РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300502648 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260157/09.04.2021г. на Асеновградския районен съд,
-ти
IV гр. с. постановено по гр. д. № 1661/19г. частта, с която се отхвърлят исковете,
предявени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54 против Н. И. Г., ЕГН
********** с адрес г*** за признаване за установено на вземане по Заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1749/18г. на АсРС за разликата над 1 898.94
(хиляда осемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) до пълния
претендиран размер от 3 524.95 (три хиляди петстотин двадесет и четири лева и
деветдесет и пет стотинки) главница; договорна лихва в размер от 1 230.28 (хиляда
двеста и тридесет лева и двадесет и осем стотинки) за периода 05.12.2017г. до
05.01.2020г. и обезщетение за забава в размер на 267.81(двеста шестдесет и седем лева
и осемдесет и една стотинки) за периода 05.12.2017г. до 16.07.2018г.
Жалбоподателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54 моли съда да отмени решението на районния съд и
постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна Н. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. Д. Б. счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.
Подадена е и частна жалба против определение № 260795 от 23.06.2021г., с
което се отхвърля искането на Адвокатско дружество Г. с адрес *** представлявано от
управителя С.А.Г. за изменение на Решение от 09.04.2021г. в частта за разноските, като
бъде присъдено допълнително възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на
1
570.62лв. от Адвокатско дружество Г. чрез адв. С. Г., който моли съда да отмени
обжалваното определение и присъди допълнително сумата 570.62лв. разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представения преписи от Договор за потребителски кредит №
********** сключен на 28.04.2017г. се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София е предоставило на Н. И. Г. кредит в размер на 3 000лв.
В чл. 7.1 от договора след сумата по договора е посочено, че се дължат и други суми:
316.80лв. застраховка живот, 323.80лв. застраховка безработица и 436.79лв. –
еднократна такса за оценка на риска. Така общия размер на кредита възлиза на 4
076.73лв. Годишният лихвен процент е 28.36% , а годишния процент на разходите
възлиза на 44.65%
Районният съд е посочил, че в договора за потребителски кредит не е посочен
начина на формиране на годишния процент на разходите и затова на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 във връзка са чл. 22 от ЗПК е приел, че процесния договор е недействителен.
Затова на основание чл. 23 от ЗПК е присъдил остатъкът от чистата стойност на
кредита след приспадане на извършените плащания.
При преценка на възражението за липсващ начин, по който е формиран
годишния процент на разходите съдът съобрази текста на чл. 10 от процесния договор,
в който е уговорено, че ГПР по кредита и общата сума дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора като се посочат предвид допускания
при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
Според чл. 19, ал.2 от ЗПК във формулата за изчисляване на ГПР следва да се
вземат предвид посочените в Приложение № 1 от закона общи положения и
допълнителни допускания. В обсъждания договор обаче няма посочени нито кои са
базовите допускания, включени в годишния процент на разходите, нито има ли
допълнителни допускания и кои са те. Този пропуск в текста на договора води до
неспазване на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, според който в договора за
потребителски кредит трябва да съдържа взетите предвид допускания при изчисляване
на ГПР по определения в приложения № 1 от ЗПК начин. Това нарушение на закона е
достатъчно да обоснове недействителността на процесния договор на основание чл. 22
от ЗПК, без да се обсъждат останалите възражения за неговата недействителност
направени в отговора на исковата молба.
При така направения правен извод според нормата на чл. 23 от ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихва или други
разходи по кредита.
От неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза с вещо лице
А.Д. се установява, че по договора за потребителски кредит потребителят е платил
общо 1 111лв., които следва да се приспаднат от дължимата главница от 3 000лв, което
прави дължим остатък в размер от 1 889лв. В обжалваното решение обаче е посочена
по – голяма дължима сума от 1 898.94 лв., но според нормата на чл. 271, ал.1, изр.
второ от ГПК е недопустимо да се влошава положението на жалбоподателя.
Като е достигнал да същия правен извод и е уважил иска за заплащане на
главницата в указания размер и е отхвърлил останалите искове районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
По частната жалба: Същата е подадена в срок по смисъла на чл. 62, ал.3 от ГПК
и затова следва да се разгледа по същество.
2
В договор за правна защита и съдействие, сключен от ответницата е посочено,
че възнаграждението ще се заплаща на основание чл. 38, ал.2 от закона за
адвокатурата.
Според устойчивата съдебна практика (например Опр. № 262/01.08.2018г. по гр.
д. № 3381/17г. на ВКС, ІІІ г.о. и Опр. № 360/30.07.2018г. по ч. т. д. № 1807/18г. на ВКС,
І т. о.) адвокатското възнаграждение се определя поотделно съобразно броя и вида на
предявените искове. Изцяло отхвърлените искове са два съответно за 1 230.28лв. и
267.81лв., и един частично отхвърлен иск за 1 626.01лв, за които размери следва да се
определят възнаграждения за всеки един иск съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така за частично отхвърления
иск се дължи възнаграждение в размер на 343.82лв., за втория иск – 316.11лв. и за
третия иск – 300лв. Или общо 959.85лв. Частният жалбоподател обаче претендира
936.62лв., но според диспозитивното начало в гражданския процес, установено в чл. 6,
ал.2 от ГПК, е недопустимо присъждането на повече от поисканото, поради което ще
се присъди претендираната разлика от 570.62лв.
За въззивното производство жалбоподателят дължи на адв. Д.Б. възнаграждение
в размер на 959.85лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260157/09.04.2021г. на Асеновградския районен съд, IV
ти
гр. с. постановено по гр. д. № 1661/19г. частта, с която се отхвърлят исковете,
предявени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54 против Н. И. Г., ЕГН
********** с адрес *** за признаване за установено на вземане по Заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1749/18г. на АсРС за разликата над 1 898.94
(хиляда осемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) до пълния
претендиран размер от 3 524.95 (три хиляди петстотин двадесет и четири лева и
деветдесет и пет стотинки) главница; договорна лихва в размер от 1 230.28 (хиляда
двеста и тридесет лева и двадесет и осем стотинки) за периода 05.12.2017г. до
05.01.2020г. и обезщетение за забава в размер на 267.81(двеста шестдесет и седем лева
и осемдесет и една стотинки) за периода 05.12.2017г. до 16.07.2018г.
ОТМЕНЯ Определение решение № 260157/09.04.2021г. на Асеновградския
-ти
районен съд, IV гр. с. постановено по гр. д. № 1661/19г. частта, с която се отхвърлят
исковете, предявени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54 против Н. И. Г., ЕГН
********** с адрес *** за признаване за установено на вземане по Заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1749/18г. на АсРС за разликата над 1 898.94
(хиляда осемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) до пълния
претендиран размер от 3 524.95 (три хиляди петстотин двадесет и четири лева и
3
деветдесет и пет стотинки) главница; договорна лихва в размер от 1 230.28 (хиляда
двеста и тридесет лева и двадесет и осем стотинки) за периода 05.12.2017г. до
05.01.2020г. и обезщетение за забава в размер на 267.81(двеста шестдесет и седем лева
и осемдесет и една стотинки) за периода 05.12.2017г. до 16.07.2018г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54 да заплати на
Д.Г. Б., ЕГН ********** от **** още 570.62 (петстотин и седемдесет лева и шестдесет
и две стотинки) или общо 936.02 (деветстотин тридесет и шест лева и две стотинки)
възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 от закона за адвокатурата за
производството пред районния съд.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54 да заплати на Д.Г. Б.,
ЕГН **********, от **** сумата 959.85 (деветстотин петдесет и девет лева и
осемдесет и пет стотинки)възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 от закона
за адвокатурата за производството пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4