските права по отношение на детето Д.Е.Г. с ЕГН **********
на нея, като негова майка и законен представител, да определи местоживеене на
детето при нея на адрес гр.Каварна, ул.“***“, №4, да определи режим на лични
контакти на детето Д.Е. с неговия баща, всяка последна събота на месеца от 8.00
часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
В с.з. ищцата, редовно призована, явява се лично и с
упълномощен адв.М.В.. Поддържа молбата и пояснява, че
миналата година, през м.април ответникът дошъл в България, за да види детето. Д.
обаче не искал да остава сам с баща си, защото в Италия баща му го биел с
колана. При заминаване обещал на детето да му изпрати 50 евро, за да си купи
нещо, но така и не му изпратил. Детето не искало да разговаря с него, защото
баща му го лъжел.
Ответникът Е.Г. е получил искова молба и доказателства
в Италия. В указания едномесечен срок не е представил писмен отговор по реда на
чл.131 от ГПК. В с.з. не се явява лично, представлява се от адв.Т.С.
***. Същата оспорва изцяло иска, като посочва, че е неоснователен. Твърди, че
изнесеното в исковата молба и посочената от ищцата информация била неточна,
непълна и не отговаряла на истината. Твърди, че ищцата възпрепятствала
разговорите между бащата и детето, телефоните, които били закупени от бащата и
негови роднини, не били в притежание на детето и той нямал възможност да
разговаря с него. Майката отказвала да предостави личната си банкова сметка, ***е
детето. Моли за отхвърляне на иска, като неоснователен.
В депозираните писмени бележки навежда и твърдения
относно недопустимостта на предявения иск.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Каварна, Отдел „Закрила на детето“, се представлява от Директора И. В. и
социалния работник С. К.. Представят социален доклад. Социалният работник К.
излага, че е работила по случая на Д. още от м.април 2018г., когато получили
жалба от бащата, че майката е отвлякла детето и следвало да извършат проверка
по Хагската конвенция относно достоверността. След това е извършила социално
проучване по делото, което било в Софийски градски съд и дори присъствала при
разпита на детето. Наблюденията на социалния работник са, че в началото детето
било много стресирано, защото баща му му казвал, че ще изпрати полиция да го
вземе и да го върне в Италия. Според социалния работник детето не искало да се
връща в Италия, разказвал случаи, когато баща му го затварял вкъщи, имало е
насилие в семейството и затова детето не желаело да остава само с него. Според
социалния работник бащата е посещавал детето два пъти и срещите били
емоционални и за двете страни. Според К., условията в дома на майката били
идеални. Жилището било много добре обзаведено, а на детето нищо не му липсвало.
Посещавало редовно училище, като било осигурено транспорт – лека кола, която да
го води и връща.
Каварненският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, че родители на детето Д.Е.Г.
са страните по делото – С.Т. З. и Е.Г.. Горното се установява и от
представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт
№56/09.06.2008г. от Община Каварна. Детето Д. има осигурен личен лекар на
територията на Община Каварна – д-р Р.С., видно от Лична здравно-профилактична
карта. През учебната 2017-2018г. детето е посещавало *** училище „***“
гр.Каварна, видно от Служебна бележка №***.
От Удостоверение №47/08.09.2011г. за въвеждане в
експлоатация на строеж се установява, че в имот с идентификатор 35064.501.4175
по КККР на гр.Каварна е изпълнен строеж в съответствие с одобрения
инвестиционен проект и с административен адрес ул.“***“, №4.
От Решение №4806 от 16.07.2018г. на Софийски градски
съд се установява, че е отхвърлена молбата на Е.Г., роден на ***г., за връщане
на детето Д.Е.Г., родено в гр.Каварна на ***г., в Република Италия. Решението
на СГС е потвърдено с Решение №2762 от 26.11.2018г. на Софийски Апелативен съд.
Представени са писмени доказателства от ответната
страна.
От Разпореждане на Съд за ненавършили пълнолетие лица
в *** е видно, че на 15.03.2018г. в Деловодството на Централния орган към
Отдела за правораздаване по отношение на ненавършили пълнолетие лица и общностно правораздаване е възложил на този съд спорния
въпрос относно процедурата за преразглеждане на съдебен акт издаден от
Чуждестранен съдебен орган, във връзка с отвличане на дете. По специално
относно съдебния акт на Софийски градски съд, който е отхвърлил молбата на Е.Г.
