Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 527/13.12.2021г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 512 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №260129 от 20.10.2021г. постановено по АНД № 501 по
описа за 2020г. на Районен съд – Лом, с което е отменено
издадено наказателно постановление №№ НП – 142 от 09.09.2020г. на
министър на земеделието, храните и горите. С обжалваното НП на В.Й.Ц. *** на осн. чл.49а от Закона
за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 2000,00лв /две хиляди лева/, за
извършено административно нарушение на чл.33б, ал.1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/. В касационната жалба се твърди, че
обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, при неправилно и незаконосъобразно
обсъдени писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание касатора Министър на земеделието, храните и горите се
представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт Г., която поддържа
касационната жалба по доводи изложени в нея, като моли за отмяна на
обжалваното решение и потвърждаване на издаденото НП.
Ответника по
касационната жалба
В.Й.Ц. редовно призована не се явява, в писмено становище оспорва
жалбата счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, отрича наличието на
касационните основания за неговата отмяна, като излага конкретни съображения в
тази насока. Моли за потвърждаване на въззивното решение с което е отменено
издаденото НП.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като отрича наличието
на сочените от касатора основания за отмяна на въззивното решение. В заключение
твърди недоказаност на извършеното нарушение което е и основание за отмяна на
НП и потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е отменил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Лом е
приел от фактическа страна, че на 10.03.2020г. В.Й.Ц.
използва без разрешение земеделска земя с обща площ от 1, 9671ха, попадащи
в слой „постоянно затревени площи“ /ПЗП/ по чл.33а от ЗПЗП, не по
предназначение, като е разорала 1,9671ха /оставила е под угар/ частично или
целите имоти, както следва: 0,3836ха разорана площ от имот с идентификатор
72940.53.31 с начин на трайно ползване по КККР „Ливада“, с обща площ 1,305ха.
собственост на „Ескона Консулт“ ЕООД, в землището на с.Трайково, общ.Лом; 0,5176ха разорана площ
от имот с идентификатор 72940.53.39 с начин на трайно ползване по КККР
„Ливада“, с обща площ 0,6401ха. собственост на Кирил Велков, в землището на
с.Трайково, общ.Лом;
0,7977ха. разорана площ от имот с идентификатор 72940.53.40 с начин на
трайно ползване по КККР „Ливада“, с обща площ 1,0008ха. собственост на Иван
Първанов, в землището на с.Трайково, общ.Лом и 0,2682ха. разорана площ от имот
с идентификатор 72940.53.99 с начин на трайно ползване по КККР „Ливада“, с обща
площ 0,2737ха. собственост на Румен Илиев в землището на с.Трайково, общ.Лом.
Установено е от доказателствата по делото, че на основание Заповед № 57 от
04.03.2020г. на Директора на ОДЗ гр.Монтана издадена въз основа на Заповедта №
РД 09-95/06.02.2020г. на Министъра на Земеделието, храните и горите на РБ е
била назначена комисия за отделните землища по ОЗС, която да извърши проверка
по документи и на място на имоти посочени в приложението към заповедта свързана
с проверки на имоти попадащи в „постоянно затревени площи“ одобрени със Заповед
№РД 09-230 от 01.03.2019г. При извършената теренна проверка в землището на
с.Трайково, обл.Монтана от назначената комисия е установено, че част от имотите
с идентификатор № 72940.53.31, № 72940.53.39, № 72940.53.40 и № 72940.53.40 по
КК/КР в землището на с.Трайково са частично разорани за което е изготвен КП№ 7
от 10.03.2020г. Установено е, че В.Й.Ц. е ползвател на
посочените за разорани части от имоти за стопанската 2019/2020г. по силата на Заповед №
486/28.11.2019г. на Директора на ОДЗ Монтана, с която е одобрено споразумение
по чл.37ж от ЗСПЗЗ. При тези писмени доказателствени средства обсъдени с
гласните такива е прието, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин
авторството на извършеното нарушение, а именно самото фактическо разораване на
процесната площ, което не е установено и от показанията на актосъставителя.
Прието е, че безспорно е доказано че конкретната земя действително е разорана и
попада в конкретния вид слой, както и правното основание, посредством което
жалбоподателката ползва земята.
Касационния състав намира, че въззивния съд е
спазил принципите на служебно начало и разкриване на обективната истина,
съобразил се е с приложените и приети писмени доказателства, и въз основа на
така събраните доказателства е изложил подробни и задълбочени мотиви по
релевантните за спора факти и обстоятелства, включително е изложил съображения
и по наведените от оспорващия възражения, формулирани в жалбата с която е бил
сезиран, за което са приложени и допълнителни писмени доказателства, като са
ангажирани и гласни такива. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Това прави излишно тяхното повтаряне, вкл. и с препращане към мотивите на
районния съд съобразно правилото на чл. 221, ал.
2 предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
изр. второ от ЗАНН.
Що се касае до конкретните възражения в
касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при
извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз
основа на него на фактическата обстановка по случая и формиране на крайните правните
изводи. Не се установи и допуснато процесуално нарушение от състава на съда, за
което са налични подробни аргументи, вкл. и с позоваване на наличните по делото
писмени доказателства и след обсъждане на събраните гласни такива. Не се
споделят доводите на касатора, че са налице косвени доказателства за разораване
на части от имоти представляващи постоянно затревени площи. Възраженията на
административно наказаното лице още при съставяне на акта са, че „същите са
били разорани“ преди да бъде определена за ползвател. Тези твърдения на
административно наказаното лице се подкрепят не само от показанията на
разпитаните свидетели който въззивния съд е кредитирал, но и от факта, че така
посочените имоти с идентификатори 72940.53.31; 72940.53.39; 72940.53.40 и 72940.53.99 части
от които са установени като разорани, не са заявяване от В.Й.Ц.
нито през стопанските 2018/2019г, 2019/2020г за участието им в споразумение за
създаване на масиви, а същите са попадали в приложното поле на чл.37ж, ал.5 от
ЗСПЗЗ, видно от представените по делото писмени доказателства, поради което и
през стопанската 2019/2020г. са разпределени на Ц.. От приложеното споразумение
по чл.37ж от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. е видно, че на нея е бил
разпределен за ползване само един от имотите предмет на констатираното
разораване, а именно 72940.53.31 за които е установено от назначената комисия, че е с разорана
част от 0,3836ха. В същото време проверката на имоти попадащи в „постоянно
затревени площи“ е обхваната за одобрени със Заповед №РД 09-230 от 01.03.2019г.
на МЗХГ площи, докато вмененото на административно наказаното лице извършено
административно нарушение е за това, че на 10.03.2020г. използва без разрешение
земеделска земя попадаща в слой ПЗП, въпреки, че този специализираният слой
"Постоянно затревени площи" се обновява ежегодно до 1 март чрез
включване или изключване на площи въз основа на заповеди на министъра на
земеделието, храните и горите по чл. 33а, ал. 3
и чл. 33б, ал. 2
ЗПЗП съгласно чл.16ж от НАРЕДБА № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за
администриране и контрол, за каквато заповед след 01.03.2020г. по делото не
само липсват доказателства, но и е останал неизяснен факта разпределените на
административно наказаното лице имоти продължават ли да попадат в този слой, за
да е изпълнено изискването не само на ЗПЗП, но и относно посочване на времето и
мястото на извършване на вмененото нарушение по аргумент от чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН.
От друга страна, законодателя е разписал в
чл.33б, ал.1 от ЗПЗП преди изм. в Дв. бр.103/2020г. в сила от 04.12.2020г. тъй
като деянието е вменено за извършено към 10.03.2020г., че „ се забранява
преобразуването и разораването на площите, включени в слой „Постоянно затревени
площи“ от техните собственици и ползватели т. е изпълнителното деяние е
свързано с наличието на две кумулативно изискуеми действия по преобразуване и
разоравана на ПЗП, докато в случая се твърди единствено разораване за което
както се посочи по-горе не е установен неговия извършител тъй като деянието
извършено чрез активни действия които в случая изискват наличието на умисъл у
техния адресат било той пряк или евентуален, какъвто в хода на производството
не се установява. Това обаче не е достатъчно по волята на законодателя, тъй
като е необходимо наличието на още едно действие по „преобразуване“, което по
пътя на тълкуването съобразно целта на закона сочи на неговото засяване за
каквото доказателства по делото не са събрани за да е изпълнена и обективната
страна от състава на вмененото нарушение към момента на неговото извършване.
Именно поради липса на обективна и субективна страна към извършване на
вмененото нарушение правилно въззивния съд е отменил процесното НП.
За прецизност следва да се отбележи, че в
случая АНО е следвало след като безспорно както е заявил и актосъставителя в
хода на производството, че не е установил лицето разорало постоянно затревените
площи да изпълни изискванията на чл.33б, ал.4 от ЗСПЗЗ в каквато насока са били
и указанията по Раздел VI от приложение №6 към
Заповед №РД 09-95/06.02.2020г. на МЗХГ съдържащо указание за извършване на
контрол, теренни проверки и издаване на АУАН и НП по ЗПЗП приложени във
въззивното производство.
В обобщение на изложеното касационата инстанция
не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Лом, други такива не бяха установени и
при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260129
от 20.10.2021г. постановено по АНД № 501 по описа за 2020г. по описа на Районен
съд – Лом, с което е отменено издадено наказателно постановление №№ НП –
142 от 09.09.2020г. на министър на земеделието, храните и горите.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: