№ 75
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000742 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЕЛ. Н. В., ЕГН ********** от гр.
Долни чифлик, ул. Пирин 6, Р. Н. ИВ., ЕГН ********** от гр. Долни чифлик, ул. Цар Асен
13 и ИВ. Н. М., ЕГН ********** от гр. Долни чифлик, ул. Ропотамо 2, всички действащи
чрез адв. Н. (САК), срещу решение №447/17.11.2021 г. по т.д.187/2021 г. по описа на ОС -
Варна, в частта с която искът на всеки от въззивниците срещу „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за заплащане на
обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди
от смърт на техен брат, причинена от водач - застрахован собственик на МПС с ДКН В6806
СС при ПТП в района на с. Детелина на 02.10.2018г., ведно със законна лихва от дата на
настъпване на увреждането до окончателно плащане на обезщетението, е отхвърлен за
сумата от по 20 000 лева.
Решениетто в частта, с която исковете са отхвърлени за горницата над 20 000 лева до
80 000 лева, за всеки от ищците, не е обжалвано и е влязло в сила.
Излагат, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата
и необосновани изводи.
Насрещната страна „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Варненският апелативен съд, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не оспорват част от предпоставките за възникване отговорността на
застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
1
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт. Няма спор и относно родствените връзки
между всеки от въззивниците и техния починал в резултат на произшествието брат.
Основният спорен въпрос, поставен пред въззивната инстанция е дали въззивниците
са материално – правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техния съответно брат.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК., като отговорът на горепоставения въпрос, ще обуслови и
разглеждането на останалите предпостваки за възникване отговорността на застрахователя, а
именно установяване размера на вредите.
Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция въпрос е обусловено
от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него, общото
събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
От показанията на свид. К Г се установява, че в детската си възраст - преди 20-30 г.,
въззивниците и техния брат П са живеели заедно с родителите си в къща в с.Долен Чифлик,
като постепенно порасналите братя и сестри са създали собствени семейства и са се
отделили. Само П, който останал несемеен, последвал майката при преместването й в село
Детелина, където живял до смъртта си. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на свидетеля М, според които във фамилната къща в с.Долен Чифлик останало
да живее семейство на най-големия брат, всяка от сестрите след сватбите им се е отделила
да живее на друго място, най-малкия брат заминал в чужбина, а П заедно с майка си се
преместили в с.Детелина. Според показанията на двамата свидетели, след разделянето на
домакинствата, братята и сестрите са поддържали типични отношения между близки
роднини като си помагали си с труд и грижи, при нужда и болест, събирали се за празници.
След смъртта на П, въззивниците поставили паметник на гроба му и периодично го
2
посещавали, а при общите им срещи, често го споменавали.
Съдът приема, че всички изложени от свидетелите обстоятелства са такива, сочещи
на обичайни отношения и емоционална връзка между братя и сестри. В показанията няма
данни за някаква особена връзка, която поради определени житейски обстоятелства да се
различава от нормалната и да обосновава изключителност на отношенията нито в периода,
докато въззивниците и починалият са живели заедно в едно домакинство в с.Долни чифлик,
а и това е било преди 20-30 години, нито в периода, в който П заедно с майка си се е
преместил в по-отдалечено населено място и е живял там до края на живота си.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства не може да се направи извод за наличието на изключително близка връзка
между въззивниците и техния брат, надхвърляща представите за обичайните
взаимоотношения между братя и сестри. Установените по делото обстоятелства съставляват
част от обичайни отношения и не са израз на такава дълбока емоционална връзка, която да
предположи прилагане по отношение на въззивниците на изключението, предвидено за
лица, имащи право на обезщетение за вреди съгласно цитираното тълкувателно решение. Не
се установява също, че въззивниците са претърпели болки и страдания, надхвърлящи
емоциналното състояние свързано със смъртта на близък, поради което не е налице
основание да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за обезщетение.
Като е стигнал до същите правни изводи, ОС - Варна е постановил правилно съдебено
решение, което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на осн. чл.272 от ГПК,
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемото дружество, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №447/17.11.2021 г. по т.д.187/2021 г. по описа на ОС -
Варна, в частта с която исковете на ЕЛ. Н. В., ЕГН ********** от гр.Долни чифлик,
ул.“Пирин“ 6, Р. Н. ИВ., с ЕГН ********** от гр.Долни чифлик, ул.“Цар Асен“ 13 и ИВ. Н.
М., с ЕГН ********** от гр.Долни чифлик, ул.“Ропотамо“ 2 срещу „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за заплащане на
обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди
от смърт на техен брат, причинена от водач - застрахован собственик на МПС с ДКН В6806
СС при ПТП в района на с.Детелина на 02.10.2018г., ведно със законна лихва от дата на
настъпване на увреждането до окончателно плащане на обезщетението, са отхвърлени за
сумата от по 20 000 лева.
ОСЪЖДА ЕЛ. Н. В., ЕГН ********** от гр.Долни чифлик, ул.“Пирин“ 6, Р. Н. ИВ.,
с ЕГН ********** от гр.Долни чифлик, ул.“Цар Асен“ 13 и ИВ. Н. М., с ЕГН ********** от
гр.Долни чифлик, ул.“Ропотамо“ 2 ДА ЗАПЛАТЯТ на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление бул.„Цариградско
шосе” №47А, бл.В, ет.3, възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 300
(триста) лева, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4