за връщане на детето в Италия по смисъла на член 13 от Хагската конвенция.
Съдът е декларирал своята предметна некомпетентност и разпорежда предаването на
материалите по делото на Обикновения съд в ***.
Представени са доказателства за заведен иск за развод
на съпрузите, с искане за постановяване на родителските права по отношение на
непълнолетното дете Д.Е.. Този иск е заведен на 02.05.2018г. Няма доказателства
да е приключил с влязло в сила решение.
По делото е приет Социален доклад, съгласно
разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето. От доклада се установява,
че причина ищцата С. З. да напусне съпруга си и Италия били постоянните
скандали, крясъци и обиди между тях, което разстройвало детето. Според
проучването, в семейството единствено трудополагаща
била майката, като бащата бил на непостоянна работа и заплащането, което
получавал, проигравал на хазартни игри.
На 16.12.2017г. майката, заедно с детето Д. и майка си Ж.Б.отпътували за
България, за предстоящите Коледни празници. В последствие установила, че й
липсват пари и златни накити. Тогава взела решение повече да не се връща в
Италия, а да остане с детето в България. От доклада става ясно, че на
03.07.2018г. в Софийски градски съд е имало съдебно заседание по молба на Е.Г.
(коментирано по-горе).
Според социалното проучване, детето Д. е на 11 години
(към момента на изготвяне на Социалния доклад). Не са установени специални
потребности при отглеждането му, но предвид ниската възраст се нуждае от
постоянна грижа, която се осигурява от майката и с помощта на нейната майка Ж.Б..
Детето е в добро здравословно състояние, има избран личен лекар – д-р Р.С..
Посещава училище. През учебната 2018-2019г. е завършил четвърти клас на *У“***“,
гр.Каварна.
Относно битовите условия проучването сочи, че майката
и детето живеят в собствено жилище. То е едноетажна къща, обзаведено
функционално, снабдено с всички необходими уреди и вещи за бита. Условията, в
които се отглежда Д. от неговата майка, са много добри, според социалния
доклад. В самостоятелна постройка към тяхното жилище живее бабата на детето Ж.Б..
Майката С. З. работи като помощник-готвач в
хотел-ресторант „Каварна“ и получава месечно възнаграждение 750 лева.
От социалния доклад става ясно, че детето е запознато
с водените съдебни дела между родителите и същото изказва категоричност, че
желае да живее с майка си. По отношение на другия родител споделя, че не чувства необходимост да говори
с него и това било свързано с преживяното в Италия.
Детето е консултирано и информирано по въпроси
уреждащи правата на децата, определяне на местоживеенето и контактите с
родителите си, както и последиците от изразеното от него мнение.
От проучването е установено, че за детето Д.Е.Г. се
полагат необходимите грижи от страна на майката. Установени са добри социални и
хигиенни условия на живот и възможности оптимално да се задоволят нуждите и
потребностите му.
В с.з., социалният работник С. К. потвърди изнесеното
в доклада, тъй като е проучвала случая и за делото в СГС. Тя потвърди, че
детето не желае да се връща в Италия, тъй като разказвало случки, от които
много се страхувало.
В процеса беше изслушано детето Д.Е., в присъствие на
социалния работник. Изслушването премина спокойно. Детето заяви, че не желае да
се вижда с баща си и в Италия не му харесва, защото той не го пускал да играе с
приятели. Бащата искал да стои само вкъщи и го биел с колан.
След изслушването на детето и установения говорен
дефект, ищцата пояснява, че когато в Италия детето искало да отиде да
играе мач, бащата не го пускал и
изкарвал колана да го бие. Детето от страх започнало да заеква.
От разпита на свидетелите Ж.Б.и С.А.Б., водени от ищцовата страна се установява, че понастоящем за детето се
грижи майката С., с помощта на своята майка. Св.Б. разказва, че докато са
живели в Италия, ответникът не се грижел за детето, биел го с колана от
панталона си. Затварял детето в къщи, не го пускал да играе с приятели. На
футбол го водели съседи, а той ходел да играе комар. Не ходел на работа и не
получавал постоянни доходи. Според свидетелката откраднал нейното и на
съпругата си злато.
Свидетелката Б. разказва, че присъствала на разговор
на детето с бащата, когато той го заплашвал, че ще го съди, защото детето му
казало, че не го иска.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта
на предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК:
Правилата, определени от Регламент № 2201/2003 на
Съвета от 27.11.03 г. за определяне на компетентността по въпросите за
родителската отговорност, са установени с оглед най-добрия интерес на детето,
който може да бъде защитен само чрез преценка дали пророгацията
на компетентност отговоря на този интерес за всеки конкретен случай.
В чл. 8 от раздел 2 "Родителска отговорност"
е уредена общата компетентност. Съгласно чл. 8, параграф 1 съдилищата на
държавата - членка са компетентни по делата, свързани с родителската
отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. В чл. 2 от Регламент
2201/2003 г. не се съдържа определение на термина "обичайно
местопребиваване" за целите на този регламент, но съгласно решение на съда
на ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 г. по дело С-523/07, постановено по преюдициално запитване, понятието за обичайно
местопребиваване по смисъла на чл. 8, § 1 от него трябва да се тълкува в
смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена
интеграция на детето в социалната и семейна среда. За тази цел трябва
по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и
причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за
преместване на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и
условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. В решение на
съда на ЕС по дело С-497/2010 г., образувано по повод преюдициално
запитване по тълкуването на чл. 8 и чл. 10 от Регламент № 2201/2003 г. на
Съвета също е прието, че понятието "обичайно местопребиваване" трябва
да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция
на детето в социална и семейна среда. В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че от 16.12.2017 г. детето Д.Е.Г. фактически живее
в гр.Каварна, Република България - страна член на ЕС. Населеното място, където
пребивава е мястото, в което се е приобщило към съществуващата социална среда и
създадената му семейна среда. Съществен момент в тази насока и извода за
интеграция на детето в тази социална среда е и обстоятелството, че то посещава редовно
учебно заведение.
Безспорно е, че детето Д.Е.Г. е български гражданин,
компетентността на българския съд е била приета от страните в процеса, тъй като
майката е предявила иска пред български съд, ответникът е получил искова молба
и доказателства, не е представил писмен отговор в указания срок, но е ангажирал адвокат, който да го
представлява в процеса. Упълномощеният адвокат не е оспорил международната
компетентност на този съд.
Отделно от това следва да се посочи, че настоящият
състав е компетентен да се произнесе по иска за родителската отговорност за
детето Д., тъй като това е във висш интерес на детето. В преамбюла на Регламент
2201/2003 г. на Съвета, съображение 12 се уточнява, че основанията за
определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, създадени
с настоящето решение, са оформени в светлината на най-висшия интерес на детето
и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо
място трябва да се отнася към държавата-членка по обичайното местопребиваване
на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата
на споразумения между носителите на родителската отговорност. Както беше
отбелязано по-горе от 2017 г. детето живее в България, интегрирано е в
социалната и семейна среда и българският съд би преценил най-добрия интерес на
детето. Поради горното и настоящата инстанция счита, че във висш интерес на
детето и изхождайки от общия принцип за закрила интересите на детето, както и с
оглед критерия за близост, международно компетентен да се произнесе по този иск
е българският съд, в частност Каварненският районен
съд.
По
основателността на предявения иск:
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.
Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат
споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,
който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на
личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на
тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански
правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на
нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в
производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет при определяне на понятието "най-добър интерес
на детето" е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна
преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите
да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
За успешното провеждане на предявения по реда на
чл.127, ал.2 от СК иск, ищецът следва да установи качеството си на родител на
детето, че разполага с нужните родителски качества и материалнобитови условия
за неговото отглеждане. Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои
твърдения, правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни изводи.
В настоящия случай безспорно се установи по делото, че
страните са родители на детето Д.Е., както и, че след напускане на семейното
жилище в с.А., Република Италия през 2017г.майката и детето се установяват да
живеят в гр.Каварна. Малолетното дете се отглежда от нея, с помощта на нейните
роднини.
Съдът счита че, от съвкупната преценка на ангажираните
по делото писмени и гласни доказателства е в състояние да мотивира извода, че
ищцата разполага с необходимите личностни качества и материалнобитови условия
за отглеждане и възпитание на детето. В тази връзка съдът кредитира показанията
на свидетелите на ищцата, както и показанията на социалния работник, изготвил
социалния доклад. От изготвения социалния доклад стана ясно, че ищцата полага
адекватни грижи за малолетното си дете и е мотивирана да го прави и занапред.
Доколкото процесуалния представител на ответника в
с.з. е възразил, че е налице неравнопоставенст при
събиране на гласните доказателства, то следва да се отбележи, че ответникът не
е представил писмен отговор, така както
му е указано с разпореждането по чл.131 от ГПК, с който да поиска допускане на
гласни доказателства. На следващо място следва да се посочи, че и упълномощения
от него адвокат не е поискал изслушване на свидетели, както и не е поискал
отлагане на делото за друга дата, с оглед довеждането им за следващо съдебно
заседание след приключване на извънредното положение, за да могат свидетели да
пътуват от Италия. Единствено в писмените бележки, след приключване на
съдебното дирене посочва, че е налице неравнопоставеност между страните. Поради
горното съдът счита, че молбата е основателна.
На следващо място следва да се посочи, че от събраните
писмени и гласни доказателства, изслушване на ищцата и малолетното дете, се
установи че по-пригодния родител, който следва да упражнява родителските права
е майката. Обясненията им дадени пред съда ясно сочат, че ответникът е имал
зависимост към хазарта, проигравал е парите, които получава на машинките и е
имал лошо отношение към своето семейство. Съдът дава вяра на показанията на св.Б.,
доколкото същите кореспондират с обясненията на детето и ищцата, че бащата е
проявявал и насилие спрямо малолетния Д., биел го е с колана, когато той искал
да играе с приятели. Това от своя страна е довело до говорен дефект на детето. Подобно
поведение е недопустимо за един родител, който желае да отглежда детето си и да
полага грижи за него.
При формиране на горните съждения, съдът достигна до
извода, че упражняването на родителските права по отношение на детето Д.Е.Г.
следва да се предоставят на майката С.Т. З.. За бащата Е.Г. следва да се
определи режим на лични отношения веднъж месечно – последната събота и неделя
от месеца от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя. Този режим съдът постановява като съобрази, че ответника
е гражданин на друга държава и няма да му е възможно често пътуване да
България. Освен това определя петнадесет дни през лятната ваканция, когато
майката не е в платен годишен отпуск. Бащата следва да взема детето от дома на
майката, разбира се с негово съгласие и да го връща отново там.
Относно местоживеенето на детето – съдът определя
такова на адреса на майката С.Т. ***.
С исковата молба ищцата не е направила искане за
присъждане на издръжка, но доколкото е предявен иск по чл.127, ал.2 от СК, то
съдът служебно дължи произнасяне и относно нейния размер. По делото няма данни
за доходите на ответника, за притежавано от него имущество. Поради това и съдът
следва да присъди издръжка в минималния размер, който е 160,00 лева.
На основание чл.78, ал.6, във вр.
с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на КРС, държавна такса върху размера на
определената издръжка в размер на 230,40 лева.
Ищцата не е направила искане за присъждане на
разноски, поради което същите не й се дължат.
Мотивиран от гореизложеното, Каварненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
на основани чл.127, ал.2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.Е.Г.
с ЕГН ********** на майката С.Т. З. с ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете Д.Е.Г. с ЕГН
********** на адреса на майката С.Т. З. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е.Г., роден
на ***г***, с малолетното дете Д.Е.Г. с ЕГН **********, както следва: всяка последна
събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и
15 (петнадесет) дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2, във вр. с чл.142, ал.2 от СК Е.Г., роден на ***г***, да заплаща
на малолетното си дете Д.Е.Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160.00
(сто и шестдесет) лева, считано от 15.01.2018г., до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за просрочие.
ОСЪЖДА
Е.Г., роден на ***г***, да
заплати по сметка на КвРС сумата от 230,40 (двеста и
тридесет лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща държавна такса върху
определената в полза на детето издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в
частта на постановената издръжка.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му,
пред Окръжен съд Добрич.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………