Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

№  36                                                   13.03.20209 г.                                                  гр. Средец

 

                                                         В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 25.02.2020 година,

в следния състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар Костадинка Лапова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

гражданско дело № 9 по описа за 2020 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.

С молба с правна квалификация чл. 50 от СК И.В.И. и К.Й. И. са поискали прекратяване на брака им по взаимно съгласие. Представили са споразумение.

В съдебно заседание съпрузите поддържат молбата си и молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по  делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Средец, въз основа на акт за граждански брак № 0046/12.08.1989 г., И.В.И., с ЕГН ********** и К.Й.П., с ЕГН **********, са сключили граждански брак на 12.08.1989 г., като съпругата след брака е приела фамилното име на съпруга И.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

I.   По молбата с правна квалификация чл. 50 от СК.

Молбата за развод по взаимно съгласие е основателна. 

Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и отговора до съда, и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са ирелевантни, съгласно чл. 50 от СК, поради което съдът не следва да ги издирва. Наред с това съпрузите – молители в настоящото производство, са представили споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което са уредили въпросите относно личните и имуществените отношения по между си. Така постигнатото споразумение не противоречи на закона.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение – утвърдено.

II.  Относно разноските за производството.

Всеки от молителите следва да заплати окончателна държавна такса за прекратяване на брака в размер на по 5 лева, за разликата от внесената такса 30 лева до пълния дължим размер 40 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3  от ГПК, съдът 

 

                            РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 от СК брака, сключен на 12.08.1989 г., с акт за граждански брак № 0046/12.08.1989 г. на Община Средец, между И.В.И., с ЕГН **********, с адрес *** и К.Й. И., с ЕГН **********, с адрес ***, по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между И.В.И. и К.Й. И. споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:

1. След прекратяване на брака бившата съпруга ще възстанови ПРЕДБРАЧНОТО си фамилно име П.

2. Придобитите по време на брака движими вещи и недвижими имоти ще останат в режим обикновена съсобственост след прекратяване на брака между двамата съпрузи.

3. Съпрузите не претендират издръжка един от друг след прекратяване на брака.

4. Съпрузите нямат регистрирани на свое име търговски дружества или участие в такива, като нямат и общи парични влогове.

ОСЪЖДА И.В.И., с ЕГН **********, да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 5 лева.

ОСЪЖДА К.Й. И., с ЕГН **********, да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 5 лева.

Решението не подлежи на обжалване (чл. 330, ал. 5 от ГПК).

 

                                  

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: