№ 32012
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20211110153701 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 136814 от 24.04.2024 г. (подадена по пощата на
12.04.2024 г.), озаглавена „въззивна жалба“ на ответника „Б.П.“ ЕАД с ЕИК
********** чрез юрк. М. (пълномощно – л. 190 от делото) с искане за
изменение на решението от 29.03.2024 г. в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение, присъдени на ищцата. В молбата се излага, че
възнаграждението за адвокат следва да бъде определено по реда на чл. 23, ал.
1 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер от 100 до 360 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата е депозирала
отговор с вх. № 248170 от 31.07.2024 г., с който изразява становище за
неоснователност на молбата.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок. Подадената „жалба“
следва да се квалифицира като молба по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, тъй като единственият ред за промяна на
решението на съд в частта за разноските е този уреден от разпоредбата на чл.
248 ГПК. Липсата на уредба, аналогична на разпоредбата на чл. 70 ГПК (отм.)
не дава възможност за директно обжалване на решението в частта на
разноските пред по-горната инстанция. Новият ред, уреден в посочената
разпоредба, изисква първо да се поиска допълване или изменение на
решението в частта за разноските от съда, който го е постановил, и едва след
произнасянето на съда по молбата с отделен съдебен акт, последният може да
се обжалва. Макар да е озаглавена „въззивна жалба“, подадената „жалба“ без
съмнение представлява молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските, доколкото видно от съдържанието „се обжалва“
решението единствено в частта за разноските и по-конкретно в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 727, 40 лева, като видно от петитума на „жалбата“ се
иска изменение на решението от 29.03.2024 г. в частта за присъдените на
ищеца разноските за адвокатско възнаграждение, което да бъде определено по
1
реда на чл. 23, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер от
100 до 360 лева.
По същество, искането е неоснователно по следните съображения:
С Решение № 5673 от 29.03.2024 г., постановено по гражданско дело №
53701 по описа за 2021 г. на СРС, 119 състав е признато за незаконно
уволнението на Н. Д. Ч. с ЕГН********** и е отменена Заповед №РД-02-137,
издадена на 09.08.2021 г. от Директора на „Б.П.“ ЕАД с ЕИК**********; е
възстановена Н. Д. Ч. на длъжността „пощенски раздавач/пощальон” в „Б.П.“
ЕАД; е осъден „Б.П.“ ЕАД да плати на Н. Д. Ч. следните суми: 4 486, 56 лева
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението,
а именно от 10.08.2021 г. до 10.02.2022 г.; законната лихва върху главницата за
времето от предявяването на иска на 15.09.2021 г. до окончателното
изплащане; като за сумата над 4 486, 56 лева до пълния предявен размер от
6 167, 94 лева искът е отхвърлен. С решението е осъден „Б.П.“ ЕАД да плати
на Н. Д. Ч. разноски в размер 727, 40 лева адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска.
Искът е предявен от ищеца Н. Д. Ч. чрез адв. А. А. (пълномощно – л. 38 от
делото), който е представлявал ищеца през цялото производство. Ищцата е
упълномощила адвокат по свой избор по реда на чл. 33 вр. чл. 32, т. 1 ГПК. На
ищцата не е предоставяна правна помощ по реда на Закона за правната помощ,
каквато възможност е предвидена в чл. 94 и сл. ГПК. Поради изложеното в
случая не е приложима Наредбата за заплащането на правната помощ и
определените в нея размери на възнагражденията на адвоката, определен да
осъществява правна помощ, противно на твърденията на молителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В случая по делото с молба от 26.08.2022 г., преди провеждане на
последното по делото съдебно заседание на 04.10.2023 г., в което делото е
обявено за решаване, са представени: списък на разноските по чл. 80 ГПК (л.
163 от делото), видно от който се претендират разноски за адвокатски хонорар
в размер 1000 лева, договор за правна защита и съдействие от 24.08.2021 г. (л.
164 от делото), видно от който е договорено и заплатено изцяло и в брой при
подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер 1000 лева. В
хода на устните състезания пълномощникът на ищеца е направил искане за
присъждане на сторените от страната разноски. Ответникът не е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение в преклузивния за това срок, поради което и съдът не следва
да обсъжда този въпрос.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния
закон за присъждане на заплатените от ищеца разноски по производството за
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
Молбата на ответника по чл. 248 ГПК като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 136814 от
24.04.2024 г. на ответника „Б.П.“ ЕАД с ЕИК ********** за изменение на
Решение № 5673 от 29.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 53701 по
описа за 2021 г. на СРС, 119 състав в частта за присъдените на ищеца разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3