Присъда по НОХД №1407/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260117
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20203110201407
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А  260117/3.6.2021г.

 

Дата: 03.06.2021 г.                                                                                    Град: Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненски районен съд                                                                    ХХХVІ  състав

На трети юни                                                 две хиляди двадесет и първа година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ШИШКОВА

Секретар: Неше Реджепова

Прокурор: М. Кирова

 

като разгледа докладваното от Председателя на състава наказателно дело от общ характер дело номер 1407 по описа за две хиляди и двадесета  година

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ И.Д.П.: роден на *** ***, с постоянен адрес *** българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неработи, не осъждан, /реабилитиран/,  ЕГН **********.

 

за ВИНОВЕН в това, че на 25.10.2018 год. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № В 59 70 ВТ, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, поради което и на осн. чл. 343Б, ал.3, вр. чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и наказание ГЛОБА в размер на 500,00 лева /петстотин лева/

На осн. чл.343Г, вр. чл.343б ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК налага на подс. И.П. наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, като се зачита времето през което същия е бил лишен от това право по административен ред.

ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия И.Д.П. да заплати сумата от 191,00 лева, представляваща сторени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Варна и сумата от 187,66 лева, представляваща сторени по делото разноски в полза на РС-Варна по сметка на ВСС.

 

Вещественото доказателство по делото - един брой тест касета "Dreger Drug Test 5000", опакована в прозрачен плик, залепена с хартиена слепка, с положителен резултата от изследване на И.Д.П., следва да остани по кориците на делото.

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Съдържание на мотивите

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Мотиви към Присъда 2960117, постановена на 03.06.2021г. по н.o.х.д. № 1407 по описа на Районен съд – Варна за 2020г.:

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.Д.П. за това, че на 25.10.2018г. в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди A3“ с рег.№ В 5970 ВТ, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред със съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза за определяне на концетрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 0239/2020г. на специализирана Химикотоксикологична лабораторя към ВМА-София.

В съдебно заседание проведено на 18.02.2021г. прокурорът е изменил обвинението  в насока, че на 25.10.2018г. в гр.Варна, подсъдимият П. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди A3“ с рег.№ В 5970 ВТ, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, доколкото редът за установяване не бил част от състава на престъплението.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото съдебно заседание, изпраща представител, който в подробна пледоария посочва, че по делото са налице достатъчно по вид и обем доказателства, установяващи виновността на подсъдимото лице. При подробен анализ на депозираните свидетелски показания прокурорът посочва, че съдът следва да даде вяра на показанията на св. В., който посочва, че конкретната причина за проверка на водача е била неговото притеснено поведение, което е породило проверка за алкохол, а впоследствие и провеждането на Дръг тест, дал положителен резултат за наличието на наркотично вещество, а впоследствие и на кръвно изследване. На следващо място се сочи, че свидетелите прегледали лицето и взели кръвната проба описали по категоричен начин механизма на вземане на пробата, както и обстоятелството по какъв начин същата е била запечатана и  предадена за изследване, като на техните показания следвало да се даде вяра с оглед професионалната им компетентност и дългогодишният им опит при извършване на такъв вид изследвания. По отношение на процесуалния ред, по който е било извършено изследването посочва, че макар приложима към датата на извършване на деянието да е била Наредба № 1 от 19.06.2017г., изменена с ДВ бр. 81 от октомври 2018г. изискваща наличието на талон, придружаван със стикер с номера на талона, то видно от писмо от Сектор „Пътна полиция“ такива са били налични и е била създадена съответната организация по представянето им едва към дата 07.11.2018г., като съобразно преходните и заключителни разпоредби към Наредбата бланката за талона за медицинско изследване от отменената Наредба № 30 е следвало да се използва до изчерпване на наличните количества, като това по никакъв начин не опорочава процедурата по изследване на пробите, още повече, че в случая се касаело освен за кръвна и за уринна такава. При така установеното прокурорът приема, че подсъдимият П. следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК, като едновременно с това да бъде определено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за едногодишен срок, с приспадане на времето през което същият е бил лишен от това право по административен ред, като му бъдат възложени и сторените по делото разноски.

Защитата на П. от своя страна пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен, като се позовава на това, че ако резултатът от експертизата е верен то поведението на П. е следвало да бъде абсолютно неадекватно, а не такова каквото е било възприето от свидетелите. Акцентира на обстоятелството, че кръвните проби не са били взети по действащия към момента на извършване на деянието административен ред, което е опорочило проведеното изследване и на практика е поставило под съмнение обстоятелството дали взетите и изследваните проби са били идентични, като потвърждение на това било обстоятелството, че Дръг теста е показало наличието на съвсем различни по вид наркотични вещества. Установено било също и че не бил спазен редът за транспортиране на пробите до гр. Варна, като обстоятелството, че била взета урина не влияело по никакъв начин върху достоверността на извършеното изследване на кръвта. В този смисъл счита обвинението за некатегорично доказано, а наказателното производство проведено при наличието на множеството пропуски, които в крайна сметка следва да бъдат съобразени в полза на неговия подзащитен, който да бъде признат за невиновен и оправдан по така възведеното му обвинение.

Подсъдимият И.Д.П., редовно призован, не се явява пред съда в последното проведено по делото съдебно заседание, като защитникът му пледира заседанието да се проведе в негово отсъствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Д.П. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, реабилитиран, ЕГН **********.

На 25.10.2018г. за времето от 19,00ч. до 07,00ч.на 26.10.2018г. св.В.В. и колегата му св. Г.И. били в редовен дежурен график, като изпълнявали служебните си задължения свързани с контрол движението на пътни превозни средства по бул. „Ян Хуняди“ в посока бул. „Трети март“ и бул. „Цар Освободител“ в гр.Варна.

Около 22,45ч. на 25.10.2018г. от полицейските служители бил спрян за проверка водачът на л.а. „Ауди A3“ с рег.№ В 5970 BT – И.Д.П., чиято самоличност била установена по поисканите му документи.

Св.В. провел събеседване с водача и констатирал, че подс. П. е неспокоен, поради което взел решение той да бъде проверен за наличие на наркотичнини вещества, чрез полеви тест Дрегер Drug Test 5000 с ARJM №0053.

При извършването на теста била отчетена положителна проба за употреба на канабис.

Тъй като не бил съгласен с отчетения резултат подс.П. се съгласил да даде кръвна проба за изследване.

За целта на П. били съставени акт за установяване на административно нарушение серия Д бл. № 878732 от 25.10.2018г., както и талон за изследване, връчен му в 23,55ч. на 25.10.2018г.

След това той посетил съответното медицинско заведение - ВМА-МБАЛ-гр.Варна, където бил прегледан от св. д-р В.Д., а св. С.Й.К. му взела проби от кръв и урина, които били поставени в контейнери, надписани с три имена, дата и час на вземане на пробите, след което надлежно парафинирани и предадени в лабораторията за изследване. Било образувано и наказателно производство, в рамките на което с постановление била назначена химикотоксикологична експертиза, извършена във Военно медицинска академия гр.София, като за да бъде извършена експертизата пробите били транспортирани на 12.12.2019г. в хладилни чанти със специализиран транспорт на ВМА, като пробите били подготвени, съпроводени и предадени в Токсикохимичната лаборатория ХТЛ при ВМА – МБАЛ – София лично от Началника на ЛХТИ, за което бил съставен приемо-предавателен протокол.

 Надписите на контейнерите и идентификационните им номера могат да-бъдат документално и фактически сверени от момента на вземането им до приключването на химическите анализи. Помещението за съхраняване на биологичните проби в ЛХТИ е с контролиран достъп и е снабдено със сигнално-охранителна система (COT) по данни от Начаника на МБАЛ – Варна към ВМА – София, обективирани в писмо рег. № 986/26.04.2021г.

От посоченото писмо се установява също, че на 26.10.2018 г. в 10:15 часа в специализираната лаборатория ЛХТИ към ВМА-МБАЛ-Варна чрез Спешно отделение при ВМА-МБАЛ-Варна са постъпили биологични проби (лаб. №1353 - 1 бр. контейнер с урина и лаб. №1354 - 6 бр. вакуумни епруветки с кръв) от лицето И.Д.П. с ЕГН **********, за което е съставен приемо-предавателен протокол и е създаден съответния запис в лабораторния журнал на ЛХТИ. В същия ден пробите са били подготвени за съхранение и последващ химически анализ, което включва маркирането на всички контейнери с уникален лабораторен идентификационен номер; предварителен имунохимичен скрининг на уринната проба и последващото й съхранение в замразено състояние при температура от -16°С до -22°С в предназначен за целта фризер; отделяне на част от вакуумните епруветки с кръв като контролни проби и съхранението им в охладено състояние при температура от +4°С до +6°С в предназначен за целта хладилен шкаф; разделяне на останалите кръвни образци на еритроцитна маса и кръвна плазма чрез центрофугиране за нуждите на изследването, като еритроцитната маса е съхранявана в охладено състояние при температура от +4°С до +6°С в предназначен за целта хладилен шкаф, а отделената плазма - в замразено състояние при температура от -16°С до -22°С в предназначен за целта фризер. Приемането, маркирането, обработката и архивирането на пробите е извършено лично от началника на ЛХТИ.

Към дата 25.10.2018 год. ЛХТИ при ВМА-МБАЛ-Варна е  извършвала редовно химически анализи на кръвни проби за нуждите на МВР и Прокуратурата. Поради значително претоварване на лабораторията, с цел да се избегне драстичното забавяне по досъдебните производства, значителна част от чакащите за изследване биологични проби са били прехвърлени в специализираната лаборатория при ВМА-София. Това е било извършвано неколкократно и засяга над 200 биологични проби, като прехвърлянето е ставало едва след изричното съгласуване с Окръжна прокуратура и ОД МВР - гр. Варна и след получаване на съответните писмени постановления от разследващите органи за преназначаване на изследването към ВМА-София.

От заключението на вещите лица по експертизата, извършена във ВМА- София е видно, че от извършените изследвания на проби кръв и урина се установява присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите - амфетамин и метамфетамин - Списък I /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина/ на Наредбата за реда за квалифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

Амфетамин и метамфетамин са наркотични вещества с изразено стимулиращо действие върху психиката на човека и бързо развиваща се зависимост. Самостоятелната му употреба води да изявена възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане, еуфория, създаване на чувство на удоволствие и прилив на енергия, освобождаване от социалните норми, чувство на съвършенство и компетентност, сила. Метамфетаминът може да предизвика халюцинации. Установената концентрация на афметамин в кръвната проба попада в концентрационна област за еднократен „нормален" прием. Резултатът от количествения анализ на метамфетамин надвишава концентрационната област за еднократен „нормален" прием. В изследваните биологични проби преобладаващото е съдържанието на метамфетамин спрямо амфетамина, което дава основание да се приеме за употребено вещество метамфетамин. Амфетамин може да бъде съпътстващо метамфетамина вещество или негов метаболитен продукт.

От писмо на Началника на Сектор „Пътна полиция“ рег. № 819000- 20746/21.04.2021г. се установява, че към 25.10.2018г. в сектор „Пътна полиция:“ при ОД на МВР – Варна не са били налични стикери, придружаващи талон за медицинско изследване Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 от Наредба от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно изд. в ДВ бр. 81 от 02.10.2018г., като такива са били получени, съответно е била създадена организация за работа с тях на 07.11.2018г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. В.В. и Г.И., депозирани в съдебно заседание, както и тези приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281, ал.5 НПК, от показанията на св. В.Т.Д. и на св. С.Й.К., от заключението по назначената и направена на досъдебното производство и приобщена в хода на съдебното следствие съдебна химикотоксикологична експертиза изх. № 377/16.01.2020г., изготвена от химик Г.К. и д-р С. Стойкова – съдебен токсиколог при специалзирана Химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София, както и от писмените материали – талон за медицинско изследване, АУАН бланков № 878732, заповед за прилагане на ПАМ № 18-0819-002569/25.10.2018г., протокол за извършено медицинско изследване, справка за нарушител, справка за съдимост, писмо рег. № 986/26.04.2021г. на Начаника на МБАЛ – Варна към ВМА – София, писмо на Началника на Сектор „Пътна полиция“ рег. № 819000- 20746/21.04.2021г.

Между всички изброени доказателства принципно не са налице противоречия, поради което и съдът даде безпрекословна вяра на същите при изграждане на своите фактически изводи.

За пълнота следва да се посочи, че макар разпитани в съдебно заседание двамата полицейски служители, установили водача да управлява цитираното в обвинителният акт МПС, да нямаха подробни спомени за развилите се събития, което има своето обяснение в изминалия период от време, то и двамата бяха категорични, че са спрели водача за проверка, тествали са го с Дрегер и впоследствие са му съставили талон за медицинско изследване. Действително между показанията им депозирани на ДП са налице противоречия досежно това дали водача е имал странно (нетипично) поведение, както и относно това в какво физиологично състояние са били неговите зенци (разширени или не), като при преценка на достоверността им съдът даде вяра на показанията на св. В., тъй като те кореспондират с останалите налични по делото доказателства. Освен това, твърденията на В. за наличие на безпокойство у водача по съществото си съставляват субективни възприятия, поради което е и логично св. И. да не ги сподели изцяло, още повече, че св. В. е имал и по-непосредствени впечатления, доколкото е извършил тестване с Дръг тест.

Що се касае до показанията на д-р Д. и на св. С. същите са последователни, взаимодопълващи се и кореспондиращи с всички налични по делото писмени доказателства, свързани с вземането на кръвните проби и пробите урина, тяхното описване, запечатване и предаване в лабораторията от медицинската сестра, както и с описването на физиологичното състоятние на лицето при пристигането му във ВМА – Варна, което е билко констатирано и описано от д-р Д., съобразно нейните професионални задължения.

По отношение на заключението по назначената и приета съдебно химикотоксикологична експертиза, съдът въпреки възраженията на адв. Д., който са в основата си правни такива и ще бъдат обсъдени на съответното систематично място в настоящото изложение, не намери основание да не даде изцяло вяра на констатираното от експертите. Разпитани в съдебно заседание посредством видеоконферентна връзка, с оглед действащата в страната епидемиологична обстановка, експертите бяха категорични, че изследваните проби са били предавени и транспортирани лично от Началника на ВМА – Варна Г. Б., което обстоятелство се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства – писмо и приемо-предавателен протокол от 26.10.2018г. Наред с това експертите сочат, че пробите са били приети във вид годен за изследване, като част от тях са били отворени, синтезирана е плазма (още във ВМА –Варна) и същата е била изследвана по описаия в експертизата метод на изследване, като останалата част от тези проби все още се съхранява при необходимите условия във ВМА. Посочиха още, че пробите са били обозначени по отменената Наредба и придружени от документи, но не и от стикери каквто са били действащите нормативни изисквания към момента на вземането им. Въпрек посоченото, съдът не намери основание да не се довери на резултата от изследването, доколкото същият е бил получен в резултат на обработка на пробите по съотвения научен метод, при който по делото отсъстат данни за възможност за каквато и да е външна намеса, подмяна на пробите или друго, което се установява от цялата документация, представена от ВМА – Варна по повод на пътя на пробите до гр. София, причните същите да бъдат предадени за изследване именно там, който са резултат на суверенната преценка на разследващите органи и сами по себе си не опорочават по никакъв начин реализирането и резултата от самото изследване.

За пълнота, съдът следва да обсъди и наличнието на различни по вид упойващи вещества установени от кръвното изследване и показателите на полевия Дръг тест на който нито съда, нито който и да е друг държавен орган би могъл да обоснове извод доколкото цитираният Дръг тест в случая е послужил не за установяване на конкретните употребени вещества, а представлява единствено  индиция за наличнието на такива, която е довела до назанчаването на съответното експертно изследване, което се ползва със значително по-висока степен на достоверност.

Съдът кредитира всички изброени писмени доказателства и изгради убежденията си въз основа на тях по реда на чл.283 НПК, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и представляват годни доказателства и доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. П. умишлено е извършил описаното в обвинителния акт престъпление по  чл. 343б, ал.3 от НК.

От обективна страна всички елементи на деянието са установени – И.П. ***, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди A3“ с рег.№ В 5970 ВТ, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред със съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза за определяне на концетрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 0239/2020г. на специализирана Химикотоксикологична лабораторя към ВМА-София.

Действително, за да са съставомерни действията на водача по този текст от Наказателния кодекс е достатъчно да е установено, че същият е управлявал МПС (което в случая се установява от гласните доказателства – показанията на св. В. и И.) и то под въздействие на упойващи вещества – в случаяая експертизата установява наличнието на амферамин и метаамфетамин, като процесуалният ред по който това е било реализирано не е възведен от законодателя като част от признаците, завършващи състава, поради което и съдът допусна поисканото от ВРП изменение на обвинението в посочения смисъл.

Що се отнася до възраженията на защитата, касаещи допуснатите нарушения на процедурата по вземане на пробите съгласно приложимата по време на извършване на деянието  Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и по-специално на разпоредбата на чл. 17, ал.4, вр. чл. 3, ал.3 от Наредбата, касаеща запечатването на взетите проби със стикери, които следва да придружават талона за изследване.

Безспорно установено бе, от доказателствената съвкупност по делото, че към момента на вземане на пробите изискуемите по Наредбата стикери не са били налични у контролните органи и в този смисъл не са придружавали талона за медицинско изследване, което несъмнено съставлява процесуално нарушение.

Също така вярно е обаче, че Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в приложимата й редакция към 25.10.2018г. обективирана в ДВ бр.81 от 02.10.2018г. в параграф 4 от ПЗР е посочено, че МВР създава необходимата организация за снабдяване на контролните органи по ЗДвП (каквито в случая се явяват св. В. и И.) с бланки на съответните документи, изискуеми по Наредбата (сред които и процесните стикери), като това се е случило обективно едва на 07.11.2018г., видно от приложеното по делото писмо от Началника на СПП.

Несъмнено съдът се солидаризира със становището на защитата, че държавните органи в своята дейност не следва да допускат подобно неспазване на нормативната уредба, но също така вярно е, че изготвянето и снабдяването с посочените документи представлява технологичен процес, осъществяването на който не винаги е под контрола на структурата, която следва да ги прилага в дейността си.

На следващо място, констатираното процесуално нарушение, не следва да влияе върху годността на изследването доколкото видно от събраната и приложена в хода на проведеното съдебно следствие писмена документация, на нито един етап от вземането, през транспортирането, до анализирането и получаването на крайния резултат от взетите проби, не възниква съмнение относно произхода и съдържанието на същите, като съдът прецени целия път на същите и не откри основания да се усъмни в идентичността им от първоначалното вземане до получаването на крайния резултат, поради което и прецени възраженията на защитата, като неоснователни.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял, доколкото много добре е знаел, че е употребил наркотично вещество –независимо в какъв период от време преди конкретното деяние и въпреки това е управлявал МПС.

По отношение на вида и размера на наказанието:

Съдът прецени, че за разглежданото умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

В случая не се констатираха отегчаващи отговорността на П. обстоятелства, като единствените смекчаващи такива според съда е изминалия значителен период от време от датата на извършване на деянието до постановяването на присъдата, ведно с чистото му съдебно минало, поради което съдът наложи наказание в минимален размер, а именно „лишаване от свобода” в размер на една година, изтърпяването на което отложи по реда на чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба” също в минимален размер, а именно 500 лева.

 На основание чл. 343г НК съдът прецени, че на П. следва да бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година, като бъде зачетено изцяло времето през което лицето е било лишено от това право по административен ред.

Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание ще осъществи, както възпитателната, така и възпиращата цел визирана в разпоредбата на чл. 36 от НК да се поправи и превъзпита подсъдимия, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.

По отношение на сторените по делото разноски в размер на 191,00 лева в полза на ОД на МВР и 187,66 лева в полза на ВСС, на основание чл. 189, ал.3 НПК същите следва да бъдат възложени в тежест на подс. П..

Вещественото доказателство 1 бр. Дръг тест касета следва да остане по кориците на делото.

   Воден  от  изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН   СЪДИЯ: