Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.П., 13.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в открито съдебно заседание на
06.02.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Михайлов
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 394
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба предявена от "ШЕН СИ“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Х.А.Н.,
против Наказателно Постановление № 472160-F515450/23.10.2019 г. на Началник на
Отдел "Оперативни дейности" в ГД „Фискален контрол“ при в ЦУ на НАП,
с което за нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 700 лева на основание чл.185, ал. 2
от ЗДДС.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна при наличие
на представителна власт и в предвидения от закона срок, поради което е приета
от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната страна моли отмяна на наказателното постановление.
Сочат се множество нарушения на процесуалните правила и се излага твърдение, че
нарушението не е извършено, алтернативно се моли наложеното наказание да бъде
намалено.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания. По същество адв. В.Д. анализира събраните по делото
доказателства и изразява становище, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление административно наказващият орган не е уточнил, кое е
изпълнителното деяние при извършеното административно нарушение, като изтъква,
че по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-118/13.12.2006 г. на Министерството на финансите са посочени два
момента, които са вменени като задължение на лицата, а именно, служебно
въвеждане и служебно извеждане на пари от касата и в конкретният случай при
липсата на изяснена фактическа обстановка във връзка с това АНО е постановил
санкция, която не кореспондира с евентуално извършено нарушение, тъй като видно
от събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът има във фискалното устройство повече отразени
пари отколкото в касата, което означавлоа по пътя на логиката, че той ще
заплати повече данъци към бюджета и с това не са възникнали абсолютно никакви
вреди към бюджета и държавата. В този смисъл, след като АНО не е изяснил това,
той е наложил санкция която е неправилна, като с оглед липсата на задължения и
липсата на извършени други нарушения АНО е следвало да приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, и като не е направил това, и не е коментирал това със
съответните мотиви счита, че той е
нарушил материалният закон. В този смисъл моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление и в условията на евентуалност, да намали размера на
наложеното наказание до определеният от закона минимум. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Контролиращата страна, РП-Варна, ТО-П., не се явява и не се представлява.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.09.2019 г. в 10,34 часа, свидетеля Р.Т.Р., който бил служител на ТД
на НАП, заедно със свои колеги, в изпълнение на служебните си задължения,
отишли в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.П., обл.Варна, на ул.“Т.И.№11,
стопанисван от "ШЕН СИ“ ЕООД, ЕИК *********.
Обекта представлявал магазин за търговия на дребно с хранителни стоки,
алкохолни, безалкохолни, перилни препарати, цигари и др.
В магазина имало монтирани и въведени в експлоатация 2 бр. фискални
устройства и 2 бр. ПОС терминали, към „Първа инвестиционна банка“ АД.
При посещението в обекта била извършена контролна покупка на банани на
стойност 2,28 лева, платени в брой от св.Р. с една монета от 2 лв. и 28 ст.
Парите приела И.Й.Ю.в качеството си на „продавач консултант“, за което издала
ФКБ №005876/27.09.2019г.. стоката била изконсумирана изцяло и касовия бон не
можело да бъде сторниран.
Извършена била проверка на касовата наличност, между наличните парични
средства в касата и тези, отразени във ФУ-ва, като за ФУ с ИН ZK ***, касата се равнявала, а за ФУ
с ИН ZK ***се констатирало наличие на
отрицателна касова разлика в размер на 422,98 лева.
Управителя на магазина присъствал по време на проверката.
Т. к. това нарушавало реда за отчитане на касовата наличност, срещу
търговеца бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис на представител на
въззивника. Срещу АУАН не постъпили възражения. АНО не констатирал спорни
обстоятелства и издал обжалваното НП. Данъчните служители отразили своите
констатации в протокол № 0353003, към който приложили и иззетите писмени
доказателства. При приключване на проверката възражения не били вписани.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на разпитания по
делото свидетел Р., който е установила адм. нарушение явяващо се в неотразяване
на сумата от 422,98 лева, свидетелят е категоричен, че тази сума не се е
намирала като касова наличност в обекта. Възражения на место на проверката са
били направени в смисъл, че липсващата сума се е намирала в управителя на
дружеството. Съдът изцяло кредитира, писмените доказателства – материалите по
АНП, вкл. АУАН, протокол за проверка, заповед за компетентност.
Страните не ангажират доказателства за различна фактическа обстановка и не
оспорват установената по делото.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Било констатирано, че "ШЕН СИ“ ЕООД, не е изпълнило задължението си
извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна в касовата начална сума
въвеждане и извеждане на пари в и извън касата на ФУ, чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
За констатираното бил съставен акт за административно нарушение, като
актосъставителят квалифицирал нарушението, като такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на представляващ
въззивника, след което АНО издал атакуваното НП.
Съдът прие и приложи към доказателствата по делото заверени копия от дневни
финансови отчети.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани
в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от
съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на
ТД на НАП- Варна, съгласно заповед на Изпълнителния Директор на НАП.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло
обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
и чл.
118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Съдът намира, че административнонаказателното производство е проведено
правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и
издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми.
Съдът не установи обстоятелства, които да изключват отговорността. Субект
на нарушението е търговец, поради което не подлежи на изследване въпросът за
вината.
По делото въззивната страна не наведе каквото и да е възражение по фактите
и причините за установената неточна касова наличност с изключение на посоченото
в протокола за извършена проверка от 27.09.2019г..
Предвид горното правилно са отнесени фактите към правните норми и правилно
е определен субекта на нарушението.
Правилно е била ангажирана отговорността на "ШЕН СИ“ ЕООД, чрез
налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект
за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай
и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца и т. н.
Настоящият състав не възприема стореното за "Маловажен случай" по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Т. е. маловажността е конкретна преценка на степента на
обществената опасност на нарушението в сравнение с други случаи на нарушения от
съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Наред с
това фактът, че нарушението е първо по ред е по съществото си смекчаващо
обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при
преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че деянието
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и не
представлява административно нарушение. Определящо в този случай е значимостта
на конкретно увредените обществени отношения, които изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН и отмяната на НП на това
основание.
При преценката на спора по същество настоящият състав констатира, че в
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление. АУАН и наказателното постановление са издадени от
съответните компетентни органи, в необходимата форма и при спазване на
изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Извършването на нарушението
и неговото авторство са безспорно установени, квалификацията на деянието е
законосъобразна, а наложеното наказание е съобразено с изискванията на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че наложеното наказание е
високо, сторено в съдебно заседание, предвид наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът споделя същото изцяло. При индивидуализация
на наказанието, наложено на въззивника административнонаказващия орган не се е
съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, поради
което съдът намира, че наказание, определено към минималния размер би било
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.
В този смисъл съдът намира, че следва да намали размера на
административното наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" от 700 лева на 500
лева.
По отношение на искането за присъждане на разноски в случай на отмяна на
наказателното постановление, направено от жалбоподателя, чрез процесуалния му
представител, същото се явява неоснователно по следните съображения:
Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на
наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и
наказания и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни
дела.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноските на страните и съгласно
чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и
за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.
В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато
наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на
нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл.190
ал.1 от НПК съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен,
разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по
обвинението за свидетели и вещи лица посрещнати от сумите, предвидени в бюджета
на съда. Приложимият процесуален закон изобщо не признава на
жалбоподателя по административнонаказателно дело право на разноски за воденето
му.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 472160-F515450/23.10.2019 г. на Началник отдел "Оперативни
дейности" в ТД на НАП-Варна, с което на "ШЕН СИ“ ЕООД, ЕИК *********,
с управител Х.А.Н. за нарушение по чл.3,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 700 лева на основание чл.185, ал. 2
от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" на 500 /петстотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.В.Д. ***-процесуален представител на
жалбоподателя по НАХД № 394/2019г. по описа на Районен съд-П. за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14- дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
ВАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: